Д-р Цветеслава Гълъбова, директор на държавната психиатрия “Св. Иван Рилски”: Лудницата у нас е извън психиатриите
– Д-р Гълъбова, Световният ден на психологичното здраве е мотив да ви попитаме – здрав ли е българинът душевен?
– Българинът е психологично нездравословен. Не споделям „ психичноболен “, тъй като ние експертите дефинираме като „ психичноболни “ хората с психози. Това са биологични болести, които в доста дребна степен се въздействат от околната среда – и по тази причина болните от шизофрении да вземем за пример са към 1% от популацията както по света, по този начин у нас. И по света, и у нас има растеж на болесттите, които наричахме в предишното „ неврози “ – под паника и тревожно-депресивни разстройства, генерализирана тревога, стресови реакции, депресии, уплахи. Има аргументи за това – и идентични, и разнообразни в другите страни. Трудният живот е българският принос за тези болести.
– Животът не е лесна работа, той сложен във всички страни.
– Да, само че не във всички страни ужасно доста хора мъчно оцеляват. От много години насам българите живеят в сървайвър. Когато човек е гладен, когато няма 2 лв. да даде на детето си да иде на учебно заведение, няма по какъв начин духът му да е здрав, а да е свободен – още по-малко. Когато е преподавател, примерно, със 700 – 900 лв. заплата и растящите сметки го притискат отвред, а в същото време му изясняват по какъв начин живее по-добре, какъв брой е незабравим растежът на приходите му, по какъв начин цъфти икономиката…и той е задължен да повярва – какво става? – той няма по какъв начин да не се невротизира от това разминаване. Не могат да се дефинират като здрави хора, които са невротизирани от житейски неволи.
– „ Невротизирани “ – това ми звучи безобидно. Друго е, когато вървят по улиците и си приказват сами или имат чудноват, плачевен тип …видимо луди!
– Срещаме по улиците у нас много хора с психози, недобре гледани и зле изглеждащи – факт. Психичноболните на всички места са същите като нашите – ще ги видите необгрижени и в други европейски страни, само че инцидентно, рядко и за малко. А у нас е норма това. Аз съм изрично срещу затварянето на психичноболните в изолирани места. Нашите пациенти би трябвало да са измежду нас. Но и да наподобяват като нас. Те имат потребност от схващане и от държавна грижа, тъй като им е мъчно да се оправят с ежедневните проблеми сами. Причината да наподобяват окаяно е в неналичието на система за обгрижването им извън стационарите. Друг въпрос е за какво има толкоз невротизирани хора по улиците в България, които влизат в ръкопашен пердах за всевъзможни неща, за които в цивилизования свят е немислимо да се спори дори.
– Наскоро стана четворно ликвидиране в Каспичан, за което бе обявено, че е дело на вманиачен, който е на независимост. От малките екрани приканиха: „Опасните луди да се приберат!“
– Аз би трябвало да ви кажа, че това ликвидиране не е осъществено от психичноболен, а от умопобъркан. Журналистите – дали от неведение, или заради подадена им от полицията неверна информация, жигосват пациентите ни и плашат жителите. Психопатите са хора с неприятна личностна конструкция, които обаче, за разлика от психичноболните, добре схващат какво вършат и могат да носят наказателна отговорност. Те са, които вършат закононарушения, не ценят човешкия живот, не съблюдават законите и ги нарушават жестоко в името на своето персонално благоденствие. Те са, които се бият с юмруци поради едно паркомясто или изколват цяло семейство за една равнища, която не могат да поделят. Не с психичноболен, а с умопобъркан да живееш в един блок е ужасно. Ако му паркираш на мястото, ще ти спука гумите и кой знае още какво ще ти се случи. Психопатите са „ рисковите луди “.
– А не са ли ваши пациенти и те?
– Не. Те са пациенти на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Психопатът може да бъде психотерапевтиран единствено, в случай че осъзнава, че има проблематичен темперамент с ниско равнище на самоконтрол и желае това да бъде променено с психотерапия. Тогава е добре пристигнал, само че той не стига до нас. Затворите са цялостни с психопати.
