Адвокат Александър Кашъмов е ръководител на правната програма на фондация

Адвокат Александър Кашъмов е началник на правната стратегия на фондация " Програма Достъп до информация " със стаж като бранител в Европейския съд по правата на индивида (ЕСПЧ) в Страсбург. Поводът за коментара му е почналата медийна и институционална офанзива против българския арбитър в Страсбург Йонко Грозев и предшественичката му Здравка Калайджиева от фондация " Български юристи за правата на индивида ". Имената им попаднаха в отчета на двама представители на френската неправителствена организация Европейски център за право и правораздаване, който твърди, че има случаи на спор на ползи на съдии от Европейски съд по правата на човека, които са работили за неправителствени организации, финансирани от Джордж Сорос. Организацията и създателите на отчета са известни с позициите си против абортите, правата на хомусексуалните и пазят религиозни права. В български издания се появиха настоявания арбитър Грозев да бъде отзован от позицията, което не е в пълномощията на българската страна, само че министърът на правораздаването Данаил Кирилов се впусна в разсъждения по тематиката. Любопитното е, че Калайджиева е била арбитър, а Грозев юрист по делото " Колеви против България ", което открива безнаказаността на основния прокурор и изисква българските управляващи да подхващат ограничения за това. Десет години към този момент нищо не се случва.

Още отзиви на адвокати четете тук.
Интервю с Йонко Грозев четете тук.

Няма нищо нелогично в това юристи да стават съдии, даже е по-логично в сравнение с противоположното. Самата американска система не го счита за спор на ползи. Единственото условие, с цел да станеш арбитър в влиятелен съд като Европейския съд по правата на индивида, е да се познава материята.

И Здравка Калайджиева, и Йонко Грозев като съдии в Страсбург са си правили отводи

даже при минимални подозрения, за които няма и официално съображение. Йонко Грозев не работеше за Българския хелзинкски комитет най-малко 10 години преди да стане арбитър в Европейския съд по правата на индивида, само че все пак си прави отводи по каузи с присъединяване на БХК.

За избора на арбитър в Страсбург има специфична процедура, която е обективна и уравновесена. Съдията не го избира министърът на правораздаването, а процедурата дава гаранция, че изборът става въз основа на справедливи критерии и политическите фигури не могат да се месят.

Министерството на правораздаването посредством своята дирекция за процесуално посланичество (където работят чудесно готови колеги)

съставлява българското държавно управление по каузи в Страсбург. То затова е страна

по делата и е безусловно недопустимо едната страна в процеса, а точно министърът на правораздаването, да разяснява съда и да оказва по този метод въздействие на справедливия и почтен развой.

Дори и аз, като юрист с каузи в Страсбург, не си разрешавам да разясня съдиите и да развявам пръст, когато не съм удовлетворен от някое решение, даже и без да съм политическа персона. Какво ще стане, в случай че представителите на публични институции си разрешават обществено да подронват престижа на други институции, и то които имат правораздавателна власт.