24 ноември 2050 годинаНе на еднократните чашки от пластмаса. Не

24 ноември 2050 година

" Не " на еднократните чашки от пластмаса. " Не " на чинийките, виличките, бъркалките и лъжичките, на сламките, кутийките за сладолед и купичките за кетчуп и горчица.

" Не " на чакането - не разполагаме с нужните (поне) 450 години за разграждане на полимера, от който са създадени еднократните съдове. Използвани един път (за по-малко от 15 минути!), те надживяват своите клиенти. И са измежду аргументите за влошеното качество на живота както на сегашните, по този начин и на бъдещите генерации (хора и животни). Така, че - " Не! ".

Дотук добре. Със серия решения, датиращи още преди началото на века, та чак до " Директивата за опаковките и отпадъците от опаковки " на Европейската комисия, бяха посочени публично два от главните врагове на околната среда - термопластичният полистирен и експандираният полипропилен . И за тях дълго се търсеше опция.

Всичките нагоре упоменати " не " -та имаха против себе си една огромна липса - промишлеността и законодателите в целия свят търсеха решение, чакаха сурогат. Един нов, неотровен, разградим, усвоим артикул, диаметрално противопоставен на EPP, за който и контролните органи и потребителите да кажат " да ". Има диалектика в тази нужда:

" Не " -то изисква постоянно някакво " да ". Трици от овес и пшеница - това беше революционната рецепта , по която бяха изпечени първите " ядливи чаши ". Къде? В Пловдив. Кога - началото, сложено от запалянковци (сред тях към този момент и световноизвестният Мирослав Запрянов), датира от далечната 2014 година.

Родните иноватори имаха и конкуренция, освен това добра.

От другата страна на океана Parsons School of Design даде подтик на ново мислене за домакинските съдове. Под патронажа на PSD хора с въображение и мислене в индустриални мащаби родиха хрумвания като Loliware. Тяхната с уровина - желатин и червени водорасли .

Докато тези планове (все още) изглеждаха екзотични, индустриалният капитал търсеше решения - ниско под радара на законодателствата и ниско по скалата на разноските ( " зеленото " не биваше да бъде " златно " ). Така огромните играчи заложиха на хартията - антично и на пръв взор стабилно решение. Най-вече - психически спестяваше контузията у съзнателния консуматор, че отново е захапал парче полипрорилен, различен някой термопластимен полимер или пластифицирано фолио.

Хартиените еднократни чаши обаче не се оказват нито трайно, нито изключително положително решение. Малко (големи) цифри: 1 000 000 дървета и 2 500 000 кубически метра вода са нужни, с цел да се произведат 2 и половина трилиона картонени чашки за кафета и сокове (толкова се използват единствено в Съединени американски щати, и то единствено за два месеца).

На този декор революционното развиване на плана за " ядливи " чаши е изцяло обяснимо. И от дълго време към този момент става дума освен за чашки за кафе, само че за напълно " ядливи " съдове, включвайки всички вероятни производни на подложните материали , употребявани при хранене.

Новият суперпазар е Китай. Ключът е... оризът. В началото (зората на плана в Пловдив) всичко стартира с българска суровина - родно зърно, което се смила и изпича по патентована технология, преминавайки през формите на особено проектираната поточна линия.

След 15 години развиване на концепцията и тестови акомодации пловдивското " знамение " влиза в последваща фаза - планове за глобализиране на продукта. Ръка за ръка с Аграрния университет в Пловдив и Селскостопанската академия и техните млади учени се развива план, който таргетира международните пазари. И разумно залага на техните типични, местни първични материали. Още десетилетие е било нужно, с цел да се откри вярното решение за преместване на Cupffee технологията върху суровина като ориза.

Пробивът идва през тази година с първия патент в Китай. Ядливи клечки за хранене, чинийки, купички за соев сос, чашки и панички за обичайни сосове и супи... 200 000 000 чифта клечки като стартово количество са създадени единствено за първото тримесечие на 2050.

От годишната продукция на ориз в Китай (над 250 милиона тона) на към 0.3% до 0.5% ще възлезе относителният дял, предопределен за произвеждане на ядливи съдове за всекидневието. Пазарна победа за българските технолози - облагите от патентни продажби са обезпечени с уговорката на държавния CGFDC (Център за развиване на органични селскостопански култури).

Но още по-ценно е, че китайският пазар се отваря (за първи път в подобен мащаб) за импорт от България . Една напълно нова суровина е спечелила доверие и тя няма конкуренция, нито може да бъде сменена с различни биоматериали. Защото идва от Родопите, само място на виреене на няколко подвида (а към този момент и на софтуерни хибриди) на Орфеевото цвете.

България доставя органично добити смески с високо наличие на полифеноли, аналогични по състав и деяние на тези, проучени от проф. Йордан Георгиев и предпазени с географски биопатент. Неговите проучвания върху полифенолите се увенчават през днешния ден освен с теоретичен, само че и с на практика прибавен триумф. Откритието на характерни фитохимични свойства на Орфеевото цвете (или родопско безсмъртниче, Haberlea rhodopensi) донася още в първите десетилетия на века научна популярност на още младия тогава докторант по физиологично-активна химия. Пътешествията и теренните проучвания са скъп източник на данни. По-късно тази база се трансформира в модел за премерване и въздействие върху концентрацията на дейни субстанции в другите популации на Орфеевото цвете. Тези данни разрешават на Йордан Георгиев да направи своя пробив, за който беше определен като почетен катедрен член " за безконечни времена " на Българското фитохимично съдружие, както и на Съюза на химиците в България.
Три китайски производителя на храни и лекарства стартират тестови серии от ядливи чашки за чай по българската технология . Към оризовата суровина е прибавен и фитохимичен микс на основата на екстракти от механически хибрид на Орфеево цвете. Спектърът на приложение на този артикул е необятен - преди всичко при лечебни стратегии за детоксикация. Същото по този начин и като профилактично средство - самобитен хранителен тоник. Адаптивната добавка постъпва в организма отмерено в процеса на пиенето на чай, част от естествения темп на всекидневието.

Отличните бизнес прогнози се правят оценка като вдъхновяващи и ще върнат в българските научни стратегии обилни средства - за още проучвания, за развиване на млади експерти, които да бъдат идващите новатори.

Илюстрацията е на Мила Янева-Табакова

Всичко, което би трябвало да знаете за: