Съдебният кадровик Евгени Диков: В този ВСС няма задкулисни сили
Година мина, откакто ВСС в този състав влезе в ролята си на правителство на съдебната власт. Какво се случи оттогава? От в. " Труд " да попитали за това Евгени Диков – уважаван магистрат от кариерата, бивш зам.-главен прокурор и шеф на следствието, а сега съдебен кадровик от тия, чиито думи тежат. Неговата равносметка заслужава внимание. И заради стария му навик да говори без заобикалки, и защото в момента е председател на комисията, която управлява имотите на Темида у нас.
– Г-н Диков, докато се подготвях за това интервю, попитах петима съдебни репортери каква е разликата между сегашния и предишния Висш съдебен съвет (ВСС). Отговориха ми, сякаш са си плюли в устата: в този ВСС са по-малко скандалите. Този отговор дразни ли ви, или ви радва?
– Определено ме радва. Наблюдавал съм заседанията на предишния състав на ВСС и съм наясно, че в тях понякога се стигаше до лични нападки. В този ВСС не е така. Ние не губим време за работа в междуличностни скандали. Може би, защото сме повечето от моето поколение – колеги с дълъг опит, дошли от върховните съдилища или върховната прокуратура, които познават проблемите в съдебната система за цялата страна. Никой от нас не тегли към региона, от който е дошъл, и в който ще се върне евентуално, като му свърши тук мандата.
– Вие самият как се чувствате от година насам? Цял живот сте бил прокурор, следовател, тичал сте по горещи следи, дето се казва. Не ви ли е скучно сега, като чиновник в съдебната власт?
– Трудно свиквам. Не че ми е скучно. Но, като следовател и прокурор взимах решения еднолично и си поемах съответната отговорност за решенията. Сега всяко нещо трябва да мине през комисия, колегия, пленум. Доста тромава ми се вижда тази процедура – на колективното решение. Но това е положението.
– Как тече работният ви ден? Има хора, които смятат, че във ВСС с търкане на бюрата се изкарват добрите заплати.
– Чух проф. Никола Филчев да казва в едно интервю, че предишните състави на ВСС, чиито членове са правораздавали, защото органът тогава не беше постоянен, работели по 2 часа на седмица, колкото нас, които постоянно заседаваме. За мен това не е вярно. Комисията за управление на собствеността, на която съм председател, заседава всяка сряда по 4 часа. Отделно имаме заседания на прокурорската колегия, отделно на пленума. Почти всеки колега участва в няколко комисии – по управление на собствеността, по бюджет и финанси, правна, по професионална квалификация, по информационни технологии, по съдебната карта и натовареността – и е ангажиран в тях от понеделник до четвъртък, когато заседава пленумът с двете колегии едновременно. Отделно всички участват в избираните с компютър състави по дисциплинарни дела и участват в заседанията по тях (в петък или между заседанията на комисиите), освен това участваме в заседанията на колегиите и на пленума, чийто дневен ред е и с 60 точки понякога.
– Разделението на две колегии (съдийска и прокурорска) оправдава ли очакването да се подобри работата на ВСС?
– Да. Съдии да кадруват съдии, а прокурори – прокурори. Това е по-удачно, отколкото прокуратурата да решава съдийски проблеми и обратно – съдии да атестират прокурори и да им назначават административни ръководители
– Кои са най-важните неща, които свърши тази година комисията по съдебните имоти, която ръководите? Тя е важна комисия – у вас е хлябът и ножът.
– Тази комисия е сравнително нова – създадена след промените в Закона за съдебната власт, с които за пореден път управлението на съдебните имоти се прехвърли от Министерството на правосъдието към ВСС. Оттогава приоритетно свършихме около 3 неща. Първо, създадохме ясни правила – и за ремонтите (текущи и основни), и за отдаването под наем на ведомствени жилища. Приехме ги на пленум – текст по текст. За да не каже някой „ вие давате пари за ремонт на този районен съд, а пренебрегвате другия “. И за да не може до безкрай да се ползват ведомствени жилища, и магистрати, чийто заплати не са малки, да плащат по 100-150 лв. наем. И не бива така – да имаш триетажна къща в Божурище например и да кандидатстваш за ведомствено жилище в София, нали? На второ място, огледахме регистъра на недвижимите имоти, в който имаше много неуредени неща. Цели сгради продължават да се разпределят между следствието и МВР, примерно,въпреки предписания един разделителен протокол от 1995 г. А колко много неща са се променили оттогава!
– Сега ремонтите на грохналите съдебните сгради са актуални, ако не греша?
