ДА ИГРАЕШ В ЕВРОАТЛАНТИЧЕСКИ ЦИРК. ТОГАВА И КЕЛЕПИРА Е ПОВЕЧЕ
„По-голяма е силата на храбростта да овладее злината, в сравнение с жестокостта — да я аргументи.“
Наблюдавам обстановката с съветските дипломати у нас и се сещам за тази мисъл на Сенека.
Самият акт по отношение на съветската дипломация е казус в историята ни.
Силата на храбростта в изстраданото ни минало съвсем постоянно се е разминавала със силата на властта.
Мераклии за „силна ръка“ доста е гледал българският народ и се е нагледал.
Меракът е последното нещо, с което безсилието на нелепостта и користта на продажността, биха се разделили.
Меракът умира финален.
За огромно страдание дните ни са такива, че липсва смелост за преодоляване на несгода, а в същото време щедро се пропагандира, мазно и продажно, трайното й настаняване у нас.
Когато силата на свободата се сведе до свободата на силата, настъпват необратими процеси.
И в тези процеси няма място за оправдания.
Изгонването на непознати дипломати без съображение не е просто накърняване на националната ни сигурност, а закононарушение, още повече в случай че е под дикновката на непознат фактор или в ласкателство на различен интерес, само че не и български.
Евроатлантическата ни съпричастност не ни лишава от народен интерес.
Чудя се на някои господа.
Едно петвековно османско иго не е съумяло в тази посока, а в този момент лукавостта на евроатлантическата полезност изправя пред алтернатива какво да се избере – да си с „Жестоката Русия“ или с „Храбрия Запад“?
А съществуването на чисто сърце може да те накара да желаеш положителното и на едните, и на другите, само че да милееш за България.
Милата ни България.
Подлагана на огън, на ятаган, на каква ли не продажна сеч, на неудържими, мръсни политически авантюри… и отново стои непоклатима.
Обрулена, ограбвана, прострелвана, само че все по този начин красива.
И отново е ненадминато изящна.
Изстрадала, а постоянно има какво да се краде от нея.
И като че ли е орисана на долнопробни, жалки, все продажни политици, с цел да носи Благословението си, това духовно единство, от което е лишена уродливостта на властта в личното си пристрастие.
Няма по какъв начин един чиновник на сигурността, още повече управителен кадър, да се държи като ученичка и да се оправдава плоско с това, че е имал устно предписание да прави нещо, което самият той регистрира за непозволено, а за какво не и за злочинство, уязвяващо националната ни сигурност.
Някой дава ли си сметка от едно устно предписание какви вреди могат да произлязат.
Единият хвали службите за ефикасна активност.
Другият се оправдава с устни разпоредби.
Циркът е изкуство, което е немислимо без честност, неизменност, дисциплинираност и естетика.
А тук обстановката е плачевна.
Правоохраняването не е цирк, само че то също е изкуство, виртуозно изкуство.
Проблем е, когато политикът, а с него и правоохранителят е приел да е болонка, която извършва номера под вещото управление и дресура на всевъзможни евроатлантическите и какви ли не други тесногръди ползи, само че никога не и български.
Казват ти гони – гониш.
Казват ти скочи – скачаш.
Друго си е да играеш в евроатлантически цирк.
Тогава и келепира е повече.
Каква стръмна последователност в развиването на някои господа.
Чак тези евроатлантици, щурмували гневно политическата сцена у нас, през 2009 година, могат да завидят.
„Националната борба“ с корупцията и „бандитизма“ към този момент е надминала и най-смелите упования на някои наши евроатлантическите сътрудници във въдворяването на новия международен ред.
От „на колене, ти си безспорен престъпник“, през шумните, пропагандни зрелищни арестувания, които не е нужно да се разясняват в този момент, се стигна до един застрашителен обсег на правоохранителната ни активност, която един път вечно ще сложи на място развихрилото се до краен лимит съветско разузнаване у нас.
Адмирации… Понякога в живота би трябвало да се бием освен без боязън, само че и без вяра – беше споделил Алесандро Пертини.
Ако това не е издръжливост, здраве му кажи.
