Ако направим национална инвентаризация на горите, ще покажем по-голямо задържане

Ако създадем национална инвентаризация на горите, ще покажем по-голямо задържане на въглерода и оттова биха се вдигнали полагаемите квоти за излъчвания на Българя. Това е късмет да запазим част от енергийните места, примерно в комплекса „ Марица Изток “  и по този начин няма да сме принудени да ги затваряме незабавно и да плащаме квоти. Това сподели зам.-ректорът на Лесотехническия университет доцент Георги Костов пред Dir.bg  в навечерието на актуалната „ Седмица на гората “. Енергетиката е най-заинтересована, счита той. Според обяснението му, посредством горската инвентаризация ще се увеличи така наречен национално референтно равнище на въглеродните квоти, което се дефинира един път на 10 години и е мощно подценено у нас, а по-високото референтно равнище разрешава компенсиране на повече наши стопански действия. В момента излъчванията, които се поемат от нашите гори запълват на над 90 % излъчванията от земеделието и по тази причина ние не плащаме санкции за земеделието. Така че, инвентаризацията на горите би дала опция да покриваме и част от излъчванията на енергетиката, уверен е доцентът лесовъд и някогашен зам.-министър на земеделието. Още по тематиката Екология 7 дек 2023 29 окт 2023 Скритият капацитет Нещо, на което не обръщаме внимание, само че което сега съставлява стопански интерес на международно равнище, са нещата, свързани с отлагането на въглероден диоксид (СО2) в дървесината в нашите гори, обърна внимание доцент Костов.  Парижкото съглашение и Зелената договорка основават пазар на излъчвания и съществуването на фосилните горива е сложено под въпрос, в случай че няма компенсиращ механизъм, който да прибере отделяния въглероден диоксид. Горите са най-сложните и единствените системи, които задържат трайно въглеродния диоксид - единствено 1 куб. м. дървесина задържа към 2 тона СО2, уточни той и акцентира: „ 1 звук дървесина в изсъхнало положение е еднакъв на 3.8 тона СО2, тъй като въглеродът е арестуван, а кислородът е пристигнал да го дишаме и да оправи въздуха “. Затова, продължи специалистът - когато отрежем едно дърво, в случай че го изгорим, ние връщаме този СО2 в атмосферата, само че в случай че го вложим в мебели, в промишленост, в строителство, както цели тактиката на Европейски Съюз за горите, тогава ние резервираме този СО2 доста дълго време арестуван. „ В Стратегията на Европейски Съюз 2030 се споделя –  дайте да опазим биоразнообразието, само че второто, което се споделя е: Нов европейски БАУХАУС. Европейски баухаус значи подмяна на цимента и желязото, които са енергоемки, с дървесина и това е извънредно значимо “, добави той. Проблемът с намаляващия приръст на горите Защо в последните години сме очевидци на спад в прираста горите - нещо, което не се е случвало от повече от 60 години и за какво излезлият неотдавна секторен разбор предлага не консервация, а сеч, изясни доцент Костов. По думите му, нашите гори понижават своя приръст, тъй като доближават пика в своето развиване и остарявайки,  губят възпроизводствени функционалности. Когато доближи възраст над 150 години, гората става мощно уязвима. В момента междинната възраст на нашите гори минава 60 години, само че половината от горите ни – 49% са издънкови – по османско време са изсичани и възобновявани посредством издънки. Това значи, че кореновата система на тези дървета е доста остаряла. Тези остарели гори се нуждаят от интензивно изсичане и промяна в семенни, безапелационен е доцент Костов. Той уточни какво ще се случи, в случай че не го създадем в този момент – горите захрастяват, само че най-страшното е, че поради климатичните промени тази суха маса, която се натрупва, при екстремалните проявления на климата, води до лесни пожари. Складовете на Лукойл са с огради и с осветяване, само че горите, където има доста повече горивно вещество  - 780 – 800 млн. куб. м. дървесина, не са по този начин, посочи доцентът и уточни по какъв начин можем да се предпазим –  като понижим горивното вещество на рисковите места, най-малко по земята – това, което е паднало, това, което е захрастено. Гори – инвалиди? „ Здравата гора ни дава всичко, само че сме на път да превърнем нашите гори в инвалиди “, установи доцентът и напомни, че лесовъдството е зародило, когато хората са осъзнали, че ресурсът „ гора “, който е възобновим, само че и краен, би трябвало да бъде следен и възобновяван непрекъснато. Експертът е безапелационен, че са нужни самодейни дейности и непрекъснато поддържане: „ Виждаш, че е доста гъста гората – намаляваш гъстотата, тъй като другояче ще падне цялата; виждаш, че има заплаха да се възпламени – намаляваш горивното вещество; виждаш, че е остаряла и към момента има семена – възобновяваш я, с цел да се появи млада гора и взимаш остарялата дървесина “. По ред аргументи, към този момент стана публично укоримо даже да кажеш, че би трябвало гората да се стопанисва интензивно, показа някогашният аграрни зам.