100 Кила е творческият псевдоним на родения през 1983 г.

100 Кила е креативният псевдоним на родения през 1983 година във Варна хип-хоп реализатор Явор Янакиев. Семейството му няма огромни финансови запаси и от дребен се постанова да работи какво ли не, с цел да оказва помощ на майка си и на брат си. Постепенно, с непримиримост и хъс, с помощта на персоналните си качества съумява да осъществя фантазиите си, като непрестанно работи крепко и от самото начало се забавлява. Става образец за това по какъв начин от дъното се стига до върха - задоволително е да вярваш в себе си. Участва в записа на песента " Диви и щастливи " на едноименния филм, който от 29 ноември ще е на екраните в страната. Отскоро на пазара е и автобиографичната книга " Свободен ", а на 4 декември от 17 ч. в мол " Парадайз " актьорът ще се срещне с почитатели и ще раздава подписи.

" Популярността ме направи по-смирен "

" Интернет убива всичко, даже живота на един филм "

" Хората не си дават сметка, че обществената мрежа в действителност е техният дом и е доста значимо да знаеш на кого отваряш вратата и кого пускаш вътре "

" Винаги съм желал да се занимавам с национална сигурност "

" Ако почитателите ме харесват, значи, че съм ги докоснал и ходя вярно "

" Аз съм фактор! Не съм просто име от ютюб или телевизионната реклама "

" Хората не знаят, че съм ужасно закостенял "

- Кога разбрахте, че Явор Янакиев може да стане 100 Кила?

- През 1999 година.

- Какво се е случило тогава?

- Ами взех решение, че ще стана рапър. Моят прякор беше Puff, във Варна по този начин ме назовават. И тогава разбрах, че в случай че издам ария с това име, доста хора ще ме обвинят, че съм го взел от Пъф Деди. Реших, че би трябвало да си измисля нов псевдоним. И тъй като има един лаф: " Тоя по какъв начин ме натовари, направи ме 100 кила за две минути ", и крещя: " А, това е крепко! " Защото мога с няколко реплики да накарам хората ужасно да се угнетен - изключително такива, които се имат за огромната работа, доста обичам да ги окачам и да ги натискам по егото.

- Ако трябваше да започнете кариерата си изначало, по същия път ли бихте тръгнали?

- Изминах доста сложен път - в действителност. Доста неща ми се случиха, само че несъмнено - да, бих тръгнал по същия път. Защото до момента не съм имал миг, в който да се срамя от себе си. Така че несъмнено намирам стъпките ми за верни.

- Успели сте " с помощта на... "?

- Благодарение на непримиримост и нелепост. Глупостта е доста значим фактор за триумфа ми, тъй като наближавам да съумявам в нещо, което действително нашето законодателство не пази. Аз съм незаконен - би трябвало да си изваждам парите, без да продавам дискове. Сещате ли се? Никой не пази производителя на музика - създателя и изпълнителя. Но какво съм аз?! То огромни имена от наши артисти умират, без да има кой да ги погребе, пък аз съм тръгнал да се окайвам. Един пръдльо. Варненски рапър, който няма нищо. Но, действително видяно, имената на театъра, на културата в България почиват сами и се молят някой да ги откри преди третия ден, с цел да могат да ги погребат. Защото няма по какъв начин да се нахранят с тези мизерни пенсии, пък камо ли да си купят място на гробищата и да бъдат заровени с почестите, които заслужават като дейци на българската просвета. Представяте ли си?! Това е огромен проблем, тъй като, в случай че е целеустремено, значи, че някой желае да затрие българската просвета, която е толкоз необятно разбиране, че е обвързвана тотално с българската националност. Изчезнат ли културата и битът ни, изчезваме и ние. Всички ставаме снаксове и зеленчуци.

- Най-необичайното място, на което сте имали изяви, е...?

- Зоологическата градина във Варна, където имах присъединяване на един 1 юни. На автогарата в Чирпан също съм пял. На много места, които са такива - уау, само че не мога да ви кажа повече.

- Убива ли интернет изпълнителите през днешния ден или, в противен случай, им оказва помощ да станат известни по-лесно и по-бързо?

- Определено ги убива. Интернет убива всичко, даже живота на един филм. Навремето песните и киното имаха доста дълъг живот - хубавите, а в този момент тази преконсумация разрешава след месец всичко да е оттекло и да е сухо.

- Какво е отношението ви към обществените мрежи?

- Стига да са употребявани вярно, няма нищо неприятно в тях. Но хората не си дават сметка, че обществената мрежа в действителност е техният дом и е доста значимо да знаеш на кого отваряш вратата и кого пускаш вътре.

- Канили ли са ви да пеете в предизборни акции?