– Ние определихме точно реда, по който се искат и дават средства за текущите ремонти на съдебните сгради, като се възлагат обществени поръчки за тях. Трима експерти работят при нас по това. За съжаление началникът на отдела за обществени поръчки г-н Станков напусна, като каза, че си намерил по-добре платена работа. И не само той. Някои от най-опитните служители в администрацията на ВСС ни напуснаха тази година.
– Защо? Чух колежката ви Керелска да казва, че трябва да осмислите отношението си към администрацията на ВСС. Да не би да сте високомерни към тях? Или ги товарите с много работа?
– Не, аз не мисля, че е системен проблем това.
– А кое е системен проблем?
– Ами например това, че ВСС от години плаща всеки месец 116 000 лв. наеми за съдебни сгради. Поставили сме си задача те в най-скоро време да бъдат освободени. В Нова Загора това скоро ще стане, там се строи нова сграда. Но е голям проблемът със сградата на „ Съборна “ 7 в София.
– Административните съдии са там…
– И наемът е 76 000 лв. на месец. Някои етажи сме освободили вече, но собственикът не иска да намали наема и за себе си е прав – други наематели няма да му дойдат, докато сме там. Очакваме разрешение за строеж на бул. „ Драган Цанков “ 6, където беше Районен съд – София, там ще се премести Административен съд – София град, който е на „ Вашингтон “ 17, а това пък ще освободи част от помещенията там за администрацията на Инспектората, за който в момента се плаща наем на друго място.
– Леле. Много строителни работи в съдебната власт!
– Обявена е обществена поръчка за проектиране и строителство на бул. „ Стамболийски “ 82, където е техническата гимназия. Сградата е голяма, позволява да се направят в нея съдебни зали. Но е строена през 1949-1951 г., по тогавашни нормативи – от тухли и ремонтът се усложнява от противоземетръсните пилони, които трябва да се слагат.
– Ами спецсъдилищата? Те берат душа на ул.„ Черковна “ от теснотия. Опашки пред съдебните зали, коридорите задръстени с папки…И ДКСИ се намира там.
– Има решение ДКСИ (Държавната комисия по сигурността на информацията) да напусне ул. „ Черковна “ до края на годината. Там има подземен паркинг за 120 автомобила. От 3 г. са заложени 960 000 лв. в инвестиционна програма за преграждане на част от този паркинг, в който да се направи помещение за архивите с климатични и пожароизвестителни инсталации-съгласно всички изисквания на държавния архив. Но половината от паркинга е на ДКСИ и тя отказва.
– Спецсъдиите поискаха пари, за да си сложат знаме на пилон пред сградата. Защо не им дадохте?
– По решение на комисията по бюджет и финанси. Както колегите казват, че то не е да се купи веднъж едно голямо знаме, то всяка година иска подмяна. На Административните сгради се слагат знамена на фасадата. Друго е пилон да се постави…
– Така да е. По-важен е проблемът с капиталовите разходи. Усвоени били едва 731 хил. лв. от заложените 16 млн., така ли?
– За миналата година са усвоени 1, 167 млн. лв. Очаквам до края на тази година да усвоим 5,5 млн. – 5 пъти повече. 16-те милиона, които споменахте, се прехвърлят като преходен остатък от година на година, от 2007 г. насам. Опитваме се да ги изчистим. Но е трудно. В Районен съд -Елена за втори път от 2 години се обявява обществена поръчка за основен ремонт за 300 000 лв. Първият път никой не се яви, вторият се яви кандидат, спечели поръчката, но видя, че сумата е „ изпилена “, носи му малка печалба и се отказа. За Районен съд – Сливница са предвидени 3 млн.лв., но се обжалва обществената поръчка и строителството 2 години не може да почне, стартира едва сега…Искате ли да се върнем в историята назад?
– Колко назад?
