В битка за победа: Тъмната страна на спортния хъс
672 часа. Или 40 320 минути. Или 2 419 200 секунди...
Както и да предпочитате да мерите времето, на толкоз се равняват 28 дни – колкото, прочее, беше и времето, за което се организира тазгодишното международно състезание по футбол. И въпреки всичко единствено толкоз ли? Не – несъмнено и почитателите, и играчите посветиха доста повече време. 64 мача бяха изиграни на терените на 8 стадиона, произвеждайки общо 172 гола. Стотици милиарди вложени долари – инвестиция, след която милиони фенове гледаха онлайн, а милиарди – пред екраните. От края на шампионата в неделя насам тези цифри неведнъж бяха повтаряни, правеха се равносметки. Но страстите не се мерят в цифри.
И това не важи единствено за Мондиала в Катар. Така е и при всички други шампионати, във всички спортни дисциплини. Дори и най-непросветените в света на спорта биха могли да усетят заряда, който той има капацитета да носи – специфичната взаимна страст, при която последователите дават всичко от себе си да поддържат обичаните си състезатели, а от своя страна състезателите, знаейки добре това, дават всичко от себе си, с цел да реализиран зрелищен резултат, който да зарадва публиката. Звучи идилично. Но спортът в действителност има и тъмна страна, за която би трябвало да се замисляме по-често. Силните страсти, които той поражда, могат да са (и доста пъти в действителност са) за развлечение, забавление, страсти за положително. Но нееднократно се е случвало спортният хъс да извади най-грозните човешки страсти или да породи най-лошите.
Публиката е наличието, което прави спорта пълностоен.
И миналите две години, в които за продължителни интервали от време и футболните игрища, и спортните терени в други спортни дисциплини бяха или напълно затворени за фенове, или отворени отчасти, при понижен потенциал, го потвърдиха. Това бяха сложни времена и за почитателите, които оставаха лишени от опцията да преживеят страстта да проследят играта на любимците си онлайн, и за самите състезатели, лишени от опцията да усетят директно поддръжката от своите последователи. Тази връзка е де факто живителна за спорта – тъй като почитателите са най-голямата мотивация точно поради която състезателят се бори. Приятната, другояче, симбиоза спортисти-публика обаче от време на време се опорочава. Защото всеки почитател чака и се надява на победа, само че не всеки играч съумява да я реализира. Нахъсани да видят успеха на любимците си или поради тъкмо противоположното – че тя не се е случила, агитките постоянно стигат до крайности. Ексцесиите, най-често свързваме с футболните ентусиасти. Изпотрошените седалки по стадионите, в транспортните средства в градския превоз или други дребни хулигански прояви бледнеят на фона на по-сериозни случаи. Като да вземем за пример този от преди единствено няколко седмици, през ноември, когато при след мач от кипърското състезание – сред футболните „ Аполон “ и АПОЕЛ, ядосани почитатели на „ Аполон “ и те нахълтаха на терена, хвърляйки камъни и коктейли „ Молотов “. Или случая от 2018 година, когато след хвърлена бомбичка на мача Левски – ЦСКА, зрението на полицайка бе тежко наранено. Мондиалът в Катар, който завърши напълно неотдавна, също бе съществено и неведнъж придружен с вълнения в редица европейски градове.
Спортсменството, феърплеят – да се състезаваме с неприкритост, без нечестни удари и без експанзия – се смятат за блян в спортната просвета. В контраст на това, когато са ядосани, почитателите на същите тези, които би следвало да се стремят към великодушие, мятат бутилки, камъни, бомбички и факли. По-често ексцесиите приключват единствено с ранени. Но от време на време и с жертви – както при напълно скорошния случай, след един от заключителните мачове от тазгодишното Световно (след отпадането на Мароко), когато в безредиците почина 14-годишно момче. Или при случая от преди близо три години, когато Тоско Бозаджийски, 28-годишен български почитател, бе погубен в Гърция от ултраси на гръцкия футболен тим ПАОК.
