Засаждат екзотични видове за 125-годишнината на Аязмото в Стара Загора
25 фиданки от екзотични иглолистни типове - хималайски кедър и хималайски бор, бор култери, бор джейсрей, бор пондероза, секвоя, ще бъдат засадени на западната алея на парк „ Митрополит Методий Кусев “ в Стара Загора на 28 февруари. Поводът за самодейността на Съюза на ландшафтните архитекти със съдействието на община Стара Загора и благословията на старозагорския митрополит Киприан, е 125-годишнината от началото на залесяването на Аязмото на тази дата през 1895 година.
Тогава Старозагорският митрополит Методий Кусев засажда първите борчета на Ахмак хълм,с което слага основите на днешния парк, трансформирал се в емблема на Стара Загора. До началото на XIX век по южния скат на Сърнена Средна гора, на който, е ситуиран паркът, имало дъбова гора. При обиколка из империята везирът отседнал Ески Зара, само че с цел да е безвреден престоят му, гората била изсечена от аскера. Естественият резултат от това били ерозионните процеси, отмили почвата от хълма, който се трансформира в гол камънак, именуван Ахмак хълм. По-ниските елементи на хълма, по които към момента има растителност, се употребявали от хората за пасища на добитъка и след Освобождението.
Залесяването на хълма, стартирано преди 125 години от дядо Методий, е първа стъпка в неговата активност за възобновяване на горската растителност в тази част на Сърнена Средна гора. Съвременните експерти биха я нарекли възобновяване на екологичното равновесие и ще са прави, тъй като митрополит Методий е направил тъкмо това с непримиримост и старания. Той се сблъсква и с недоволството на старозагорци, които са срещу залесяването, тъй като им лишава пасищата за добитъка - много по-голям за тях от гора на Ахмак хълм, която желае да отгледа владиката. Той обаче съумява - с молби и убеждения, а съгласно предания и с шишане и джепане, пазейки младите фиданки от нощната паша на овце и кози.
Две години след началото - през 1897-а, той желае посредством Министерство на външните работи и изповеданията да бъдат доставени фиданки от декоративни дървесни типове от Франция, Испания и Мала Азия. През годините посредством частни компании под Аязмото доставят южни и субтропични дървета и шубраци - хималайски бор, евкалипт, кедър, криптомерия, гръцка и испанска ела, паламудов дъб… Митрополитът написа писма и до православни манастири и църковни общности по света с молба да му доставят на семена на разнообразни дървесни типове. Така до започването на Първата международна война към този момент има 500 декара на хълма, на който през 1895-а Методий Кусев основава парка и го назовава „ Св. княз Борис-Михаил “. Дейностите по залесяването на Аязмото не престават и от Ахмак хълм се насочват на изток - по баира Казлера, и на север, където обгръщат по-големи площи. Резултатът от започнатото от владиката е необикновен парк от 3200 декара повърхност днес с необикновено многообразие на широколистни и иглолистни дървета и шубраци, който е монумент на парковото и градинското изкуство от национално значение. Тук има алепски бор и алепски дъб, лаврово дърво, моливно дърво, гинко билоба и други екзотични растителни типове - над 80, засадени на надморска височина от 260 до 430 метра. От животинските типове има сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици, зайци и доста птици.
През лятото в него старозагорци намират хладина от жегата, а през зимата могат да се порадват на сняг във високите елементи, до момента в който в центъра на града няма и снежинка.
Наречен на покръстителя на българите княз Борис от митрополит Методий Кусев, по-късно е наименуван на основателя си, а по времето на социализма се назовава " Ленин ". След измененията през 1989 година по гледище на тогавашния старозагорски митрополит Панкратий името на парка се възвръща, само че измежду жителите на Стара Загора той е известен с най-старото име на хълма - Аязмото. Според преданията тук е приел християнството княз Борис І, а след Освобождението на 2 май, Борисовден в чест на княз Борис, се е чествал в Града на липите освен с литургия в църквите, а всички духовници са излизали на Аязмото и са превръщали службата в градски празник.
На върха на парка е параклисът „ Св. Теодор Тирон ", измежду чиито неповторими фрески, които се състоят от голям брой дребни квадратчета и наподобяват на мозайка, е и покръстването на Борис I. Храмът е изографисан единствено с български светци и е записан в книгата на ЮНЕСКО като неповторим и единствена, тъй като измежду стенописите има изрисувана българскат носия от преди повече от 300 години. На хълма е имало християнско средище с 10 манастира и скита, а са открити останките на 7 антични манастира и огромен замък.
До параклиса „ Св. Теодор Тирон " се намира гробът на митрополит Методий Кусев под голяма мраморна плоча. В началото на парка има арка, върху която е изписано „ Хвала митрополиту Методийю “ и се издига монумент на архиерея чийто създател е скулпторът проф. Валентин Старчев.
