Проф. Слатински: Голият цар на корупцията не се свени, че му се виждат срамотиите
А в този момент какво – ние, професорите, доцентите, асистентите ще продължаваме ли да описваме теорията на битката с корупцията, ще проучваме ли щедро и обширно нормативната уредба и архитектурата на системата за противопоставяне на това голямо зло? Докато в това време първите борци с корупцията (според техните постове и позиции) ще са нейният авангард?
Докато няма никаква, даже обикновена политическа воля за битка с корупцията.
Докато корупционерите дори не считат корупционерството си за корупция и назовават себе си честни хора.
Докато когато им приказват за техните корупционни каузи, те споделят цинично, че не желаят да падат на сходно битово равнище.
Докато студентите ни питат за какво е все по-голяма ножицата сред теорията на битката с корупцията и практиката на тази битка?
Нееее, тук не можем да се измъкваме с баналната смешка, че на доктрина сред доктрина и процедура разлика няма, само че на процедура има.
Най-добре е въобще да спрем с тези лекции! Няма смисъл, единствено се излагаме като ги четем. Защото като не назоваваме нещата и корупционерите с същинските имена, ние се трансформираме в лицемери и подлеци, в манпулатори и страхливци, в демагози и лъжци.
Студентите виждат и знаят всичко. Те от време на време даже не задават въпросите, чиито отговори ние спестяваме в лекциите си. Те знаят, че царят е гол. Всички знаем, че той е гол. Но си траем.
Не на вятъра в приказката едно дете извиква, че е царят е гол. Защото единствено то с неподправената си откровеност и младенческа доверчивост споделя истината. Останалите се вършат на утрепани, мълчат си, тъй като е здравословно и тъй като няма пък те да оправят света, я…
А голият цар на корупцията дори не се свени, че му се виждат срамотиите. Дори все по-брутално ни ги показва, гордее се с тях, опипва си ги самодоволно и счита, че у нас по този начин е било, по този начин е и по този начин ще бъде… Понеже е случил на народ.
Проф. Николай Слатински, Facebook
Докато няма никаква, даже обикновена политическа воля за битка с корупцията.
Докато корупционерите дори не считат корупционерството си за корупция и назовават себе си честни хора.
Докато когато им приказват за техните корупционни каузи, те споделят цинично, че не желаят да падат на сходно битово равнище.
Докато студентите ни питат за какво е все по-голяма ножицата сред теорията на битката с корупцията и практиката на тази битка?
Нееее, тук не можем да се измъкваме с баналната смешка, че на доктрина сред доктрина и процедура разлика няма, само че на процедура има.
Най-добре е въобще да спрем с тези лекции! Няма смисъл, единствено се излагаме като ги четем. Защото като не назоваваме нещата и корупционерите с същинските имена, ние се трансформираме в лицемери и подлеци, в манпулатори и страхливци, в демагози и лъжци.
Студентите виждат и знаят всичко. Те от време на време даже не задават въпросите, чиито отговори ние спестяваме в лекциите си. Те знаят, че царят е гол. Всички знаем, че той е гол. Но си траем.
Не на вятъра в приказката едно дете извиква, че е царят е гол. Защото единствено то с неподправената си откровеност и младенческа доверчивост споделя истината. Останалите се вършат на утрепани, мълчат си, тъй като е здравословно и тъй като няма пък те да оправят света, я…
А голият цар на корупцията дори не се свени, че му се виждат срамотиите. Дори все по-брутално ни ги показва, гордее се с тях, опипва си ги самодоволно и счита, че у нас по този начин е било, по този начин е и по този начин ще бъде… Понеже е случил на народ.
Проф. Николай Слатински, Facebook
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