Пламна петролът на Рияд
1.
В нощта на 14-и септември небето над Саудитска Арабия пламна в огън и гъст пушек: горяха две големи петролни рафинерии на компанията " Арамко " (ARAMCO) - международна американо-саудитска компания за произвеждане на нефт и петролни артикули. Всъщност, от много време въпросната компания си е чисто американска, от кумова срама, в управлението й има някой и различен саудитец, чиято функционалност е да се подписва под тази част от милиардите, които отиват за Рияд (естествено, по-голямата част е за Големия брат).
И по този начин - за една нощ се трансфораха в пепел съвсем половината от промишлените мощности на " Арамко " в Саудитска Арабия. Според някои данни, съвсем на половина е спаднало производството на обработен петрол и нефтопродукти. Загубите от това са големи - и като индустриални мощности и като изгубени изгоди от внезапния продуктов спад.
И може ли да си визиите кой стои зад това?
Една неголяма опозиционна формация от неголямата страна Йемен, по този начин наречените хути (или хутси), които водят революция против ръководещите, които пък, от своя страна, са подкрепяни от Саудитска Арабия. И в тази връзка на хутите са били нужни 10 дрона (безпилотни самолети, дълги по няколко метра, способни да придвижват няколко десетки кг товар и снабдени с прекомерно мощни компютри, способни да отведат хвърчащата машина до набелязаната цел).
Именно тези, на пръв взор почтени самолетчета, са съумели да трансфорат в пепел извънредно огнеопасните рафинерии на " Арамко ". Незабавно в мрежата се посипаха мнения кой в действителност е снабдил йеменските въстаници с тези скъпо струващи летящи роботи?
Част от медийните прожектори неотложно се насочиха към Иран, който пък от своя страна подрепя хутите. Така или другояче, тази връзка ще бъде мъчно установима. Остава голият факт - голям стопански удар против американската петроиндустрия и - Забележете! - в дните към годишнината от трагичните събития на 11 септември 2001 година, когато самолети с терористи нападнаха кулите близнаци в Ню Йорк и лишиха живота на над 3000 души.
2.
Несъмнено, тази голяма огнена клада притегля преди всичко вниманието към Саудитска Арабия, тази страна, под чиято земя, безусловно на всяка крачка, извира " черно злато ", където се карат най-скъпите леки коли и се лети с най-луксозните реактивни джетове, където работят хиляди експерти от Европа, Америка, Индия (пари за заплати Аллах дал) и кой ли не още, където се строят големи супермодерни джамии за хиляди вярващи. И, несъмнено, това е
най-верният другар и съдружник на Съединени американски щати
от Близкия изток, за който като за покойниците се написа или положително или нищо.
Всъщност, не съм задоволително прецизен, тъй като преди месеци, когато саудитски принц изпрати в Истанбул главорези, с цел да убият и разфасоват на части прочут арабски публицист и публицист - съперник на режима на Рияд, избухна огромен интернационален скандал и управляващите в Турция доста бързо разкриха кои са причинителите на отвратителното закононарушение. Но, несъмнено, до принца гарант не се стигна...
И по този начин, Рияд - столица на Саудитска Арабия: какво, на процедура, съставлява сърцето на тази неголяма, само че извънредно богата страна? Преди всичко - място, където най-стриктно се извършват предписанията на свещените мюсюлмански книги. Колите са си коли, самолетите - самолети, вездесъщите климатици - климатици, само че това не пречи на ръководещите да носят наподобяващите на бели нощници обичайни носии и да се развяват с тях по света, без значение, че към този момент сме ХХI век. Традицията, господа, традицията!
Пак по същата традиция, до наскоро (а може би и сега) в пазарни дни се секат ръцете на крадци - преди без, а по сетне по-хуманно, с анестезия.
Рияд за мен е и една колоритна история от недалечното минало. Накратко: саудитски принц е другар на семейство английски дипломати в тази арабска столица. Гостува им постоянно, само че един път под въздействие на алкохола или на буйната арабска кръв стартира намерено да пощипва домакинята и брачният партньор, с съображение, го изритва от вкъщи си. На другата заран изтрезнял, само че афектиран, принцът се връща още веднъж с автомат в ръка и невъзмутимо прострелва някогашния си английски другар. Съпругата му пада в несвяст. Следва кралско писмо с предложение до безутешната вдовица - голямо парично обезщетение или главата на виновника.
Вдовицата отвръща нещо в смисъл: " Достатъчно кръв! " и неотложно получава чек за торба пари. Когато излиза на прага на къщата си против нея се озъбва и прясно отрязаната глава на принца, забучена на оградата. Кралска благотворителност. Вдовицата още веднъж пада в несвяст. Почти като в приказките от " 1001 нощ "...
