Затворници работят в съда, МВР болница, НАП и частни фирми
286 сдружения са наели лишени от независимост. За 13 година са избягали 203-ма, двама не са открити
Затворници работят в Министерство на вътрешните работи болница, съда, полицията, данъчните, към общините и частни сдружения, сподели инспекция на “24 часа ”. В държавните институции те се трудят като общи служащи, ангажирани с поправки, разчистване, метене, риене на сняг, а във компаниите - като зидари, мазачи, плочкаджии.
Приблизително сред 660 и 800 лишени от независимост напущат всеки ден килиите сред 8,30 и 16,30 ч, с цел да отидат на работа.
Право на труд отвън решетките имат единствено тези, които изтърпяват присъдите си в общежитията от открит вид към 12-те пандиза у нас.
203-ма са избягалите от външни обекти за 13 година - от 2005 до 2018 година Само двама от тях не са хванати, сочи информация на правосъдното министерство, направена по молба на “24 часа ”.
Най-много трудещи се на външни обекти има в затворническото общежитие в Ловеч. В момента 120 негови жители са наети на работа. Един от тях - 49-годишният Борис Иванов, наказан за обезчестяване и обир, избяга в средата на юни. Това стана ден откакто поради положително държание той бе изместен от пандиза в общежитието.
След 3-дневно търсене рецидивистът бе хванат в ловешкото с. Летница. Срещу шефовете на пандиза и на общежитието стартира инспекция. Заради бягството основният прокурор Сотир Цацаров прикани за полемика - дали не би трябвало лишените от независимост, които работят отвън пандизите, да са с униформи и под защита. Основен проблем е, че надзиратели не доближават.
След Ловеч второто място по работещи пандизчии се пада на общежитието в Казичене. 80 от жителите му са ангажирани на разнообразни обекти в столицата. Двама от тях са в Министерство на вътрешните работи болница. В Пловдив на открито работят 66 души, в Плевен - 36, в Белене - едвам 5-има, от женския затвор в Сливен - 15.
Съвсем скоро наказани евентуално
ще се включат
и в построяването
на следващата
права от
автомагистрала
“Хемус ”
Фирми към този момент питали управленията на пандизите в Плевен и Ловеч за изискванията по наемане на лишени от независимост за помощни действия.
“Интересът е доста огромен ”, споделя шефът на държавното дружество “Фонд затворно дело ” Иван Иванов. В момента сдружението, чиято задача е да обезпечава работа и образование на пандизчиите, има контракти с 286 компании.
Броят на хората, които ежедневно излизат от общежитията, е друг, защото сдруженията показват приблизителна цифра - от 2-ма до 10 или от един до трима да вземем за пример. Всяка заран управата на общежитието преценя какъв брой индивида да пусне на обекта според от желанието на компанията, декларирано предния ден, а и от риска.
Миналата зима компанията, почистваща София, желала да ангажира
по 100 души на
ден за риене на
сняг от спирките
на градския превоз. Ръководството на софийския затвор обаче отказало офертата, тъй като нямало толкоз хора, а и не можело да се обезпечи надзор над 100 лишени от независимост, пръснати из целия град.
Наемането на пандизчии става през “Фонд затворно дело ”, Главна дирекция “Изпълнение на наказванията ” и управленията на пандизите.
Процедурата е следната. Фирмата претендент подава заявление до началника на пандиза, към който е общежитието от открит вид и се намира покрай нейния обект. Той подрежда мястото, където ще се работи, да бъде проучено. Следващата стъпка е план на контракт за отдаване на труд, който минава през “Фонд затворно дело ”. Проверява се дали компанията няма остарели отговорности към фонда или забавени заплащания. “Докато не ги изчистят, не се подписва нов контракт ”, изяснява Иванов. Най-големият дебитор е към този момент несъществуващият комбинат “Кремиковци ” - с над 1 млн. лева
Задължение на компанията е да взима и връща пандизчиите, при неоходимост да им обезпечава здравна помощ, както и да уведомява пандиза при изключителни обстановки като бягство или различен проблем. Ръководството на общежитието се интересува всяка вечер по какъв начин е минал работният ден.
