Ако има някакъв урок, който може да се извлече от

Ако има някакъв урок, който може да се извлече от плачевното неявяване на спор за пенсиите, то това е изключителната неопитност на Франция и в по-широк проект на Европа да се оправи с дълготрайните провокации. Дотолкова, доколкото президентът на републиката, който има още четири дълги години пред себе си, предлага стратегия единствено за три месеца.

За разлика от други страни, във Франция няма сериозен размисъл за това каква би могла да стане страната през 2030 година, след 7 години, т.е. на следващия ден сутринта, а още по-малко за това каква би могла да избере да стане през 2040 или 2050 година

Под етикета „ Франция 2030 “ се крие единствено един капиталов проект, въпреки и забележителен (54 милиарда евро), целящ да обезпечи автономност на страната в няколко основни бранша и да увеличи равнището на висшето обучение в същите тези браншове, само че не и да намерения за другите измерения на страната през 2030 година, а още по-малко през 2040 или 2050 година

Затова разрешаваме да се популяризират мечти, рядко иронични, за това, което ни чака, и придаваме по-голяма тежест на песимистичните и упадъчни прогнози, в сравнение с вероятните решения.

Всъщност над страната са надвиснали доста закани, още повече че през днешния ден тя е една от най-богатите, най-сигурните и минимум неравнопоставени страни в света, с изключително сдържан климат, и доста хора с право могат да имат възприятието, че нещата вървят толкоз добре, че могат единствено да се утежняват.

Липсата на съществени, реалистични, демократично обсъждани и споделени прогнози, отводът да се търсят аргументите и задоволяването с козове на отхвърлените оставя доста място за груби предсказания и най-крайни популистки оферти. В същото време това основава условия за реализирането на тези крайни прогнози, защото заради неналичието на съществено мислене за бъдещето отхвърляме да действаме, с цел да го ориентираме в точния момент към най-хубавото, и в последна сметка в последния миг изпадаме в суматоха пред проблеми, които сме могли да решим, в случай че бяхме подхванали верните стъпки доста преди това; тогава потъваме в търсене на козове, тъй като не сме намерили време да потърсим решения, които наложително са комплицирани за комплицираните проблеми.

Отказът от авансово обмисляне е едно от измеренията на смъртния зложелател на човечеството - отлагането. Ако първите прогнози на IPCC бяха взети поради преди тридесет години, щяхме да засадим разнообразни растителни типове от тези, които в този момент населяват нашите полета и гори. Проблем, който е уловен в точния момент, тъй като е бил очакван, се взема решение доста по-лесно, в сравнение с в случай че му е било разрешено да се разрасне. Именно тъй като не се захващаме с проблемите в точния момент, сътворяваме условия за най-лошото. Именно слепотата на теоретично реформаторските партии е причина за появяването на популистките партии.

Една страна, както и една компания, едно семейство или един човек, не може да построи нищо огромно, вълнуващо, съществено, консенсусно или съпричастно, в случай че не мисли за това, в какво може да се трансформира в дълготраен проект. За задачата е належащо да се положат старания за идентифициране на инвариантите, за разкриване на това, което е застрашено от изгубване, и на това, което е незабавно да се съживи. Някои хора, някои компании мислят за това; някои публични участници също. Твърде рядко и прекомерно поверително.

Ако преди няколко години беше извършен сходен разбор в мащаба на цялата страна, щяхме да избегнем това, че през днешния ден имаме големи пропуски в контрола на стратегическите браншове, в снабдяването с жизненоважни запаси, в безпорядъка в градовете и опустяването на селата, в изкуственото култивиране на почвата, в незадоволителното количество възобновими енергийни източници, в трагичния дефицит на лекари, медицински сестри, професори и инженери, в контрола на задълженията и в салдото на пенсиите.

Още не е късно. И нищо не би било по-вълнуващо от това да се впуснем в сходни размишления. Сигурно мечтаем, само че дано си представим за миг, че всяка община, всеки департамент, всеки район, всяко министерство, всяка компания, всяко съдружие, всяко семейство и даже всеки от нас стартира огромен размисъл за това какви бихме могли да станем през 2050 година или даже, за какво не, през идващия век. В края на краищата, тези, които са родени през днешния ден, евентуално към момента ще бъдат в близост, когато стартира двадесет и вторият век. Крайно време е да се обърнем към бъдещето. /БГНЕС

----------

Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата „ Евреите, светът и парите “, която е преведена и на български език.