Депутати от ГЕРБ предлагат лекарствен резерв за 100 млн. лева
Ако бъдат признати всички оферти за промени в закона за справяне с лекарствения дефицит, дистрибуторите и аптеките ще би трябвало да поддържат ресурси от медикаменти за четири месеца напред
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Финансовият министър е знаел овреме за задълженията на здравната каса
Управителят на НЗОК доктор Камен Плочев се оказа прав, само че това не значи, че няма да бъде заменен
19 мар 2018
Опитомяването на Марешки
Раздорите в " Обединените патриоти " върнаха вярата на водача на " Воля ", че може да се допре до властта
16 мар 2018 Опит за цялостно блокиране на паралелния експорт на медикаменти към останалите европейски страни прозира зад новите ремонти в лекарствения закон, които народни представители от ГЕРБ и Българска социалистическа партия поотделно са внесли сред първо и второ четене. Новите текстове към признатия на първо четене план целят да лимитират в допълнение експорта на медикаменти, които се покриват от здравната каса и лечебните заведения, с аргумента, че по този начин българските пациенти няма да изпитват дефицит на лекарства.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова (ГЕРБ) предлага всички производители на медикаменти, чиито лекарства са в Позитивния лекарствен лист (ПЛС) като заплащани от здравната каса, здравното министерство или от лечебните заведения, да поддържат наложителен запас от 10% от шестмесечното ползване на съответното лекарство в България. В Позитивния лист влизат 2726 медикаменти, а потреблението за половин година е към 1 милиарда лева, което значи, че запасът би трябвало да е на стойност от 100 млн. лева
В законопроекта на държавното управление подобен запас се планува единствено за артикули, които са обект на засилена паралелна търговия и надлежно - може да има дефицит на българския пазар. Дали медикаментите на пазара са задоволително ще следи специфична осведомителна система, посредством която в Изпълнителната организация по медикаментите ще се събира информация от фармацевтични компании, търговци на едро с медикаменти и аптеки за наличностите на лекарства. Ако някои от тях не доближават, ще се постановат забрани за успореден експорт. Самата осведомителна система би трябвало да проработи четири месеца след влизане на закона в действие, което е извънредно къс период.
Паралелният износ е в границите на 300-400 млн. лева годишно по данни от фирмите на пазара и нормално се изнасят медикаменти, които в България са в пъти по-евтини, в сравнение с в западноевропейските страни. Този вид търговия се предизвиква от Европейската комисия за да се уеднаквят цените на територията на Европейски Съюз. Проблемът на България е, че по закон тук цените на равнище производител са най-ниски в Европейски Съюз и по тази причина е атрактивно медикаментите да се изнасят.
Защо запас
В предложенията на ръководителя на здравната комисия, е маркирано още, че в случай че фармацевтичните компании не поддържат запас, те ще бъдат санкционирани от 50 до 100 хиляди лева при първо нарушаване, а при второ – глобата ще е от 100 до 150 хиляди лева В същия размер са санкциите в случай че бъде изнесен медикамент, който е в забранителния лист за износ сега. Същата е и санкцията за компания, аптека или дистрибутор, които погрешно подадат данни в осведомителната система.
Проблемът на фирмите, обаче е в няколко направления. Първият е, че напълно не всички медикаменти в позитивния лист са обект на паралелна търговия и няма смисъл да се поддържа спомагателен запас за всички.
Освен това медикаментите са самобитна бързооборотна стока с избран период на валидност. За огромна част от медикаментите и сега лечебните заведения начисляват неустойки, в случай че остатъчният период на валидност е под 60%. Например, в случай че срокът на валидност е пет години и в случай че остават под три години период, доставчикът може да бъде санкциониран, без значение че продуктите ще бъдат приложени още в същия миг.
Най-големият проблем, обаче е, че множеството производители нямат лични хранилища в България.
" Това значи, че или би трябвало да наемат такива площи, което ще оскъпи активността им, или ще би трябвало да продадат тези медикаменти на търговци на едро в България и оттова нататък няма по какъв начин да управляват процеса, тъй като медикаментите ще станат благосъстоятелност на търговците на едро ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Според него въвеждането на ограничения за контролиране на експорта, с цел да няма дефицит на медикаменти, би трябвало да се подчинява на пропорционалността. " Няма по какъв начин обвързване за поддържане на запас да реши казуса с неналичията, в противен случай, ще усложни обстановката още повече. Да се вкарат ограничения за ограничение на износа на избрани следени артикули, за които се знае, че постоянно има дефицит, е едно. Да въвеждаш ограничения за всички артикули в ПЛС е доста ясно изразена непропорционална мярка и неизбежно ще бъде предмет на деяние на Европейската комисия ", счита Денев. Той добавя, че и сега в закона има включен текст, който задължава фармацевтичните компании първо да задоволят потребностите на популацията.
" Ако за това дали фирмите са внесли задоволителни количества се прави настоящ надзор от ИАЛ, данъчните и митническите управляващи, казусът може да бъде решен ", добавя Денев.
