Аджеба, какво стана? Че тези, дето си бяха добре и

„ Аджеба, какво стана? Че тези, дето си бяха добре и дето се подредиха през предходната власт, в този момент са отново на власт и имат всичко – пари, служби, връзки, заплати, богати роднини… Те се крепят, а аз, какво върша аз? На кой пръч да дърпам мъдете, с цел да пия мляко? “

За политиката и Балканския кръговрат на властта – стани ти, да седна аз

Светът желае да се заплати прекомерно скъпо за този разкош – демокрацията.

Исус Христос, най-големият мечтател, да пристигна на света, и той ще хване камшика, щом пипне властта. Той към този момент го сподели в храма. Щеше да го покаже и след това. Всеки народ има шест месеца любовен интервал след прелом или смяна – като Стамболовата. Шест месеца гальовен, либерален, свободен интервал. След това идва разочарованието. И в тези шест месеца се вършат избори.

– Защо в тях?

– Защото опиянението не е още минало. Мине ли, ах, мине ли това замайване, настава отрезвяване. Всеки се озърта, всеки се пита: „ Аджеба, какво стана? Каква излезе тя? Че тези, дето си бяха добре преди него и дето се подредиха през предходната власт, в този момент са отново на власт и имат всичко – пари, служби, връзки, заплати, богати роднини… Те се крепят. Те се пазят един различен, а аз, какво върша аз? На кой пръч да дърпам мъдете, с цел да пия мляко? Няма мляко… Няма работа – службите от дълго време – отдавна са заети от новия режим. “

В България политическите пристрастености са рискови.

– Защо?

– Защото са пристрастености за власт.

– И за чест.

– Няма чест – има власт.

– Алеко се е борил за чест.

– Затова убиха и него. Всяка битка в България е единствено за власт и за пари. Друга битка няма.

– За име. Вазов се е борил за име.

– Щом се е борил за име, за какво одобри да стане министър?

– Да прокара своята линия, своите разбирания.

– С министерски декрети нищо не се прокарва – това го знам, тъй като три пъти съм бил министър. Това е загадка, мистерия и нереалност. Властта е действителна единствено тогава, когато има доста пари. През 1908-1911 година България имаше пари и това бе единствената заслуга на Малинов. Ако в България бяха дали властта на Янко Сакъзов, на Малинов и на Алеко Константинов, те можеха да създадат народна власт. Никой различен. Янко Сакъзов написа една превъзходна книга, наречена „ Българите в своята история “ – най-хубавата наша историческа книга.

Благоев е интелигентен македонец и пръв схвана душeвността на българина – това, че българинът обича диктатурата.

– Защо?

– Защо ли? Защото отхрани партията, която да го храни. Имаше три-четири хиляди партийни членове, по 10 стотинки членски импорт на месец – ето ти ги 400 лв.. От тях 200 лв. за него – за лидера, останалите – за общата каса. И по този начин години, години…

– Той е гладувал. Имал е четири деца, заболели, гладни…

– Ти ми го казваш, ти, хлапето, на мене, който го познаваше персонално и него, и жена му. Те бяха гимназиални учители, само че ги уволниха. И тогава се заловиха за издателското перо. Който се хване с това перо, той не умира гладен. Ако не тече – капе, само че капе и има самун. Не отхвърлям – голям българин е, само че Янко написа две огромни исторически книги, а не дядо ви Благоев.

– Според Вас, какво би трябвало да се направи, с цел да не се излага министърът?

– Казах – да се вкара веществен ценз. Богатият не краде. С редки изключения. Трябва да подпише декларация, че хване ли се в кражба, а също и в корист с властта за персонални облаги, ще бъде убит, по този начин, както разстреляха в Гърция през 1922 година военачалник Гунарис. Той стартира войната срещу Турция и Кемал Ататюрк и я загуби. Но загуби и главата си.

В света на парите, господин Памукчиев, няма благосклонност, няма амнистия. Човек все би трябвало да заплаща с нещо за всяка своя неточност, илюзия или политическо подвеждане. Или с главата, или със свободата, или с парцела си. Ненаказан политик не трябва да има. Който пръв сътвори казус за безвластие, да се раздира на четири коня.

Първото безвластие ражда второто. Второто – третото, и потегля вече…

– Тогава за какво никой не е обесен в България за кражба?

– Защото този, който идва след него на власт, не е сигурен за себе си, че няма да открадне и той.

– Защо?

– Защото той е заречен служби на тези, които са му организирали избора.

– И те чакат, по този начин ли?

– Да, чакат служби, пари, дами. Чакат дипломатически служби. И чужбина… И крадат, лъжат, убиват. Става по този начин нареченият Балкански кръговрат на властта – стани ти, да седна аз. Лапайте, момчета, до момента в който сме на власт.

– И Вие сте убеден, че ние, комунистите, ще повторим тези неща?

– Абсолютно съм убеден.

– По какво съдите?

– Знам законите на живота и на властта.

– Тя няма закони.

– Всяко нещо на този свят се движи по закони. Земята – по законите на Вселената, индивидът – по законите на живота. Беглецът от пандиза би трябвало да граби, да убива, с цел да яде, да се скрие. Постникът Свети Иван Рилски му е намерил иначе колая – скрива се в гората, бере гъби, яде охлюви, убива сърни и елени, а минава за праведник. Само на мене не ми продавайте вашите свети заблуди и любоугоднически измислици. Аз съм човек и осъждам за хората по човешки. Сегашните ви управници и те са хора със 100 дефекта. Имате един нов идол – Димитров, Георги Димитров. Но вие забравяте Втората божа заповед, която споделя: „ Не си прави идоли – кумири. Не им се кланяй и не им служи. “

Това е най-великата заповед. Ако няма кумири и заблуди, човечеството ще гледа трезво на нещата. Моисеевите скрижали го споделят: „ Нямай идоли – кумири. “

Избрано от: „ Срещи с Буров “, Михаил Топалов-Памукчиев, ИК „ Интерпрес 67 “, София, 1990 година