Сирийските бежанци в Турция - сред най-тежко засегнатите от пандемията
Абдуллах Ахмед и фамилията му живеели в Дамаск преди експлоадирането на сирийската революция преди девет години. Бягайки от войната, той и фамилията му се заселили в югоизточния турски окръг Диарбекир край сирийската граница. След няколко опустошителни години, фамилията последователно съумяло да си стъпи на краката и да построи наново своя живот. Ахмед бил признат в колежа за медицински сестри към университета в Диарбекир през 2011 година и почнал работа във компания за корекция на климатици през почивните дни. Той и двама от братята му изкарвали прехраната на осемчленното си семейство, до момента в който пандемията от новия ковид не пристигнала и още веднъж не обърнала техния свят с главата надолу.
Историята на Ахмед илюстрира ориста на към четири милиона сирийци, пръснати из Турция, които са измежду най-уязвимите от пандемията. Повечето бежанци не могат да работят поради наложените необятни ограничавания поради Covid-19 и икономическите последствия. Тъй като по-голямата част от сирийските служащи, над един милион съгласно оценки - са взети на работа без контракт, те не могат да получат обезщетение за безработица от държавните ограничения за подкрепяне на служащите. Пандемията засегна също и фантазиите им за по-добро бъдеще, защото обществената отдалеченост е предизвикателство за болшинството от тях заради езиковата преграда и неналичието на средства.
Голям брой от бежанците живеят в размирния югоизточен регион на Турция поради близостта му до Сирия. Според турската имиграционна работа над 22 хиляди от тези бежанци, в това число фамилията на Ахмед, живеят в Диарбекир, най-големия град и основен търговски център за най-вече кюрдския Югоизток.
Ахмед си спомня, че е бил уволнен от работата си през почивните дни скоро след началото на епидемията, като отбелязва, че в този момент осемчленното му семейство разчита на приходите на брата, имал задоволително шанс да може да работи от къщи. Много сирийци са наети на работа, която не може да бъде вършена от отдалеченост, като да вземем за пример в земеделието, строителството, текстилната индустрия и други браншове, изискващи физически труд.
" Макар че заплатата му не е задоволителна, с цел да ни устоя, няма какво да създадем с изключение на да приемем това ", сподели по телефона пред Ал Монитор Ахмед, който не напуща къщата, с цел да отбрани по-възрастните членове на фамилията. " Честно казано, това не е задоволително, само че би трябвало да се оправим някак, защото не получаваме никаква помощ от другаде ".
Историята на Ахмед илюстрира ориста на към четири милиона сирийци, пръснати из Турция, които са измежду най-уязвимите от пандемията. Повечето бежанци не могат да работят поради наложените необятни ограничавания поради Covid-19 и икономическите последствия. Тъй като по-голямата част от сирийските служащи, над един милион съгласно оценки - са взети на работа без контракт, те не могат да получат обезщетение за безработица от държавните ограничения за подкрепяне на служащите. Пандемията засегна също и фантазиите им за по-добро бъдеще, защото обществената отдалеченост е предизвикателство за болшинството от тях заради езиковата преграда и неналичието на средства.
Голям брой от бежанците живеят в размирния югоизточен регион на Турция поради близостта му до Сирия. Според турската имиграционна работа над 22 хиляди от тези бежанци, в това число фамилията на Ахмед, живеят в Диарбекир, най-големия град и основен търговски център за най-вече кюрдския Югоизток.
Ахмед си спомня, че е бил уволнен от работата си през почивните дни скоро след началото на епидемията, като отбелязва, че в този момент осемчленното му семейство разчита на приходите на брата, имал задоволително шанс да може да работи от къщи. Много сирийци са наети на работа, която не може да бъде вършена от отдалеченост, като да вземем за пример в земеделието, строителството, текстилната индустрия и други браншове, изискващи физически труд.
" Макар че заплатата му не е задоволителна, с цел да ни устоя, няма какво да създадем с изключение на да приемем това ", сподели по телефона пред Ал Монитор Ахмед, който не напуща къщата, с цел да отбрани по-възрастните членове на фамилията. " Честно казано, това не е задоволително, само че би трябвало да се оправим някак, защото не получаваме никаква помощ от другаде ".
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