В криза всеки вика държавата
2020 година към този момент може да се характеризира като „ годината на огромните тествания “, на n-мерните рецесии. В доста връзки всички страни по света сега имат сходни тежки проблеми, а дребните страни – като нашата – и свои лични.
Онова малко нещо – невидимо с просто око, наречено с простичкото COVID-19 породи първата световна пандемия за новия век. Няма страна при новите условия, в която Страхът да не диктува решенията. А те са за опазване живота на хората посредством физическо разграничаване изключително по време на работа (1,5-2,0 метра минимум), което принуди да се наемат оптимален брой хора в тясно пространство. Убийственият естествен феномен сви стопанската система ненадейно и наложително. Същевременно, дори още преди началото на пандемията, светът навлезе в нов цикъл на търговски войни и икономическисанкции (повечето – противозаконни по интернационалното право), които започнаха да разрушават както съществуващия интернационален ред, по този начин и към този момент построените вериги на доставки.
Да не си на кормилото на дребна и слаба страна като България в такива времена! „ Домашно приготвената “ (и по рецепта на Европейския съюз) демографска рецесия, съпроводена с острата политическа рецесия, единствено задълбочиха и развиха финансово-икономическата рецесия.
Сезонно изгладените данни за Брутният вътрешен продукт демонстрират спад от 8.2% през второто тримесечие на 2020 година по отношение на съответното тримесечие на миналата година. Очаква се на годишна база спадът да е сред 5-10% - извънредно несигурни данни, тъй като вирусът не знае отмалялост, а другите страни-членки на Европейски Съюз се „ затварят “ и „ отварят “ ad hoc по друг метод. Но и при 2-3% спад обстановката се характеризира като задоволително трагична. Междувременно хиляди български жители се прибраха „ наложително “ и дълготрайно в родината си, откакто непознати стопански системи свиха редиците на заетите лица. Заедно със затварянето на части от българската стопанска система, посоченият фактор на идващите усили безработицата на 5.9% за второто тримесечие. Променените вътрешни и външни пазарни условия, естествено, провокираха националното стопанство, което стартира вътрешно преструктуриране – нещо, което в други условия е протичало години и десетилетия. И в случай че за преструктурирането са нужни милиарди вложения (а такива няма налични), то за „ консервиране “ или „ опазване “ на разнообразни браншове от производството също са нужни милиарди разноски (кой ги има като натрупвания, само че и кой ги няма!), а в това време семействата с ниски приходи и безработните упражняват напън за гигантско нарастване на обществените помощи.
Каква е обстановката? Ако преди n-мерната рецесия правоверните от Черквата на неолибералните фундаменталисти овайкваха медиите заради „ огромната страна “, настоявайки за все по-ниски налози, а някои „ предприемачите “ (всъщност тарикати) бягаха по офшорки или непроменяемо доказваха че са „ на алено “, като не плащаха налози, то след началото на рецесията същите те ореваха света че страната е „ дребна “, „ малко оказва помощ “ и че не ги „ избавя “, в това число някои от тях излязоха с претенции за „ възмездяване на пропуснатите изгоди “.
Но когато стопанската система се спуска по стълбата, която води надолу, не може държавните финанси да побеждават по стълбата, която води нагоре. Именно в такива тежки времена се разкрива извънредно потребната координираща роля на страната – както като избавител на „ давещите се “, по този начин и като единственият, който може да си разреши ексцентрични непазарни решения, в това число и посредством печатането и разхвърлянето на „ хеликоптерни пари “. Същевременно от страната се изисква да насочва умно финансовите потоци (в България „ насочването “ има тежка отрицателна конотация), които минават на изострен диетичен режим, единствено и само в посока на „ консервиране “ на притворения бизнес и редовно подкрепяне „ лъжичка по лъжичка “ на всички нуждаещи се жители.
Но тъй като страната работи точно в непредсказуема обстановка (нито има лекарство, нито обезпечена ваксина за коронавируса) и то при рискови условия, изцяло допустимо и разумно е от държавните финансови потоци да се възползват както „ зомби компании “ (компаниите, които в действителност са съвсем във банкрут заради едва търсене), по този начин и жители с много финансови спестявания („ сланинка “). Иначе казано: великодушен „ социализъм “ за богатите, нищожен капитализъм за бедните. Но този режим на подкрепяне (мярката 60/40, или 80/20, или дори 100/0) е за предпочитане най-малкото заради два съществени аргумента. От една страна, това е за предпочитане, тъй като служащите и чиновниците няма да изпаднат в безработица, разноските за която биха били доста по-високи. От друга страна, когато стопанската система още веднъж стартира своя напредък, всеки ще може да стартира незабавно работа, тъй като още е „ на борда “.
