1944 г. - по време на Втората световна война (1939-1945

1944 година - по време на Втората международна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска войска стартират първото прекосяване на р. Дунав при Илок - Бачка паланка. След Сремската интервенция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска войска получава нова задача - да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за защита региона западно и югозападно от Печ. С помощта на съветски експерти щабът на армията създава обстоен проект за прегрупиране на войските. По всяко от двете съществени посоки се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември стартира прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията приключват прегрупирането и заемат заповядания им регион. 1951 година - Влиза в действие нов правилник на Българската православна черква (БПЦ). Той е одобрен на 31 декември 1950 година и е натрапен на БПЦ. В него се подценява правилото на невмешателство на страната в църковното устройство и ръководство. 1877 година - по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в региона на Троянския Балкан. През юни 1993 година държавното управление на Любен Беров подписва съглашение с Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) и фонда за нуклеарна сигурност, което планува България да получи безплатна помощ от 24 млн. екю против задължението да спре блокове I и II на АЕЦ " Козлодуй " до началото на 1998 година, а блокове III и IV - до края на 1998 година На 14 ноември 1999 година е подписан меморандум " Костов - Ферхойген ", съгласно който България се ангажира да затвори първите два дребни блока в Козлодуй през 2002 година и в същия период да контракти прекъсването на идната двойка реактори ВВЕР-230, не по-късно от 2008-2010 година На тази дата е роден Иван Радков Радославов - книжовен критик и историк. На 31 декември умират: Тодор Иванов Живков - фолклорист, професор и Борис Денев (Б. Д. Чоканов) –пейзажист и боен художник

2004 година
С разпореждане на Народното събрание блоковете 1 и 2 на АЕЦ „ Козлодуй “ са изведени от употреба.

1989 година
В Кърджали се основава Общонароден комитет за отбрана на националните ползи, който стачкува против възобновяване на тюркските имена.

1977 година
Населението на България наброява 8 825 000 души.

1972 година
Към тази дата популацията на България е 8 594 493 души.

1951 година
Влиза в действие нов правилник на Българската православна черква (БПЦ). Той е одобрен на 31 декември 1950 година и е натрапен на БПЦ. В него се подценява правилото на невмешателство на страната в църковното устройство и ръководство.

1944 година
По време на Втората международна война (1939-1945 г.) войските на Първа българска войска стартират първото прекосяване на р. Дунав при Илок - Бачка паланка. След Сремската интервенция в междуречието на р. Дунав и р. Сава Първа българска войска получава нова задача - да се прегрупира в Южна Унгария, където да смени съединения от Трети украински фронт и да заеме за защита региона западно и югозападно от Пейч. С помощта на съветски експерти щабът на армията създава обстоен проект за прегрупиране на войските. По всяко от двете съществени посоки се изнасят по три пехотни дивизии. С прехвърлянето при Петроварадин и Илок на 31 декември стартира прегрупирането на армията. За две седмици съединенията на армията приключват прегрупирането и заемат заповядания им регион.

1942 година
Излиза първият брой на вестник „ Отечествен фронт “.

1933 година
Приет е Закон за облекчение на отговорностите и укрепване на заема. Дълговете до 1 000 000 лева получават 2-годишен мораториум и отсрочка за 15 година и понижение на лихвата до 6 %. Те се поемат от Погасителна каса към Дирекцията на държавните задължения.

1932 година
Извършени са нови промени в държавното управление на Никола Мушанов. Никола Стойчев Мушанов е политически и държавен деятел. Роден е на 12 април 1872 година в Дряново. По време на ръководството на Демократическата партия (1908-1911 г.) изначало е министър на националното просвещение, а по-късно възглавява Министерството на вътрешните работи. След станалата реорганизация през октомври същата година възглавява министерството на железниците. В идващия кабинет на Т. Теодоров е още веднъж министър на вътрешните работи. Никола Мушанов е неприкрит съперник на ръководството на Българския аграрни национален съюз. В държавното управление на Народния блок, формирано през юни 1931 година, поема за трети път поста министър на вътрешните работи, само че през октомври 1931 година цар Борис III го назначава за министър-председател и министър на външните работи и изповеданията. В началото на септември 1944 година дава единодушието си да стане член на кабинета на К. Муравиев, в който заема министерство без портфейл. След свалянето на кабинета (9 септември 1944 г.) е арестуван и поради негативното му отношение към отечественофронтовската власт е държан дълги години в пандиза. След това е въдворен в провинцията, където умира на 10 май 1951 година

