Ах, какъв кипеж само настана в социалните мрежи след конгреса

Ах, какъв разгар единствено настана в обществените мрежи след конгреса на Българска социалистическа партия! Толкова бълбукане, възторг, удивителни и съскане не съм виждал вкупом след последната ария на Азис, на която налетях инцидентно. " Българска социалистическа партия се самоубива ", " Българска социалистическа партия върви към своята политическа гибел ", " Българска социалистическа партия остава в историята ". Общото сред тези мозъчни детонации е в това, че те в множеството случаи идваха от хора, които в никакъв случай през живота си не биха дали своят вот за Българска социалистическа партия, а нямат и най-малката визия за положението и упоритостите на партията. В същата рубрика въвеждам и анализаторските извършения на тематика " ориста на левицата ". В един миг те станаха толкоз натрапчиви, закрепени и неуместни, че в тях пролича опит за проектирането на някакъв външен интерес в Българска социалистическа партия. Все едно някой се опитваше медийно да моделира по какъв начин би трябвало да разсъждават и гласоподават делегатите на конгреса.

Е, в действителност това е огромната вест от извършеното съвещание.

Българска социалистическа партия не се поддаде на медийните клопки, а социалистите за следващ път в историята на прехода демонстрираха здрав разсъдък и извънредно държавническо отношение към това, което се случва в България. Да, знам, провеждането на директен избор щеше да е същинско премеждие, само че причините, които чух против това, бяха доста мощни. Това не бяха причини на хора, които държат на опазване на статуквото, както се пробват да ни убедят следващите истерици по медиите, а на хора, които осъзнават отговорността на Българска социалистическа партия в ръководството.

Държавата през днешния ден е пред прага на доста стопански проблеми. Съдебната промяна би трябвало да стартира всеки миг, има доста неща за извършване, а през това време левицата трябваше да излезе от окото на бурята и за следващ път да се занимава със себе си. Защото в действителност през днешния ден е времето Българска социалистическа партия да покаже, че е партия, която може да осъществя хрумвания. Че е партия, която може да се бори за обществена политика, а не просто да приказва за нея. Защото шансът да участваме в ръководството на страната в такива спешни времена е исторически. Много хора не съумяха да го схванат. Много хора даже съзнателно желаят Българска социалистическа партия да е някъде настрана от тези процеси, разстреляна, маргинализирана, доведена до парадокс. Точно на това схващане се опълчиха делегатите на конгреса.

Отхвърлената от делегатите оставка на Корнелия Нинова демонстрира и нещо друго. Нещо, което медиите, анализаторите и политическите пираткаджии не помнят - тя има действителна поддръжка в Българска социалистическа партия. Това, че Андрей Райчев или Валери Жаблянов мъчно одобряват този факт, е напълно техен проблем. Нима си мислите, че резултатът от вътрешнопартиен избор щеше да е друг? Нинова не е деспот, който ръководи Българска социалистическа партия с бич и ритници. Тя за следващ път показва, че има действителна поддръжка. Заради това доста се смях, като четох, че конгресът бил " режисиран ". Да не би особено за него да са били докарани извънземни? Това са същите хора, които години наред са работили за Българска социалистическа партия, за идеите на левицата, за развиването на лявата политика.

Това са същите хора, които през днешния ден виждат своя късмет да бъдат част от огромната смяна в България. И поради това гласоподаваха по този начин. И някои май много ги заболя от този избор. Проблемът си е техен.