– Сещам се тук за един пандизчия с прякор на влечуго, който написа тъжби до съда от всичко живо: от прокурори, че го наклеветили, от публицисти, че го обидили, от съдии, че не били обективни, от надзиратели, че му била неприятна килията…
– Знам го. И против мен подаде иск. Недоволен е от съдебно-психиатричната експертиза. Искаше му се да дам умозаключение, че е психичноболен и да излезе от ареста. Даде ме на съд, че не съм го била изследвала, както би трябвало. Искът му беше за 100 хиляди лв..
– Само в Софийски градски съд, доколкото знам, се водят 204 каузи по негови тъжби. Съдиите извършват всичките му стремежи, с цел да не съди и тях. Не прекъсват с часове пледоариите му…
– Знам за негова защита от 9 часа.
– Кошмар! В психиатрията няма ли спирачка против това?
– Това не е проблем на психиатрията. А на нашите закони и качеството им. Психопатът се усеща свободен да прави каквото си желае. Може да бъде стеснен посредством закона единствено.
– А човешките му права?
– О, за правата ние от единия полюс се метнахме на другия… Всяко мнение, което някой си разреши да изкаже за съществото с прякора, бива квалифицирано като назадничавост, неуважение на свободи и така нататък Двете съвещания, на които присъствах по едно от делата му, бяха подигравка на правосъдие. Присъствала съм и на други каузи със знакови бандити, окичени с ореол на мъченици. Това, което видях в правосъдната зала за мен беше срамно и унизително: подвиквания, вулгарни и цинични обръщения към специалистите. Безобразие! Не знам кой го разрешава! Ако е законът, да го поправят! Ама от Европейски Съюз щели да нещо да кажат за човешките права. Да кажат, каквото щат! В страната е лудница – приказваш ли, каквото мислиш, или си „ фоб “ или си „ фил “… Лудницата у нас е отвън психиатричните клиники – в тях има правилник, тъй като един от признаците на тежката психологична болест е дезинтегриране на държанието с поведенчески проблеми…Но излизаш на открито – и край с регламентите.
– Една другарка живее врата до врата с анормален човек, който счита, че тя му пуска отровна газ, гледа я ужасно и написа молби до общината, откъдето непрекъснато идват в дома й да ревизират – обгазява ли някого, с цел да й напишат акт. Какво да върша, пита тя. Понякога се чудя, споделя, съседът ли е вманиачен, общинарите или аз.
– Има написан ред – приятелката ви да пусне тъжба в районната прокуратура по член 157 от Закона за здравето. По жалбата се прави инспекция – по разпореждане на прокурора кварталният разпитва жалбоподателката и съседи. По този случай прокурорската инспекция ще завърши вероятно с предложение до съда за настаняване на лекуване. Ще последва правосъдно дело. Ако индивидът не се яви, ще бъде заведен наложително в залата от правосъдната защита. Там, в наличие на прокурор и длъжностен бранител, психиатърът ще съобщи, че има потребност от съдебно-психиатрично освидетелстване – стационарно или амбулаторно. Стационарното е желано, тъй като индивидът в амбулаторията надали ще се яви. От съда той отива в психиатрично заведение, където за две седмици се следи и преглежда. После съдът изслушва експертизата и се произнася нормално за настаняване на наложително лекуване. Но никой не изяснява на хората, че има подобен ред! Това е част от безхаберието на страната към психичноболните, което води до тяхната стигматизация и маргинализация. Хората се боят от тях. Лицемерното общество се грижи за правата на нарушителите в пандиза. Европейски Съюз ни натиска да подобрим изискванията им за живот. Да отменим доживотният затвор без подмяна, че бил нечовечен. А психичноболните – хайде! – да ги захвърлим в гори тилелейски в някоя клиника! Да не ги виждаме!
– А виждате ли вие в здравната промяна нещо, което се отнася до окаяното положение на психичноболните и психиатрите?
– Не. В тази здравна промяна, за която ни известяват единствено концепции към този момент, се приказва за каси, застраховки, пътеки, обезпечаване. В нея аз не виждам мястото на лечебните заведения, които се субсидират от бюджета посредством здравното министерство и не са търговски сдружения. Психиатричните лечебни заведения са тъкмо такива.
