Агресивната политика, провеждана от Запада, основно от САЩ, ЕС и

Агресивната политика, провеждана от Запада, главно от Съединени американски щати, Европейски Съюз и Англия, демонстрира, че нито една тяхна нападателна интервенция против друга страна не стартира, без да е планувана за реализиране на сложна цел, включваща политически, стопански, финансов, боен и агитационен съставен елемент. Такава е задачата му и в провокираната от него война в Украйна.

Нейната цел също е сложна: политическият съставен елемент е ориентиран към подчинение на Русия и отделянето ѝ от съдействие с Китай; финансово-икономическият – закъснение на научно-техническото и промишлено развиване на Русия; военният – изтощение на военния капацитет на Русия посредством потребление на въоръжените сили на Украйна; проверка на своите схващания за водене на модерна война против мощен съперник и установяване на действителните благоприятни условия на своето въоръжение и бойна техника, а пропагандният съставен елемент би трябвало да показа Русия като нападателна страна, способна на всевъзможни военни закононарушения, с която не може да има обикновено съдействие.

Един от аспектите на финансово-икономическия съставен елемент е потребление на украинските естествени благосъстояния. Всъщност той е частен случай от битката на Запада, от една страна, за недопускане на преразпределянето на употребяваните от него запаси (природни, човешки, промишлени, търговски), а от друга, за завземане на нови. Последното се отнася и до Украйна.

Най-широко употребяваните потребни изкопаеми в света са 120, от тях в Украйна са открити 117, измежду които исполин, литий, кобалт, боксит, уран, графит, желязна руда, манган, каменни и коксуващи се въглища, шистов газ, каменна сол, в това число калиева.

По находища на уран (14 вида уранова руда на 21 местонахождения) Украйна заема първо място в Европа и 11-то в света. Според оценката на „ World Nuclear Association ” те са в размер 114 100 тона или 2% от международните ресурси. За Запада и в частност за Европейски Съюз украинските потребни изкопаеми са прекомерно скъпи. Например, значими за Европейски Съюз са 30 позиции, от които 21 се намират и в Украйна.

Тя с право е наричана „ житницата на Европа ”. Годни за земеделие на територията ѝ са 60,4 млн. хектара, от които са усвоени 70 на 100.

30% от плодородния чернозем в Европа е украински, а обработваемата повърхност на Украйна е 25 % от тази на Европейски Съюз.

Общата повърхност на украинските гори е 10,4 млн. хектара, а годишният размер на водните ѝ ресурси е над 209 куб. км. През април т.г. стана известно, че американският финансово-икономическо списание  " Форбс " прави оценка цената на украинските естествени запаси на 14,8 трилиона $, от които съвсем 70% се образуват от ресурсите на Донецка,  Днепропетровска и Луганска области.

Русия към този момент управлява украински запаси на стойност към 50% от посочените. Според канадската компания " SecDev " под съветски надзор са забележителна част от най-плодородната обработваема земя, 63% от каменните въглища, 42% от металите, 11% от нефта, 20% от газта, 33% от редкоземните минерали, включително литий. Според компанията този резултат е проваляне за Запада и изключително за Европейски Съюз, защото основава проблеми за неговата ресурсна осигуреност. Това изказване изяснява една от аргументите за неприкритата завист на ръководещия хайлайф на Европейски Съюз спрямо Русия, прикривана с „ грижа ” за опазване целостта на Украйна. Това важи и за Съединени американски щати, въпреки и в по-малка степен.

Западът, убедил се, че Русия няма да бъде победена и че няма да получи всички украински запаси, а може и нищо да не получи, стартира да мисли за нов източник на облага след войната. На 21 и 22 юли в Лондон се проведе Конференция за възобновяване на Украйна, в която участваха около 60 страни, включително почти цялата антанта „ Рамщайн ”. Според оценка на Световната банка за задачата ще са необходими 411 милиарда $ и то единствено за териториите под украински надзор.

Обещанията, дадени на конференцията, по принцип са добър знак за страната, само че преди да се възползва от тях, тя би трябвало да уреди проблемите си с кредиторите. В началото на декември 2022 година евродепутатът от Ирландия Клеър Дейли бе безапелационна, че милиардите финансова помощ за Украйна не са подарък, а заеми, които би трябвало да се погасяват. За получените заеми и доставките на оръжия Украйна дължи 132 милиарда $ – сумата съставлява съвсем 90 % от нейния Брутният вътрешен продукт.