Само ще вметна, че другояче кресливите бранители на „ пазара “ в този момент лицемерно мълчат. Икономиката е в потрес, страната – също. Ако се откажат директните подпомагания на компаниите (и по този начин работи по принцип „ пазара), съкратените служащи няма да си намерят работа в „ здрави компании “, просто тъй като такива няма задоволително. А безработните по принцип свиват разноските си, което понижава в допълнение покупателната дарба на популацията, а това води до спомагателен стопански спад. Змията си захапва опашката, в случай че разчита на „ пазара “ да оправи нещата.
Логиката на „ основния мозък “ (държавата) е за предпочитане пред логиката на „ гръбначния мозък “ (фирмите и обособените граждани). Това е повода на всички места по света (пазарни и командни икономики) държавните управления да работят почти по един и същи метод – да не оставят компаниите и жителите „ без мирис “. Но по-развитите страни могат да си разрешат да употребяват по-щедро портфейла, като харчат наляво и надясно.
Съединени американски щати са образец за самоуверено потребление на „ хеликоптерните пари “ , без значение че държавният дълг пораства към плюс безконечност. Германия също удължава харчлъка и през идната година. Други развити страни също продължиха сякаш „ лимитираните ограничения “.
Но българската стопанска система (по всички индикатори) не се числи към групата на високоразвитите страни, а попада в „ средата “ на средноразвитите страни. Държавните финанси са ни от лимитирани по-ограничени (най-вече от порочното въздействие на неолиберализма и от безогледното харчене за несъществени каузи на астрономически цени), освен това – при непоколебим Валутен ръб и още по-твърди условия при „ чакалнята на еврозоната “. Ако страната напълно развърже кесията, една инфлационна серпантина ще стартира своя смъртоносен ход за стопанската система и хората.
Ако страната премине към изтегляне на великански външни заеми, то идващите генерации ще проклинат този ход , тъй като те ще би трябвало да ги изплащат. Въпреки че интернационалната рейтингова организация Fitch Ratings удостовери дълготрайния кредитен рейтинг „ BBB “ със постоянна вероятност, това още е надалеч от „ ААА “, което значи че водопади от заеми не могат да се чакат. И по този начин, каква е моментната обстановка (по последни данни от 31.07) на парите на страната? Донякъде наподобява добра, тъй като приходите, помощите и даренията към юли 2020 година са към 25 233,1 млн. лева Същевременно данъчните и неданъчните доходи се свиват с 1 122,0 млн. лева, до момента в който постъпленията от помощи нарастват с 375,2 млн. лв. – приходните потоци са намалели фрапантно, което е предстоящо. Изпълнението по всички линии на плановия бюджет е под предстоящото: и при директните, и при косвените налози, и при акцизите. Разходите са в размер на 23 507,0 млн. лева, което е 49,1 % от обновения годишен план, като номинално повишаване по отношение на същия интервал на миналата година се регистрира главно при обществените и здравно-осигурителните заплащания, разноските за личен състав и други. Картината обаче е неподходяща, тъй като междинното осъществяването на другите годишни планове до края на седмия месец е с към 10 процентни пункта под упованията. Казано на финансов език, дупката в държавната торбичка е в размер на повече от 1 милиарда лв., без значение от наложително свитите разноски по други пера на бюджета. Като манна небесна е пристигнала помощта посредством безвъзмездните помощи от Европейски Съюз.
При такива фрапантни разминавания сред проект и доклад на КФН е най-нормалното да се внесе предложение за актуализация на бюджета в Народното събрание. Необходимо, но…
Първо , чака се Съвета на Европейски Съюз да утвърди препоръчаната от Европейската комисия финансова поддръжка в размер на 81,4 милиарда евро на 15 държави-членки в границите на инструмента SURE, в границите на която на България ще бъдат предоставени 511 млн. евро. за финансирането на ограничения, предопределени за отбрана на чиновниците и независимо заетите лица и за понижаване на безработицата и загубата на приходи. Финансовата помощ по инструмента ще се дава на страните-членки под формата на заем, като Европейска комисия ще набира средства от финансовите пазари и ще ги даде след това на държавите-членки против даване на гаранции за риска, стихотворец от Европейски Съюз. Лихвата по заема на всяка държава-членка ще зависи от цената на финансирането за Европейски Съюз, която се чака да бъде ниска, имайки поради отличния кредитен рейтинг на Европейски Съюз. Размерът на изискуемата гаранция от дадена страна членка ще бъде симетричен на относителния дял на брутния ѝ народен приход (БНД) в този на Европейски Съюз, надлежно оптималният размер на ангажимент от България е почти 107,5 млн. евро. По неофициална информация срокът на финансирането е 15-годишен. Европейска комисия ще може да изисква предварително погасяване от страните при потвърдени случаи на машинация или корупция.