В някои случаи пандизчиите имат и защита, само че поради дефицита на надзиратели към този момент това е мъчно постижимо.
Кой да попадне в затворническо общежитие от открит вид, взема решение комисия, а последната дума има шефът на пандиза.
Първото условие е лишеният от независимост да има положително държание, да не се е бил и карал със съкилийници,
да е излежал
минимум една
четвърт от
присъдата,
само че не по-малко от 6 месеца от наказването в затвор или в общежитие от закрит вид.
Обикновено са с леки присъди за произшествия и шофиране в пияно положение. Тримата пандизчии, които работят в постройката на “Фонд затворно дело ” като общи служащи, са наказани за шофиране след приложимост на алкохол.
Инициативата за преместването на ограничения от независимост в общежитие може да е по негово молба или на началника на пандиза. Не всеки, който попадне в общежитие от открит вид, обаче отива на външен обект. Това става след позитивно мнение от шефа на направлението за обществена активност и възпитателна работа, от зам.-началника по режимно-охранителната активност, както и управлението на общежитието. Те преценят
риска, който
съгласно закона
“трябва да
не е
непосреден
за обществото и да
е с ниски стойности ”.
Когато се дефинира кой лишен от независимост да излезе да работи на външен обект, се вземат под внимание типът, характерът и претекстовете на закононарушението, дали има неприключили каузи и следствия или предходни бягства.
Други фактори са здравето, възрастта, уменията, ползите и желанията на пандизчията. “Разбира се, даже някой да е IT експерт, няма по какъв начин да му се даде да работи на компютър ”, споделя Иван Иванов.
Шефът на “Фонд затворно дело ” Иван Иванов:
На ден получават по 10-12 лева В Пловдив, Ловеч и Бургас не съумяваме да удовлетворим всички компании, има недостиг
- Г-н Иванов, има ли интерес към затворническия труд?
- Да, и то голям, тъй като на доста места в страната се следи недостиг на работна ръка. Особено огромно е търсесенето в Бургас, Ловеч, Пловдив и Стара Загора. Даже не съумяваме да удовлетворим всички компании, искащи да вземат на работа лишени от независимост, защото няма толкоз хора, които всеки ден да излизат от затворническите общежития от открит вид.
- Как си обяснявате огромния интерес?
- На някои от компаниите им е по-изгодно да употребяват лишени от независимост, тъй като не подписват трудови контракти, на нас заплащат дневна ставка за положения труд.
- Какъв е размерът ѝ?
- Сумата е друга съгласно региона. Ако в даден район има по-голям интерес, е по-висока. Другаде, където съвсем няма компании, искащи да наемат лишени от независимост, като Белене или във Врачанско, е по-ниска. Парите за положения труд се превеждат на нас, а ние - по картите на лишените от независимост. Всеки месец се прави рекапитулация какъв брой дни и часове е работил съответният човек и 40% от възнаграждението се връща при него.
- Колко получава пандизчия дневно?
- Различно, да вземем за пример, в случай че дневната ставка е 25 лева, получава по 10 лева
- Често ли се случва да бягат от външни обекти?
- Не. Те нямат интерес, даже са подготвени да гонят избягалия, тъй като след това на тях се отразява. Има момчета, които в действителност желаят да работят. Но има и такива, и то не малко, които изрично отхвърлят.
В Белене ще вършат цех за 3,5 млн. лева
Предприятие за произвеждане на млечни артикули на стойност 3,5 млн. лева ще се построява към пандиза и общежитието в Белене, които са на остров Персин. 50 на 100 от средствата са от фонд “Земеделие ”, а другите 50% от “Фонд затворно дело ”. В момента там отглеждат 300 крави, които дават по 2 тона мляко дневно. В стопанството работели 17 души.
“За страдание, няма доста искащи ”, признава шефът на “Фонд затворно дело ” Иван Иванов.