– А на чия страна сте в разногласието да има ли указател на психоболните, или да няма, тъй като с него се злоупотребява в ущърб на човешките права?
– Моята позиция е безапелационна. Единна осведомителна система в опазването на здравето би трябвало да има. Системата на психиатрията, като част от нея би трябвало да бъде налична единствено за нашите лекари и админи. Не и за джипитата. Не и за сътрудниците от други специалности. А за прокурори, съдиии, служители на реда, нотариуси, работодатели, правосъдни реализатори – и дума да не става! Притеснява ме, че е записано в Закона за здравето „ служебно прилагане “ на осведомителната система. После щяло да има разпоредба. Смятайте, че всеки ще желае да бърка в нея. За служителите на реда то е фантазия! Недопустимо е това! Аз не споделям „ указател “, а „ осведомителна система “, забелязвате ли? Защото, в случай че единствено ще записваме, няма да има изгода за никого. Данните в тая осведомителна система, която се основава от 20 години (!), би трябвало да служат за сериозен разбор, въз основа на който да се възнамеряват здравни разноски. Сега ние знаем, че болничната помощ е недофинансирана, само че с какъв брой – не знаем. Казваме: дайте още пари!
– За какво са ви нужни?
– Трябва да се създадат дребни стационари от холандски вид с по 30 кревати из страната, тъй че да се обезпечи бърз достъп на психиатричния пациент до тях и да не се къса връзката с града, където той има близки и другари. Трябва да се обезпечат естествени заплати – поне 2 пъти колкото сегашните, с цел да не изтичат фрагменти. И дневни центрове във всяка община, в който с психичноболните да работи първокласен и стимулиран личен състав от психолози, сестри, обществени служащи. Реформа се прави с пари, каквото и да приказваме. Но ние би трябвало да знаем какъв брой. Разбирате ли?
– Не разбирам защо две десетилетия не стигат, с цел да се сътвори здравна осведомителна система?
– То е част от общото безхаберие. Но има и ползи. Да няма ред и бистрота. От осведомителната система ще изскочат злоупотреби, нелицеприятни неща! Знаете къде се лови най-вече риба – в мътна вода. В опазването на здравето пари има. Но по какъв начин се изразходват? Касата управлява на изхода на системата. А бомбите са заложени на входа. В лечебните заведения, които са търговски сдружения. Ако заплатата на доктор Петров зависи от оборота, какво ще прави той? Ще върти оборот.
– Няма неприятно.
– Да, само че пациентите виждат какво е. Влизаш в болничното заведение, дават ти един лист и на него написа какво да купиш …или пък бланка – контракт за подаяние. Защо в тия лечебни заведения, чиито шефове са милионери, се вършат наложителни дарения? Никой не повдига този въпрос в интервютата за здравната промяна. Трябва смяна на финансирането на българското опазване на здравето. Но не виждам воля за това.
– Говори се за присъединяване на застрахователи.
– Да. Но ние видяхме банкрута на едно застрахователно сдружение. И никой не се наема да ни изясни какво вършим, в случай че сме заболели и сме се застраховали в друго и то също банкрутира. Не може опазването на здравето да се сложи на чисто пазарен принцип! Заслушайте се в словата на здравни мениджъри, които ни дават да образец: „ Имаме еди каква си облага тази година! “ Абе, господа, вие зарзаватчийница ли сте, или банка, че се хвалите с финансов резултат? Психиатрията е ексензивен бранш на опазването на здравето. Дайте да я закрием, щом не носи облага!
– Как? Абсурд.
– В нито една здравна пътека няма остойностяване на лекарския труд. Вадене на жлъчка – 800 лв.. Е, по какъв начин го пресметнаха? Колко коства трудът на лекаря, който виси 5 часа в операционната – знае ли някой, калкулира ли образованието му, непрекъснатото образование, пазаруването на книги, неналичието на персонално време? А трудът на един психиатър какъв брой коства, като прибавим и риска да бъде набит и оплют… Реформа няма, до момента в който има схващане за лечебните заведения като за зарзаватчийници!
