Ивайло Калфин: Абсурдно е да се отказваме от валутния борд по този начин
Абсурдно е да се отхвърляме от валутния ръб посредством предложение от депутат сред двете четения на измененията в различен закон, съобщи пред EURACTIV Ивайло Калфин, някогашен вицепремиер и някогашен консултант на еврокомисаря по бюджета на Европейски Съюз Гюнтер Йотингер.
В случая, около измененията във Валутния закон се трансформира Законът за Българска народна банка, което включва отвод от валутния ръб.
Вносител на предлагането са ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни сътрудници депутати от ГЕРБ. На 23 януари те са внесли поправката в Закона за Българска народна банка през преходните и заключителните разпореждания на Валутния закон, който към този момент е признат на първо четене. Както разяснява СЕГА, тази порочна процедура, с която се заобикаля общественото разискване на значими законодателни промени, се трансформира в запазена марка на ГЕРБ.
Предложението на Стоянова е в Закона за Българска народна банка да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) формалният курс на лв. към еврото би трябвало да е еднакъв на курса, контрактуван по съответните резолюции сред Европейската централна банка и останалите страни от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.
Това значи, че други страни могат да изискат смяна на курса от 1.95583 лв. за евро. Това, въпреки и теоретично, може да докара до амортизация на валутата ни.
Калфин изпрати писмен коментар до EURACTIV:
“По принцип, до момента в който са в ERMII, страните би трябвало да поддържат непоклатимост на валутата си. За задачата се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната + Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влиза в ERMII. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматизирана намеса, с цел да се върне в коридора. Тази намеса се прави, както от националната банка, по този начин и от ЕЦБ, като е небходима следваща информация. Това продължава най-малко 2 години, до момента в който страната влезе в еврозоната.
В съответния случай:
става дума за смяна на валутния механизъм – от закрепен курс към плаващ, поддържан в кулоар с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е доста сериозен въпрос и на процедура значи преустановяване на валутния ръб.
Левът ще се привърже към еврото. Досега е завързан към немската марка и посредством нея – към еврото. Има опасности за България, в случай че еврото изчезне, каквито при настоящия механизъм няма.
С новия механизъм, досега на влизане в еврозоната, всяка страна, включително и ЕЦБ могат да изискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс. На процедура се появява валутен риск поради отхвърли от закрепен курс и прекосяването към поддържан в канал. Това ще се отрази на вложения, облаги, спестявания и така нататък
От икономическа позиция минусът на закрепения курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се усилват, а при експорт валутните доходи се резервират. Това понижава конкурентността на стопанската система. Т.е. експортьорите биха имали интерес от обезценяване на лв., с цел да се насърчи износа.
Темата е фактически доста сериозна, изключително като се им поради консенсусът в България за валутния ръб. Абсурдно е да се отхвърляме от валутния ръб посредством предложение от депутат сред двете четения на измененията в различен закон. (В случай около измененията във Валутния закон се трансформира Законът за БНБ).”
Калфин споделя, че сходни промени могат да се вършат след завършили договаряния за влизане в ERM II, а не преди този момент.
“България би трябвало да контракти и ясно да съобщи, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и сътрудниците от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това. Може да се наложи и доста по-тесен кулоар (не +/- 15%), след който Българска народна банка да се ангажира с автоматизирани интервенции. Трябва да се внуши, че курсът няма да се трансформира и сътрудниците ни са съгласни с това”, разяснява Калфин.
И добави една “подробност “, припомняйки, че в ERM II би трябвало да се стои най-малко 2 години. “Едно шенгенско пиленце ми приказва, че може да се наложи да останем там повече. В този случай би трябвало да се готвим за доста по-продължителен живот с валутен риск, където националната валута ще “плува” в коридор”, предизвести той.
В случая, около измененията във Валутния закон се трансформира Законът за Българска народна банка, което включва отвод от валутния ръб.