Второ , Народното събрание от ден на ден наподобява на мъчно (това е най-меката дума) работещ инструмент на страната и заради митингите срещу държавното управление, и заради ранния старт на неофициалната предизборна акция следващата година, само че проявяваща се в остро вътрешно опълчване – дори на рационални оферти. В такива случаи „ диктатурата на болшинството “ (121 гласа) не дава положителни дълготрайни резултати. Още по-лошо (предвид „ предвидимата непредвидима обстановка “) е да се разчита на лимитираните оперативни дейности на едно служебно държавно управление, колкото и прелестни да са неговите членове. И макар че на табелката е записано че „ Съединението прави силата “ (вярно единствено по себе си) и че на процедура са нужни консенсусни решения, то отломките на този парламент единствено не престават да стоят по местата си, само че без да вършат цялото.
Посочените горни две условия вършат доста, доста мъчно напредването и на актуализация на бюджета за тази година , и на приемането на спешен бюджет за идната 2021 година На всеки е пределно ясно че без мъдра, постоянна и чиста страна обществото и стопанската система не могат да вървят към „ светли съдбини “; ясно е че са нужни смели решения за „ тъждество на отбраната “ при тази асиметрична пандемия – и за стопанската система, и за гражданите; и към този момент е ясно че ръководещите не могат да ръководят както досега, а няма кой да предложи мироглед и визия за нужното консенсусно ръководство по новому. Това не е „ революционна обстановка “, каквито свойства й се приписват – отсъстват новият модел и новите лидери; това е трагична моментна невъзможност.
Ако обществото не откри незабавно консенсусно политико-икономическо решение, пропадането надолу може да се задълбочи.
Онова малко нещо – невидимо с просто око, наречено с простичкото COVID-19 породи първата световна пандемия за новия век. Няма страна при новите условия, в която Страхът да не диктува решенията. А те са за опазване живота на хората посредством физическо разграничаване изключително по време на работа (1,5-2,0 метра минимум), което принуди да се наемат оптимален брой хора в тясно пространство. Убийственият естествен феномен сви стопанската система ненадейно и наложително. Същевременно, дори още преди началото на пандемията, светът навлезе в нов цикъл на търговски войни и икономическисанкции (повечето – противозаконни по интернационалното право), които започнаха да разрушават както съществуващия интернационален ред, по този начин и към този момент построените вериги на доставки.
Да не си на кормилото на дребна и слаба страна като България в такива времена! „ Домашно приготвената “ (и по рецепта на Европейския съюз) демографска рецесия, съпроводена с острата политическа рецесия, единствено задълбочиха и развиха финансово-икономическата рецесия.
Сезонно изгладените данни за Брутният вътрешен продукт демонстрират спад от 8.2% през второто тримесечие на 2020 година по отношение на съответното тримесечие на миналата година. Очаква се на годишна база спадът да е сред 5-10% - извънредно несигурни данни, тъй като вирусът не знае отмалялост, а другите страни-членки на Европейски Съюз се „ затварят “ и „ отварят “ ad hoc по друг метод. Но и при 2-3% спад обстановката се характеризира като задоволително трагична. Междувременно хиляди български жители се прибраха „ наложително “ и дълготрайно в родината си, откакто непознати стопански системи свиха редиците на заетите лица. Заедно със затварянето на части от българската стопанска система, посоченият фактор на идващите усили безработицата на 5.9% за второто тримесечие. Променените вътрешни и външни пазарни условия, естествено, провокираха националното стопанство, което стартира вътрешно преструктуриране – нещо, което в други условия е протичало години и десетилетия. И в случай че за преструктурирането са нужни милиарди вложения (а такива няма налични), то за „ консервиране “ или „ опазване “ на разнообразни браншове от производството също са нужни милиарди разноски (кой ги има като натрупвания, само че и кой ги няма!), а в това време семействата с ниски приходи и безработните упражняват напън за гигантско нарастване на обществените помощи.