1919 година
Деветнадесетото Народно заседание единомислещо гласоподава да се възбуди углавно гонене против кабинета на Васил Радославов и четирима генерали. Създава се ІІІ Държавен съд с обвинител Петър Янев и заместник-обвинители Александър Радолов и проф. Петко Стоянов. Васил Христов Радославов е политически и държавен деятел, настоящ член на Българската академия на науките. Роден е на 15 август 1854 година в Ловеч. Участва неколкократно в ръководството на страната като министър на правораздаването, министър на вътрешните работи. По време на Регентството е министър-председател. При ръководството на Стефан Стамболов (1887–1894 г.) оглавява така наречен легална съпротива. Включен е в състава на съдружното държавно управление на К. Стоилов като министър на правораздаването и министър на националното просвещение. По-късно минава в съпротива на ръководещата Народна партия (1894–1899 г.). Радославов е министър на вътрешните работи от 18 януари 1899 година до 27 ноември 1900 година Определя значително политиката на държавното управление, заради което ръководството през 1899–1901 година е известно като Радославов режим. Отново е министър-председател в един от най-тежките интервали за България (4 юли 1913 година – 21 юни 1918 г.). След подписването на Солунското помирение (1918 г.) емигрира в Германия. Осъден е задочно от Държавен съд като един от основните виновници за втората национална злополука. Умира на 21 октомври 1929 година

1918 година
Народното заседание преодолява съпротивата на депутатите либерали и демократи и дава прошка за годините на войните (1912–1913 година и 1915–1918 г.) за участниците във Войнишкия протест и за закононарушения по Закона за икономически грижи и социална далновидност.

1918 година
Разформирована е Моравската военноинспекционна област - военноадминистративно ръководство на Поморавието и Тимошко по време на Първата международна война (1914-1918 г.). Сформирана е на 6 декември 1915 година със седалище Ниш. От 9 юли 1918 година щабът и се дислоцира в София.

1913 година
Разпуснато е ХVІ-то Народно заседание с ръководител Димитър Вачов (либерал). Народното събрание е намерено на 19 декември, като в него нито Либералната коалиция, нито опозиционният блок имат болшинство. Групата на БРСДП (т. с.) не поддържа кабинета, само че и отхвърля да му гласоподава съмнение. Димитър Костов Вачов е правист и държавен деятел. Роден е на 18 януари 1855 година в Ловеч. Депутат е в III-то Велико национално заседание и в IV-то Велико национално заседание, както и в VIII-о, Х-то, ХVI-то и в ХVII-то Народно заседание. Подпредседател е на III-то Народно заседание и ръководител на Х-то, ХVI-то и ХVII-то Народно заседание. Министър е на националното просвещение от 1 октомври 1899 година до 27 ноември 1900 година Съден е като един от виновниците за замесване на България в Първата международна война (1914–1918 г.). Умира на 4 декември 1922 година

1903 година
Със закон се основава Българска земеделска банка посредством обединяване на земеделските каси, която да кредитира селското стопанство и селските кооперации. Има 156 клона и агентури в страната. Българската земеделска банка е банково институция за кредитиране на аграрни стопани, аграрни кооперации и прочие Централата й се намира в София, само че разполага със свои клонове във всички окръжни и околийски градове, а по този начин също и в някои по-големи села. Подпомага закупуването на аграрни машини, сортови семена и препарати, осъществяването на аграрни мелиорации и прочие Съдейства за развиването на кооперативното дело в България и за ограничение на лихварския капитал в българското село. През 1934 година поема активността и на Българската централна кооперативна банка, като се преобразува в Българска земеделска и кооперативна банка.

1897 година
Обнародва се първият устав за организацията на настрана министерство (Министерството на външните работи и изповеданията).

1888 година
Обнародва се Закон за граничните паспорти и билети.

