Прогноза: До 2040 г. населението на България ще намалее с една четвърт
Ако 2020 година се употребява за базова година, за идващите 20 години, до 2040 година, популацията на България се чака да намалее с една четвърт. Това демонстрира прогноза до 2040 година, направена въз основата на проучването " Регионалните демографски несъответствия в България - количествени измерения, аргументи, политики и ограничения за усъвършенстване на обстановката ", показано през днешния ден в Националния пресклуб на Българска телеграфна агенция от доцент доктор Надежда Илиева - началник на секция " Икономическа и обществена география " на Департамент " География " в Националния институт по геофизика, геодезия и география при Българска академия на науките, и доцент Георги Бърдаров - лекар по география на популацията и селищата, началник на катедра " Социално-икономическа география ", зам.-декан на Геолого-географския факултет на СУ " Св. Климент Охридски ".
Ако базата е 2001 година това понижение ще е с към една трета.
Прогнозата е създадена в три разновидността - тенденциален , при който е заложено опазване на трендовете от досегашното демографско развиване, вторият вид е оптимистичен - при който се допуска повишение на нивото на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се допуска утежняване на демографските процеси. Най-вероятностен за бъдещото демографско развиване на страната се чака да бъде сюжетът в рамките на разновидностите реален и скептичен, изясни доцент Илиева. И при трите разновидността на прогнозата се планува понижение на популацията, само че с разнообразни темпове.
Според другите разновидности популацията ще доближи сред 5 милиона и 79 хиляди души /според песимистичния вариант/, 5 милиона 359 хиляди /според тенденциалния/ и 5 милиона и 800 хиляди /според оптимистичния/.
Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще доближи 79 %, най-слабо наранени ще бъдат 6-те огромни града в страната, като тази група градове ще демонстрира по-малко понижение от междинното за страната, уточни доцент Илиева. В изискванията на задълбочаваща се демографска рецесия бъдещото развиване на градовете в това число и огромните, ще се дефинира от опциите им да задържат и притеглят към себе си население. Градовете, които съумеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично изменящите се условия, ще съумеят да привлекат освен капитали, само че и население, разяснява тя.
В тези условия дребните обитаеми места, в това число дребните градове, значително ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като в допълнение утежнителен фактор ще се окаже мощно застарялото население в тях, незадоволителната работна мощ, както и ниско квалифицираната работна ръка.
Най-голямо нарастване се чака да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното броене тази група образува 68 % и ще доближи 81 % през 2040 година
С позитивен приръст до 2040 година ще се отличават единствено някои селища, които са разпръснати по цялата територия, те са обособени в пет групи, според от депопулационните процеси. Със едва - под 10, и умерено - от 10 до 20 % понижение на популацията за интервала 2001 -2040 година се отличават едвам 5.3 на 100 от обитаемоте места.
Ако базата е 2001 година това понижение ще е с към една трета.
Прогнозата е създадена в три разновидността - тенденциален , при който е заложено опазване на трендовете от досегашното демографско развиване, вторият вид е оптимистичен - при който се допуска повишение на нивото на раждаемост и коефициента на плодовитост, а при третия се допуска утежняване на демографските процеси. Най-вероятностен за бъдещото демографско развиване на страната се чака да бъде сюжетът в рамките на разновидностите реален и скептичен, изясни доцент Илиева. И при трите разновидността на прогнозата се планува понижение на популацията, само че с разнообразни темпове.
Според другите разновидности популацията ще доближи сред 5 милиона и 79 хиляди души /според песимистичния вариант/, 5 милиона 359 хиляди /според тенденциалния/ и 5 милиона и 800 хиляди /според оптимистичния/.
Поляризацията на демографското пространство ще продължава - градското население ще доближи 79 %, най-слабо наранени ще бъдат 6-те огромни града в страната, като тази група градове ще демонстрира по-малко понижение от междинното за страната, уточни доцент Илиева. В изискванията на задълбочаваща се демографска рецесия бъдещото развиване на градовете в това число и огромните, ще се дефинира от опциите им да задържат и притеглят към себе си население. Градовете, които съумеят да бъдат гъвкави и да се развиват в динамично изменящите се условия, ще съумеят да привлекат освен капитали, само че и население, разяснява тя.
В тези условия дребните обитаеми места, в това число дребните градове, значително ще се окажат неподготвени за тази конкурентна среда, като в допълнение утежнителен фактор ще се окаже мощно застарялото население в тях, незадоволителната работна мощ, както и ниско квалифицираната работна ръка.
Най-голямо нарастване се чака да настъпи в групата на градовете с под 3000 души население, като при последното броене тази група образува 68 % и ще доближи 81 % през 2040 година
С позитивен приръст до 2040 година ще се отличават единствено някои селища, които са разпръснати по цялата територия, те са обособени в пет групи, според от депопулационните процеси. Със едва - под 10, и умерено - от 10 до 20 % понижение на популацията за интервала 2001 -2040 година се отличават едвам 5.3 на 100 от обитаемоте места.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