Акад. Петър Иванов от Българската академия на науките и изкуствата

Акад. Петър Иванов от Българската академия на науките и изкуствата е направил предложение до Общинския съвет в Русе Баба Тонка да бъде удостоена посмъртно със званието „ Почетен жител на Русе “. Два месеца по-късно той е получил отвод за това.
„ Общината твърди, че Баба Тонка не би трябвало да се уважава с почитане, не би трябвало да е почетна гражданка, тъй като имало… улица „ Баба Тонка “ и къща, наименована „ Баба Тонка “, описа пред Lupa.bg акад. Петър Иванов за реакцията на локалната администрация.
„ То в Русе си има доста улици с имена на наши почетни (посмъртно) жители. Например на името на посмъртно удостоеният Константин Илиев поколенията са наименовали улица „ Константин Илиев “, пресечна на Главната. А на името на посмъртно удостоеният Апостол Арнаудов, има наименована гимназия и така нататък Защо за Елиас Канети може да има посмъртно почитане за почетен жител на Русе, в случай че поколенията разточително са „ наименовали на негово име “ дома му, площад в Русе, гимназия, център, библиотека, сдружение, монумент с бухал и други Защо за някои може, а за Баба Тонка не може?, възмущава се ученият.
Той напомни, че не е имало спънка Меглена Кунева, Пламен Бобоков и Ваньо Танов да станат почетни жители на дунавския град, а за Баба Тонка има. На барабаниста Илко Петров, който преди 40 години е напуснал Русе и приел Германия за собствен втори дом, също е оказана чест.
Решението за великата българка е взето на 11 май на председателски съвет към Общината. За него обаче акад. Петър Иванов схваща едвам в този момент. „ Има нещо загадъчно и необяснимо в огромният интервал от 48 дни сред датата на съвещанието на председателския съвет и получения отговор. Защо отговорът на общината се забави толкоз време? “, пита ученият.
„ Аз знам за какво. Обяснението е, с изключение на с интелектуалните благоприятни условия и моралните качества на избрани фактори в Община Русе, само че и друго: упорството има още политически и генеалогически корени. Знаем на кого дядо му директно след 09.09.1944 година е бил заместител шеф на русенската милиция, шеф е печално известният кървясъл сатрап Мирчо Спасов, за който самият Тодор Живков-Янко споделя, че е най-големият палач на българи, знаем, че тогава под управлението на двамата, и евентуално с присъединяване им, са били разстреляни от милиционерите-комунисти и са заровени в трапове край Русе, край село Нисово и край село Щръклево стотици русенци, елитът на Русе, в това число внучката на Баба Тонка. Внучката се споделя Тонка Обретенова-Просеничкова “, съобщи ученият.
За тези, които подценяват ролята на Баба Тонка в Освобождението ни, припомняме коя е:
Тонка Тихова Обретенова е родена и живее цялостен живот в Русе (Русчук), на кея. Женена е за прочут търговец в Русе и има пет сина и две дъщери. Включва се в проведената националноосвободителна битка. Оказва сериозна организационна, морална и финансова помощ на Русенския частен революционен комитет. Съратник и доверено лице на Васил Левски. Нейният дом е несъмнено леговище и учредителен център на революционните дейци. В битката се включват и нейните деца. Петър Обретенов и Ангел Обретенов са четници в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Никола Обретенов е централна фигура в Русенския частен революционен комитет, взе участие и в четата на Христо Ботев, след това е почитан кмет на Русе. Георги Обретенов въстаник в четата на Стоил челник в Старозагорското въстание. Петрана Обретенова ушива знамето на Червеноводската въстаническа чета.
Тонка Обретенова споделя: „ Четирима сина изгубих! Двамата са в гроба, а другите полуживи. Но още четирима да имах, отново ще ги накарам да носят българското знаме със златния лъв! “