Дрямката през деня е полезна за мозъка
Ако човек намира постоянно време за къса сънливост денем, това е потребно за мозъка и го поддържа по-голям за по-дълго време, настояват учени от Лондонския академични лицей, представени от Darik Business Review.
Според екипа мозъкът на хората, които намират време за сънливост денем, е с 15 кубически сантиметра по-голям, което се равнява на закъснение на стареенето с сред три и шест години.
Учени обаче предлагат дремките да не са с по-голяма дълготрайност от половин час.
Те също по този начин допълват, че доста специалности не разрешават спане денем, като в работната просвета на тази процедура постоянно не се гледа с положително око.
" Казваме, че всеки би могъл да извлече някаква изгода от дрямката, " споделя лекар Виктория Гарфийлд пред BBC. Тя разказва констатациите като " много напредничави и вълнуващи ".
Доказано е, че дрямката е от значително значение, когато сме бебета, става по-рядка с придвижване на възрастта, а известността ѝ още веднъж скача след пенсия, като 27% от хората на възраст на 65 година споделят, че спят денем.
Доктор Гарфийлд споделя, че съветът за сънливост е " нещо много елементарно " за осъществяване в съпоставяне със загубата на тегло или спорта, които са " сложни за доста хора ".
Мозъкът на човек се свива с възрастта, само че към момента са нужни спомагателни изследвания, с цел да се откри дали дрямката денем може да оказва помощ за предотвратяването на заболявания като Алцхаймер.
Като цяло здравето на мозъка е значимо за отбрана против деменция, а това положение се свързва с нарушен сън.
Учените допускат, че неприятният сън поврежда мозъка с времето като води до възпаления и визира връзките сред мозъчните кафези.
" Така постоянната сънливост би могла да защищава от невродегенерация посредством компенсиране на незадоволителния сън, " споделя Валентина Пас.
Доктор Гарфийлд обаче не търси комфортно място за подремване на работното място и избира други способи да се грижи за мозъка си.
" Честно казано, избирам да прекарам 30 минути спортувайки, в сравнение с в сънливост и евентуално бих го предложила и на майка ми. "
Изучаването на дрямката може да бъде мъчно.
Подремването може да усъвършенства здравето, само че противоположното също важи, защото може да се толкоз изморени, че да имате потребност да дремнете повече.
По тази причина учените са употребявали една съобразителна техника, с цел да потвърдят, че подремването е потребно.
Дишането през устата може да скапе съня ви. Ето по какъв начин да се справите
Те са употребявали великански натурален опит, основан на ДНК. Предишни проучвания са открили 97 фрагмента от нашата ДНК, които ни вършат по-склонни да подремваме или да устояваме без сънливост денем.
Така екипът употребява данни от 35 000 души на възраст сред 40 и 69 година, които са взели участие в английско изследване и просто са сравнили данните на хората, които са предразположени към подремване и на тези, които не са.
Резултатите, които са оповестени в здравното издание Sleep Health, демонстрират 15 кубични сантиметра разлика в размера на мозъка, които се равняват на сред 2.6 и 6.5 години състаряване. Общият размер на мозъка е бил към 1 480 куб. см. в изследването.
" Обичам да подремвам за малко през уикендите и това изследване ме убеждава, че не би трябвало да се усещам като че ли мързелувам, а дрямката даже може би пази моя мозък, " споделя пред BBC професор Тара Спайърс-Джоунс от Единбургския университет и президент на английската Асоциация по неврология.
Според нея " забавното " изследване открива " малко, само че доста нарастване на размера на мозъка " и " добавя данните, които демонстрират, че сънят е значим за здравето на мозъка ".
Учените не са изследвали непосредствено дълбокия сън в средата на деня, само че съгласно тях науката сочи по-скоро към откъслек от половин час за спане.
Според екипа мозъкът на хората, които намират време за сънливост денем, е с 15 кубически сантиметра по-голям, което се равнява на закъснение на стареенето с сред три и шест години.
Учени обаче предлагат дремките да не са с по-голяма дълготрайност от половин час.
Те също по този начин допълват, че доста специалности не разрешават спане денем, като в работната просвета на тази процедура постоянно не се гледа с положително око.
" Казваме, че всеки би могъл да извлече някаква изгода от дрямката, " споделя лекар Виктория Гарфийлд пред BBC. Тя разказва констатациите като " много напредничави и вълнуващи ".
Доказано е, че дрямката е от значително значение, когато сме бебета, става по-рядка с придвижване на възрастта, а известността ѝ още веднъж скача след пенсия, като 27% от хората на възраст на 65 година споделят, че спят денем.
Доктор Гарфийлд споделя, че съветът за сънливост е " нещо много елементарно " за осъществяване в съпоставяне със загубата на тегло или спорта, които са " сложни за доста хора ".
Мозъкът на човек се свива с възрастта, само че към момента са нужни спомагателни изследвания, с цел да се откри дали дрямката денем може да оказва помощ за предотвратяването на заболявания като Алцхаймер.
Като цяло здравето на мозъка е значимо за отбрана против деменция, а това положение се свързва с нарушен сън.
Учените допускат, че неприятният сън поврежда мозъка с времето като води до възпаления и визира връзките сред мозъчните кафези.
" Така постоянната сънливост би могла да защищава от невродегенерация посредством компенсиране на незадоволителния сън, " споделя Валентина Пас.
Доктор Гарфийлд обаче не търси комфортно място за подремване на работното място и избира други способи да се грижи за мозъка си.
" Честно казано, избирам да прекарам 30 минути спортувайки, в сравнение с в сънливост и евентуално бих го предложила и на майка ми. "
Изучаването на дрямката може да бъде мъчно.
Подремването може да усъвършенства здравето, само че противоположното също важи, защото може да се толкоз изморени, че да имате потребност да дремнете повече.
По тази причина учените са употребявали една съобразителна техника, с цел да потвърдят, че подремването е потребно.
Дишането през устата може да скапе съня ви. Ето по какъв начин да се справите
Те са употребявали великански натурален опит, основан на ДНК. Предишни проучвания са открили 97 фрагмента от нашата ДНК, които ни вършат по-склонни да подремваме или да устояваме без сънливост денем.
Така екипът употребява данни от 35 000 души на възраст сред 40 и 69 година, които са взели участие в английско изследване и просто са сравнили данните на хората, които са предразположени към подремване и на тези, които не са.
Резултатите, които са оповестени в здравното издание Sleep Health, демонстрират 15 кубични сантиметра разлика в размера на мозъка, които се равняват на сред 2.6 и 6.5 години състаряване. Общият размер на мозъка е бил към 1 480 куб. см. в изследването.
" Обичам да подремвам за малко през уикендите и това изследване ме убеждава, че не би трябвало да се усещам като че ли мързелувам, а дрямката даже може би пази моя мозък, " споделя пред BBC професор Тара Спайърс-Джоунс от Единбургския университет и президент на английската Асоциация по неврология.
Според нея " забавното " изследване открива " малко, само че доста нарастване на размера на мозъка " и " добавя данните, които демонстрират, че сънят е значим за здравето на мозъка ".
Учените не са изследвали непосредствено дълбокия сън в средата на деня, само че съгласно тях науката сочи по-скоро към откъслек от половин час за спане.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