Към затворническото общежитие от открит вид в Смолян също има мандра, чиято продукция се продава в София, Пловдив и Смолян. Петима били ангажирани в производството на млечните артикули, а още 5-има в развъждането на животните. Общо към 800 глави добитък имало в стопанствата към 3-те общежития в Смолян, в Белене и във Враца. Най-ангажирани с работа били пандизчиите в Пловдив. В момента там работят 120 лишени от независимост. В софийския затвор се трудят 47 души.
В Бургас ремонтират
учебни заведения, оказват помощ
при порои и виелици
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
Обитателите на бургаския затвор чистят запушени шахти и затлачени от пороите дерета, ремонтират общински учебни заведения. Освен това се трудят като общи служащи, ангажирани в чистенето, ремонтирането и преместването на движимости в полицията, в Съдебната палата и в Национална агенция за приходите.
При последното наводняване, което потопи няколко села в община Камено, огромна част от хората, които разчистваха и изнасяха мебелировка от калните къщи, бяха лишени от независимост.
“Затворници работят главно към регионалната администрация и към общината. Имаме подписан контракт с община Бургас за обезпечаване на 50 индивида през зимата, които при мощни снеговалежи чистят автобусните спирки в града. Обитатели на главния корпус и на затворническите общежития в района се включват в поддръжката на общински парцели и в пътни поправки ”, споделя шефът на бургаския затвор Бранимир Мангъров. По думите му при тях до 10 индивида могат да работят сами на външни обекти без защита от пандиза. Винаги обаче има отговорници от местата, където работят, които ги следят и рапортуват при проблеми.
Мангъров изясни, че всеки наказан, даже с доживотна присъда, може да работи, в случай че желае. Разликата е в това, че доживотниците не се извеждат на обекти отвън пандизите, а работят само в обособени пространства.
Любопитен факт е, че жители от бургаския затвор са взели участие и в строителството на общежитието от затворен вид в Дебелт, където в този момент са настанени. То бе построено със средства по българо-норвежка стратегия. Килиите там са с по 4 кревати и лична баня и тоалетна, има външни спортни зали, киносалон и параклис. /24chasa.bg
Затворници работят в Министерство на вътрешните работи болница, съда, полицията, данъчните, към общините и частни сдружения, сподели инспекция на “24 часа ”. В държавните институции те се трудят като общи служащи, ангажирани с поправки, разчистване, метене, риене на сняг, а във компаниите - като зидари, мазачи, плочкаджии.
Приблизително сред 660 и 800 лишени от независимост напущат всеки ден килиите сред 8,30 и 16,30 ч, с цел да отидат на работа.
Право на труд отвън решетките имат единствено тези, които изтърпяват присъдите си в общежитията от открит вид към 12-те пандиза у нас.
203-ма са избягалите от външни обекти за 13 година - от 2005 до 2018 година Само двама от тях не са хванати, сочи информация на правосъдното министерство, направена по молба на “24 часа ”.
Най-много трудещи се на външни обекти има в затворническото общежитие в Ловеч. В момента 120 негови жители са наети на работа. Един от тях - 49-годишният Борис Иванов, наказан за обезчестяване и обир, избяга в средата на юни. Това стана ден откакто поради положително държание той бе изместен от пандиза в общежитието.
След 3-дневно търсене рецидивистът бе хванат в ловешкото с. Летница. Срещу шефовете на пандиза и на общежитието стартира инспекция. Заради бягството основният прокурор Сотир Цацаров прикани за полемика - дали не би трябвало лишените от независимост, които работят отвън пандизите, да са с униформи и под защита. Основен проблем е, че надзиратели не доближават.
След Ловеч второто място по работещи пандизчии се пада на общежитието в Казичене. 80 от жителите му са ангажирани на разнообразни обекти в столицата. Двама от тях са в Министерство на вътрешните работи болница. В Пловдив на открито работят 66 души, в Плевен - 36, в Белене - едвам 5-има, от женския затвор в Сливен - 15.