Ако, обаче, бъдат гласувани новите условия за дефицит, то ще се окаже, че всички медикаменти са в подобен статус. Според проектозакона на Дариткова възбрана за експорт ще се постанова, когато в електронната система наличните количества са под 65% от нужните за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от шест месеца, изчислени въз основа на средномесечно ползване за предишни 6 месеца.
В момента запасите, които се стремят да поддържат дистрибуторите, са в границите на потреблението за 30 дни, като доставките от фармацевтичните компании нормално са най-малко два пъти месечно. Ако бъде признато законовото условие, търговците на едро ще би трябвало да поддържат ресурс за най-малко четири месеца, което ще докара до нужда от спомагателни складови площи и в допълнение затваряне на свободен финансов запас.
Доставки с преференции за Марешки
Депутатите от парламентарната група " Воля " на варненския предприемач Веселин Марешки оферират текст, който облагодателства лекарствения му бизнес. Семейството на Марешки и той самият имат един от огромните хранилища за търговия на едро в България с към 20% пазарен дял, както и най-голямата верига от 400 аптеки.
Самият Марешки не е внесъл предложение по закона, нито пък неговите депутати са заявили спор на ползи. Но Слави Нецов, народен представител от " Воля ", е предложил текст, съгласно който, в случай че лекарство попадне в листата с следени за дефицит артикули, производителят му да е задължен да го доставя на търговците на едро съгласно пазарния им дял в доставките на аптеките. Предлага се и още едно ограничаване - че всяка фармацевтична компания би трябвало да продава такива лекарста от ПЛС единствено на търговци, които са доставяли главно артикули от Позитивния лекарствен лист. Като цяло аптеките на Марешки са ориентирани към продажба единствено на медикаменти, плащани от касата и на най-популярните лекарства без рецепта, само че не са снабдени с хранителни добавки, козметика и други артикули.
Така се оказва, че " Воля " предлага законодателят да ограничи доставките на дефицитни медикаменти единствено на база на пазарния дял на дистрибуторите, а не да вземем за пример на база на това дали търговецът на едро е платил получените медикаменти или е подал поръчка доста по-рано. В момента на пазара се конкурират към 190 търговци на едро с медикаменти и в случай че сходни ограничавания бъдат признати, то множеството от тях не биха могли да получат съответни пазарни условия и да доставят лекарства. В същото време пък огромните търговци ще могат да слагат непазарни условия на фармацевтичните компании.
" На пръв прочит това предложение значи сериозна интервенция на страната в търговски взаимоотношения, които сигурно не зависят единствено от пазарния дял на даден търговец, а от редица други фактора. Не ми се коства допустимо да задължиш една компания да доставя на друга ", отбелязва Денев.
© Цветелина Белутова Още по тематиката
Финансовият министър е знаел овреме за задълженията на здравната каса
Управителят на НЗОК доктор Камен Плочев се оказа прав, само че това не значи, че няма да бъде заменен
19 мар 2018
Опитомяването на Марешки
Раздорите в " Обединените патриоти " върнаха вярата на водача на " Воля ", че може да се допре до властта
16 мар 2018 Опит за цялостно блокиране на паралелния експорт на медикаменти към останалите европейски страни прозира зад новите ремонти в лекарствения закон, които народни представители от ГЕРБ и Българска социалистическа партия поотделно са внесли сред първо и второ четене. Новите текстове към признатия на първо четене план целят да лимитират в допълнение експорта на медикаменти, които се покриват от здравната каса и лечебните заведения, с аргумента, че по този начин българските пациенти няма да изпитват дефицит на лекарства.
Председателят на парламентарната здравна комисия доктор Даниела Дариткова (ГЕРБ) предлага всички производители на медикаменти, чиито лекарства са в Позитивния лекарствен лист (ПЛС) като заплащани от здравната каса, здравното министерство или от лечебните заведения, да поддържат наложителен запас от 10% от шестмесечното ползване на съответното лекарство в България. В Позитивния лист влизат 2726 медикаменти, а потреблението за половин година е към 1 милиарда лева, което значи, че запасът би трябвало да е на стойност от 100 млн. лева
В законопроекта на държавното управление подобен запас се планува единствено за артикули, които са обект на засилена паралелна търговия и надлежно - може да има дефицит на българския пазар. Дали медикаментите на пазара са задоволително ще следи специфична осведомителна система, посредством която в Изпълнителната организация по медикаментите ще се събира информация от фармацевтични компании, търговци на едро с медикаменти и аптеки за наличностите на лекарства. Ако някои от тях не доближават, ще се постановат забрани за успореден експорт. Самата осведомителна система би трябвало да проработи четири месеца след влизане на закона в действие, което е извънредно къс период.
Паралелният износ е в границите на 300-400 млн. лева годишно по данни от фирмите на пазара и нормално се изнасят медикаменти, които в България са в пъти по-евтини, в сравнение с в западноевропейските страни. Този вид търговия се предизвиква от Европейската комисия за да се уеднаквят цените на територията на Европейски Съюз. Проблемът на България е, че по закон тук цените на равнище производител са най-ниски в Европейски Съюз и по тази причина е атрактивно медикаментите да се изнасят.