Вносител на предлагането са ръководителят на бюджетната комисия Менда Стоянова и нейни сътрудници депутати от ГЕРБ. На 23 януари те са внесли поправката в Закона за Българска народна банка през преходните и заключителните разпореждания на Валутния закон, който към този момент е признат на първо четене. Както разяснява СЕГА, тази порочна процедура, с която се заобикаля общественото разискване на значими законодателни промени, се трансформира в запазена марка на ГЕРБ.
Предложението на Стоянова е в Закона за Българска народна банка да се запише, че от датата на влизане на България във валутно-курсовия механизъм ERM II (т.нар. чакалня на еврозоната) формалният курс на лв. към еврото би трябвало да е еднакъв на курса, контрактуван по съответните резолюции сред Европейската централна банка и останалите страни от еврозоната плюс Дания, която също е в чакалнята на еврозоната.
Това значи, че други страни могат да изискат смяна на курса от 1.95583 лв. за евро. Това, въпреки и теоретично, може да докара до амортизация на валутата ни.
Калфин изпрати писмен коментар до EURACTIV:
“По принцип, до момента в който са в ERMII, страните би трябвало да поддържат непоклатимост на валутата си. За задачата се договаря валутен курс на националната валута към еврото от участниците в еврозоната + Дания, Европейската централна банка (ЕЦБ) и страната, която влиза в ERMII. Ако на пазара курсът се отклони повече от +/- 15%, следва автоматизирана намеса, с цел да се върне в коридора. Тази намеса се прави, както от националната банка, по този начин и от ЕЦБ, като е небходима следваща информация. Това продължава най-малко 2 години, до момента в който страната влезе в еврозоната.
В съответния случай:
става дума за смяна на валутния механизъм – от закрепен курс към плаващ, поддържан в кулоар с флуктуации до 30% (от -15 до +15). Това е доста сериозен въпрос и на процедура значи преустановяване на валутния ръб.
Левът ще се привърже към еврото. Досега е завързан към немската марка и посредством нея – към еврото. Има опасности за България, в случай че еврото изчезне, каквито при настоящия механизъм няма.
С новия механизъм, досега на влизане в еврозоната, всяка страна, включително и ЕЦБ могат да изискат конфиденциално преразглеждане на валутния курс. На процедура се появява валутен риск поради отхвърли от закрепен курс и прекосяването към поддържан в канал. Това ще се отрази на вложения, облаги, спестявания и така нататък
От икономическа позиция минусът на закрепения курс е, че се натрупва инфлация, националните цени се усилват, а при експорт валутните доходи се резервират. Това понижава конкурентността на стопанската система. Т.е. експортьорите биха имали интерес от обезценяване на лв., с цел да се насърчи износа.
Темата е фактически доста сериозна, изключително като се им поради консенсусът в България за валутния ръб. Абсурдно е да се отхвърляме от валутния ръб посредством предложение от депутат сред двете четения на измененията в различен закон. (В случай около измененията във Валутния закон се трансформира Законът за БНБ).”
Калфин споделя, че сходни промени могат да се вършат след завършили договаряния за влизане в ERM II, а не преди този момент.
“България би трябвало да контракти и ясно да съобщи, че съществуващият валутен курс няма да бъде променян и сътрудниците от ЕЦБ и еврозоната са съгласни за това. Може да се наложи и доста по-тесен кулоар (не +/- 15%), след който Българска народна банка да се ангажира с автоматизирани интервенции. Трябва да се внуши, че курсът няма да се трансформира и сътрудниците ни са съгласни с това”, разяснява Калфин.
И добави една “подробност “, припомняйки, че в ERM II би трябвало да се стои най-малко 2 години. “Едно шенгенско пиленце ми приказва, че може да се наложи да останем там повече. В този случай би трябвало да се готвим за доста по-продължителен живот с валутен риск, където националната валута ще “плува” в коридор”, предизвести той.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