Реквием от Верди в навечерието на Великден във Варна
26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал
На 26 април, в границите на XXIII Великденски музикален фестивал на Варненската опера, ще прозвучи емблематичният Верди Реквием, в осъществяване на солистите Йоана Железчева, Михаела Берова, Деян Вачков и Валерий Георгиев, хора на оперния спектакъл, хор „ Морски звуци “ и симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, дирижиран от маестро Григор Паликаров.
Реквием на Джузепе Верди заема особено място в творчеството на композитора и в света на класическата музика изобщо. Въпреки че е написан във формата и каноните на класическата заупокойна меса, Реквиемът се разграничава от други творби от жанра. Седемте му елементи са композирани за четирима солисти, хор и оркестър. Внушителната втора част „ Dies Irae “ на собствен ред е разграничена на девет епизода. „ Dies Irae “, или „ Денят на гнева “ е измежду най-драматичните фрагменти в международната съкровищница на хоровата музика. Смята се, че изобразява Страшния съд. Вердиевата интерпретация е шедьовър на музикалния роман, изпълнен с контрастни страсти като боязън, учудване и смирена молитва, вплетени във величественото звучене на хора и оркестъра.
ТОВА, КОЕТО Е НАД НОТИТЕ
Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от основаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично създаване на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като богослужение и магията, която се случва над нотите
Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал
- Маестро Паликаров, от цикъла „ Петите симфонии “ - и освен от него, познаваме пристрастието Ви към огромните и отличаващи се със своя специфичност творби. Реквиемът на Джузепе Верди е тъкмо такова произведение, по тази причина допускам, че неговите жанрови разлики от каноническата заупокойна меса са най-малко един от претекстовете, с цел да го визиите във Великденския музикален фестивал...
- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници към този момент стана самобитна традиция в България. Затова и нашата концепция беше да представим творбата директно преди Великден, само че заради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния развой, се наложи да изместим концерта по-рано. В този подтекст няма изненада, че точно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.
Интересна е историята около основаването на творбата. През 1868 година, след гибелта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори дружно да напишат в негова памет огромна траурна меса. Идеята се реализира, само че не получава стремежи отзив и по тази причина няколко години по-късно Верди самичък композира своя огромен опус (вече по различен повод) и той се трансформира в шедьовър, който е самобитен крайъгълен камък за съвсем всеки диригент в някакъв стадий от креативния му път. През тази година се навършват и тъкмо 150 години от премиерата на творбата. Ние нормално честваме годишнини от рождението или гибелта на композиторите, само че считам, че е хубаво да се означи уместно и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в международната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим творбата в тазгодишния Великденски фестивал.
- Както е известно, Верди е написал своя Реквием, подбуден и от гибелта на писателя Алесандро Манцони, чието патриотично творчество той високо е ценял.
- Всъщност цялото творчество на Верди излъчва патриотични внушения. Любопитно е, че Верди е упрекван (съвсем незаслужено, съгласно мен) за прекомерно оперното звучене на своята траурна меса. Но въпреки всичко Верди е композитор, който умее да борави с гласовете (било то солистични или хорови) по един превъзходен метод – нещо, което се открива в цялото му оперно творчество, и това е пълнокръвно въплътено и в Реквиема, тъй че тук може да се приказва по-скоро за достолепия, в сравнение с за дефекти.
- Кой е най-драматичният миг в творбата? И изобщо по какъв начин изграждате този дъ лбок драматизъм , заложен от композитора с г ол ям хор, в действителност два хора, пъл ен симфоничен оркестър и четирима солисти ?
- Необходими са ни два хора (на операта и „ Морски звуци “), тъй като към този момент на всички места в България съставите на хоровете са толкоз свити, че е мъчно единствено със силите на един хор да бъде реализирано огромното звучене, което създателят е търсил (да не приказваме за разделянето на осемгласния хор в „ Санктус “. Що се отнася до най-драматичния миг - сигурно за всеки, който е слушал най-малко един път Верди Реквием, това е „ Dies Irae “ - Денят на гнева или Денят на Страшния съд. Темата на тази част се повтаря няколко пъти в границите на творбата и основава тематични връзки през разстояние, извънредно значими за драматургията на пиесата. А като приказваме за драматургия, Верди е потвърдил високото си майсторство при цялостното създаване на своите произведения както в оперното си творчество, по този начин и в Реквиема. В рамките на по-малко от час и половина той ни води от ядосан митинг, надълбоко страдалчество, вяра за независимост и страх от Страшния съд до поклонение пред силата на човешкия дух и умиротворяване. Трудността за диригента се състои точно в драматургичното създаване на творбата, тъй като гласовете сами по себе си, колкото и да са прелестни, както и оркестърът, колкото и да е величествен, няма да реализират нищо, в случай че не са подчинени на единната концепция, която стартира от първия и приключва с последния звук на творбата.
