С „Великата зелена стена” Африка се бори срещу убийствения ход на пустинята
Африка е най-бедният и най-слабо развъртян континент в света. Всички сме чували за многочислените й проблеми - апетит, заболявания, суша, политически спорове, миграция на локалното население в посока Европа. Доскоро наподобява не се намираше дейно решение по нито един от тези въпроси. Но от 2007 година обаче една самодейност се пробва да усъвършенства изискванията в района. Проектът е наименуван „ Великата зелена стена ” и както името подсказва, съставлява масив от дървета, разпрострян се по цялата широчина на Африка от Сенегал до Джибути, където се намира полупустинната област Сахел. Тя отделя южната част на Сахара от плодородните земи на саваната и е едно от най-бедните места на Земята. Понастоящем там климатичните промени са изключително осезаеми.
По повърхност Сахара надвишава територията на цялостен Съединени американски щати и неприятната вест е, че не стопира да се разраства със заплашителна експедитивност. За всяка пустиня е типично да се уголемява по време на сухия сезон и да се свива назад през дъждовния. Но в тази ситуация със Сахара се следи и в допълнение разгръщане, породено от човешката активност. Известно е, че размерите на пустинята са се нараснали с 10% за последните 100 години. А езерото Чад, което е осигурявало прехранване на съвсем 30 милиона души в местността, в този момент се е смалило с 90%. Температурите също фрапантно са се повишили през последните десетилетия. В момента градусите през сухия сезон доближават до над 50°C.
За да противостои на тези трендове, които заплашват да погубят живота в Африка, Африканският съюз основава плана „ Великата зелена стена ”, финансиран от Световната банка, Европейския съюз и Организация на обединените нации. Проектът коства 8 милиарда щатски $ и досега съставлява най-мащабния опит да се облагороди земята в тази част на света. Засадени са над 20 милиона дървета, измежду които са устойчивите на суша акация, баобаб и Моринга. В работата по засаждането са ангажирани доброволци от 27 страни, като проектът се планува да бъде изпълнен до 2030 година Тогава възобновената гора ще е в положение да всмуква 250 милиона метрични тона въглерод от атмосферата.
Това филтриране на въздуха по мащаби се равнява на резултата, който би се постигнал в случай че за три години и половина всичките коли от щата Калифорния спрат да се движат. Но с изключение на да се бори с климатичните промени, стената от дървета има за цел и да възвърне обработваемите земи и по този начин да върне поминъка на локалните, което би довело до утихване на споровете и спад на миграцията към Европа.
Макар упованията да са обнадеждаващи, „ Великата зелена стена ” среща и не малко проблеми. Поради настъпилите климатични промени, сезонните дъждове не валят и по този начин посевите не прихващат. Учените пък също настояват, че даже и да пуснат корени, дърветата надали ще оцелеят, както не са могли и множеството други преди тях, засаждани в региона на пустинята. Животновъдите употребяват дефицитната растителност за фураж, като по този метод не й дават опция да се разрасне. „ Великата зелена стена ” ще бъде унищожена още до момента в който се „ строи ”, без да успее да се трансформира във функционираща екосистема.
Експертите прецизират, че Сахара не се разраства естествено на юг. Почвата в Сахел губи своята плодородност заради свръх употреба и използване на несъответствуващи селскостопански техники и практики. Обезлесяването, несъмнено, също е асъдействало за неподходящата обстановка през днешния ден. Съгласно закона, признат след извоюването на самостоятелност на африканските страни от колонизаторите, всяко дърво, намиращо се в частни земи, принадлежи на страната. Ако селяните решат да го отсекат по свое убеждение, те могат да бъдат съдени и даже да попаднат в пандиза.
Тези строги ограничения, които целели да опазят зеленината, в действителност са довели до противоположния резултат. Фермерите били обезкуражени да засаждат дървета на територията на парцелите си и по този начин местността последователно се оголила. Без дървета пък горният хумусен пласт на почвата елементарно се отвява при мощни ветрове и стихии и земята става неплодородна. Всичко това ни води до извода, че с изключение на възобновяване на горите, е нужна и смяна в метода на култивиране на земята и навиците на популацията.