Каква е обстановката? Ако преди n-мерната рецесия правоверните от Черквата на неолибералните фундаменталисти овайкваха медиите заради „ огромната страна “, настоявайки за все по-ниски налози, а някои „ предприемачите “ (всъщност тарикати) бягаха по офшорки или непроменяемо доказваха че са „ на алено “, като не плащаха налози, то след началото на рецесията същите те ореваха света че страната е „ дребна “, „ малко оказва помощ “ и че не ги „ избавя “, в това число някои от тях излязоха с претенции за „ възмездяване на пропуснатите изгоди “.
Но когато стопанската система се спуска по стълбата, която води надолу, не може държавните финанси да побеждават по стълбата, която води нагоре. Именно в такива тежки времена се разкрива извънредно потребната координираща роля на страната – както като избавител на „ давещите се “, по този начин и като единственият, който може да си разреши ексцентрични непазарни решения, в това число и посредством печатането и разхвърлянето на „ хеликоптерни пари “. Същевременно от страната се изисква да насочва умно финансовите потоци (в България „ насочването “ има тежка отрицателна конотация), които минават на изострен диетичен режим, единствено и само в посока на „ консервиране “ на притворения бизнес и редовно подкрепяне „ лъжичка по лъжичка “ на всички нуждаещи се жители.
Но тъй като страната работи точно в непредсказуема обстановка (нито има лекарство, нито обезпечена ваксина за коронавируса) и то при рискови условия, изцяло допустимо и разумно е от държавните финансови потоци да се възползват както „ зомби компании “ (компаниите, които в действителност са съвсем във банкрут заради едва търсене), по този начин и жители с много финансови спестявания („ сланинка “). Иначе казано: великодушен „ социализъм “ за богатите, нищожен капитализъм за бедните. Но този режим на подкрепяне (мярката 60/40, или 80/20, или дори 100/0) е за предпочитане най-малкото заради два съществени аргумента. От една страна, това е за предпочитане, тъй като служащите и чиновниците няма да изпаднат в безработица, разноските за която биха били доста по-високи. От друга страна, когато стопанската система още веднъж стартира своя напредък, всеки ще може да стартира незабавно работа, тъй като още е „ на борда “.
Само ще вметна, че другояче кресливите бранители на „ пазара “ в този момент лицемерно мълчат. Икономиката е в потрес, страната – също. Ако се откажат директните подпомагания на компаниите (и по този начин работи по принцип „ пазара), съкратените служащи няма да си намерят работа в „ здрави компании “, просто тъй като такива няма задоволително. А безработните по принцип свиват разноските си, което понижава в допълнение покупателната дарба на популацията, а това води до спомагателен стопански спад. Змията си захапва опашката, в случай че разчита на „ пазара “ да оправи нещата.
Логиката на „ основния мозък “ (държавата) е за предпочитане пред логиката на „ гръбначния мозък “ (фирмите и обособените граждани). Това е повода на всички места по света (пазарни и командни икономики) държавните управления да работят почти по един и същи метод – да не оставят компаниите и жителите „ без мирис “. Но по-развитите страни могат да си разрешат да употребяват по-щедро портфейла, като харчат наляво и надясно.
Съединени американски щати са образец за самоуверено потребление на „ хеликоптерните пари “ , без значение че държавният дълг пораства към плюс безконечност. Германия също удължава харчлъка и през идната година. Други развити страни също продължиха сякаш „ лимитираните ограничения “.
Но българската стопанска система (по всички индикатори) не се числи към групата на високоразвитите страни, а попада в „ средата “ на средноразвитите страни. Държавните финанси са ни от лимитирани по-ограничени (най-вече от порочното въздействие на неолиберализма и от безогледното харчене за несъществени каузи на астрономически цени), освен това – при непоколебим Валутен ръб и още по-твърди условия при „ чакалнята на еврозоната “. Ако страната напълно развърже кесията, една инфлационна серпантина ще стартира своя смъртоносен ход за стопанската система и хората.