– Българинът е психологично нездравословен. Не споделям „ психичноболен “, тъй като ние експертите дефинираме като „ психичноболни “ хората с психози. Това са биологични болести, които в доста дребна степен се въздействат от околната среда – и по тази причина болните от шизофрении да вземем за пример са към 1% от популацията както по света, по този начин у нас. И по света, и у нас има растеж на болесттите, които наричахме в предишното „ неврози “ – под паника и тревожно-депресивни разстройства, генерализирана тревога, стресови реакции, депресии, уплахи. Има аргументи за това – и идентични, и разнообразни в другите страни. Трудният живот е българският принос за тези болести.
– Животът не е лесна работа, той сложен във всички страни.
– Да, само че не във всички страни ужасно доста хора мъчно оцеляват. От много години насам българите живеят в сървайвър. Когато човек е гладен, когато няма 2 лв. да даде на детето си да иде на учебно заведение, няма по какъв начин духът му да е здрав, а да е свободен – още по-малко. Когато е преподавател, примерно, със 700 – 900 лв. заплата и растящите сметки го притискат отвред, а в същото време му изясняват по какъв начин живее по-добре, какъв брой е незабравим растежът на приходите му, по какъв начин цъфти икономиката…и той е задължен да повярва – какво става? – той няма по какъв начин да не се невротизира от това разминаване. Не могат да се дефинират като здрави хора, които са невротизирани от житейски неволи.
– „ Невротизирани “ – това ми звучи безобидно. Друго е, когато вървят по улиците и си приказват сами или имат чудноват, плачевен тип …видимо луди!
– Срещаме по улиците у нас много хора с психози, недобре гледани и зле изглеждащи – факт. Психичноболните на всички места са същите като нашите – ще ги видите необгрижени и в други европейски страни, само че инцидентно, рядко и за малко. А у нас е норма това. Аз съм изрично срещу затварянето на психичноболните в изолирани места. Нашите пациенти би трябвало да са измежду нас. Но и да наподобяват като нас. Те имат потребност от схващане и от държавна грижа, тъй като им е мъчно да се оправят с ежедневните проблеми сами. Причината да наподобяват окаяно е в неналичието на система за обгрижването им извън стационарите. Друг въпрос е за какво има толкоз невротизирани хора по улиците в България, които влизат в ръкопашен пердах за всевъзможни неща, за които в цивилизования свят е немислимо да се спори дори.
– Наскоро стана четворно ликвидиране в Каспичан, за което бе обявено, че е дело на вманиачен, който е на независимост. От малките екрани приканиха: „Опасните луди да се приберат!“
– Аз би трябвало да ви кажа, че това ликвидиране не е осъществено от психичноболен, а от умопобъркан. Журналистите – дали от неведение, или заради подадена им от полицията неверна информация, жигосват пациентите ни и плашат жителите. Психопатите са хора с неприятна личностна конструкция, които обаче, за разлика от психичноболните, добре схващат какво вършат и могат да носят наказателна отговорност. Те са, които вършат закононарушения, не ценят човешкия живот, не съблюдават законите и ги нарушават жестоко в името на своето персонално благоденствие. Те са, които се бият с юмруци поради едно паркомясто или изколват цяло семейство за една равнища, която не могат да поделят. Не с психичноболен, а с умопобъркан да живееш в един блок е ужасно. Ако му паркираш на мястото, ще ти спука гумите и кой знае още какво ще ти се случи. Психопатите са „ рисковите луди “.
– А не са ли ваши пациенти и те?
– Не. Те са пациенти на Министерство на вътрешните работи и прокуратурата. Психопатът може да бъде психотерапевтиран единствено, в случай че осъзнава, че има проблематичен темперамент с ниско равнище на самоконтрол и желае това да бъде променено с психотерапия. Тогава е добре пристигнал, само че той не стига до нас. Затворите са цялостни с психопати.
