Аделина Банакиева е граждански активист и доброволец в редица каузи.

Аделина Банакиева е цивилен деятел и доброволец в редица дела. От началото на военния спор в Украйна прекарва повече часове в автомобила си, в сравнение с вкъщи, или на работното място. Пазарува, разнася дарителски колета и оказва всевъзможен тип обществена помощ на бягащите от войната.

„ Баща ми е оттова. Той е бежанец от белогвардейците, още 1918 година Идва като доста дребен в България с родителите си от Одеса. Те са белоемигранти. Тази персонална съгласуваност – да, само че аз съм пособия и на сирийци, тъй че в действителност не считам, че хората би трябвало да бъдат разграничени на цветове, на етноси – или помагаш, или не помагаш “, споделя Аделина.

„ На хората, на които аз оказвам помощ не желая да давам адресите. Няма какво да се лъжем - не всички са положителни, не всички са доброжелателни към идващите и бягащи от война украинци, така че за мен е значимо да не даваме техните адреси и тези, които оказваме помощ с изтеглянето на колета за тях и да им ги носим персонално. Те се нуждаят безусловно от всичко, което може да му хрумне на някой – вилици, чинии, тенджери, тигани, какво ли не, до хранителни артикули, всичко им би трябвало “, разяснява доброволката.

Вече три пъти е пътувала и до границата. Всекидневно се сблъсква с голям брой проблеми в опита си да оказва помощ.

„ Ние нямаме институция, която действа обикновено, безусловно бързо. В България има една такава строго бюрократично-чиновническа система, която е непробиваема. Аз желая да има един щаб с телефони, които постоянно се подвигат, 24 часа се вдигат… Ние не знаем към кого да насочваме хора. Когато те не са настанени някъде, би трябвало да имаш на кой да звъннеш и да кажеш имам четирима индивида за настаняване – 3 деца и 8 кучета, какво да върша. Те отварят общежития, в които не се позволяват животни – всеки втори украинец е с домакински любим “, споделя Аделина.

Такъв е случая и на 43-годишната Оксана Завойнова от Одеса, за която Аделина през днешния ден събира колета и пазари. Украинката идва сама. Изминава над 900 км със своята дребна кола, в която колкото да побира и 12-те си кучета. Оксана е професионален коафьор на кучета. Решението да напусне страната взима в миг на суматоха.

„ Ако не бяха кучетата, аз нямаше да отпътува. Нося отговорност за тях и за живота им, това ме накара да потегли. Моите родители останаха в Одеска област. Баща ми доста искаше да отиде да отбранява града ни, само че не са го взели, тъй като не е млад. Дори и без оръжие, той сподели, че ще пази дома ни и майка ми, само че няма да напусне мястото, където е. Майка ми не пожела без него да замине “, споделя Оксана.

Оксана съумява да се измъкне още първия ден. Пристигайки в България, непосредствено е призната в болница и незабавно оперирана от перитонит.

„ Две нощи аз карах, без да хапвам, без да дремя и бях безумно обезпокоена. Във всички случаи беше доста значимо да поспя и се оказах на сутринта в болница. Благодаря на доктора, който ме избави “, споделя бежанката.

Приятели в България й оферират дом, който да приюти нея и всичките й кучета.

„ Тук по някакъв метод мога да стартира работа, тъй като даже и да не знам езика, въпреки всичко мога да се схвана с българите, също така тук някак е по-близо до Украйна. Много се надявам, че всичко това ще свърши, аз ще се събудя и нищо от това няма да се е случило в действителност в моя живот и на моята страна. Плача непрестанно, макар, че не съм участвала на обстрелите, тъй като избягах на време и не мога да си показва по какъв начин се усещат хората, които остават там “, споделя украинката.

Оксана се срами да моли за помощ. Надява се да продаде три от породистите кучета, за които се грижи сега.