- Какво изисквате от всички реализатори - оркестъра, хора и солистите, с цел да получите нужния баланс сред тях?
- Солистичният състав - Йоана Железчева, Михаела Берова, Валерий Георгиев и Деян Вачков - ми беше препоръчан от управлението на Държавна опера Варна и аз го одобрих на драго сърце. Сред солистите има дебютанти, само че имам вяра, че те ще се оправят на високо равнище с креативните си задания, потвърдили са се в не едно и две оперни заглавия досега. Всъщност Верди е писал Реквиема малко след „ Аида “, тъй че първите реализатори в основните функции на „ Аида “ са взели участие и в премиерата на Реквиема. Това е исторически факт. В нашия случай аз се надявам дебютантите да вложат доста усърдие в предварителната си подготовка. Качествата на гласа сами по себе си са нужна причина, само че ансамбловото звучене и комбинирането на гласовете в действителност е по-сложната задача. Надявам се, че ние ще успеем да реализираме тъкмо това.
- Има ли елементи или фрагменти, които се получават по-трудно и за какво? От какво зависи превъзмогването на проблематичните места в устрема към едно синхронно звучене?
- Всяка творба предлага разнообразни провокации и работата на диригента е да ги планува още преди да е почнал репетиционният развой, да ликвидира по този начин да се каже проблемите още в самото начало. Същността на репетиционния цикъл не е да взема решение проблеми, а да реализира внушения. За да се случи това, би следвало множеството проблеми да са решени авансово, с цел да може оттова нататък да се надгражда. Образно казано, от диригента не се изисква единствено „ да събере “ една творба, с цел да прозвучи тя „ дружно “ на концерта. Това не може да бъде аршин, нито да бъде наречено достижение и аз персонално не бих си разрешил да се огранича в такива рамки.
- А какво осъществяване би удовлетворило взискателния маестро Григор Паликаров?
- Такова, което всеки ще запомни. Такова, след което всеки ще излезе прочувствено разтресен, тъй като творбата го носи в себе си. Задачата на интерпретатора е да покаже нейния капацитет по този начин, че тя да реализира своето оптимално подстрекателство. Ако се получи, а то постоянно се усеща и в реакциите на публиката, няма нищо по-удовлетворяващо за един актьор.
- Професията на диригента граничи с вълшебен обред, в който жрецът свещенодейства на диригентския пулт, до момента в който подчинява на волята си оркестъра и солистите, без да забравяме публиката. Каква е жреческата Ви загадка, маестро Паликаров?
- Още Николай Римски-Корсаков е споделил, че дирижирането е „ мрачно дело “ (засмива се). Наистина има една концепция необяснимост в това по какъв начин придвижванията на едни ръце във въздуха могат да пораждат и да трансформират звуците, разказани в партитурата. Именно в това, което е над нотите и което ръцете и палката построяват, тъкмо там би трябвало да се случи магията. Оркестрантите споделят, че диригентската палка не звучи, не създава тон, само че всяко нейно трептене, в случай че то е съответно, се отразява на звука насреща. Именно тук се крие магията - в трепването на една пръчица, което може да промени цялата звукова картина. Важно е да кажа, че това „ богослужение “, както Вие го определихте, не трябва да бъде подчинено на някаква самоцелна себеизява, а само на оптималното откриване на творбата и нейните достолепия.
ВЕРДИ РЕКВИЕМ
Диригент Григор Палиакров
Солисти: Йоана Железчева (сопран), Михаела Берова (мецосопран), Валерий Георгиев (тенор), Деян Вачков (бас)
Оркестър и хор на Държавна опера Варна, хор „ Морски звуци “
26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал
На 26 април, в границите на XXIII Великденски музикален фестивал на Варненската опера, ще прозвучи емблематичният Верди Реквием, в осъществяване на солистите Йоана Железчева, Михаела Берова, Деян Вачков и Валерий Георгиев, хора на оперния спектакъл, хор „ Морски звуци “ и симфоничния оркестър на Държавна опера Варна, дирижиран от маестро Григор Паликаров.