Съвсем скоро наказани евентуално
ще се включат
и в построяването
на следващата
права от
автомагистрала
“Хемус ”
Фирми към този момент питали управленията на пандизите в Плевен и Ловеч за изискванията по наемане на лишени от независимост за помощни действия.
“Интересът е доста огромен ”, споделя шефът на държавното дружество “Фонд затворно дело ” Иван Иванов. В момента сдружението, чиято задача е да обезпечава работа и образование на пандизчиите, има контракти с 286 компании.
Броят на хората, които ежедневно излизат от общежитията, е друг, защото сдруженията показват приблизителна цифра - от 2-ма до 10 или от един до трима да вземем за пример. Всяка заран управата на общежитието преценя какъв брой индивида да пусне на обекта според от желанието на компанията, декларирано предния ден, а и от риска.
Миналата зима компанията, почистваща София, желала да ангажира
по 100 души на
ден за риене на
сняг от спирките
на градския превоз. Ръководството на софийския затвор обаче отказало офертата, тъй като нямало толкоз хора, а и не можело да се обезпечи надзор над 100 лишени от независимост, пръснати из целия град.
Наемането на пандизчии става през “Фонд затворно дело ”, Главна дирекция “Изпълнение на наказванията ” и управленията на пандизите.
Процедурата е следната. Фирмата претендент подава заявление до началника на пандиза, към който е общежитието от открит вид и се намира покрай нейния обект. Той подрежда мястото, където ще се работи, да бъде проучено. Следващата стъпка е план на контракт за отдаване на труд, който минава през “Фонд затворно дело ”. Проверява се дали компанията няма остарели отговорности към фонда или забавени заплащания. “Докато не ги изчистят, не се подписва нов контракт ”, изяснява Иванов. Най-големият дебитор е към този момент несъществуващият комбинат “Кремиковци ” - с над 1 млн. лева
Задължение на компанията е да взима и връща пандизчиите, при неоходимост да им обезпечава здравна помощ, както и да уведомява пандиза при изключителни обстановки като бягство или различен проблем. Ръководството на общежитието се интересува всяка вечер по какъв начин е минал работният ден.
В някои случаи пандизчиите имат и защита, само че поради дефицита на надзиратели към този момент това е мъчно постижимо.
Кой да попадне в затворническо общежитие от открит вид, взема решение комисия, а последната дума има шефът на пандиза.
Първото условие е лишеният от независимост да има положително държание, да не се е бил и карал със съкилийници,
да е излежал
минимум една
четвърт от
присъдата,
само че не по-малко от 6 месеца от наказването в затвор или в общежитие от закрит вид.
Обикновено са с леки присъди за произшествия и шофиране в пияно положение. Тримата пандизчии, които работят в постройката на “Фонд затворно дело ” като общи служащи, са наказани за шофиране след приложимост на алкохол.
Инициативата за преместването на ограничения от независимост в общежитие може да е по негово молба или на началника на пандиза. Не всеки, който попадне в общежитие от открит вид, обаче отива на външен обект. Това става след позитивно мнение от шефа на направлението за обществена активност и възпитателна работа, от зам.-началника по режимно-охранителната активност, както и управлението на общежитието. Те преценят
риска, който
съгласно закона
“трябва да
не е
непосреден
за обществото и да
е с ниски стойности ”.
Когато се дефинира кой лишен от независимост да излезе да работи на външен обект, се вземат под внимание типът, характерът и претекстовете на закононарушението, дали има неприключили каузи и следствия или предходни бягства.
Други фактори са здравето, възрастта, уменията, ползите и желанията на пандизчията. “Разбира се, даже някой да е IT експерт, няма по какъв начин да му се даде да работи на компютър ”, споделя Иван Иванов.
Шефът на “Фонд затворно дело ” Иван Иванов:
На ден получават по 10-12 лева В Пловдив, Ловеч и Бургас не съумяваме да удовлетворим всички компании, има недостиг
- Г-н Иванов, има ли интерес към затворническия труд?