И, да не остава неверно усещане, ексцесиите надалеч не са единствено футболен патент. Агитки се сбиват и след баскетболни срещи да вземем за пример. Само у нас и единствено в последните няколко години имаше редица случаи. А съответно в това отношение няма потребност да се питаме „ Кога ще ги стигнем американците? “ – тъй като сме ги стигнали, а вълнения се случват и при мачове на NBA.
Крайности има от страна на почитателите, до крайности стигат и спортните мениджъри, предприемачи, политици, надъхани да дават на публиката представление (и, несъмнено, да се облагодетелстват от това. Ева може и да е първата жена (поне съгласно Библията), само че Ева Кайли от Европейския парламент надалеч не е първият човек, заплетен в лобистко-корупционни кавги в спорта. Нито пък „ Катар 2022 “ е първият шампионат в историята, към който се развихря(т) такъв/такива. Скандали имаше и при състоялите се през предходната година в Токио Летни олимпийски игри, когато японски рекламни, маркетингови и други компании бяха разследвани по съмнения в корупция при организацията на игрите, като по случая бяха заведени над 10 правосъдни каузи.
Корупционни кавги има и във футбола, и в други спортове; и у нас, и на Запад, и на Изток.
Понякога фанатичният блян да предоставиш представление се трансформира в систематична нечестна игра. Тя може да е финансова. Или да е игра на авторитет. Може цената да е парична. И дори е за предпочитане да е такава, на фона на другия вид – измамата да е с цената на здравето.
Да се води нечестна игра в спорта може да бъде даже държавна политика – каквато е водена да вземем за пример, както бе разкрито, от някогашната Германска демократична република, главно през 70-те и 80-те години на предишния век. Разкрити години по-късно, документите сочат, че за задачите на националния състезателен триумф, възприеман като маркер за авторитет, а той – като опция за политическо въздействие, с благословията на страната над 10 хиляди спортисти са били целеустремено безусловно отравяни с допинг. Някои още от деца и подрастващи, при започване на спортните си кариери и без да са наясно с следствията, които може да им нанесе продължителната приложимост на тези субстанции. Голям % от тях след това умират рано или отключват тежки болести, или (от жените) раждат деца с увреждания.
Мнозина от тогавашните деца спортисти, а през днешния ден заболели някогашни първенци на също някогашната Източногерманска страна, настояват, че години наред не са и подозирали, че одобряват неразрешени субстанции. Други пък, признават - подозирали, само че не смеели да откажат. Независимо дали отхвърлят, или признават, оправдавайки се, или извинявайки се, без значение дали са знаели, или фактически не са, без значение дали са го създали по своя воля, или срещу волята си, спортистите, хванати с допинг, са факт. А фанатизирането да се реализират върхови резултати може даже да убива – от време на време поради невъздържание с избрани химически вещества, от време на време от психическо пресилване. Самоубийства или опити за такива хвърлят сянка върху кариерите на състезатели от разнообразни спортове – самостоятелни или групови, у нас, или в чужбина. Лица от футбола, леката атлетика, художествената гимнастика и куп други дисциплини – в случай че стартираме да изреждаме имената на всички или даже единствено на защити спортисти, които са протегнали ръка на живота си, или единствено са пробвали, само че за благополучие не са съумели, би прозвучало по-скоро като клюкарска хроника – в последна сметка (почти) всеки може да се сети най-малко за няколко имена.
За който и случай да сте си спомнили, факт е, че доста състезатели, в устрема си да покажат най-хубавото шоу пред своята аудитория (за нейно наслаждение, а и с цел да реализиран лична слава), „ прегряват “. Интензивното физическо безсилие в добавка с високите упования, на които би трябвало да отговорят спортистите, непрекъснато състезавайки се с непознатите, само че и със своите лични достижения, дават този резултат.
Това Световно по футбол мина , а идващото ще е чак след четири години. Доста по-скоро обаче, след по-малко от две години предстоят Европейското, както и идната Лятна олимпиада. Ще има и други забавни национални и интернационалните шампионати, огромни спортни конгреси. Някои ще попаднат в областта на интерес единствено на запалените фенове, а други ще провокират вниманието и любознанието на по-широк кръг, че даже и на спортните лаици. Далеч не е нужно да мислим единствено и само за тяхната тъмна страна – експанзия, далавери, измами, претоварване. Но би било добре да не я и забравяме и подценяваме.