На 28 февруари в 11 часа старозагорци могат да вземат участие в ритуалното засаждане на дръвчетата на западната алея и да отдадат респект на митрополит Методий Кусев, основателя на Аязмото и с помощта на който имат парк в северната част на Стара Загора, трансформирал се в негов знак.
Тогава Старозагорският митрополит Методий Кусев засажда първите борчета на Ахмак хълм,с което слага основите на днешния парк, трансформирал се в емблема на Стара Загора. До началото на XIX век по южния скат на Сърнена Средна гора, на който, е ситуиран паркът, имало дъбова гора. При обиколка из империята везирът отседнал Ески Зара, само че с цел да е безвреден престоят му, гората била изсечена от аскера. Естественият резултат от това били ерозионните процеси, отмили почвата от хълма, който се трансформира в гол камънак, именуван Ахмак хълм. По-ниските елементи на хълма, по които към момента има растителност, се употребявали от хората за пасища на добитъка и след Освобождението.
Залесяването на хълма, стартирано преди 125 години от дядо Методий, е първа стъпка в неговата активност за възобновяване на горската растителност в тази част на Сърнена Средна гора. Съвременните експерти биха я нарекли възобновяване на екологичното равновесие и ще са прави, тъй като митрополит Методий е направил тъкмо това с непримиримост и старания. Той се сблъсква и с недоволството на старозагорци, които са срещу залесяването, тъй като им лишава пасищата за добитъка - много по-голям за тях от гора на Ахмак хълм, която желае да отгледа владиката. Той обаче съумява - с молби и убеждения, а съгласно предания и с шишане и джепане, пазейки младите фиданки от нощната паша на овце и кози.
Две години след началото - през 1897-а, той желае посредством Министерство на външните работи и изповеданията да бъдат доставени фиданки от декоративни дървесни типове от Франция, Испания и Мала Азия. През годините посредством частни компании под Аязмото доставят южни и субтропични дървета и шубраци - хималайски бор, евкалипт, кедър, криптомерия, гръцка и испанска ела, паламудов дъб… Митрополитът написа писма и до православни манастири и църковни общности по света с молба да му доставят на семена на разнообразни дървесни типове. Така до започването на Първата международна война към този момент има 500 декара на хълма, на който през 1895-а Методий Кусев основава парка и го назовава „ Св. княз Борис-Михаил “. Дейностите по залесяването на Аязмото не престават и от Ахмак хълм се насочват на изток - по баира Казлера, и на север, където обгръщат по-големи площи. Резултатът от започнатото от владиката е необикновен парк от 3200 декара повърхност днес с необикновено многообразие на широколистни и иглолистни дървета и шубраци, който е монумент на парковото и градинското изкуство от национално значение. Тук има алепски бор и алепски дъб, лаврово дърво, моливно дърво, гинко билоба и други екзотични растителни типове - над 80, засадени на надморска височина от 260 до 430 метра. От животинските типове има сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици, зайци и доста птици.
През лятото в него старозагорци намират хладина от жегата, а през зимата могат да се порадват на сняг във високите елементи, до момента в който в центъра на града няма и снежинка.
Наречен на покръстителя на българите княз Борис от митрополит Методий Кусев, по-късно е наименуван на основателя си, а по времето на социализма се назовава " Ленин ". След измененията през 1989 година по гледище на тогавашния старозагорски митрополит Панкратий името на парка се възвръща, само че измежду жителите на Стара Загора той е известен с най-старото име на хълма - Аязмото. Според преданията тук е приел християнството княз Борис І, а след Освобождението на 2 май, Борисовден в чест на княз Борис, се е чествал в Града на липите освен с литургия в църквите, а всички духовници са излизали на Аязмото и са превръщали службата в градски празник.
На върха на парка е параклисът „ Св. Теодор Тирон ", измежду чиито неповторими фрески, които се състоят от голям брой дребни квадратчета и наподобяват на мозайка, е и покръстването на Борис I. Храмът е изографисан единствено с български светци и е записан в книгата на ЮНЕСКО като неповторим и единствена, тъй като измежду стенописите има изрисувана българскат носия от преди повече от 300 години. На хълма е имало християнско средище с 10 манастира и скита, а са открити останките на 7 антични манастира и огромен замък.
До параклиса „ Св. Теодор Тирон " се намира гробът на митрополит Методий Кусев под голяма мраморна плоча. В началото на парка има арка, върху която е изписано „ Хвала митрополиту Методийю “ и се издига монумент на архиерея чийто създател е скулпторът проф. Валентин Старчев.
На 28 февруари в 11 часа старозагорци могат да вземат участие в ритуалното засаждане на дръвчетата на западната алея и да отдадат респект на митрополит Методий Кусев, основателя на Аязмото и с помощта на който имат парк в северната част на Стара Загора, трансформирал се в негов знак.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