Пакистанска храна за размисъл
Адвокат Валентин Брайков е създател на " Адвокатско Бюро Брайков ". Член е на Международния търговски трибунал към Българската търговско-промишлена палата. Има 12 оповестени проучвания в университетски правни списания и над 50 юридически изявления в неакадемичния щемпел. Текстът му е препечатан от уеб страницата " Грамада ".
Пакистанската кухня е много пикантна, само че храната за размисъл, която сега идва от Пакистан, ще изгори много умствени стомаси.
На 9 март 2007 година ръководителят на висшия съд на Пакистан господин Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от служба по заповед на президента Мушараф поради неуместно (но неконкретизирано) държание. Отстраняването на висш арбитър Чодхри предизвика непредвиден вулкан от митинги на популацията, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на елементарни жители на улицата в огромните градове излязоха и няколкостотин юристи в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в абсурда с висш арбитър Чодхри
опит на властта да унижи и дресира правораздаването изобщо.
Кървави конфликти с полицията в Лахор и Исламабад трансфораха персоналната професионална драма на висш арбитър Чодхри в социална и политическа укрепление, която сплоти магистрати и юристи. Дори близки на властта юристи отхвърлиха да съставляват държавното управление по делото против висш арбитър Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали демонстрираха изненадваща устойчивост против политическия напън на Висшия правосъден съвет да не отразяват процеса против Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията поради репортажи и мнения по случая, както заяви Би Би Си.
Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна защита на правосъдната самостоятелност. Каквито и да са обстоятелствата на процеса, ясно е, че професионалният и публичен престиж на висш арбитър Чодхри приказва за духовна връзка с неговите протестиращи бранители. Каквато и да е пакистанската правосъдна система, тази духовна връзка сред Съдия и Общественост потвърждава жива споделена полезност -
без значение правораздаване и елементарна човешка правдивост.
В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат искания да цивилизоват този завършек на света!
Каква би била реакцията на българските магистрати и юристи, в случай че същата орис сполети ръководителя на нашия висш съд (Иван Григоров по това време)? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои даже ще изтичат да облизват държавното управление с спомагателни доноси за сваления висш арбитър и с хрумвания за негов правоприемник?
България има магистрати, почтени за такава жертвена укрепление. Те просто би трябвало да се покажат, като вдигнат гордо глава на олтара на правораздаването. И тогава ще видят, че по никакъв начин не са сами и че има доста в близост да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, въпреки функционалностите в него да са разнообразни.
Март 2007
ПОСЛЕСЛОВ - ЯНУАРИ 2020, 13 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Както е видно от горния текст, уволнението на ръководителя на Върховния съд на Пакистан през март 2007 година е по заповед на тогавашния президент Первез Мушараф. Последният не е на власт от 2008 година, изпадна в недружелюбност, против него стартира политическо и правосъдно гонене, което кулминира на 17 декември 2019 година със смъртна присъда от специфичен съд в Исламабад поради нелегално прекратяване на конституцията през 2007 година
Обаче на 13.01.2020 година Върховният съд на Пакистан в Лахор разгласи смъртната присъда против 76-годишния Первез Мушараф за безусловно оскъдна. Генерал Мушараф е още веднъж свободен и неосъждан човек. Основанията за незначителност висшите съдии на Пакистан виждат в противозаконното конституиране на специфичния съд, селекцията на прокурорски екип и предмета на самото недоволство против него, прераснало в обвинителен акт.
Най-любопитното обаче е под повърхността. Хвърлете взор на текста ми от 2007 година -
военачалник Мушараф е освободен/спасен от същия висш съд,
чийто ръководител - Ихтивар Мохамед Чодхри - се пробва тогава да уволни.
На уличните барикади излизат в тоги съдии и юристи, медии, тв канали, интелигенция. В резултат висш арбитър Чодхри резервира поста си.
Сега същият този висш съд отхвърли през 2020 година да отмъсти на палача си от 2007 година ген. Мушараф и го освободи/спаси поради светостта на правото и правораздаването!
Тази модерна приказка е почтена за древен сюжет. Честта и Достойнството на Съдията са Чест и Достойнство на Държавата.
Пакистанската кухня е много пикантна, само че храната за размисъл, която сега идва от Пакистан, ще изгори много умствени стомаси.