Както и да предпочитате да мерите времето, на толкоз се равняват 28 дни – колкото, прочее, беше и времето, за което се организира тазгодишното международно състезание по футбол. И въпреки всичко единствено толкоз ли? Не – несъмнено и почитателите, и играчите посветиха доста повече време. 64 мача бяха изиграни на терените на 8 стадиона, произвеждайки общо 172 гола. Стотици милиарди вложени долари – инвестиция, след която милиони фенове гледаха онлайн, а милиарди – пред екраните. От края на шампионата в неделя насам тези цифри неведнъж бяха повтаряни, правеха се равносметки. Но страстите не се мерят в цифри.
И това не важи единствено за Мондиала в Катар. Така е и при всички други шампионати, във всички спортни дисциплини. Дори и най-непросветените в света на спорта биха могли да усетят заряда, който той има капацитета да носи – специфичната взаимна страст, при която последователите дават всичко от себе си да поддържат обичаните си състезатели, а от своя страна състезателите, знаейки добре това, дават всичко от себе си, с цел да реализиран зрелищен резултат, който да зарадва публиката. Звучи идилично. Но спортът в действителност има и тъмна страна, за която би трябвало да се замисляме по-често. Силните страсти, които той поражда, могат да са (и доста пъти в действителност са) за развлечение, забавление, страсти за положително. Но нееднократно се е случвало спортният хъс да извади най-грозните човешки страсти или да породи най-лошите.
Публиката е наличието, което прави спорта пълностоен.
И миналите две години, в които за продължителни интервали от време и футболните игрища, и спортните терени в други спортни дисциплини бяха или напълно затворени за фенове, или отворени отчасти, при понижен потенциал, го потвърдиха. Това бяха сложни времена и за почитателите, които оставаха лишени от опцията да преживеят страстта да проследят играта на любимците си онлайн, и за самите състезатели, лишени от опцията да усетят директно поддръжката от своите последователи. Тази връзка е де факто живителна за спорта – тъй като почитателите са най-голямата мотивация точно поради която състезателят се бори. Приятната, другояче, симбиоза спортисти-публика обаче от време на време се опорочава. Защото всеки почитател чака и се надява на победа, само че не всеки играч съумява да я реализира. Нахъсани да видят успеха на любимците си или поради тъкмо противоположното – че тя не се е случила, агитките постоянно стигат до крайности. Ексцесиите, най-често свързваме с футболните ентусиасти. Изпотрошените седалки по стадионите, в транспортните средства в градския превоз или други дребни хулигански прояви бледнеят на фона на по-сериозни случаи. Като да вземем за пример този от преди единствено няколко седмици, през ноември, когато при след мач от кипърското състезание – сред футболните „ Аполон “ и АПОЕЛ, ядосани почитатели на „ Аполон “ и те нахълтаха на терена, хвърляйки камъни и коктейли „ Молотов “. Или случая от 2018 година, когато след хвърлена бомбичка на мача Левски – ЦСКА, зрението на полицайка бе тежко наранено. Мондиалът в Катар, който завърши напълно неотдавна, също бе съществено и неведнъж придружен с вълнения в редица европейски градове.
Спортсменството, феърплеят – да се състезаваме с неприкритост, без нечестни удари и без експанзия – се смятат за блян в спортната просвета. В контраст на това, когато са ядосани, почитателите на същите тези, които би следвало да се стремят към великодушие, мятат бутилки, камъни, бомбички и факли. По-често ексцесиите приключват единствено с ранени. Но от време на време и с жертви – както при напълно скорошния случай, след един от заключителните мачове от тазгодишното Световно (след отпадането на Мароко), когато в безредиците почина 14-годишно момче. Или при случая от преди близо три години, когато Тоско Бозаджийски, 28-годишен български почитател, бе погубен в Гърция от ултраси на гръцкия футболен тим ПАОК.
И, да не остава неверно усещане, ексцесиите надалеч не са единствено футболен патент. Агитки се сбиват и след баскетболни срещи да вземем за пример. Само у нас и единствено в последните няколко години имаше редица случаи. А съответно в това отношение няма потребност да се питаме „ Кога ще ги стигнем американците? “ – тъй като сме ги стигнали, а вълнения се случват и при мачове на NBA.