Реквием на Джузепе Верди заема особено място в творчеството на композитора и в света на класическата музика изобщо. Въпреки че е написан във формата и каноните на класическата заупокойна меса, Реквиемът се разграничава от други творби от жанра. Седемте му елементи са композирани за четирима солисти, хор и оркестър. Внушителната втора част „ Dies Irae “ на собствен ред е разграничена на девет епизода. „ Dies Irae “, или „ Денят на гнева “ е измежду най-драматичните фрагменти в международната съкровищница на хоровата музика. Смята се, че изобразява Страшния съд. Вердиевата интерпретация е шедьовър на музикалния роман, изпълнен с контрастни страсти като боязън, учудване и смирена молитва, вплетени във величественото звучене на хора и оркестъра.
ТОВА, КОЕТО Е НАД НОТИТЕ
Маестро ГРИГОР ПАЛИКАРОВ пред ВИОЛЕТА ТОНЧЕВА за 150-годишнината от основаването на Верди Реквием; структурата, посланието и драматургично създаване на творбата от диригента; проблемите, ансамбловото звучене и постигането на внушения в репетиционния цикъл; дирижирането като богослужение и магията, която се случва над нотите
Верди Реквием – 26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал
- Маестро Паликаров, от цикъла „ Петите симфонии “ - и освен от него, познаваме пристрастието Ви към огромните и отличаващи се със своя специфичност творби. Реквиемът на Джузепе Верди е тъкмо такова произведение, по тази причина допускам, че неговите жанрови разлики от каноническата заупокойна меса са най-малко един от претекстовете, с цел да го визиите във Великденския музикален фестивал...
- Присъствието на жанра Реквием в навечерието на Великденските празници към този момент стана самобитна традиция в България. Затова и нашата концепция беше да представим творбата директно преди Великден, само че заради съвпадението на празници и многото почивни дни, които биха нарушили репетиционния развой, се наложи да изместим концерта по-рано. В този подтекст няма изненада, че точно Реквием от Джузепе Верди се появява в дните преди празника.
Интересна е историята около основаването на творбата. През 1868 година, след гибелта на Джоакино Росини, Верди предлага на група италиански композитори дружно да напишат в негова памет огромна траурна меса. Идеята се реализира, само че не получава стремежи отзив и по тази причина няколко години по-късно Верди самичък композира своя огромен опус (вече по различен повод) и той се трансформира в шедьовър, който е самобитен крайъгълен камък за съвсем всеки диригент в някакъв стадий от креативния му път. През тази година се навършват и тъкмо 150 години от премиерата на творбата. Ние нормално честваме годишнини от рождението или гибелта на композиторите, само че считам, че е хубаво да се означи уместно и кръглата 150-годишнина от първото прозвучаване на този знаков в международната музикална съкровищница Реквием. Това беше и още една сериозна причина да предложа да включим творбата в тазгодишния Великденски фестивал.
- Както е известно, Верди е написал своя Реквием, подбуден и от гибелта на писателя Алесандро Манцони, чието патриотично творчество той високо е ценял.
- Всъщност цялото творчество на Верди излъчва патриотични внушения. Любопитно е, че Верди е упрекван (съвсем незаслужено, съгласно мен) за прекомерно оперното звучене на своята траурна меса. Но въпреки всичко Верди е композитор, който умее да борави с гласовете (било то солистични или хорови) по един превъзходен метод – нещо, което се открива в цялото му оперно творчество, и това е пълнокръвно въплътено и в Реквиема, тъй че тук може да се приказва по-скоро за достолепия, в сравнение с за дефекти.
- Кой е най-драматичният миг в творбата? И изобщо по какъв начин изграждате този дъ лбок драматизъм , заложен от композитора с г ол ям хор, в действителност два хора, пъл ен симфоничен оркестър и четирима солисти ?