1887 година
Провежда се първото общо за Северна и Южна България броене на популацията. Общият брой на популацията е 3 154 375 души, от които 1 605 389 мъже и 1 548 986 дами.

1883 година
Министрите консерватори от съдружния кабинет на Драган Цанков подават оставка и държавното управление е допълнено с умерени либерали. Драган (Димитър) Кириаков Цанков е публичен и политически деятел, почетен член на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките). Роден е на 28 октомври 1828 година в Свищов. През 1860 година подписва от името на българите католици уния с Римската черква. След Освобождението Цанков е вицегубернатор на Търново. Народен представител е в Учредителното заседание (1879 г.), където се утвърждава като един от водачите на либералите. Взема интензивно присъединяване в ръководството на страната: бил е министър-председател в интервала 24 март – 28 ноември 1880 година, а в държавното управление на П. Каравелов - министър на вътрешните работи (28 ноември – 17 декември 1880 г.). По време на режима на пълномощията (1881–1883 г.) се афишира за възобновяване на конституцията, само че е податлив на компромис с умерените консерватори. Отново е министър-председател от 7 септември 1883 година до 29 април 1884 година След разцеплението на Либералната партия Цанков слага началото и оглавява Прогресивнолибералната партия. След детронацията на княз Александър I Батенберг е министър на вътрешните работи в държавното управление на митрополит Климент (9-12 август 1886 г.). Русофил, Дългогодишен депутат, Цанков е ръководител на ХII Народно заседание (1902-1903 г.). Редактира вестниците " България ", " Източно време " и " Независимост ". Публикува " Кратка българска история ". Умира на 11 март 1911 година

1881 година
За ръководител на Държавния съвет е назначен Тодор Икономов, а за подпредседател - Димитър Греков. Държавният съвет (1881–1883 г.) е висше държавно институция със законодателни, изпълнителни и правосъдни функционалности. Създаден е след държавния прелом осъществен на 27 април 1881 година от княз Александър I Батенберг, с който в България е открит така наречен режим на пълномощията. Уставът на Държавния съвет е направен по план на М. Дринов и разгласен с манифест на княз Александър I Батенберг на 14 септември 1881 година Според него Държавния съвет се състои от министрите, 1 митрополит, определен от архиереите в страната, и 12 съветници. От тези съветници 1/3 се назначават от княза и 2/3 се избират измежду хората с висше обучение посредством двустепенни избори. Държавният съвет има право да разисква всички законопроекти, административни наредби и преобразования, да дава мнение по всички въпроси, поставяни от държавното управление. Той продължава своята активност до 9 ноември 1883 година, когато е анулиран от държавното управление на Др. Цанков с премахването на режима на пълномощията 1881–1883 година Тодор Петров Икономов е политически, държавен и публичен деятел, журналист, постоянен член на Българското книжовно сдружение (днес Българска академия на науките). Роден е на 29 юли 1838 година в с. Жеравна, Сливенско. Изявява се като един от най-видните възрожденски педагози – написа голям брой публикации по въпросите на образованието, издава учебници, спомага за налагането на новобългарския език. Взема присъединяване в църковната битка и в построяването на новата българска черква след издаването на султанския ферман от 1870 година След Освобождението взе участие в изработването на Търновската конституция от 1879 година, като застава на консервативни позиции. Заема редица значими държавни постове: префект на Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи (19 януари–24 март 1880 г.), кмет на София, областен шеф на Шумен, ръководител на Държавния съвет, министър на публичните здания, пътищата и известията (20 септември 1883 година – 29 юни 1884 г.). Русофил по убеждения, Икономов е подложен на гонене по време на ръководството на Стефан Стамболов (1897–1894 г.). Интерниран е и е опустошен. Установява се в Шумен, където се занимава с книжовна активност. Умира на 28 октомври 1892 година

1880 година
Приключва първото публично броене на популацията в Княжество България според решение на държавното управление от 27 септември същата година. Общият брой на популацията е 2 007 919 души, от които 1 027 803 мъже и 980 116 дами.

1877 година
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.) Ловчанско-Севлиевският отряд получава заповед да премине Стара планина в региона на Троянския Балкан.

