Защо Испания ще разруши луксозния курорт Марина де Валдеканяс
140 милиона евро коства затвореното курортно населено място с игрище за голф, малко пристанище за яхти, симпатични еднофамилни къщички и четиризвезден хотел. Курортът Валдеканяс е построен при започване на хилядолетието, когато Испания към този момент се беше отказала от бетонните туристически чудовища, строени през 70-те и 80-те години на предишния век.
Комплексът е ситуиран на 133 хектара на един полуостров в огромен язовир, а градежът е толкоз предпазлив, че от въздуха може даже да не го разпознаеш, споделя Дойче веле. Всичко щеше са бъде прелестно, в случай че не беше ето този проблем: Валдеканяс е издигнат в естествен резерват, където особено се опазват редица птичи типове.
И в този момент би трябвало да бъде съборен. Това решение постанови Върховният съд в Испания след дълготраен юридически маратон.
Навън вали, а в конферентната зала на хотела притежателите са свикали спешна среща. Повечето от тях са заможни мадридчани, които са извадили от джоба си по над половин милион евро за курортните вили, а в този момент се чудят в кой свят живеят. Като в разказ на Кафка, обобщава един от тях. Съдът несъмнено нещо се е объркал, споделя различен. Залата е цялостна, пристигнали са и хора от покрайнината, които също не могат да повярват на очите и ушите си – тъкмо като притежателите.
Съпротива от локалните поданици
Силвиа Саро, кметица на прилежащото село Ел Гордо, взима в ръце микрофона. „ Аз тук съм израснала, познавам това място от десетилетия. Тук нямаше нищо, с изключение на една дребна евкалиптова горичка, край която локалните си изхвърляха боклука “, споделя тя. И прибавя, че през днешния ден всичко наподобява доста по-красиво.
Да не приказваме, че комплексът обезпечава работа на повече от 200 души – на голф-игрището, в градините, в хотела.
200 работни места – това си е сериозна работа в Естремадура, един от стопански най-слабите райони на Испания. Тук безработицата доближи 20%, а всеки трети човек живее на ръба на бедността. Ел Гордо, селото на два часа път с автомобил от столицата, преди време имало 2000 поданици, през днешния ден обаче са останали едвам 400. „ Тези хора от Мадрид ни избавиха! “ - споделя Силвиа Саро.
Те освен отвориха нови работни места, само че внасят в локалния бюджет и сериозен аграрен налог.
Това са стотици хиляди евро, с които общината съумя да построи дом за възрастни хора, детска градина и къпалня. „ Ако съборят комплекса, това ще убие селото ни. Уж все приказват, че трябвало да се оказва помощ на бедните провинции, след това обаче се оказва, че някакъв резерват е по-голям от хората “, оплаква се кметицата.
Дълъг правосъден спор
Красивият комплекс още си е на мястото, личат обаче и следите от дълголетния спор. От запланувания втори хотел към този момент се вижда единствено едноетажно скеле, а край голф игрището се издигат някакви оголени стоманени трегери. Тук в действителност трябваше да бъдат издигнати още вилички. По архитектурен план в комплекса бяха планувани над 500 къщи, само че до момента са издигнати единствено 185. Изграждането беше спряно с административно решение в хода на правосъдното дело.
Тогава вложителите преглътнаха решението, тъй като смятаха, че най-малко на издигнатото до момента никой няма да посегне.
Сега обаче всичко ще бъде разтурено, до последния камък. Истински потрес за притежателите! Още преди да стартира градежът, локалните управляващи особено промениха поземления закон, с цел да легализират курортното населено място. Тогава всичко изглеждаше безусловно устойчиво, у никого не се появиха подозрения по отношение на законността на плана.
А е трябвало, споделя Хулио Сезар, чиято екологична организация заведе дело против курортното населено място. Тъкмо поради делото Хулио Сезар евентуално е най-мразеният човек в покрайнината - само че това не го смущава.
От неговите уста историята на курортното населено място звучи като мошеническа конспирация: трудностите били преодолени с принуждение над закона.
За всекиго обаче трябвало още тогава да бъде изцяло ясно: такова нещо не може да се извърши в един резерват, където мътят редки типове птици. „ Това е казус. Ако комплексът не бъде съборен, без значение от правосъдните решения и експертизите, в случай че се наложи възгледът „ издигнатото си е издигнато “, тогава ще излезе, че в Испания всеки може да си прави, каквото си желае “, споделя Хулио Сезар.
Разрушаването ще коства толкоз, колкото и построяването му
Заповедта за цялостното срутване на комплекса хвърли в суматоха вложители в цялата страна. А и освен тях. Защото, в случай че полуостровът в действителност би трябвало да бъде възобновен в изходното си положение, тогава ще бъдат съборени освен постройките. Ще се наложи да бъде унищожена и цялата инфраструктура: трафопостове, канализация, алеи, електрически стълбове и улично осветяване. И виновност ще носят локалните управляващи, които преди време дадоха зелена светлина за градежа. Чудно ли е освен това състояние, че районното държавно управление се бори чак до последната инстанция в желанието си да предотврати събарянето.
Сега то се надява само на Конституционния съд – с аргумента, че събарянето ще нанесе на природата доста по-тежки провали, в сравнение с самото строителство.
В реалност обаче значима роля играят и парите. Събарянето на целия комплекс ще коства към 40 милиона евро, към които ще се прибавят и още 100 милиона за обезщетяване на притежателите. Под линия: унищожаването на комплекса ще коства тъкмо толкоз, колкото и неговото създаване. Ако се стигне до такава степен, ще си имаме работа с едно в действителност „ първокласно заравяне “, което испанският поданик би трябвало да заплати от джоба си.