Крайности има от страна на почитателите, до крайности стигат и спортните мениджъри, предприемачи, политици, надъхани да дават на публиката представление (и, несъмнено, да се облагодетелстват от това. Ева може и да е първата жена (поне съгласно Библията), само че Ева Кайли от Европейския парламент надалеч не е първият човек, заплетен в лобистко-корупционни кавги в спорта. Нито пък „ Катар 2022 “ е първият шампионат в историята, към който се развихря(т) такъв/такива. Скандали имаше и при състоялите се през предходната година в Токио Летни олимпийски игри, когато японски рекламни, маркетингови и други компании бяха разследвани по съмнения в корупция при организацията на игрите, като по случая бяха заведени над 10 правосъдни каузи.
Корупционни кавги има и във футбола, и в други спортове; и у нас, и на Запад, и на Изток.
Понякога фанатичният блян да предоставиш представление се трансформира в систематична нечестна игра. Тя може да е финансова. Или да е игра на авторитет. Може цената да е парична. И дори е за предпочитане да е такава, на фона на другия вид – измамата да е с цената на здравето.
Да се води нечестна игра в спорта може да бъде даже държавна политика – каквато е водена да вземем за пример, както бе разкрито, от някогашната Германска демократична република, главно през 70-те и 80-те години на предишния век. Разкрити години по-късно, документите сочат, че за задачите на националния състезателен триумф, възприеман като маркер за авторитет, а той – като опция за политическо въздействие, с благословията на страната над 10 хиляди спортисти са били целеустремено безусловно отравяни с допинг. Някои още от деца и подрастващи, при започване на спортните си кариери и без да са наясно с следствията, които може да им нанесе продължителната приложимост на тези субстанции. Голям % от тях след това умират рано или отключват тежки болести, или (от жените) раждат деца с увреждания.
Мнозина от тогавашните деца спортисти, а през днешния ден заболели някогашни първенци на също някогашната Източногерманска страна, настояват, че години наред не са и подозирали, че одобряват неразрешени субстанции. Други пък, признават - подозирали, само че не смеели да откажат. Независимо дали отхвърлят, или признават, оправдавайки се, или извинявайки се, без значение дали са знаели, или фактически не са, без значение дали са го създали по своя воля, или срещу волята си, спортистите, хванати с допинг, са факт. А фанатизирането да се реализират върхови резултати може даже да убива – от време на време поради невъздържание с избрани химически вещества, от време на време от психическо пресилване. Самоубийства или опити за такива хвърлят сянка върху кариерите на състезатели от разнообразни спортове – самостоятелни или групови, у нас, или в чужбина. Лица от футбола, леката атлетика, художествената гимнастика и куп други дисциплини – в случай че стартираме да изреждаме имената на всички или даже единствено на защити спортисти, които са протегнали ръка на живота си, или единствено са пробвали, само че за благополучие не са съумели, би прозвучало по-скоро като клюкарска хроника – в последна сметка (почти) всеки може да се сети най-малко за няколко имена.
За който и случай да сте си спомнили, факт е, че доста състезатели, в устрема си да покажат най-хубавото шоу пред своята аудитория (за нейно наслаждение, а и с цел да реализиран лична слава), „ прегряват “. Интензивното физическо безсилие в добавка с високите упования, на които би трябвало да отговорят спортистите, непрекъснато състезавайки се с непознатите, само че и със своите лични достижения, дават този резултат.
Това Световно по футбол мина , а идващото ще е чак след четири години. Доста по-скоро обаче, след по-малко от две години предстоят Европейското, както и идната Лятна олимпиада. Ще има и други забавни национални и интернационалните шампионати, огромни спортни конгреси. Някои ще попаднат в областта на интерес единствено на запалените фенове, а други ще провокират вниманието и любознанието на по-широк кръг, че даже и на спортните лаици. Далеч не е нужно да мислим единствено и само за тяхната тъмна страна – експанзия, далавери, измами, претоварване. Но би било добре да не я и забравяме и подценяваме.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