Именно за споразумяване на този дълг на 8 май в Киев бе подписано съглашение сред президента на страната и американската компания „ Black Rock Financial Market Advisory ” за основаване на „ Фонд за развиване на Украйна ”. По-късно към него се присъедини и банка " JP Morgan ". Официалната цел е привличане на вложения за възобновяване на енергетиката, инфраструктурата и селското стопанство.

" Black Rock " оперира с 9 трлн. $ - сума, сравнима с общия Брутният вътрешен продукт на Германия и Франция.

Тя демонстрира освен нейната финансова мощност, само че и избрана политическата ѝ тежест в Съединени американски щати, което е прекомерно значимо за бъдещата ѝ дейност. Съгласно подписаното споразумение " Black Rock " става оператор на  украинските фондове, в които се акумулира интернационалната помощ за страната и, което е прекомерно значимо, ще ръководи и нейния външен дълг. Според експерти, в случай че Украйна не може да обслужва дълга си, което е доста евентуално, ще се пристъпи към връщането му на принципа „ дълг против активи ”.

" Black Rock " ще изкупува на занижени цени украинските активи в енергетиката, инфраструктурата, селското стопанство и други клонове на стопанската система и ще ги продава по повишени цени, т.е. печеливши ще бъдат американската компания и тези, които ще ги изкупят.

При тази заплаха Украйна последователно ще загуби икономическия си суверенитет,

т.е. при изкупуване на нейните активи от крупни компании тя няма да има независимост за стопанска активност по обезпечаване на своето битие. Така, съгласно италианското издание L’Antidiplomatico, Западът ще изкупи Украйна за задълженията ѝ, които самичък ѝ наложи.

Политиката на Запада е в сходство с правилата на класическия колониализъм – колонизаторът поема стопанската система, а колонизираната страна, доколкото може, ще се грижи за обществената политика. В такава конюнктура не може да се твърди, че съответната страна е независима и суверенна  страна.

Предполага се, че изкупуването на украинските активи ще стартира със земеделските земи, към които демонстрират забележителен интерес Съединени американски щати и Европейски Съюз. Всъщност това не е напълно по този начин, тъй като земи се изкупуват още от 1 юли 2021 година, когато стартира поземлената промяна, за която МВФ настойчиво упорства още от 2019 година Резултатът от нея е последователно заличаване на дребните притежатели (около 7 милиона) и прекосяване на големи площи в благосъстоятелност на непознати компании. Според разнообразни източници

към този момент 17 млн. хектара от чернозема (от общо 40 млн. хектара) са благосъстоятелност на американските компании Cargill, Dupont и Monsanto. Подписаното съглашение с Black Rock разрешава изкупуването на чернозема доста да се усили, като изискването за това е единствено едно – войските на Русия да не бъдат на украинска територия.

Именно заради това към този момент месец и половина въоръжените сили на Украйна настойчиво се хвърлят в офанзиви, при които единствено за този интервал те загубиха над 30 000 убити бойци и повече от 1200 единици унищожена бронетанкова техника. Тези загуби не могат да оправдаят завзетите седем села, намиращи се на ничия земя, т.е. пред първата съветска отбанителна полоса. На срещата на НАТО във Вилнюс ясно бе очебийно, че без победа на фронта Украйна ще има проблеми както със Съединени американски щати, по този начин и с Европейски Съюз.

При това победа, която би трябвало да реализира с техническата помощ на САЩ/НАТО, само че единствено с персоналния състав на своята войска. Според думите на ръководителя на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили, казани на последната среща в базата Рамщайн, към този момент са подготвени 17 бригадни бойни групи с общ състав 63 000 военнослужащи и тази активност ще продължи. Вероятно до тогава, до момента в който Киев може да доставя все нови контингенти мобилизирани.

В Киев ясно схващат, че с Русия не могат да се оправят сами и по тази причина вършат всичко допустимо да намесят НАТО във войната. Замислят композиция с Полша и Литва, пробват с разнообразни провокации да провокират Русия да предприеме дейности, които биха заплашили Запада и биха довели до директна интервенция на НАТО, т.е. до трета международна война. Последен образец за тази политика е замисълът за потребление на прекратената зърнена договорка.