- Да, и то голям, тъй като на доста места в страната се следи недостиг на работна ръка. Особено огромно е търсесенето в Бургас, Ловеч, Пловдив и Стара Загора. Даже не съумяваме да удовлетворим всички компании, искащи да вземат на работа лишени от независимост, защото няма толкоз хора, които всеки ден да излизат от затворническите общежития от открит вид.
- Как си обяснявате огромния интерес?
- На някои от компаниите им е по-изгодно да употребяват лишени от независимост, тъй като не подписват трудови контракти, на нас заплащат дневна ставка за положения труд.
- Какъв е размерът ѝ?
- Сумата е друга съгласно региона. Ако в даден район има по-голям интерес, е по-висока. Другаде, където съвсем няма компании, искащи да наемат лишени от независимост, като Белене или във Врачанско, е по-ниска. Парите за положения труд се превеждат на нас, а ние - по картите на лишените от независимост. Всеки месец се прави рекапитулация какъв брой дни и часове е работил съответният човек и 40% от възнаграждението се връща при него.
- Колко получава пандизчия дневно?
- Различно, да вземем за пример, в случай че дневната ставка е 25 лева, получава по 10 лева
- Често ли се случва да бягат от външни обекти?
- Не. Те нямат интерес, даже са подготвени да гонят избягалия, тъй като след това на тях се отразява. Има момчета, които в действителност желаят да работят. Но има и такива, и то не малко, които изрично отхвърлят.
В Белене ще вършат цех за 3,5 млн. лева
Предприятие за произвеждане на млечни артикули на стойност 3,5 млн. лева ще се построява към пандиза и общежитието в Белене, които са на остров Персин. 50 на 100 от средствата са от фонд “Земеделие ”, а другите 50% от “Фонд затворно дело ”. В момента там отглеждат 300 крави, които дават по 2 тона мляко дневно. В стопанството работели 17 души.
“За страдание, няма доста искащи ”, признава шефът на “Фонд затворно дело ” Иван Иванов.
Към затворническото общежитие от открит вид в Смолян също има мандра, чиято продукция се продава в София, Пловдив и Смолян. Петима били ангажирани в производството на млечните артикули, а още 5-има в развъждането на животните. Общо към 800 глави добитък имало в стопанствата към 3-те общежития в Смолян, в Белене и във Враца. Най-ангажирани с работа били пандизчиите в Пловдив. В момента там работят 120 лишени от независимост. В софийския затвор се трудят 47 души.
В Бургас ремонтират
учебни заведения, оказват помощ
при порои и виелици
ТОНИ ЩИЛИЯНОВА
Обитателите на бургаския затвор чистят запушени шахти и затлачени от пороите дерета, ремонтират общински учебни заведения. Освен това се трудят като общи служащи, ангажирани в чистенето, ремонтирането и преместването на движимости в полицията, в Съдебната палата и в Национална агенция за приходите.
При последното наводняване, което потопи няколко села в община Камено, огромна част от хората, които разчистваха и изнасяха мебелировка от калните къщи, бяха лишени от независимост.
“Затворници работят главно към регионалната администрация и към общината. Имаме подписан контракт с община Бургас за обезпечаване на 50 индивида през зимата, които при мощни снеговалежи чистят автобусните спирки в града. Обитатели на главния корпус и на затворническите общежития в района се включват в поддръжката на общински парцели и в пътни поправки ”, споделя шефът на бургаския затвор Бранимир Мангъров. По думите му при тях до 10 индивида могат да работят сами на външни обекти без защита от пандиза. Винаги обаче има отговорници от местата, където работят, които ги следят и рапортуват при проблеми.
Мангъров изясни, че всеки наказан, даже с доживотна присъда, може да работи, в случай че желае. Разликата е в това, че доживотниците не се извеждат на обекти отвън пандизите, а работят само в обособени пространства.
Любопитен факт е, че жители от бургаския затвор са взели участие и в строителството на общежитието от затворен вид в Дебелт, където в този момент са настанени. То бе построено със средства по българо-норвежка стратегия. Килиите там са с по 4 кревати и лична баня и тоалетна, има външни спортни зали, киносалон и параклис. /24chasa.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