На 9 март 2007 година ръководителят на висшия съд на Пакистан господин Ифтикар Мохамед Чодхри беше суспендиран от служба по заповед на президента Мушараф поради неуместно (но неконкретизирано) държание. Отстраняването на висш арбитър Чодхри предизвика непредвиден вулкан от митинги на популацията, администрацията и юридическите кръгове. Наред с гнева на елементарни жители на улицата в огромните градове излязоха и няколкостотин юристи в черните си тоги. Адвокатските колегии на Пакистан видяха в абсурда с висш арбитър Чодхри
опит на властта да унижи и дресира правораздаването изобщо.
Кървави конфликти с полицията в Лахор и Исламабад трансфораха персоналната професионална драма на висш арбитър Чодхри в социална и политическа укрепление, която сплоти магистрати и юристи. Дори близки на властта юристи отхвърлиха да съставляват държавното управление по делото против висш арбитър Чодхри. Главни редактори на вестници и телевизионни канали демонстрираха изненадваща устойчивост против политическия напън на Висшия правосъден съвет да не отразяват процеса против Чодхри. Студиото на телевизия Geo TV беше опустошено от полицията поради репортажи и мнения по случая, както заяви Би Би Си.
Очевидно Пакистан дава урок на света по гражданско общество и жертвоготовна защита на правосъдната самостоятелност. Каквито и да са обстоятелствата на процеса, ясно е, че професионалният и публичен престиж на висш арбитър Чодхри приказва за духовна връзка с неговите протестиращи бранители. Каквато и да е пакистанската правосъдна система, тази духовна връзка сред Съдия и Общественост потвърждава жива споделена полезност -
без значение правораздаване и елементарна човешка правдивост.
В България никой не се развълнува от тази пакистанска драма. И никой не се засрами от нея. А някои имат искания да цивилизоват този завършек на света!
Каква би била реакцията на българските магистрати и юристи, в случай че същата орис сполети ръководителя на нашия висш съд (Иван Григоров по това време)? Ще излезем ли на улицата, ще се бием ли за него? Или ще се свием в малодушните си черупки, а някои даже ще изтичат да облизват държавното управление с спомагателни доноси за сваления висш арбитър и с хрумвания за негов правоприемник?
България има магистрати, почтени за такава жертвена укрепление. Те просто би трябвало да се покажат, като вдигнат гордо глава на олтара на правораздаването. И тогава ще видят, че по никакъв начин не са сами и че има доста в близост да застанат до тях. Защото храмът на справедливостта е един, въпреки функционалностите в него да са разнообразни.
Март 2007
ПОСЛЕСЛОВ - ЯНУАРИ 2020, 13 ГОДИНИ ПО-КЪСНО
Както е видно от горния текст, уволнението на ръководителя на Върховния съд на Пакистан през март 2007 година е по заповед на тогавашния президент Первез Мушараф. Последният не е на власт от 2008 година, изпадна в недружелюбност, против него стартира политическо и правосъдно гонене, което кулминира на 17 декември 2019 година със смъртна присъда от специфичен съд в Исламабад поради нелегално прекратяване на конституцията през 2007 година
Обаче на 13.01.2020 година Върховният съд на Пакистан в Лахор разгласи смъртната присъда против 76-годишния Первез Мушараф за безусловно оскъдна. Генерал Мушараф е още веднъж свободен и неосъждан човек. Основанията за незначителност висшите съдии на Пакистан виждат в противозаконното конституиране на специфичния съд, селекцията на прокурорски екип и предмета на самото недоволство против него, прераснало в обвинителен акт.
Най-любопитното обаче е под повърхността. Хвърлете взор на текста ми от 2007 година -
военачалник Мушараф е освободен/спасен от същия висш съд,
чийто ръководител - Ихтивар Мохамед Чодхри - се пробва тогава да уволни.
На уличните барикади излизат в тоги съдии и юристи, медии, тв канали, интелигенция. В резултат висш арбитър Чодхри резервира поста си.
Сега същият този висш съд отхвърли през 2020 година да отмъсти на палача си от 2007 година ген. Мушараф и го освободи/спаси поради светостта на правото и правораздаването!
Тази модерна приказка е почтена за древен сюжет. Честта и Достойнството на Съдията са Чест и Достойнство на Държавата.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