Адвокат Мария Шаркова е от онези момичета, за които всеки

Адвокат Мария Шаркова е от тези девойки, за които всеки обществен проблем е идея. Специализирала е в региона на здравното право, публичното здраве и здравните политики в Съединени американски щати по стратегия „ Хюбърт Хъмфри “ на " Фулбрайт " и Държавния департамент на Съединени американски щати, както и в няколко европейски страни, измежду които Австрия, Испания, Франция. В момента дава правни услуги в региона на опазването на здравето и здравното право, има и опит в консултирането на държавни и частни лечебни заведения в региона на правното контролиране.

С нея обсъждаме положението на здравната ни система в изискванията на Covid-19 и измененията в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето, импортиран от Даниела Дариткова на 13 ноември и признат на първо четене на 20 ноември. С промените болничното лекуване на ковид стопира да е наложително по закон, а някои медицински специалисти показаха опасения, че лечебните заведения към този момент няма да са длъжни да ни одобряват и няма да носят отговорност за нас. Какво значат всички тези промени за пациентите? Разказва адв. Шаркова.

Какви са правата ни като пациенти в изискванията на COVID-19?

Мария Шаркова: Нашите права като пациенти не се трансформират в изискванията на Covid-19, с изключение на директно обвързваните с оповестената изключителна епидемиологична конюнктура ограничавания – лимитирано ще е правото ни на рандеву в болница, правото на компаньон, тъй като са наложени избрани рестрикции в тази тенденция.

По-скоро тук бих желала да посоча, че реализирането на някои наши права е затруднено – да вземем за пример при пренатоварена здравна система, е стеснен своевременният достъп до здравна помощ, до някои лекарствени артикули (заради периодическия дефицит на пазара). При уязвими групи  от популацията – хора с увреждания, възрастни хора или хронично заболели, може да има неравно отнасяне, тъй като те попадат и в рисковите групи от тежко протичане.

При всички положения всеки пациент има право на налична, своевременна и качествена здравна помощ, а това е мъчно да се реализира, когато има дефицит на експерти, когато има нараснала заболяемост в лечебните заведения и Covid-19 може да се трансформира във вътреболнична зараза. Тъй като най-често сега ме търсят пациенти или техните близки, които имат сложен достъп до лекуване, желая да подчертая –

правото на незабавна здравна помощ не се лимитира поради епидемията. Всяко лечебно заведение е длъжно да оказва такава, съгласно опциите си и да провежда пренасяне на пациента, в случай че няма нужния запас .

Как ще ни обиден измененията, заложени в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравето?

Мария Шаркова:  За страдание, по време на цялата зараза (за която още при започване на годината стана ясно, че ще ни връхлети) и която продължава към този момент много време, законодателите ни се държат като пожарникари и много несполучливо тичат да гасят пожари, от време на време и с неудачни законодателни решения. Нека да обясня, че по принцип никой човек не може да бъде лекуван принудително, даже в случаите, когато решението му може да докара до съдбовен край.

Правото на осведомен избор е част от правото ни на персонален живот и е предпазено от Европейската спогодба за правата на индивида.

Съдът в Страсбург е безапелационен, че " дееспособният пълновръстен пациент е свободен да реши да вземем за пример дали да се съгласи с осъществяването на интервенция или обещано лекуване, както и да му бъде прелята кръв. За да може да бъде регистрирано смисъла на тази независимост, пациентите би трябвало да имат опция да вършат избор съгласно своите персонални визии полезности, без значение какъв брой ирационални, неразумни и неблагоразумни могат да наподобяват за останалите ".

Това се отнася, несъмнено, за случите, при които решенията за нашето здраве въздействат единствено на нас, на нашата телесна цялост, а не засягат публичното здраве. Защото има доста образци за решения, които сякаш се отнасят персонално за нас, само че се отразяват на близките –  когато решим да не носим маска на закрито, когато нарушим предписаната ни изолираност, когато одобряваме безсистемно антибиотици и по този начин способстваме за антибиотичната устойчивост.

В случаите, когато нашето решение може да навреди на близките, законът планува някаква форма на насила – да вземем за пример: ако пациент с туберкулоза с бацилоотделяне откаже да се лекува, той ще продължи да е инфектиран дълго време и по този начин ще заплаши голям брой хора. За такива случаи е планувано наложителното болнично лекуване в Закона за здравето на лица, заболели от доста рискови заразни болести - холера, жълта тресчица и така нататък Задължителната изолираност и лекуване обаче е измежду дейностите, които следва да се заплащат от страната, без оглед на това дали пациентът е здравноосигурен или не.

Нашият законодател от известно време е податлив да мисли казуистично – трансформира закони поради избрани проблеми, които мисли, че по този начин ще реши. Така не се творят закони.

Дали поради това, дали поради недоумение, бяха препоръчани промени, които напълно отстраняват наложителното лекуване, даже при рискови болести. В последна сметка мисля, че законодателят се вслуша в гласа на специалистите и ще откри по-удачен ред за регламентиране на наложителното лечени по метод, който да подсигурява правата на пациента и публичното здраве. Защото едното не може да е за сметка на другото.

Могат ли лечебните заведения да ни отхвърлят банкет? Вижте на идната страница...