- Да, само че съм отказвал, тъй като съм отчаян от българската политика. Обявих, че в случай че някой желае да пея за него, хонорарът ми е сред 10 и 20 хиляди лв. на концерт. За да мога да бъда сигурен, че ще ми откажат. Или в случай че ще одобряват, парите са толкоз доста, че изобщо няма да ми пука - излизам, пея, взимам си кинтите, отивам да проливам плоча на къщата...

- Заложихте напоследък на образованието, следващата година ще сте зрелостник. Това ли е повода да вадите по-малко части - тъй като се съсредоточихте върху учебното заведение, или има нещо друго?

- О, не! Всъщност не съм вадил по-малко части. Реално видяно, предходната година през септември изкарах три песни в един ден, което го няма в българската музика и въобще на никое място. Аз съм един от най-активните български музиканти и актьори. Иначе в този момент излизат пет нови песни на 100 Кила и клипове към тях. Очаквайте едно парче с националната певица Албена Вескова, още едно с Гери-Никол, плюс други. Пак ще се опитам някак си да им дам време, само че, да речем, в идната половин година всеки месец ще излиза мое ново парче!

- Все отново - за какво решихте да се върнете в учебно заведение?

- За да мога един ден, в случай че Господ ме подари с деца, да им пискам на главата: " Абе, учи! " Второ, на всички българи, които са си разрешили да пропуснат този миг - по всевъзможни аргументи: дали е трябвало да работят или да гледат фамилии, или просто са напуснали България, желаех да им покажа, че не е късно! Важното е да завърша приблизително обучение, а по-късно ставам студент.

- Избрахте ли към този момент какво ще следвате?

- Честно да ви кажа, колебая се, триумя се дори. Винаги съм желал да се занимавам с национална сигурност, тъй като имам доста бърза мисъл. Годините ми на улицата са ми посочили доста способи, които мога да употребявам, с цел да оказвам помощ нещата да се случват. Другите ми ползи към този момент ще запазя за себе си - и те са доста мощни в практиката. Разбира се, продуцентство мисля също да завърша. Но, хора, просто нямам предел! Може и да не запиша единствено една компетентност. Постоянно имам нови цели и нови задания, които желая да реализира. И няма нещо да ме спре и да ме разколебае!

- У нас или зад граница ще учите?

- Нямам искания. Знанията са си познания, без значение къде си - в България или в чужбина. Това са разнообразни модули, които ти показват друг материал, друго виждане на нещата. Западняците влизат доста детайлно във всичко, което доста ме кефи. Тук пък просветителната система в някои звена е доста остаряла и ни занимава с неща, които към този момент не съществуват. Както да вземем за пример в уроците ми по история за ХI клас имаше въпроси за времето, когато можехме да се похвалим с промишленост, с машинно произвеждане... Сега това към този момент не съществува. Обаче въпросът в час е заложен, а аз не мога да дам отговор, тъй като тези неща ги няма отпреди 1990 година Но на тяхно място би трябвало да имаме нещо ново. Самата България доста се промени. Трябва да учим други култури, народности, традиции - всичко...

- Хрумвало ли ви е в миналото да се установите за непрекъснато в чужбина?

- Да, само че може би след 55-60-годишна възраст, с цел да мога умерено да лежа на някой плаж, разбираш ли, и просто да си броя заболяванията по през целия ден и да се кефя на всичко.

- Как ви е трансформирала известността?

- Направи ме по-смирен, тъй като разбрах, че хората доста се дистанцират и се опасяват от това. Пък аз съм добросърдечен човек и желая да споделям. Иначе, един от най-големите ми недостатъци на известността е, че във всеки ресторант аз сготвям, аз изяснявам кое по какъв начин да се свари, к`во е, що е... То е неуместно! Не става някакъв мегаготвач да стои откъм гърба, пък аз: в този момент, в случай че може, към каперсите да има и малко яхнийка, домати, лук, гъбки... Хората са правили някакво меню с години, което се е потвърдило. И в този момент 100 Кила идва да изяснява по какъв начин се прави яхния от скариди...

- Важно ли е за вас да ви харесват почитателите?

- Ами, да, несъмнено, значимо ми е, тъй като това е моята работа. Ако ме харесват, значи, че съм ги докоснал и ходя вярно.

- Забелязах, че не отказвате на никого фотография, селфи или подпис...

- Не ги отхвърлям, тъй като съм наясно, че на този свят ще съм доста малко време и отпътувам след туй, и ставам просто един спомен. А фотосите са мемоари. С огромен кеф бих бил част от спомените на хората.

- Преди няколко години разбихте на пух и прахуляк много от стандартите за рапърите с влизането си в риалитито " Звезден стажант ", където разкрихте някои от своите достолепия и се представихте като човек с доста качества. Това ли беше задачата, когато се съгласихте да се включите в този формат?

