„Аферата с мъртвите души“ – за Гогол и държавната лотария
„ А вие познавате ли някого, който е спечелил от държавната лотария? Ами не познавате, тъй като не живеете на село, а те всички спечелили са от село. “ Такива неуместни и занимателни неща си приказвах с един приветлив млад артист преди представлението на казанлъшкия спектакъл „ Аферата с мъртвите души “, до момента в който негов сътрудник продаваше от демодиран поднос стратегии за спектакъла и използвани билети от лотарията.
Общуването с публиката е значима част от това зрелище, което цялото е обърнато към хората в залата – самият Гогол споделя историята, а Чичиков седи измежду хората в салона и бива определен след самобитен „ кастинг “. Режисьорът и драматург Мартин Киселов е осъвременил в огромна степен сюжета, без обаче да трансформира водещите персонажи и главните внушения на създателя. Резултатът е занимателен и зрелищен.
На първо място, спектакълът има ужасно надарен артист в основната роля –. По-точно е да се каже, че той е във всички основни функции, като превъплъщенията му са до едно сполучливи и смешни. Другата водеща роля е на Чичиков, а многочислените артисти от трупата на театъра допълват действието с въодушевление и страсти. Много забавна и остроумна е и сценографията на Теодора Лазарова.
Постановката е с антракт и се пробва да събере в себе си всички съществени герои и случки от романа. Прави го динамично и забавно, тъй че не омръзва и не доскучава. Поне до дидактичния и изцяло непотребен съгласно мен край. Освен монолога на Гогол накрая ни чака и назидателен речетатив на Чичиков, който, коства ми се, тормози даже самия артист, тъй като той го рецитира без изключително ентусиазъм. Дългият живот на „ Мъртви души “ е самичък по себе си доказателство за актуалността на сюжета и е изцяло излишно изводите от него да бъдат обяснявани на хората в залата като на деца в класна стая. След два часа откровен смях и развлечение най-после удоволствието малко ми преседна. Накратко – отличен без 10 минути.
Общуването с публиката е значима част от това зрелище, което цялото е обърнато към хората в залата – самият Гогол споделя историята, а Чичиков седи измежду хората в салона и бива определен след самобитен „ кастинг “. Режисьорът и драматург Мартин Киселов е осъвременил в огромна степен сюжета, без обаче да трансформира водещите персонажи и главните внушения на създателя. Резултатът е занимателен и зрелищен.
На първо място, спектакълът има ужасно надарен артист в основната роля –. По-точно е да се каже, че той е във всички основни функции, като превъплъщенията му са до едно сполучливи и смешни. Другата водеща роля е на Чичиков, а многочислените артисти от трупата на театъра допълват действието с въодушевление и страсти. Много забавна и остроумна е и сценографията на Теодора Лазарова.
Постановката е с антракт и се пробва да събере в себе си всички съществени герои и случки от романа. Прави го динамично и забавно, тъй че не омръзва и не доскучава. Поне до дидактичния и изцяло непотребен съгласно мен край. Освен монолога на Гогол накрая ни чака и назидателен речетатив на Чичиков, който, коства ми се, тормози даже самия артист, тъй като той го рецитира без изключително ентусиазъм. Дългият живот на „ Мъртви души “ е самичък по себе си доказателство за актуалността на сюжета и е изцяло излишно изводите от него да бъдат обяснявани на хората в залата като на деца в класна стая. След два часа откровен смях и развлечение най-после удоволствието малко ми преседна. Накратко – отличен без 10 минути.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