Само дано не забравяме повелята на същинските стоици:
– Каквото и ориста да е вдигнала на висота, тя е вдигнала единствено, с цел да го хвърли.
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Наблюдавам обстановката с съветските дипломати у нас и се сещам за тази мисъл на Сенека.
Самият акт по отношение на съветската дипломация е казус в историята ни.
Силата на храбростта в изстраданото ни минало съвсем постоянно се е разминавала със силата на властта.
Мераклии за „силна ръка“ доста е гледал българският народ и се е нагледал.
Меракът е последното нещо, с което безсилието на нелепостта и користта на продажността, биха се разделили.
Меракът умира финален.
За огромно страдание дните ни са такива, че липсва смелост за преодоляване на несгода, а в същото време щедро се пропагандира, мазно и продажно, трайното й настаняване у нас.
Когато силата на свободата се сведе до свободата на силата, настъпват необратими процеси.
И в тези процеси няма място за оправдания.
Изгонването на непознати дипломати без съображение не е просто накърняване на националната ни сигурност, а закононарушение, още повече в случай че е под дикновката на непознат фактор или в ласкателство на различен интерес, само че не и български.
Евроатлантическата ни съпричастност не ни лишава от народен интерес.
Чудя се на някои господа.
Едно петвековно османско иго не е съумяло в тази посока, а в този момент лукавостта на евроатлантическата полезност изправя пред алтернатива какво да се избере – да си с „Жестоката Русия“ или с „Храбрия Запад“?
А съществуването на чисто сърце може да те накара да желаеш положителното и на едните, и на другите, само че да милееш за България.
Милата ни България.
Подлагана на огън, на ятаган, на каква ли не продажна сеч, на неудържими, мръсни политически авантюри… и отново стои непоклатима.
Обрулена, ограбвана, прострелвана, само че все по този начин красива.
И отново е ненадминато изящна.
Изстрадала, а постоянно има какво да се краде от нея.
И като че ли е орисана на долнопробни, жалки, все продажни политици, с цел да носи Благословението си, това духовно единство, от което е лишена уродливостта на властта в личното си пристрастие.
Няма по какъв начин един чиновник на сигурността, още повече управителен кадър, да се държи като ученичка и да се оправдава плоско с това, че е имал устно предписание да прави нещо, което самият той регистрира за непозволено, а за какво не и за злочинство, уязвяващо националната ни сигурност.
Някой дава ли си сметка от едно устно предписание какви вреди могат да произлязат.
Единият хвали службите за ефикасна активност.
Другият се оправдава с устни разпоредби.
Циркът е изкуство, което е немислимо без честност, неизменност, дисциплинираност и естетика.
А тук обстановката е плачевна.
Правоохраняването не е цирк, само че то също е изкуство, виртуозно изкуство.
Проблем е, когато политикът, а с него и правоохранителят е приел да е болонка, която извършва номера под вещото управление и дресура на всевъзможни евроатлантическите и какви ли не други тесногръди ползи, само че никога не и български.
Казват ти гони – гониш.
Казват ти скочи – скачаш.
Друго си е да играеш в евроатлантически цирк.
Тогава и келепира е повече.
Каква стръмна последователност в развиването на някои господа.
Чак тези евроатлантици, щурмували гневно политическата сцена у нас, през 2009 година, могат да завидят.
„Националната борба“ с корупцията и „бандитизма“ към този момент е надминала и най-смелите упования на някои наши евроатлантическите сътрудници във въдворяването на новия международен ред.
От „на колене, ти си безспорен престъпник“, през шумните, пропагандни зрелищни арестувания, които не е нужно да се разясняват в този момент, се стигна до един застрашителен обсег на правоохранителната ни активност, която един път вечно ще сложи на място развихрилото се до краен лимит съветско разузнаване у нас.
Адмирации… Понякога в живота би трябвало да се бием освен без боязън, само че и без вяра – беше споделил Алесандро Пертини.
Ако това не е издръжливост, здраве му кажи.
Само дано не забравяме повелята на същинските стоици:
– Каквото и ориста да е вдигнала на висота, тя е вдигнала единствено, с цел да го хвърли.
Велин Хаджолов
някогашен началник на ОСА в ДАНС
Източник: afera.bg
КОМЕНТАРИ