1864 година
В Цариград се издава Закон за печата, който има за първообраз френския кодекс за пресата от 1858 година Законът регламентира изискванията и реда за издаване на вестници и списания на територията на Османската империя. Състои се от 2 елементи, като в първата (9 члена) се обясняват общите разпореждания, във втората (26 члена) се прецизират наказателните разпореждания. Влиза в действие от 1 януари 1865 година

На тази дата са родени:

1880 година
Роден е Иван Радков Радославов - български книжовен критик и историк, теоретик на българския символизъм. Завършва междинното си обучение в София, а висше (литература) - в Брюксел и Женева. Директор е на печата, шеф на Пловдивската национална библиотека, редактор на сп. " Хиперион " (заедно с Т. Траянов) от 1922 година до 1932 година Автор е на " Идеи и рецензия " (1921 г.), " Портрети " (1924 г.) и на скъпата " Българска литература 1885-1930 година ” (1935 г.). Превежда " Таис " от Анатол Франс (1905 г.), " Поеми в прозаичност " от Шарл Бодлер (1910 г.) и други Умира на 5 октомври 1969 година

На тази дата умират:

2001 година
Умира Тодор Иванов Живков - български фолклорист, професор. Завършва българска лингвистика в Софийския университет “Св. Климент Охридски ” през 1961 година Роден е на 15 юли 1938 година в с. Митровци, област Монтана. Работи като преподавател. От 1963 година е на научна работа в Секцията по фолклор в Етнографския институт при Българска академия на науките, проф. от 1981 година в Института по фолклор. През 1971 година пази дисертация на тематика " Български антифашистки песенен фолклор ". От 1978 година е лекар на филологическите науки. Специализира в Ленинград (дн. Санкт Петербург), Москва, Берлин, Киев и Париж. Ръководител е на Секцията по доктрина и хармония на фолклора в Института за фолклор от 1973 година, шеф е на Института в интервала 1982-1990 година Депутат в XXXVII-о и XXXVIII-о Общински народен съвет. Съчинения: " Български антифашистки песенен фолклор " (1972 г.), " Народ и ария. Проблеми на фолклорната песенна традиция " (1977 г.), " Фолклор и актуалност " (1981 г.), " Етнокултурно единение и фолклор " (1987 г.).

1969 година
Умира Борис Денев (Б. Д. Чоканов) – български пейзажист и боен художник. Роден е на 7 февруари 1883 година в Търново. Учи в Мюнхен. Рисува български пейзажи - равнищата, дребните селски хижи, тишината на балканските градчета, легендата за Търново. Като боен художник създава скъпа колекция рисунки от нашия и непознатите фронтове. Произведения: " Йов ", " Тутракан ", " Почивка ", " Влизане в Призренското поле ", " Минаване Шар планина ", " Трапезица ", " Канджа махала в Търново ", " Есен ", " Под Царевец " и други

За правенето на историческата информация на Агенция “Фокус ” са употребявани следните източници:

Енциклопедия “България ” - Издателство на Българска академия на науките, 1982 г.;
Енциклопедия “Британика ” (2004 г.);
Болшая Советская Энциклопедия (1970 г.);
Фамилна енциклопедия “Larousse ”;
История на Българите - Късно средновековие и Възраждане - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2004 г.;
История на Българите - От древността до края на XVI век - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на Българите - Българската дипломация от древността до наши дни - Издателство “Знание ” ЕООД, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
История на България по дати - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Български обичаен календар - Българска академия на науките, Издателство Вион, 2002 г.;
История на Балканите XIV - XX век - Издателска къща “Хермес ”, 2002 г.;
Българска военна история - Българска академия на науките, 1989 г.;
История на войните в дати - Издателска къща “Емас ”, 2001 г.;
История на Русия - Книгоиздателска къща “Труд ”, 2002 г.;
История на Османската империя - Издателство “Рива ”, 1999 г.;
Българска енциклопедия, Българска академия на науките, Книгоиздателска къща “Труд ”, 2003 г.;
Исторически бюлетин – на “The New York Times ”;
Исторически бюлетин – на “The History Channel ”;
Исторически бюлетин – на “World of Quotes ”;
Исторически списък на Агенция “Фокус ” - отдел “Архив и бази данни ” и други.