Изглежда, че всичко това е взето поради, тъй като в този момент уредниците пренасочват задачите на плана. Вместо да се построява просто „ стена ” от от ден на ден и повече дървета, към този момент се работи и за подобряването на средата, в която тези дървета ще порастват. За да даде паша за стадата, само че да опази дърветата, екипът на „ Великата зелена стена ” основава така наречен „ банки за фураж ”. Това са оградени пространства, където трева и дребни растения се отглеждат особено за фураж, който селяните могат да употребяват против такса от $1.70 дневно. Можейки в този момент да хранят животните си по този метод, възрастните към този момент не се нуждаят от помощта на децата за пашата и могат да ги пратят на учебно заведение.
От организацията се пробват да работят многостранно за възстановяване на качеството на живот и средата в района. Парите, събрани от миналогодишните такси за фуража, са вложени в закупуването на слънчеви панели за локалното учебно заведение. Тази година със същите средства следва да се построят спални пространства за тези възпитаници, които живеят прекомерно надалеч, с цел да вървят до учебното заведение и да се връщат всеки ден. „ Великата зелена стена ” също обезпечава работа за доста от локалните, на които се заплаща, с цел да садят дървета. Те ще засаждат младите фиданки наоколо до към този момент съществуващи дървета, тъй като по този начин възможностите им да оцелеят са по-големи.
Въпреки всичките тези ограничения, наподобява, че резултатите са незадоволителни. Досега единствено 15% от плануваната територия е озеленена сполучливо. Финансирането също среща усложнения. Само половината от тези 8 милиарда са усвоени по плана, тъй като в това време по-неотложни екологични проблеми отклоняват вниманието и парите от Сахел. Страните стартират сами да финансират залесяването. Сенегал отделя 200 милиона щатски $ на година за засаждането на дървета и грижата за тях. А по-бедните страни не могат и толкоз да си разрешат.
Каквито и трудности обаче да среща „ Великата зелена стена ”, обстановката в Сахел би трябвало да се позволи, тъй като тя непроменяемо ще има последици в световен мащаб. В региона живеят 150 милиона души, две трети от които са на възраст под 25 години. Това е и районът с най-висока раждаемост в света. Лишени от земя, годна за живот, голяма част от хората ще се насочат към Европа. Недоимъкът и неприятните условия също ускоряват въздействието на екстремистки групировки като „ Боко Харам ”. Те оферират на хората работа и хранителни запаси, които другояче не биха намерят другаде и с това ги изкушават да се вливат в редиците им. Понастоящем Сахел става новото ядро на тероризма, което няма потребност да споделяме, че е още един световен свръхпроблем.
Междувременно „ Великата зелена стена ” се е трансформирала и в метафора за обединената мощ на хората, за дървото като знак на живота.
По повърхност Сахара надвишава територията на цялостен Съединени американски щати и неприятната вест е, че не стопира да се разраства със заплашителна експедитивност. За всяка пустиня е типично да се уголемява по време на сухия сезон и да се свива назад през дъждовния. Но в тази ситуация със Сахара се следи и в допълнение разгръщане, породено от човешката активност. Известно е, че размерите на пустинята са се нараснали с 10% за последните 100 години. А езерото Чад, което е осигурявало прехранване на съвсем 30 милиона души в местността, в този момент се е смалило с 90%. Температурите също фрапантно са се повишили през последните десетилетия. В момента градусите през сухия сезон доближават до над 50°C.
За да противостои на тези трендове, които заплашват да погубят живота в Африка, Африканският съюз основава плана „ Великата зелена стена ”, финансиран от Световната банка, Европейския съюз и Организация на обединените нации. Проектът коства 8 милиарда щатски $ и досега съставлява най-мащабния опит да се облагороди земята в тази част на света. Засадени са над 20 милиона дървета, измежду които са устойчивите на суша акация, баобаб и Моринга. В работата по засаждането са ангажирани доброволци от 27 страни, като проектът се планува да бъде изпълнен до 2030 година Тогава възобновената гора ще е в положение да всмуква 250 милиона метрични тона въглерод от атмосферата.
Това филтриране на въздуха по мащаби се равнява на резултата, който би се постигнал в случай че за три години и половина всичките коли от щата Калифорния спрат да се движат. Но с изключение на да се бори с климатичните промени, стената от дървета има за цел и да възвърне обработваемите земи и по този начин да върне поминъка на локалните, което би довело до утихване на споровете и спад на миграцията към Европа.