– Сещам се тук за един пандизчия с прякор на влечуго, който написа тъжби до съда от всичко живо: от прокурори, че го наклеветили, от публицисти, че го обидили, от съдии, че не били обективни, от надзиратели, че му била неприятна килията…
– Знам го. И против мен подаде иск. Недоволен е от съдебно-психиатричната експертиза. Искаше му се да дам умозаключение, че е психичноболен и да излезе от ареста. Даде ме на съд, че не съм го била изследвала, както би трябвало. Искът му беше за 100 хиляди лв..
– Само в Софийски градски съд, доколкото знам, се водят 204 каузи по негови тъжби. Съдиите извършват всичките му стремежи, с цел да не съди и тях. Не прекъсват с часове пледоариите му…
– Знам за негова защита от 9 часа.
– Кошмар! В психиатрията няма ли спирачка против това?
– Това не е проблем на психиатрията. А на нашите закони и качеството им. Психопатът се усеща свободен да прави каквото си желае. Може да бъде стеснен посредством закона единствено.
– А човешките му права?
– О, за правата ние от единия полюс се метнахме на другия… Всяко мнение, което някой си разреши да изкаже за съществото с прякора, бива квалифицирано като назадничавост, неуважение на свободи и така нататък Двете съвещания, на които присъствах по едно от делата му, бяха подигравка на правосъдие. Присъствала съм и на други каузи със знакови бандити, окичени с ореол на мъченици. Това, което видях в правосъдната зала за мен беше срамно и унизително: подвиквания, вулгарни и цинични обръщения към специалистите. Безобразие! Не знам кой го разрешава! Ако е законът, да го поправят! Ама от Европейски Съюз щели да нещо да кажат за човешките права. Да кажат, каквото щат! В страната е лудница – приказваш ли, каквото мислиш, или си „ фоб “ или си „ фил “… Лудницата у нас е отвън психиатричните клиники – в тях има правилник, тъй като един от признаците на тежката психологична болест е дезинтегриране на държанието с поведенчески проблеми…Но излизаш на открито – и край с регламентите.
– Една другарка живее врата до врата с анормален човек, който счита, че тя му пуска отровна газ, гледа я ужасно и написа молби до общината, откъдето непрекъснато идват в дома й да ревизират – обгазява ли някого, с цел да й напишат акт. Какво да върша, пита тя. Понякога се чудя, споделя, съседът ли е вманиачен, общинарите или аз.
– Има написан ред – приятелката ви да пусне тъжба в районната прокуратура по член 157 от Закона за здравето. По жалбата се прави инспекция – по разпореждане на прокурора кварталният разпитва жалбоподателката и съседи. По този случай прокурорската инспекция ще завърши вероятно с предложение до съда за настаняване на лекуване. Ще последва правосъдно дело. Ако индивидът не се яви, ще бъде заведен наложително в залата от правосъдната защита. Там, в наличие на прокурор и длъжностен бранител, психиатърът ще съобщи, че има потребност от съдебно-психиатрично освидетелстване – стационарно или амбулаторно. Стационарното е желано, тъй като индивидът в амбулаторията надали ще се яви. От съда той отива в психиатрично заведение, където за две седмици се следи и преглежда. После съдът изслушва експертизата и се произнася нормално за настаняване на наложително лекуване. Но никой не изяснява на хората, че има подобен ред! Това е част от безхаберието на страната към психичноболните, което води до тяхната стигматизация и маргинализация. Хората се боят от тях. Лицемерното общество се грижи за правата на нарушителите в пандиза. Европейски Съюз ни натиска да подобрим изискванията им за живот. Да отменим доживотният затвор без подмяна, че бил нечовечен. А психичноболните – хайде! – да ги захвърлим в гори тилелейски в някоя клиника! Да не ги виждаме!
– А виждате ли вие в здравната промяна нещо, което се отнася до окаяното положение на психичноболните и психиатрите?
– Не. В тази здравна промяна, за която ни известяват единствено концепции към този момент, се приказва за каси, застраховки, пътеки, обезпечаване. В нея аз не виждам мястото на лечебните заведения, които се субсидират от бюджета посредством здравното министерство и не са търговски сдружения. Психиатричните лечебни заведения са тъкмо такива.