Ако страната премине към изтегляне на великански външни заеми, то идващите генерации ще проклинат този ход , тъй като те ще би трябвало да ги изплащат. Въпреки че интернационалната рейтингова организация Fitch Ratings удостовери дълготрайния кредитен рейтинг „ BBB “ със постоянна вероятност, това още е надалеч от „ ААА “, което значи че водопади от заеми не могат да се чакат. И по този начин, каква е моментната обстановка (по последни данни от 31.07) на парите на страната? Донякъде наподобява добра, тъй като приходите, помощите и даренията към юли 2020 година са към 25 233,1 млн. лева Същевременно данъчните и неданъчните доходи се свиват с 1 122,0 млн. лева, до момента в който постъпленията от помощи нарастват с 375,2 млн. лв. – приходните потоци са намалели фрапантно, което е предстоящо. Изпълнението по всички линии на плановия бюджет е под предстоящото: и при директните, и при косвените налози, и при акцизите. Разходите са в размер на 23 507,0 млн. лева, което е 49,1 % от обновения годишен план, като номинално повишаване по отношение на същия интервал на миналата година се регистрира главно при обществените и здравно-осигурителните заплащания, разноските за личен състав и други. Картината обаче е неподходяща, тъй като междинното осъществяването на другите годишни планове до края на седмия месец е с към 10 процентни пункта под упованията. Казано на финансов език, дупката в държавната торбичка е в размер на повече от 1 милиарда лв., без значение от наложително свитите разноски по други пера на бюджета. Като манна небесна е пристигнала помощта посредством безвъзмездните помощи от Европейски Съюз.
При такива фрапантни разминавания сред проект и доклад на КФН е най-нормалното да се внесе предложение за актуализация на бюджета в Народното събрание. Необходимо, но…
Първо , чака се Съвета на Европейски Съюз да утвърди препоръчаната от Европейската комисия финансова поддръжка в размер на 81,4 милиарда евро на 15 държави-членки в границите на инструмента SURE, в границите на която на България ще бъдат предоставени 511 млн. евро. за финансирането на ограничения, предопределени за отбрана на чиновниците и независимо заетите лица и за понижаване на безработицата и загубата на приходи. Финансовата помощ по инструмента ще се дава на страните-членки под формата на заем, като Европейска комисия ще набира средства от финансовите пазари и ще ги даде след това на държавите-членки против даване на гаранции за риска, стихотворец от Европейски Съюз. Лихвата по заема на всяка държава-членка ще зависи от цената на финансирането за Европейски Съюз, която се чака да бъде ниска, имайки поради отличния кредитен рейтинг на Европейски Съюз. Размерът на изискуемата гаранция от дадена страна членка ще бъде симетричен на относителния дял на брутния ѝ народен приход (БНД) в този на Европейски Съюз, надлежно оптималният размер на ангажимент от България е почти 107,5 млн. евро. По неофициална информация срокът на финансирането е 15-годишен. Европейска комисия ще може да изисква предварително погасяване от страните при потвърдени случаи на машинация или корупция.
Второ , Народното събрание от ден на ден наподобява на мъчно (това е най-меката дума) работещ инструмент на страната и заради митингите срещу държавното управление, и заради ранния старт на неофициалната предизборна акция следващата година, само че проявяваща се в остро вътрешно опълчване – дори на рационални оферти. В такива случаи „ диктатурата на болшинството “ (121 гласа) не дава положителни дълготрайни резултати. Още по-лошо (предвид „ предвидимата непредвидима обстановка “) е да се разчита на лимитираните оперативни дейности на едно служебно държавно управление, колкото и прелестни да са неговите членове. И макар че на табелката е записано че „ Съединението прави силата “ (вярно единствено по себе си) и че на процедура са нужни консенсусни решения, то отломките на този парламент единствено не престават да стоят по местата си, само че без да вършат цялото.
Посочените горни две условия вършат доста, доста мъчно напредването и на актуализация на бюджета за тази година , и на приемането на спешен бюджет за идната 2021 година На всеки е пределно ясно че без мъдра, постоянна и чиста страна обществото и стопанската система не могат да вървят към „ светли съдбини “; ясно е че са нужни смели решения за „ тъждество на отбраната “ при тази асиметрична пандемия – и за стопанската система, и за гражданите; и към този момент е ясно че ръководещите не могат да ръководят както досега, а няма кой да предложи мироглед и визия за нужното консенсусно ръководство по новому. Това не е „ революционна обстановка “, каквито свойства й се приписват – отсъстват новият модел и новите лидери; това е трагична моментна невъзможност.
Ако обществото не откри незабавно консенсусно политико-икономическо решение, пропадането надолу може да се задълбочи.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