– През 1932- 1940 г. е имало активно строителство на съдебни сгради, част от които са дело на родолюбиви българи – в Карлово, Самоков, Ихтиман. От този период имаме нотариални актове за дарения. След 1945 г. теорията беше, че комунизмът идва през 1980 г. и няма да има съд и прокуратура. Съдебната палата в София се взе за музей. А палатите в Русе, Враца и другаде станаха общински и окръжни народни съвети, пощи и т.н. След 1990 г. – хайде обратно – сградите на окръжните комитети на партията в Ловеч и Бургас се предоставиха на съдебната власт. През 2007-2008, при министър Меглена Тачева е имало амбициозна програма. Много общини тогава са предоставили права на строеж за съдебни палати, изготвени са проекти за тях. За Варна – десететажна сграда! Но по липса на средства са завършени само един –два обекта. Сега предлагаме на колегите във Варна транспортната болница, до централната гара – да й се пристроят съдебни сгради, но те отказват. Не им хареса и фалиралият мол в края на града. В мандата на Тачева е придобит бивш военен имот в центъра от 6 дка. Но на 4 м отдолу има подпочвена вода, а проектът предвижда 4 подземни етажа. Това означава дренажи, хидроизолации – така сградата, която е по проект за 100 млн. лв. от бюджета на съдебната власт, ще стане 200 млн! Колегите имат мерак за един терен на министерството на правосъдието – 23 дка до затвора, близо до центъра на Варна. Но трябва там да се направи подземен паркинг, горе няма места за колите на магистрати и граждани. Това в необозримо бъдеще… Сега съдът на Девня е на 8 км от центъра на града, във варненската община, а прокуратурата е в частен апартамент – в него прокурорът приема граждани, докато на терасата на съседния собствениците си пекат кюфтета…
– Съдебна жилищна криза, значи?
– В Несебър съдът е в бившата почивна станция „ Житен клас “, а прокуратурата е другаде, с БКС и социалните служби. В Царево прокуратурата и съдът са в бивши хотели, на двата края на града, което е проблем и за съдебната охрана. В Монтана гражданската и наказателната колегии на Районния съд са в различни сгради, прокуратурата – в трета. В Балчик съдът и прокуратурата са под наем в излишно голяма сграда –два етажа с по 14 кабинета плюс съдебни зали. Тя е оценена на 1,4 млн. лв., но собственикът иска 3,5 млн. Да я купим и дума не става, така че един момент Балчик може да се окаже без съдебна сграда. Предоставена е от МС една, строена за нуждите на румънската армия през 1939 г., когато Южна Добруджа е била още румънска територия. Тя е абсолютно непригодна, може само да се събори. Имало е и проект за футуристична съдебна сграда – нещо като летяща чиния, кацнала насред града, но по липса на средства не е построена и тя…Така се събират милионите, неусвоени с години. Иначе ние по годишния си план стартираме с обществени поръчки 35 обекта в Нови пазар, Благоевград, Пазарджик, като всички са на някакъв етап – административна процедура, проектиране, строителство. Правилата са ясни. За текущи ремонти – по 3 оферти, ние предлагаме на комисията за бюджет и финанси най-целесъобразната, която невинаги е най-евтината и се отпускат средства. За основни ремонти таванът е от 50 000 до 270 000 лв., техническите задания са съгласувани с наши експерти. Строителните работи и разходи се контролират от административните ръководителl
– Г-н Диков, докато се подготвях за това интервю, попитах петима съдебни репортери каква е разликата между сегашния и предишния Висш съдебен съвет (ВСС). Отговориха ми, сякаш са си плюли в устата: в този ВСС са по-малко скандалите. Този отговор дразни ли ви, или ви радва?
– Определено ме радва. Наблюдавал съм заседанията на предишния състав на ВСС и съм наясно, че в тях понякога се стигаше до лични нападки. В този ВСС не е така. Ние не губим време за работа в междуличностни скандали. Може би, защото сме повечето от моето поколение – колеги с дълъг опит, дошли от върховните съдилища или върховната прокуратура, които познават проблемите в съдебната система за цялата страна. Никой от нас не тегли към региона, от който е дошъл, и в който ще се върне евентуално, като му свърши тук мандата.
– Вие самият как се чувствате от година насам? Цял живот сте бил прокурор, следовател, тичал сте по горещи следи, дето се казва. Не ви ли е скучно сега, като чиновник в съдебната власт?
– Трудно свиквам. Не че ми е скучно. Но, като следовател и прокурор взимах решения еднолично и си поемах съответната отговорност за решенията. Сега всяко нещо трябва да мине през комисия, колегия, пленум. Доста тромава ми се вижда тази процедура – на колективното решение. Но това е положението.
– Как тече работният ви ден? Има хора, които смятат, че във ВСС с търкане на бюрата се изкарват добрите заплати.
– Чух проф. Никола Филчев да казва в едно интервю, че предишните състави на ВСС, чиито членове са правораздавали, защото органът тогава не беше постоянен, работели по 2 часа на седмица, колкото нас, които постоянно заседаваме. За мен това не е вярно. Комисията за управление на собствеността, на която съм председател, заседава всяка сряда по 4 часа. Отделно имаме заседания на прокурорската колегия, отделно на пленума. Почти всеки колега участва в няколко комисии – по управление на собствеността, по бюджет и финанси, правна, по професионална квалификация, по информационни технологии, по съдебната карта и натовареността – и е ангажиран в тях от понеделник до четвъртък, когато заседава пленумът с двете колегии едновременно. Отделно всички участват в избираните с компютър състави по дисциплинарни дела и участват в заседанията по тях (в петък или между заседанията на комисиите), освен това участваме в заседанията на колегиите и на пленума, чийто дневен ред е и с 60 точки понякога.