-министър. Като доказателство, че горската гилдия, макар упреците се оправя, той посочи, че 57% от горите на страната са в „ Натура 2000 “, което значи, че нашите площи са със непокътнато биоразнообразие. Доц. Костов, обаче не е последовател на тезата, че щом досегашното стопанисване не е попречило да се резервира биоразнообразието, значи не би трябвало да го променяме. Неправилни са, съгласно него, вижданията, че щом горите са в „ Натура “, би трябвало да ги обявим за безусловно предпазени и да не вършим нищо в тях. „ Точно противоположното - би трябвало да се съчетае опазването на биоразнообразието с работата в тези територии “, безапелационен е доцентът. „ Ние все по-трудно опазваме и пазиме предпазените естествени територии и местата за рекреация “, показа той, визирайки Витоша, изключително долната част, която е залесена. Една четвърт от горите ни са изкуствено основани Една четвърт от горите в България са основани посредством залесяване - боднати са фиданки или са посети семена с ралото още от 1925 година насам, когато поражда „ Седмицата на гората “ и след това 50-те и 60-те години на предишния век стават години на всеобщи залесявания с дейното присъединяване на локалното население, описа доцент Костов. „ Но тези залесени гори към този момент минават своя пик, те не са толкоз дълговечни, както естествените гори “, уточни той и означи, че част от залесяванията са били единствено с цел да се възвърне почвата и по-късно да си дойдат локалните типове. „ Ние имаме борове дори на морето, където нямат място – те са планински типове. За малко време могат да съществуват – основават почва и би трябвало да бъдат заменени с локалните широколистни “, означи доцентът. Той добави, че това се следи и на Витоша: „ Започнаха да остаряват бързо и да изсъхват дърветата, локалните хора не разрешават да се секат… Ние може да не ги изсечем, само че ще изгорят и кой печели от това – промишлеността, страната, която е притежател на терена или локалното население – никой “. Недооценените блага на гората „ Гората не е единствено дървета, а и всичко друго – почва, въздух, вода, кеф, ландшафт, панорама, от които имаме всички изгода “, посочи доцент Костов. Горските екосистеми способстват за съществени услуги за стопанската система и обществото като пречистване на въздух и вода, усвояване и депозиране на въглерод, контролиране на климата и водния отток, отбрана против наводнения и горещи талази, противоерозионно деяние, обезпечаване на храна и отдих. „ В България, ние плащаме, с цел да си купим дърва за огрев, да си купим дъски, само че не плащаме по никакъв метод за всички останали услуги, които получаваме от горите и които не идват безплатно от Господ. Те идват от обстоятелството, че в горите се влага, с цел да се поддържат такива и това са – относително чистият въздух, добре непокътнатата природа и ландшафти, питейната вода, изискванията за рекреация и прочие “, разяснява доцент Костов. Проблемът е, продължи той - че с цел да имаш услугите от гората, тя би трябвало да е здрава, а с цел да е здрава, би трябвало да се поддържа. Докторите ни споделят – предварителна защита, профилактика и тогава оставаме здрави. Лесовъдите също споделят – предварителна защита, със съответните мероприятия. Държавната политика Многото условия и упования към гората, в даден миг ще доведат до това, че избрани горски територии, с цел да ги държим горски, с цел да ги държим здрави, ще би трябвало да субсидираме дейностите за поддържането им, тъй като са неефективни по различен метод, сподели доцент Костов. „ Защо стои по този начин Витоша – тъй като е неефективно да вървим да събираме едно по едно дърветата и да пипаме деликатно, тъй че да наподобява прелестно за туристите. Неефективно е и някой би трябвало да помогне. Това е страната “, уточни той и посочи, че ББР няма нито една стратегия за подкрепяне на бизнесмените в горите. Като някогашен зам.-министър, той е уверен, че няма министър на земеделието, без значение по какъв начин ще се споделя той, който ще отдели от програмата за селските региони и няма да даде на земеделците, а ще даде на дърводобивници. Това би трябвало да бъдат целеви средства, безапелационен е доцент Костов и изясни за какво: „ Тъй като земеделието обезпечава прехраната в стратегически миг, обаче гората обезпечава всичко останало, обезпечава и земеделието, само че някой би трябвало да го разбере “. Горските имат опция да вършат пътища, само че също по този начин страната може да се намеси, тъй като парите на горските не доближават, означи още Костов. В държавните гори пътища се строят посредством така наречен фонд „ Инвестиции в горите “ – като се отсече 1 куб. м. дървесина, се удържат сред 5 и 15 лева, които се събират в този фонд и се употребяват единствено за строителство на горски пътища и за залесяване, в случай че примерно е изгоряла някъде гора или лед или вятър я е бутнал. Но тези средства не доближават, защото преди 40 години се спря строителството на нови пътища и до 2010 – 2011 нямахме пари за горски пътища. Сега това закъснение не може да се навакса, добави той. Според него, би трябвало да бъдат подкрепени горските бизнесмени и за машините. „ Сега, в случай че отидете на полето и виждате невероятни машини – всички те бяха закупени по програмата за селските региони с помощи. За страдание, сходна помощ не беше дадена на горските бизнесмени, заради което паркът им е доста стар “, уточни доцент Костов. „ Една нова машина, междинен клас, коства колкото 1 комбайн, само че кой може да отдели тези средства, в случай че не употребява преференциален банков заем “, изрази неразбиране доцент Костов. Той означи, че държавните предприятия са лимитирани във връзка с дърводобива: „ Те не могат да правят сходна активност по закона, защото когато се приемаше Закона за горите, държавните предприятия бяха лимитирани да не правят тази активност, която беше към този момент в почтени ръце – да не вземат хляба на частниците “. По мнението на доцент Костов, има принадлежности, с които да бъде подкрепят бранша. „ Много се веселя, че Европейска комисия стартира да демонстрира еластичност под натиска на многото митинги, които виждаме в Брюксел и трансформират селскостопанската политика, тъй като в земеделието нещата са значително сходни – рискови. Аз се надявам, че те ще проумеят, че гората, като главен ценообразуващ фактор, също се нуждае от подкрепяне “, заключи той.