Тийнейджърите трудно разпознават фалшивата новина
22% от българските младежи не могат да преценяват дали една вест е същинска или подправена, мъчно се ориентират дали ги подлагат на агитация и мнозина не знаят какво в действителност е това. Това демонстрират резултатите от проучване за равнището на медийната просветеност на 642-ма възпитаници сред 15 и 19 година, извършено от Центъра за развиване на медиите в 10 общински междинни учебни заведения и професионални учебни заведения в София, Бургас, Карлово, Костинброд, Сливница и Стара Загора сред 1 април и 10 юни 2019 година
Целта на проучването е събирането на първата систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. То трябваше да откри до каква степен младежите разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време изследва настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление.
Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването.
В извършената анкетата са били включени 16 отворени и затворени въпроса. От нея излиза наяве, че младежите се интересуват най-вече от технологии и нововъведения, следвани от обучение и обществени тематики, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Близо половината се съмняват във всичко оповестено. 70% настояват, че разпознават подправените вести, само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, т.е. не позволяват, че има такива. 30% не могат да преценяват що е подправена вест. За 40% от учениците подправената вест е тази, която не им звучи правдиво. Те се доверяват на интуицията си, която може и да ги подвежда.
Едновременно с това една трета не могат да дефинират какво е агитация. Смятащите, че знаят, я изясняват с думите: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване,
Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Почти 50% влизат в мрежата над 10 пъти дневно, жестоко казано - на всеки час от деня. Те не се вълнуват доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното цифрово досие, което, за разлика от автобиографията, се добавя ежедневно с техните постове, фотоси и изявления, мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е проблем измежду огромна част от интервюираните възпитаници, заключават създателите на проучването. Налага се изводът, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата. Друга част правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време признават, че пропагандата е непознато разбиране за тях. Младежите се нуждаят от в допълнение образование във връзка с правдиво и истинно наличие, по умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи.
Целта на проучването е събирането на първата систематизирана информация за настоящото положение на медийната просветеност в българските гимназии. То трябваше да откри до каква степен младежите разпознават достоверното медийно наличие, като в същото време изследва настройката им да избират каналите за информация, шерване и забавление.
Могат ли младежите да се ориентират и да боравят с информацията в обществените мрежи е спомагателна информация, която се извлича от проучването.
В извършената анкетата са били включени 16 отворени и затворени въпроса. От нея излиза наяве, че младежите се интересуват най-вече от технологии и нововъведения, следвани от обучение и обществени тематики, политика и стопанска система, просвета, спорт, анимации, музика, кавги, времето, известни персони, филми и сериали. Близо половината се съмняват във всичко оповестено. 70% настояват, че разпознават подправените вести, само че има и възпитаници, които одобряват всичко в интернет за истина, т.е. не позволяват, че има такива. 30% не могат да преценяват що е подправена вест. За 40% от учениците подправената вест е тази, която не им звучи правдиво. Те се доверяват на интуицията си, която може и да ги подвежда.
Едновременно с това една трета не могат да дефинират какво е агитация. Смятащите, че знаят, я изясняват с думите: машинация, корист, пропаганда, реклама, принуждение, подправени вести, подправено наличие за илюзия, неистина, операция, въздействие над хорското мнение и държание, разпространяване на погрешна информация и възгледи, опит да се влияе върху непознатото мнение за полза или облагодетелстване,
Младежите не могат без интернет, общуването им минава главно през мрежата, като някои безусловно живеят там. Почти 50% влизат в мрежата над 10 пъти дневно, жестоко казано - на всеки час от деня. Те не се вълнуват доста от това, че оповестеното от тях в обществените мрежи оформя тяхното цифрово досие, което, за разлика от автобиографията, се добавя ежедневно с техните постове, фотоси и изявления, мъчно може да бъде поправено или манипулирано.
Разпознаването на подправените вести и пропагандното наличие е проблем измежду огромна част от интервюираните възпитаници, заключават създателите на проучването. Налага се изводът, че постоянно те няма защитни механизми, с които да се предпазят от подправено наличие в мрежата. Друга част правилно се ориентират в наличието на осведомителните канали, само че в това време признават, че пропагандата е непознато разбиране за тях. Младежите се нуждаят от в допълнение образование във връзка с правдиво и истинно наличие, по умения за работа с информация в новинарски уеб сайтове и обществените мрежи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