Макар упованията да са обнадеждаващи, „ Великата зелена стена ” среща и не малко проблеми. Поради настъпилите климатични промени, сезонните дъждове не валят и по този начин посевите не прихващат. Учените пък също настояват, че даже и да пуснат корени, дърветата надали ще оцелеят, както не са могли и множеството други преди тях, засаждани в региона на пустинята. Животновъдите употребяват дефицитната растителност за фураж, като по този метод не й дават опция да се разрасне. „ Великата зелена стена ” ще бъде унищожена още до момента в който се „ строи ”, без да успее да се трансформира във функционираща екосистема.
Експертите прецизират, че Сахара не се разраства естествено на юг. Почвата в Сахел губи своята плодородност заради свръх употреба и използване на несъответствуващи селскостопански техники и практики. Обезлесяването, несъмнено, също е асъдействало за неподходящата обстановка през днешния ден. Съгласно закона, признат след извоюването на самостоятелност на африканските страни от колонизаторите, всяко дърво, намиращо се в частни земи, принадлежи на страната. Ако селяните решат да го отсекат по свое убеждение, те могат да бъдат съдени и даже да попаднат в пандиза.
Тези строги ограничения, които целели да опазят зеленината, в действителност са довели до противоположния резултат. Фермерите били обезкуражени да засаждат дървета на територията на парцелите си и по този начин местността последователно се оголила. Без дървета пък горният хумусен пласт на почвата елементарно се отвява при мощни ветрове и стихии и земята става неплодородна. Всичко това ни води до извода, че с изключение на възобновяване на горите, е нужна и смяна в метода на култивиране на земята и навиците на популацията.
Изглежда, че всичко това е взето поради, тъй като в този момент уредниците пренасочват задачите на плана. Вместо да се построява просто „ стена ” от от ден на ден и повече дървета, към този момент се работи и за подобряването на средата, в която тези дървета ще порастват. За да даде паша за стадата, само че да опази дърветата, екипът на „ Великата зелена стена ” основава така наречен „ банки за фураж ”. Това са оградени пространства, където трева и дребни растения се отглеждат особено за фураж, който селяните могат да употребяват против такса от $1.70 дневно. Можейки в този момент да хранят животните си по този метод, възрастните към този момент не се нуждаят от помощта на децата за пашата и могат да ги пратят на учебно заведение.
От организацията се пробват да работят многостранно за възстановяване на качеството на живот и средата в района. Парите, събрани от миналогодишните такси за фуража, са вложени в закупуването на слънчеви панели за локалното учебно заведение. Тази година със същите средства следва да се построят спални пространства за тези възпитаници, които живеят прекомерно надалеч, с цел да вървят до учебното заведение и да се връщат всеки ден. „ Великата зелена стена ” също обезпечава работа за доста от локалните, на които се заплаща, с цел да садят дървета. Те ще засаждат младите фиданки наоколо до към този момент съществуващи дървета, тъй като по този начин възможностите им да оцелеят са по-големи.
Въпреки всичките тези ограничения, наподобява, че резултатите са незадоволителни. Досега единствено 15% от плануваната територия е озеленена сполучливо. Финансирането също среща усложнения. Само половината от тези 8 милиарда са усвоени по плана, тъй като в това време по-неотложни екологични проблеми отклоняват вниманието и парите от Сахел. Страните стартират сами да финансират залесяването. Сенегал отделя 200 милиона щатски $ на година за засаждането на дървета и грижата за тях. А по-бедните страни не могат и толкоз да си разрешат.
Каквито и трудности обаче да среща „ Великата зелена стена ”, обстановката в Сахел би трябвало да се позволи, тъй като тя непроменяемо ще има последици в световен мащаб. В региона живеят 150 милиона души, две трети от които са на възраст под 25 години. Това е и районът с най-висока раждаемост в света. Лишени от земя, годна за живот, голяма част от хората ще се насочат към Европа. Недоимъкът и неприятните условия също ускоряват въздействието на екстремистки групировки като „ Боко Харам ”. Те оферират на хората работа и хранителни запаси, които другояче не биха намерят другаде и с това ги изкушават да се вливат в редиците им. Понастоящем Сахел става новото ядро на тероризма, което няма потребност да споделяме, че е още един световен свръхпроблем.
Междувременно „ Великата зелена стена ” се е трансформирала и в метафора за обединената мощ на хората, за дървото като знак на живота.
Източник: spisanie8.bg
КОМЕНТАРИ