– Разделението на две колегии (съдийска и прокурорска) оправдава ли очакването да се подобри работата на ВСС?
– Да. Съдии да кадруват съдии, а прокурори – прокурори. Това е по-удачно, отколкото прокуратурата да решава съдийски проблеми и обратно – съдии да атестират прокурори и да им назначават административни ръководители
– Кои са най-важните неща, които свърши тази година комисията по съдебните имоти, която ръководите? Тя е важна комисия – у вас е хлябът и ножът.
– Тази комисия е сравнително нова – създадена след промените в Закона за съдебната власт, с които за пореден път управлението на съдебните имоти се прехвърли от Министерството на правосъдието към ВСС. Оттогава приоритетно свършихме около 3 неща. Първо, създадохме ясни правила – и за ремонтите (текущи и основни), и за отдаването под наем на ведомствени жилища. Приехме ги на пленум – текст по текст. За да не каже някой „ вие давате пари за ремонт на този районен съд, а пренебрегвате другия “. И за да не може до безкрай да се ползват ведомствени жилища, и магистрати, чийто заплати не са малки, да плащат по 100-150 лв. наем. И не бива така – да имаш триетажна къща в Божурище например и да кандидатстваш за ведомствено жилище в София, нали? На второ място, огледахме регистъра на недвижимите имоти, в който имаше много неуредени неща. Цели сгради продължават да се разпределят между следствието и МВР, примерно,въпреки предписания един разделителен протокол от 1995 г. А колко много неща са се променили оттогава!
– Сега ремонтите на грохналите съдебните сгради са актуални, ако не греша?
– Ние определихме точно реда, по който се искат и дават средства за текущите ремонти на съдебните сгради, като се възлагат обществени поръчки за тях. Трима експерти работят при нас по това. За съжаление началникът на отдела за обществени поръчки г-н Станков напусна, като каза, че си намерил по-добре платена работа. И не само той. Някои от най-опитните служители в администрацията на ВСС ни напуснаха тази година.
– Защо? Чух колежката ви Керелска да казва, че трябва да осмислите отношението си към администрацията на ВСС. Да не би да сте високомерни към тях? Или ги товарите с много работа?
– Не, аз не мисля, че е системен проблем това.
– А кое е системен проблем?
– Ами например това, че ВСС от години плаща всеки месец 116 000 лв. наеми за съдебни сгради. Поставили сме си задача те в най-скоро време да бъдат освободени. В Нова Загора това скоро ще стане, там се строи нова сграда. Но е голям проблемът със сградата на „ Съборна “ 7 в София.
– Административните съдии са там…
– И наемът е 76 000 лв. на месец. Някои етажи сме освободили вече, но собственикът не иска да намали наема и за себе си е прав – други наематели няма да му дойдат, докато сме там. Очакваме разрешение за строеж на бул. „ Драган Цанков “ 6, където беше Районен съд – София, там ще се премести Административен съд – София град, който е на „ Вашингтон “ 17, а това пък ще освободи част от помещенията там за администрацията на Инспектората, за който в момента се плаща наем на друго място.
– Леле. Много строителни работи в съдебната власт!
– Обявена е обществена поръчка за проектиране и строителство на бул. „ Стамболийски “ 82, където е техническата гимназия. Сградата е голяма, позволява да се направят в нея съдебни зали. Но е строена през 1949-1951 г., по тогавашни нормативи – от тухли и ремонтът се усложнява от противоземетръсните пилони, които трябва да се слагат.
– Ами спецсъдилищата? Те берат душа на ул.„ Черковна “ от теснотия. Опашки пред съдебните зали, коридорите задръстени с папки…И ДКСИ се намира там.
– Има решение ДКСИ (Държавната комисия по сигурността на информацията) да напусне ул. „ Черковна “ до края на годината. Там има подземен паркинг за 120 автомобила. От 3 г. са заложени 960 000 лв. в инвестиционна програма за преграждане на част от този паркинг, в който да се направи помещение за архивите с климатични и пожароизвестителни инсталации-съгласно всички изисквания на държавния архив. Но половината от паркинга е на ДКСИ и тя отказва.
– Спецсъдиите поискаха пари, за да си сложат знаме на пилон пред сградата. Защо не им дадохте?