– А на чия страна сте в разногласието да има ли указател на психоболните, или да няма, тъй като с него се злоупотребява в ущърб на човешките права?
– Моята позиция е безапелационна. Единна осведомителна система в опазването на здравето би трябвало да има. Системата на психиатрията, като част от нея би трябвало да бъде налична единствено за нашите лекари и админи. Не и за джипитата. Не и за сътрудниците от други специалности. А за прокурори, съдиии, служители на реда, нотариуси, работодатели, правосъдни реализатори – и дума да не става! Притеснява ме, че е записано в Закона за здравето „ служебно прилагане “ на осведомителната система. После щяло да има разпоредба. Смятайте, че всеки ще желае да бърка в нея. За служителите на реда то е фантазия! Недопустимо е това! Аз не споделям „ указател “, а „ осведомителна система “, забелязвате ли? Защото, в случай че единствено ще записваме, няма да има изгода за никого. Данните в тая осведомителна система, която се основава от 20 години (!), би трябвало да служат за сериозен разбор, въз основа на който да се възнамеряват здравни разноски. Сега ние знаем, че болничната помощ е недофинансирана, само че с какъв брой – не знаем. Казваме: дайте още пари!
– За какво са ви нужни?
– Трябва да се създадат дребни стационари от холандски вид с по 30 кревати из страната, тъй че да се обезпечи бърз достъп на психиатричния пациент до тях и да не се къса връзката с града, където той има близки и другари. Трябва да се обезпечат естествени заплати – поне 2 пъти колкото сегашните, с цел да не изтичат фрагменти. И дневни центрове във всяка община, в който с психичноболните да работи първокласен и стимулиран личен състав от психолози, сестри, обществени служащи. Реформа се прави с пари, каквото и да приказваме. Но ние би трябвало да знаем какъв брой. Разбирате ли?
– Не разбирам защо две десетилетия не стигат, с цел да се сътвори здравна осведомителна система?
– То е част от общото безхаберие. Но има и ползи. Да няма ред и бистрота. От осведомителната система ще изскочат злоупотреби, нелицеприятни неща! Знаете къде се лови най-вече риба – в мътна вода. В опазването на здравето пари има. Но по какъв начин се изразходват? Касата управлява на изхода на системата. А бомбите са заложени на входа. В лечебните заведения, които са търговски сдружения. Ако заплатата на доктор Петров зависи от оборота, какво ще прави той? Ще върти оборот.
– Няма неприятно.
– Да, само че пациентите виждат какво е. Влизаш в болничното заведение, дават ти един лист и на него написа какво да купиш …или пък бланка – контракт за подаяние. Защо в тия лечебни заведения, чиито шефове са милионери, се вършат наложителни дарения? Никой не повдига този въпрос в интервютата за здравната промяна. Трябва смяна на финансирането на българското опазване на здравето. Но не виждам воля за това.
– Говори се за присъединяване на застрахователи.
– Да. Но ние видяхме банкрута на едно застрахователно сдружение. И никой не се наема да ни изясни какво вършим, в случай че сме заболели и сме се застраховали в друго и то също банкрутира. Не може опазването на здравето да се сложи на чисто пазарен принцип! Заслушайте се в словата на здравни мениджъри, които ни дават да образец: „ Имаме еди каква си облага тази година! “ Абе, господа, вие зарзаватчийница ли сте, или банка, че се хвалите с финансов резултат? Психиатрията е ексензивен бранш на опазването на здравето. Дайте да я закрием, щом не носи облага!
– Как? Абсурд.
– В нито една здравна пътека няма остойностяване на лекарския труд. Вадене на жлъчка – 800 лв.. Е, по какъв начин го пресметнаха? Колко коства трудът на лекаря, който виси 5 часа в операционната – знае ли някой, калкулира ли образованието му, непрекъснатото образование, пазаруването на книги, неналичието на персонално време? А трудът на един психиатър какъв брой коства, като прибавим и риска да бъде набит и оплют… Реформа няма, до момента в който има схващане за лечебните заведения като за зарзаватчийници!
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