На днешния ден преди 175 години е роден Георги Бенковски.

На днешния ден преди 175 години е роден Георги Бенковски. ...

В сърцето на тирана той отвори люта рана: 175 години от рождението на Георги Бенковски.



На днешния ден преди 175 години е роден Георги Бенковски. За дата на раждането му се смята 21 септември (8 септември стар стил) 1843 г., въпреки че има някои спорове, най-вече за годината. В родната къща-музей на войводата приемат тази дата.
 
Водачът на Хвърковатата чета е роден в Копривщица с името Гаврил Груев Хлътев. Учи занаяти – терзийство и абаджийство, а по-късно става търговец. Обикаля големите пазари в Цариград и на юг из Анадола. Според неговите собствени думи пред Захарий Стоянов човек трябва да умее да лъже, за да бъде успешен търговец. В продължение на десет години живее на различни места в Ориента — Измир - Смирна, Цариград, Анадола, Александрия, работейки всевъзможни неща. Една година е бил гавазин на персийския консул и носел такава хубава униформа, че хората го взимали за самия консул. Говорел седем езика — български, турски, гръцки, италиански, полски, румънски и персийски. Приемайки името Георги Бенковски слага началото на революционната си дейност, посветена на свободата на България.
 
Бенковски е сред главните организатори на неуспялото Старозагорско въстание (1875 г.), приема мисията за подпалване на Цариград и саможертвено се включва в Априлското въстание, в ръководения от него IV революционен окръг избухва най-рано и най-силно, а жестокото му потушаване довежда до обявяване на Руско-турската война. Заслугата на Георги Бенковски да я има днес България е огромна.
 
Когато разбира, че в Копривщица вече се бият, на 20 април 1876 г. Бенковски обявява въстанието и в Панагюрище, след което бързо сформира чета и тръгва да вдига и околните села. Хвърковатата чета, с която неуморно обикаля целия регион и успява да мобилизира и мотивира много въстаници, играе централна роля във военните действия на въстанието. Към четата се включват даже шестима хървати от Далмация и един немец, които работят на жп станцията в Белово. С тях в четата влиза и жена – българката Мария Шутич, женена за един от работниците.
 
След жестокото потушаване на бунта в Панагюрския регион Бенковски и четата се отправят към Тетевенския балкан, където на 12 май след предателство пада в река Костина пронизан от куршума на баш-потеряджията Рюзгяр Хаджи Ахмед ага. Главата му е пратена в Ботевград, а след това в София.
 
„Който остане жив, нека разказва на приятели и роднини. Моето име не е Георги Бенковски. Аз се казвам Гаврил Груев Хлътев, родом от Коприщица. Досега си криех месторождението и същото име само затова, защото вярвах в онова изречение, че никой не е пророк в своето място. Бил съм от най-напред караабаджия, захващах се за различни търговии, пътувах в Цариград, в Азия, Египет и пр., но две на едно място не можах да завъртя. Не ме е надарил Господ с ония преимущества, които трябва да притежава всеки един търговец. Главното е, че аз трябваше да лъжа направо и наляво, та тогава да сполуча в търговските предприятия; трябваше да правя ниски теманета на турците, да изядам правото на другите и пр. неща, които моята душа не можеше да приеме по никакъв начин. На всичко това махнах с ръка и преминах в Румъния да търся по-свободен и охолен живот. Там можах да се запозная с някои народни хора и това стана причина да мина в отечеството си под лъжовно име. Който остане жив от вас, нека разказва за мен, когато стане дума за нашите работи...“ (цитат по спомен на Захарий Стоянов)
 

Източник: blitz.bg