– По решение на комисията по бюджет и финанси. Както колегите казват, че то не е да се купи веднъж едно голямо знаме, то всяка година иска подмяна. На Административните сгради се слагат знамена на фасадата. Друго е пилон да се постави…
– Така да е. По-важен е проблемът с капиталовите разходи. Усвоени били едва 731 хил. лв. от заложените 16 млн., така ли?
– За миналата година са усвоени 1, 167 млн. лв. Очаквам до края на тази година да усвоим 5,5 млн. – 5 пъти повече. 16-те милиона, които споменахте, се прехвърлят като преходен остатък от година на година, от 2007 г. насам. Опитваме се да ги изчистим. Но е трудно. В Районен съд -Елена за втори път от 2 години се обявява обществена поръчка за основен ремонт за 300 000 лв. Първият път никой не се яви, вторият се яви кандидат, спечели поръчката, но видя, че сумата е „ изпилена “, носи му малка печалба и се отказа. За Районен съд – Сливница са предвидени 3 млн.лв., но се обжалва обществената поръчка и строителството 2 години не може да почне, стартира едва сега…Искате ли да се върнем в историята назад?
– Колко назад?
– През 1932- 1940 г. е имало активно строителство на съдебни сгради, част от които са дело на родолюбиви българи – в Карлово, Самоков, Ихтиман. От този период имаме нотариални актове за дарения. След 1945 г. теорията беше, че комунизмът идва през 1980 г. и няма да има съд и прокуратура. Съдебната палата в София се взе за музей. А палатите в Русе, Враца и другаде станаха общински и окръжни народни съвети, пощи и т.н. След 1990 г. – хайде обратно – сградите на окръжните комитети на партията в Ловеч и Бургас се предоставиха на съдебната власт. През 2007-2008, при министър Меглена Тачева е имало амбициозна програма. Много общини тогава са предоставили права на строеж за съдебни палати, изготвени са проекти за тях. За Варна – десететажна сграда! Но по липса на средства са завършени само един –два обекта. Сега предлагаме на колегите във Варна транспортната болница, до централната гара – да й се пристроят съдебни сгради, но те отказват. Не им хареса и фалиралият мол в края на града. В мандата на Тачева е придобит бивш военен имот в центъра от 6 дка. Но на 4 м отдолу има подпочвена вода, а проектът предвижда 4 подземни етажа. Това означава дренажи, хидроизолации – така сградата, която е по проект за 100 млн. лв. от бюджета на съдебната власт, ще стане 200 млн! Колегите имат мерак за един терен на министерството на правосъдието – 23 дка до затвора, близо до центъра на Варна. Но трябва там да се направи подземен паркинг, горе няма места за колите на магистрати и граждани. Това в необозримо бъдеще… Сега съдът на Девня е на 8 км от центъра на града, във варненската община, а прокуратурата е в частен апартамент – в него прокурорът приема граждани, докато на терасата на съседния собствениците си пекат кюфтета…
– Съдебна жилищна криза, значи?
– В Несебър съдът е в бившата почивна станция „ Житен клас “, а прокуратурата е другаде, с БКС и социалните служби. В Царево прокуратурата и съдът са в бивши хотели, на двата края на града, което е проблем и за съдебната охрана. В Монтана гражданската и наказателната колегии на Районния съд са в различни сгради, прокуратурата – в трета. В Балчик съдът и прокуратурата са под наем в излишно голяма сграда –два етажа с по 14 кабинета плюс съдебни зали. Тя е оценена на 1,4 млн. лв., но собственикът иска 3,5 млн. Да я купим и дума не става, така че един момент Балчик може да се окаже без съдебна сграда. Предоставена е от МС една, строена за нуждите на румънската армия през 1939 г., когато Южна Добруджа е била още румънска територия. Тя е абсолютно непригодна, може само да се събори. Имало е и проект за футуристична съдебна сграда – нещо като летяща чиния, кацнала насред града, но по липса на средства не е построена и тя…Така се събират милионите, неусвоени с години. Иначе ние по годишния си план стартираме с обществени поръчки 35 обекта в Нови пазар, Благоевград, Пазарджик, като всички са на някакъв етап – административна процедура, проектиране, строителство. Правилата са ясни. За текущи ремонти – по 3 оферти, ние предлагаме на комисията за бюджет и финанси най-целесъобразната, която невинаги е най-евтината и се отпускат средства. За основни ремонти таванът е от 50 000 до 270 000 лв., техническите задания са съгласувани с наши експерти. Строителните работи и разходи се контролират от административните ръководителl
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