Защо запас
В предложенията на ръководителя на здравната комисия, е маркирано още, че в случай че фармацевтичните компании не поддържат запас, те ще бъдат санкционирани от 50 до 100 хиляди лева при първо нарушаване, а при второ – глобата ще е от 100 до 150 хиляди лева В същия размер са санкциите в случай че бъде изнесен медикамент, който е в забранителния лист за износ сега. Същата е и санкцията за компания, аптека или дистрибутор, които погрешно подадат данни в осведомителната система.
Проблемът на фирмите, обаче е в няколко направления. Първият е, че напълно не всички медикаменти в позитивния лист са обект на паралелна търговия и няма смисъл да се поддържа спомагателен запас за всички.
Освен това медикаментите са самобитна бързооборотна стока с избран период на валидност. За огромна част от медикаментите и сега лечебните заведения начисляват неустойки, в случай че остатъчният период на валидност е под 60%. Например, в случай че срокът на валидност е пет години и в случай че остават под три години период, доставчикът може да бъде санкциониран, без значение че продуктите ще бъдат приложени още в същия миг.
Най-големият проблем, обаче е, че множеството производители нямат лични хранилища в България.
" Това значи, че или би трябвало да наемат такива площи, което ще оскъпи активността им, или ще би трябвало да продадат тези медикаменти на търговци на едро в България и оттова нататък няма по какъв начин да управляват процеса, тъй като медикаментите ще станат благосъстоятелност на търговците на едро ", разяснява Деян Денев, изпълнителен шеф на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
Според него въвеждането на ограничения за контролиране на експорта, с цел да няма дефицит на медикаменти, би трябвало да се подчинява на пропорционалността. " Няма по какъв начин обвързване за поддържане на запас да реши казуса с неналичията, в противен случай, ще усложни обстановката още повече. Да се вкарат ограничения за ограничение на износа на избрани следени артикули, за които се знае, че постоянно има дефицит, е едно. Да въвеждаш ограничения за всички артикули в ПЛС е доста ясно изразена непропорционална мярка и неизбежно ще бъде предмет на деяние на Европейската комисия ", счита Денев. Той добавя, че и сега в закона има включен текст, който задължава фармацевтичните компании първо да задоволят потребностите на популацията.
" Ако за това дали фирмите са внесли задоволителни количества се прави настоящ надзор от ИАЛ, данъчните и митническите управляващи, казусът може да бъде решен ", добавя Денев.
Ако, обаче, бъдат гласувани новите условия за дефицит, то ще се окаже, че всички медикаменти са в подобен статус. Според проектозакона на Дариткова възбрана за експорт ще се постанова, когато в електронната система наличните количества са под 65% от нужните за облекчаване на здравните потребности на популацията за интервал от шест месеца, изчислени въз основа на средномесечно ползване за предишни 6 месеца.
В момента запасите, които се стремят да поддържат дистрибуторите, са в границите на потреблението за 30 дни, като доставките от фармацевтичните компании нормално са най-малко два пъти месечно. Ако бъде признато законовото условие, търговците на едро ще би трябвало да поддържат ресурс за най-малко четири месеца, което ще докара до нужда от спомагателни складови площи и в допълнение затваряне на свободен финансов запас.
Доставки с преференции за Марешки
Депутатите от парламентарната група " Воля " на варненския предприемач Веселин Марешки оферират текст, който облагодателства лекарствения му бизнес. Семейството на Марешки и той самият имат един от огромните хранилища за търговия на едро в България с към 20% пазарен дял, както и най-голямата верига от 400 аптеки.
Самият Марешки не е внесъл предложение по закона, нито пък неговите депутати са заявили спор на ползи. Но Слави Нецов, народен представител от " Воля ", е предложил текст, съгласно който, в случай че лекарство попадне в листата с следени за дефицит артикули, производителят му да е задължен да го доставя на търговците на едро съгласно пазарния им дял в доставките на аптеките. Предлага се и още едно ограничаване - че всяка фармацевтична компания би трябвало да продава такива лекарста от ПЛС единствено на търговци, които са доставяли главно артикули от Позитивния лекарствен лист. Като цяло аптеките на Марешки са ориентирани към продажба единствено на медикаменти, плащани от касата и на най-популярните лекарства без рецепта, само че не са снабдени с хранителни добавки, козметика и други артикули.
Така се оказва, че " Воля " предлага законодателят да ограничи доставките на дефицитни медикаменти единствено на база на пазарния дял на дистрибуторите, а не да вземем за пример на база на това дали търговецът на едро е платил получените медикаменти или е подал поръчка доста по-рано. В момента на пазара се конкурират към 190 търговци на едро с медикаменти и в случай че сходни ограничавания бъдат признати, то множеството от тях не биха могли да получат съответни пазарни условия и да доставят лекарства. В същото време пък огромните търговци ще могат да слагат непазарни условия на фармацевтичните компании.
" На пръв прочит това предложение значи сериозна интервенция на страната в търговски взаимоотношения, които сигурно не зависят единствено от пазарния дял на даден търговец, а от редица други фактора. Не ми се коства допустимо да задължиш една компания да доставя на друга ", отбелязва Денев.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