- Като одобрявах да вземам участие в предаването, изобщо не знаех, че ще вадим тези страсти от хората. Даже, почтено казано, бях гледал " Стажантът " с Тръмп, където обществения акцент го няма, нали. Докато тук, в нашето предаване, можех умерено да отида в магазина, където целият квартал да слезе и да се забележим, което беше равнища над американското риалити. Не ми беше такава концепцията, само че пък се получи и не скърбя, че демонстрирах тази част от себе си. Защото действително аз се държа тъкмо по този начин. Това ме крепи мен - да съм си добросърдечен, да се пробвам да оказвам помощ. Имам си своите недостатъци - големи или не толкоз, само че съм човек, хора! Аз съм от тези, които, като видят, че бъркат, гледат да се поправят.

- Хрумвало ли ви е в миналото да извършите огромен концерт, примерно в зала 1 или в този момент към този момент е съвременно в " Арена Армеец " в София? Смятате ли, че ще напълните такива огромни пространства с почитатели?

- Ами, да ви кажа почтено, аз в действителност действително върша такива концерти. Не са в тези зали, само че групирам много почитатели. Да речем, последният сходен концерт беше в Гърция, като успяхме да зарадваме над 4-5 хиляди индивида, което в действителност не мога да кажа, че е " Арена Армеец ". Но в действителност действително в една такава зала концерт се прави единствено за егото на изпълнителя. Повечето даже подаряват билети, с цел да запълнят местата. А от това няма огромна изгода. Не бих си захранвал егото с подобен концерт. Пял съм дружно със Снуп Доги Дог и то в " Арена Армеец "! На мен ми стига. С Рик Рос записахме общо парче, в което той имитира моя метод на пеене. Феновете го осъзнават, тъй като го чуват! Това възприятие няма кой да ми го даде. Голямата аудитория съм я виждал и съм бил пред нея. Аз съм подобен човек, че в случай че направя концерт от сходен мащаб, ще поканя всички, с които съм пял, с цел да излезем дружно на сцената. Нека ги изброя, какъв брой души са: това са Бобо, Лора Караджова, Маги Джанаварова, " Ъпсурт ", Дичо, Рик Рос, Дабъл Ди, Нели Рангелова, Цветелина Янева, D2, Гудслав, Уош Министерски съвет... Дано не пропущам някого.

- Такъв концерт ще продължи няколко часа...

- Поне! Последният ми албум е от 25 песни, хора! Не познавам реализатор, който през последните 15-20 години да е правил нещо сходно. Аз съм фактор! Не съм просто име от ютюб или телевизионната реклама.

- В един от най-новите български филми звучи ария във ваше осъществяване. Как направихте парчето " Диви и щастливи " и какъв брой време ви лиши?

- Може би към два месеца. Почувствах се пъклен поласкан, че от екипа на Мартин Макариев и група D2 се обръщат към мен да вземам участие в парчето. Като чух самата музика, разбрах, че става въпрос за нещо доста готино. И крещя - хора, просто го започвам, бъдете сигурни.

- Как оценявате крайния резултат?

- Определено съм доста удовлетворен. Даже ми направи усещане, че клипът е ужасно прочувствен. Разчувствах се още до момента в който го гледах, тъй като се концентрира върху огромно другарство и перипетиите, през които би трябвало да минеш, с цел да го задържиш.

- Див или благополучен е Явор Янакиев?

- Див съм си, по какъв начин!? Всъщност аз съм си българин, ние сме си земевладелци, скотовъди. Така че дори съм си и селяндур див, разбираш ли?! Защото мисля, че в България сме единствено провинция, нали. Да ме простят всички буржоа, които мислят, че сме някаква аристократична страна. Не, не сме. Ние сме си хора на полето и на морето.

- След като направихте ария за филм, изкушавала ли ви е в миналото концепцията да се снимате в киното?

- Определено! Дори няколко години преди този момент имах присъединяване в два страхотни телевизионни сериала, които ми дадоха опция да покажа себе си - " Домашен арест " и " Столичани допълнително ". Магията на киното несъмнено ме влече, както и на малкия екран, несъмнено.

- Какво смятате за най-голямото ви достижение в персонален проект?

- На този стадий - че се върнах в учебно заведение, с цел да мога да завърша образованието си. Горд съм с това, тъй като в действителност е значимо.

- Казват, че с цел да успее човек, са нужни 99% труд и 1% гений. Съгласен ли сте с сходно изказване?

- Да. Аз имам 1% гений, несъмнено.

- Какво не знаят хората за 100 Кила, а бихте могли най-малко частично да разкриете?

- Не знаят може би, че съм ужасно закостенял. Това от песните ми не можеш да го схванеш. Но щом става въпрос непосредствено за мен, се трансформирам в страшна консерва...