93-годишната Вела Боздукова е най-прочутата знахарка от Бургаския регион Живее

93-годишната Вела Боздукова е най-прочутата знахарка от Бургаския район Живее в Айтос. Тя лекува благодарение на нетрадиционни способи като леене на патрон, мятане на фасул и билки. Възрастната жена продължава да работи по двора, а пред дома й непрекъснато прииждат хора с молба да надникне в бъдещето им или да ги избави от заболяване. И християни, и мюсюлмани я търсят в комплицирани житейски обстановки. Откакто се помни, баба Вела все със знахарство се занимава. Преди това е била санитарка в болничното заведение.
– Г-жо Боздукова, преди два месеца станахте на 93 години. Вярно ли е, че още сте по двора, работите и продължавате да помагате на хората?
– Вярно е, да. Когато не оказвам помощ на хората, копая черешите, ето към този момент имаме доста и би трябвало да се берат. 70 са, а имаме и лозе. Като всяка година и тази ще направя вино – имаме 6 декара грозде. Тази година обаче ми го обраха крадци половината, само че нищо, какво да направя. Пак ще имам вино, най-малко по 50 литра върша, нищо че имам от предходната година, което не сме изпили.

– Не се ли изморявате?
– Изморявам се, само че избирам да работя. Ето, имам кон, ора, копая, църкам лозето. Помагат ми близки, съседи, другари. Не мога да се оплача, всички ме обичат. Продължавам да работя и не мога да допускам, че съм към този момент на 93 години. От всичко обаче най ме радва, че още съм с акъла си.
– Така е. Вие сте най-голямата специалистка по леене на патрон освен в региона, само че и в цяла България. Ще наследят ли внучките ви гения в „ леенето “?
– А-а, това единствено аз и те си го знаем. Има неща, които не мога да споделям на всички, едно от тях са думите, които споделям при баене при пълнолуние, и наричанията, които съпровождат леенето на оловото. На мен майка ми съобщи на ухо тези слова, по-късно се спомина. Оттогава това ми е като завещание, останало от нея. Умея да доста срещу уроки, боязън, неврози, появили се лимфни възли, умея и церя с билки, поучавам хората по народному. По този метод съм лекувала и докторите едно време, въпреки че доста не ми имаха вяра.
– Вие сте била санитарка, нали по този начин?
– Да, преди да се пенсионирам. След това продължих да се занимавам единствено със знахарството. Но доста ми е претрупано всекидневието и, да ви кажа, нямам потребност от реклама. По през целия ден висят хора пред дома ми. Не на всички мога да оказа помощ и това ме натъжава. Но най-малко се пробвам да го върша.

– Разкажете за вас, какъв е бил животът ви, дълголетница сте?
– Родена съм в село Разбойна, Русенско. Бяхме седем деца, четири от тях девойки. Аз съм най-голямата и отгледах всичките след мен (смее се). Винаги съм работила доста, едно време на равнищата бяхме от 10-годишни. Постоянно или на открито, или вътре си имаше работа – тъкахме доста и по становете. Не помня да съм си почивала. Мисля, че в случай че седна по този начин и не върша нищо, ще ме заловен старческите проблеми и мен (смее се).
– Кажете в този момент за баенето, в действителност ли може да излекува съвсем всички заболявания?
– Баенето е обвързвано с неприятните сили. Когато го върша, ставам в три измежду нощ. До четири към този момент съм приготвила дрешките за баене. Преди изгрев слънце най-хващат думите, както и когато върша това по пълнолуние.
– Всички заболявания ли се лекуват с баене?
– Не всички, несъмнено. Голяма част, които са свързани с неприятни сили, изцерявам, само че психологично болните хора не мога да изцелявам. Те са си такива „ от горната страна “. Което е от напрежението, се лекува с баене, само че има заболявания, които са по-силни и от думите, и от патрона. Още като видя индивида, и му проличава. Веднага мога да кажа дали ще му оказа помощ или не.