„ До момента доста хора към този момент са ми помогнали. Наемът ми е заплатен за месец напред. Когато се възстановя от интервенцията, ще си потърся работа. Толкова доста претърпях за тези две седмици, че към този момент не дръзвам да мисля доста напред и да бленувам. Най-много се опасявам, че скоро няма да мога да се върна у дома “, споделя бежанката.

„ Искам да кажа на всички, че ние сме мощен, борбен народ. Ще се оправим, само че би трябвало да се върнем, с цел да построим още веднъж страната си. Засега моят град не е обиден. Херсон е погубен, Николаев към момента не са го завзели, само че Одеса се държи. Надявам се, да си намерим нашия монумент на херцога, да си намерим втория по хубост спектакъл здрав “, споделя тя.

Оксана е изписана едвам преди 4 дни от болничното заведение и към момента не се е сблъсквала с доста от проблемите, пред които са изправени други като нея.

„ Доколкото разбрах, на хората, които изобщо имат пари, не всички са такива, в европейски мащаб ще им се дава да се тегли от картите, които сега са не доста дейни, на някои украинци с картите може да се заплаща в магазин, други не съумяват. Доколкото разбрах, ще им се дават по 500 евро на човек да си изтеглят от личните пари, не предел дневно, а общо. Ние не можем до безспир да разчитаме на доброволци да финансираме живеенето на тези хора в България. Ние не сме толкоз богати, с цел да го създадем. Аз дневно съм по разход ей по този начин по 100 лева Аз непрестанно разходвам пари “, разяснява Аделина Банакиева.

Според Аделина занапред страната ни ще бъде изправена пред голяма рецесия с украинските бежанци. Алармира и за задаваща се далавера с цените на наемите.

„ В момента се случва това по границите, че доста доброволци от цяла България пътуват и никой не се качва при тях, тъй като са уплашени. Това са постоянно дами с деца, а водачите – това са мъже и тях ги е боязън. Знаете ли какво вършат румънците – те записват номера на колата, записват на украинката телефона и й звънят: „ Къде се намираш? Стигна ли? Добре “ – и това им дава сигурност “, споделя Аделина.

Според нея страната ни не е готова и да одобри хората с увреждания, които влизат в страната ни.

„ Моята съществена активност през годините е обвързван главно с децата с увеждания, с децата с проблеми. В България идват и такива деца и в действителност е извънредно и безчовечен мъчно и за тях, тъй като до момента в който системата проработи, до момента в който тя стане ефикасна ще има потребност главно от доброволци. България не може да посрещне деца и хора с увреждания, изрично не може. България нереинборсира огромна част от медикаментите, които може да са им нужни. Сега имахме случай, уповавам се до другата седмица някъде да успеем да ги изведем отвън страната. Има дете с тежки увреждания във Варна, настанено в хотел, с гастростопа, на ентерално хранене. Тези храни в България не се покриват за нашите деца по здравна каса. Съответно ние намерихме разновидности, доброволци се появиха, само че главното, което се опитваме доброволците да вършим е да ги убедим родителите, че би трябвало да заминат нанякъде и защото пътуването до тук е доста тежко… В България не би трябвало да идват хора с увреждания и деца с увреждания. Знам, че звучи непоносимо, когато ми дадоха сигнал за дете на ентерално хранене във Варна, аз бях на път към Румъния – стопирах и заревах от смут и изтощение “, споделя доброволката.

Аделина няма да се откаже от това да оказва помощ, макар трудностите. И има вяра, че разказите й и всекидневните й постовете за тях освен ще осветлят проблеми, само че и ще оказват помощ за разрешаването им.

„ Вярвам, че аз се пробвам да върша каквото мога. Вярвам, че хора към мен се пробват да вършат каквото могат, а какъв брой време ще продължи, никой не знае и имам вяра, че ненапълно тази война може да помогне на нашата страна и нашата държавност да извърнат внимание на всички проблеми, които загърбваме до момента. Може би институциите ще се разсънят и ще стартират да работят за хората в България и за хората, които ше останат в България от Украйна “, споделя Аделина.