За интервала август 2022 – юни 2023 година Украйна е получила към 6 млрд $ единствено от износа на зърно през Черно море. На 21 юли тя заявява, че ще нанася удари по съветски кораби и кораби, плаващи в Черно море към съветски пристанища. Това не е изключено, само че

по-вероятно е да бъде потънал транспортен съд на другарска на Русия страна за утежняване на връзките сред тях

или на неутрална, само че показано като нападателен акт на съветския флот. Създаващата се конюнктура ще увеличи напрежението в черноморския район и ще има негативни последствия за страните в него.

И освен това. След преустановяване на зърнената договорка в Киев стартират два разновидността за продължение на износа - от трите украински пристанища корабите със зърно да плават до Босфора в рамките на морските стопански зони на Румъния, България и Турция и да бъдат охранявани от Военноморски сили на тези страни или Военноморски сили на Турция независимо да поемат защитата на корабите с украинско зърно. Посочените страни са членки на НАТО и случай сред тях и съветския Черноморски флот може да намеси НАТО във войната. Западът обаче доста добре е калкулирал изгодите и вредите от война с Русия и по тази причина няма да се намеси директно в помощ на Украйна – той единствено ще доставя оръжие до тогава, до момента в който в страната има кой да умира за отбрана на неговите ползи.

Проблемът на прекратената договорка не е единствено в зърното. Покрай него с корабите се доставя огромно количество западна бронетехника,

муниции и военно-техническо имущество, които краткотрайно се съхраняват в големи хранилища южно от Одеса. Там са и стратегическите складове за ГСМ. Решението на Русия приключва този метод за доставка и тъкмо това е основната грижа на Киев. С нанасяните съветски отдалечени ракетни удари се цели освен разрушение на пристанищните зърнени терминали в Одеса, само че и складовете с получената военна помощ.

По всяка възможност съглашението с Black Rock е симптом за убеждението на Съединени американски щати, че украинска победа над Русия няма по какъв начин да се реализира и по тази причина бързат да вземат всичко, което към момента е допустимо. Поне към този момент, тъй като не е ясно, по какъв начин ще се развие войната в бъдеще. Именно затова немски специалисти считат, че това, което Западът не може да вземе, би трябвало да остане на Русия като изпепелена земя. Навярно са прави и един от причините за това е почналата доставка за украинската войска на 155 мм касетъчни снаряди за гаубици М777 и на ракети с касетъчна бойна глава за реактивните системи за залпов огън. Очевидно както „ засеяната ” земя с невзривили се суббоеприпаси, по този начин и мирните хора, които ще загинат от тях, не влизат в разчетите нито на Съединени американски щати, нито на Киев.

Същото се отнася и за оказваната помощ на Украйна с оръжия и муниции, в това число и от нашата страна. Всъщност нашата помощ има два аспекта – облага на индустриалните предприятия и потребление парите на данъкоплатците за даване на безплатна помощ. Изпратените оръжия удължават войната и усилват убитите и ранените.

Според Департамента по стопански и обществени въпроси на Организация на обединените нации към края на 2021 година популацията на Украйна е 43.7 милиона, а към средата на 2023 година е намаляло до 19.9 милиона. За настъпващата демографска рецесия, провокирана от огромната миграция, все по-ниската раждаемост и понижаване на мъжкото население, принос имат и доставяните оръжия от България. Тази наша заслуга се показва от ръководещите като отбрана на националния интерес, без обаче да изясняват в какво тъкмо се състои той. Непрекъснатото повторение, че помощта за Украйна е наше съюзническо обвързване, е неубедително за хората. То се удостоверява и от проучването на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено сред 14 и 19 юли – от петима българи единствено един е за даване военна помощ на Украйна.

Необходимо е на ръководещите да се подсети, че съюзи се основават и разпадат, само че страните остават.

Затова е доста значимо какво ще бъде обществото след вероятно раздробяване, каква ще бъде стопанската система и какъв брой ефикасна ще бъде армията. Геополитическите промени през днешния ден са прекомерно интензивни, с неразбираем краен резултат. Това изисква ръководството на страната да сътвори постоянен пиедестал за всяка област от живота ѝ, с цел да не стартира след време всичко отначало. Той обаче не се реализира с старателно осъществяване на сложени наставления, а се реализира от ръководство с темперамент, отстояващо днешния интерес на обществото като залог за неговото бъдеще.