Комплексът е ситуиран на 133 хектара на един полуостров в огромен язовир, а градежът е толкоз предпазлив, че от въздуха може даже да не го разпознаеш, споделя Дойче веле. Всичко щеше са бъде прелестно, в случай че не беше ето този проблем: Валдеканяс е издигнат в естествен резерват, където особено се опазват редица птичи типове.
И в този момент би трябвало да бъде съборен. Това решение постанови Върховният съд в Испания след дълготраен юридически маратон.
Навън вали, а в конферентната зала на хотела притежателите са свикали спешна среща. Повечето от тях са заможни мадридчани, които са извадили от джоба си по над половин милион евро за курортните вили, а в този момент се чудят в кой свят живеят. Като в разказ на Кафка, обобщава един от тях. Съдът несъмнено нещо се е объркал, споделя различен. Залата е цялостна, пристигнали са и хора от покрайнината, които също не могат да повярват на очите и ушите си – тъкмо като притежателите.
Съпротива от локалните поданици
Силвиа Саро, кметица на прилежащото село Ел Гордо, взима в ръце микрофона. „ Аз тук съм израснала, познавам това място от десетилетия. Тук нямаше нищо, с изключение на една дребна евкалиптова горичка, край която локалните си изхвърляха боклука “, споделя тя. И прибавя, че през днешния ден всичко наподобява доста по-красиво.
Да не приказваме, че комплексът обезпечава работа на повече от 200 души – на голф-игрището, в градините, в хотела.
200 работни места – това си е сериозна работа в Естремадура, един от стопански най-слабите райони на Испания. Тук безработицата доближи 20%, а всеки трети човек живее на ръба на бедността. Ел Гордо, селото на два часа път с автомобил от столицата, преди време имало 2000 поданици, през днешния ден обаче са останали едвам 400. „ Тези хора от Мадрид ни избавиха! “ - споделя Силвиа Саро.
Те освен отвориха нови работни места, само че внасят в локалния бюджет и сериозен аграрен налог.
Това са стотици хиляди евро, с които общината съумя да построи дом за възрастни хора, детска градина и къпалня. „ Ако съборят комплекса, това ще убие селото ни. Уж все приказват, че трябвало да се оказва помощ на бедните провинции, след това обаче се оказва, че някакъв резерват е по-голям от хората “, оплаква се кметицата.
Дълъг правосъден спор
Красивият комплекс още си е на мястото, личат обаче и следите от дълголетния спор. От запланувания втори хотел към този момент се вижда единствено едноетажно скеле, а край голф игрището се издигат някакви оголени стоманени трегери. Тук в действителност трябваше да бъдат издигнати още вилички. По архитектурен план в комплекса бяха планувани над 500 къщи, само че до момента са издигнати единствено 185. Изграждането беше спряно с административно решение в хода на правосъдното дело.
Тогава вложителите преглътнаха решението, тъй като смятаха, че най-малко на издигнатото до момента никой няма да посегне.
Сега обаче всичко ще бъде разтурено, до последния камък. Истински потрес за притежателите! Още преди да стартира градежът, локалните управляващи особено промениха поземления закон, с цел да легализират курортното населено място. Тогава всичко изглеждаше безусловно устойчиво, у никого не се появиха подозрения по отношение на законността на плана.
А е трябвало, споделя Хулио Сезар, чиято екологична организация заведе дело против курортното населено място. Тъкмо поради делото Хулио Сезар евентуално е най-мразеният човек в покрайнината - само че това не го смущава.
От неговите уста историята на курортното населено място звучи като мошеническа конспирация: трудностите били преодолени с принуждение над закона.
За всекиго обаче трябвало още тогава да бъде изцяло ясно: такова нещо не може да се извърши в един резерват, където мътят редки типове птици. „ Това е казус. Ако комплексът не бъде съборен, без значение от правосъдните решения и експертизите, в случай че се наложи възгледът „ издигнатото си е издигнато “, тогава ще излезе, че в Испания всеки може да си прави, каквото си желае “, споделя Хулио Сезар.
Разрушаването ще коства толкоз, колкото и построяването му
Заповедта за цялостното срутване на комплекса хвърли в суматоха вложители в цялата страна. А и освен тях. Защото, в случай че полуостровът в действителност би трябвало да бъде възобновен в изходното си положение, тогава ще бъдат съборени освен постройките. Ще се наложи да бъде унищожена и цялата инфраструктура: трафопостове, канализация, алеи, електрически стълбове и улично осветяване. И виновност ще носят локалните управляващи, които преди време дадоха зелена светлина за градежа. Чудно ли е освен това състояние, че районното държавно управление се бори чак до последната инстанция в желанието си да предотврати събарянето.
Сега то се надява само на Конституционния съд – с аргумента, че събарянето ще нанесе на природата доста по-тежки провали, в сравнение с самото строителство.
В реалност обаче значима роля играят и парите. Събарянето на целия комплекс ще коства към 40 милиона евро, към които ще се прибавят и още 100 милиона за обезщетяване на притежателите. Под линия: унищожаването на комплекса ще коства тъкмо толкоз, колкото и неговото създаване. Ако се стигне до такава степен, ще си имаме работа с едно в действителност „ първокласно заравяне “, което испанският поданик би трябвало да заплати от джоба си.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