- Необходими са ни два хора (на операта и „ Морски звуци “), тъй като към този момент на всички места в България съставите на хоровете са толкоз свити, че е мъчно единствено със силите на един хор да бъде реализирано огромното звучене, което създателят е търсил (да не приказваме за разделянето на осемгласния хор в „ Санктус “. Що се отнася до най-драматичния миг - сигурно за всеки, който е слушал най-малко един път Верди Реквием, това е „ Dies Irae “ - Денят на гнева или Денят на Страшния съд. Темата на тази част се повтаря няколко пъти в границите на творбата и основава тематични връзки през разстояние, извънредно значими за драматургията на пиесата. А като приказваме за драматургия, Верди е потвърдил високото си майсторство при цялостното създаване на своите произведения както в оперното си творчество, по този начин и в Реквиема. В рамките на по-малко от час и половина той ни води от ядосан митинг, надълбоко страдалчество, вяра за независимост и страх от Страшния съд до поклонение пред силата на човешкия дух и умиротворяване. Трудността за диригента се състои точно в драматургичното създаване на творбата, тъй като гласовете сами по себе си, колкото и да са прелестни, както и оркестърът, колкото и да е величествен, няма да реализират нищо, в случай че не са подчинени на единната концепция, която стартира от първия и приключва с последния звук на творбата.
- Какво изисквате от всички реализатори - оркестъра, хора и солистите, с цел да получите нужния баланс сред тях?
- Солистичният състав - Йоана Железчева, Михаела Берова, Валерий Георгиев и Деян Вачков - ми беше препоръчан от управлението на Държавна опера Варна и аз го одобрих на драго сърце. Сред солистите има дебютанти, само че имам вяра, че те ще се оправят на високо равнище с креативните си задания, потвърдили са се в не едно и две оперни заглавия досега. Всъщност Верди е писал Реквиема малко след „ Аида “, тъй че първите реализатори в основните функции на „ Аида “ са взели участие и в премиерата на Реквиема. Това е исторически факт. В нашия случай аз се надявам дебютантите да вложат доста усърдие в предварителната си подготовка. Качествата на гласа сами по себе си са нужна причина, само че ансамбловото звучене и комбинирането на гласовете в действителност е по-сложната задача. Надявам се, че ние ще успеем да реализираме тъкмо това.
- Има ли елементи или фрагменти, които се получават по-трудно и за какво? От какво зависи превъзмогването на проблематичните места в устрема към едно синхронно звучене?
- Всяка творба предлага разнообразни провокации и работата на диригента е да ги планува още преди да е почнал репетиционният развой, да ликвидира по този начин да се каже проблемите още в самото начало. Същността на репетиционния цикъл не е да взема решение проблеми, а да реализира внушения. За да се случи това, би следвало множеството проблеми да са решени авансово, с цел да може оттова нататък да се надгражда. Образно казано, от диригента не се изисква единствено „ да събере “ една творба, с цел да прозвучи тя „ дружно “ на концерта. Това не може да бъде аршин, нито да бъде наречено достижение и аз персонално не бих си разрешил да се огранича в такива рамки.
- А какво осъществяване би удовлетворило взискателния маестро Григор Паликаров?
- Такова, което всеки ще запомни. Такова, след което всеки ще излезе прочувствено разтресен, тъй като творбата го носи в себе си. Задачата на интерпретатора е да покаже нейния капацитет по този начин, че тя да реализира своето оптимално подстрекателство. Ако се получи, а то постоянно се усеща и в реакциите на публиката, няма нищо по-удовлетворяващо за един актьор.
- Професията на диригента граничи с вълшебен обред, в който жрецът свещенодейства на диригентския пулт, до момента в който подчинява на волята си оркестъра и солистите, без да забравяме публиката. Каква е жреческата Ви загадка, маестро Паликаров?
- Още Николай Римски-Корсаков е споделил, че дирижирането е „ мрачно дело “ (засмива се). Наистина има една концепция необяснимост в това по какъв начин придвижванията на едни ръце във въздуха могат да пораждат и да трансформират звуците, разказани в партитурата. Именно в това, което е над нотите и което ръцете и палката построяват, тъкмо там би трябвало да се случи магията. Оркестрантите споделят, че диригентската палка не звучи, не създава тон, само че всяко нейно трептене, в случай че то е съответно, се отразява на звука насреща. Именно тук се крие магията - в трепването на една пръчица, което може да промени цялата звукова картина. Важно е да кажа, че това „ богослужение “, както Вие го определихте, не трябва да бъде подчинено на някаква самоцелна себеизява, а само на оптималното откриване на творбата и нейните достолепия.
ВЕРДИ РЕКВИЕМ
Диригент Григор Палиакров
Солисти: Йоана Железчева (сопран), Михаела Берова (мецосопран), Валерий Георгиев (тенор), Деян Вачков (бас)
Оркестър и хор на Държавна опера Варна, хор „ Морски звуци “
26 април 2024, 19.00, Държавна опера Варна, XXIII Великденски музикален фестивал
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