– А леенето на патрон при какви случаи употребявате?
– Повече когато се боря против страха у индивида. Сложно е, само че най-важна е молитвата. Думите, които споделям, те вършат резултата на изцерение. И в оловото се отразява това, от което индивида го е боязън. Разбереш ли повода, страхът ти си отива самичък. Преди да почна да изказвам каквото и да било, разтапям на плам оловото, което е колкото зърно, след това го изливам в канче с вода. Повтарям това по десетина пъти и най-после нормално се появява дрънкулка, която е тази, у която остава страхът човешки. Ей това е, няма друго.
– Ако има огромен боязън или стаена уплаха, процедурата повтаря ли се?
– Да, случвало ми се е до три пъти да проливам патрон. Иначе след това с оловото се спи под възглавницата три нощи и най-после го хвърляш в течаща вода. Така се лекува душата.
– А на правнуците смятате ли да предадете тайната си за баенето?
– Както към този момент споделих, имам внучки и правнуци, които живеят в Германия. Идват от време на време да ме видят. Но не, на правнуците не съм предала нищо. Много са дребни.
– Вярно ли е, че поради тях сте вдигнали цялостен етаж на къщата си, като преди този момент сте начертали плана и обзавели стаите им?
– Вярно е, да. Много желаех да се усещат добре тук. Нищо да не им липсва, като дойдат тук през лятото.

– Гледате и на фасул, нали по този начин? Често ли идват хора, с цел да им „ чертаете “ бъдещето?
– Много постоянно. Дори от време на време множеството са такива хора, не заболели. Бобът, на който виждам, е черен. Използвам го към този момент повече от 20 години.
– Кои са обичаните ви пациенти?
– Децата са ми обичани. Напоследък все по-често ги водят с проблеми със сливиците. „ Изсушавам “ ги и след това им минават. Но не всяко дете е еднообразно с другото.
– При вас идват всички – и християни, и мюсюлмани. По идентичен метод ли ги лекувате?
– Не. Господ е един, единствено религиите са разнообразни. Затова имам вода за мюсюлмани с три турски молебствия правена, имам и за християни от манастира „ Св. Георги “ в Поморие. Имам вода за католици, и за арменци – всички са с молебствия.
– Разкажете за „ обръщането на кръвта “, което вършиме, с цел да спасите хората с проблеми при съсирването?
– Да, викат ми „ експерт “ по „ превръщане на кръвта “ (смее се). Нали знаете, че когато човек е болен, кръвта му се съсирва в някои точки. Тези точки би трябвало да се раздвижат. И това е така наречен превръщане на кръвта, което аз върша. Но то също си е моя загадка.

– Добре. Само стресът ли предизвиква сериозните болести съгласно вас?
– Не е единствено това. Завистта човешка, злобата е отговорна също доста. Както се споделя, проклятието може и то да те вкара в гроба. И в случай че го изречеш, и в случай че го получиш. Само едно избавление има от проклятието – Змийски гроб се назовава. Когато схвана, че човек има сходно проклинание, взимам облекла от него и ги нося на Змийски гроб да му доста. Понякога и хората там повеждам. Някой дракон е паднал там преди години и е заровен, но не се знае в кои години. Камъни има насъбрани на мястото. Почти всички от Айтос знаят това място, само че никой не върви там самичък поради поверия.
– Ясно. Как ви се отблагодаряват хората, г-жо Боздукова, значими ли са ви подаръците им?
– Не, несъмнено. Непрекъснато ми носят какви ли не неща хората. Но мен ме впечатлява единствено добрината. Ние по тази причина сме и на тоя свят. От подаръците на признателни люде имам две обичани икони – на Свети Николай Чудотворец и на Света Богородица. Към тях насочвам и аз моите молебствия за здраве всеки ден.
Интервю на Лили АНГЕЛОВА
Източник bgdnes.bg