3.
Дотук със " занимателните " истории. Въпросът е
къде отиват петро милиардите,
които се леят като река десетилетия наред към Саудитска Арабия? За разкош, градежи, привилегии? Не. Преди всичко за разпространяване, реклама и одобряване на уахабизма - най-консервативният, най-краен вид на така наречен мюсюлмански фундаментализъм. Та да си спомним създателя на мрачната и кървава " Ал Кайда " - саудитецът Осама бен Ладен, който подреди всеобщото изтребване в Ню Йорк. И даже, както се оказва в този момент, е " командировал " свои съотечественици за подготовката и реализацията на терористичния акт. А от кое място се взеха толкоз надъхани фундаменталисти, оформили редиците на още по-кървавата, към този момент някогашна ислямска страна? Кой ги възпита, кой ги провежда? Отговорите занапред предстоят. Но да си напомним " дребния " факт, че даже и нашенски роми от Пловдив и Пазарджик, против прилични месечни заплати в долари, ненадейно се превръщаха в свръхверни ислямисти, пускаха гъсти бради, забулваха айшетата си с чадори, тук, у нас, на хиляди километра от Саудитска Арабия...
С помощта на чичо Сам, ролята на Саудитска Арабия в разгръщането на крайния, недопустим фундаментализъм, е минимизирана доста, да не кажа до нула. Сегашният удар против петролните рафинерии на " Арамко " в Саудитска Арабия демонстрира обаче, че Щатите към този момент не са в положение да опазват пръснатото си по целия свят имущество. Нещо повече - наказани са на една непрекъсната и растяща неустановеност. По-рано, единствено преди години, опциите за нанасяне на отдалечен удар принадлежаха единствено на шепа страни " ракетоносители ". Днес това е във опциите даже на една неголяма въоръжена формация. А на следващия ден?
В нощта на 14-и септември небето над Саудитска Арабия пламна в огън и гъст пушек: горяха две големи петролни рафинерии на компанията " Арамко " (ARAMCO) - международна американо-саудитска компания за произвеждане на нефт и петролни артикули. Всъщност, от много време въпросната компания си е чисто американска, от кумова срама, в управлението й има някой и различен саудитец, чиято функционалност е да се подписва под тази част от милиардите, които отиват за Рияд (естествено, по-голямата част е за Големия брат).
И по този начин - за една нощ се трансфораха в пепел съвсем половината от промишлените мощности на " Арамко " в Саудитска Арабия. Според някои данни, съвсем на половина е спаднало производството на обработен петрол и нефтопродукти. Загубите от това са големи - и като индустриални мощности и като изгубени изгоди от внезапния продуктов спад.
И може ли да си визиите кой стои зад това?
Една неголяма опозиционна формация от неголямата страна Йемен, по този начин наречените хути (или хутси), които водят революция против ръководещите, които пък, от своя страна, са подкрепяни от Саудитска Арабия. И в тази връзка на хутите са били нужни 10 дрона (безпилотни самолети, дълги по няколко метра, способни да придвижват няколко десетки кг товар и снабдени с прекомерно мощни компютри, способни да отведат хвърчащата машина до набелязаната цел).
Именно тези, на пръв взор почтени самолетчета, са съумели да трансфорат в пепел извънредно огнеопасните рафинерии на " Арамко ". Незабавно в мрежата се посипаха мнения кой в действителност е снабдил йеменските въстаници с тези скъпо струващи летящи роботи?
Част от медийните прожектори неотложно се насочиха към Иран, който пък от своя страна подрепя хутите. Така или другояче, тази връзка ще бъде мъчно установима. Остава голият факт - голям стопански удар против американската петроиндустрия и - Забележете! - в дните към годишнината от трагичните събития на 11 септември 2001 година, когато самолети с терористи нападнаха кулите близнаци в Ню Йорк и лишиха живота на над 3000 души.
2.
Несъмнено, тази голяма огнена клада притегля преди всичко вниманието към Саудитска Арабия, тази страна, под чиято земя, безусловно на всяка крачка, извира " черно злато ", където се карат най-скъпите леки коли и се лети с най-луксозните реактивни джетове, където работят хиляди експерти от Европа, Америка, Индия (пари за заплати Аллах дал) и кой ли не още, където се строят големи супермодерни джамии за хиляди вярващи. И, несъмнено, това е
най-верният другар и съдружник на Съединени американски щати
от Близкия изток, за който като за покойниците се написа или положително или нищо.
Всъщност, не съм задоволително прецизен, тъй като преди месеци, когато саудитски принц изпрати в Истанбул главорези, с цел да убият и разфасоват на части прочут арабски публицист и публицист - съперник на режима на Рияд, избухна огромен интернационален скандал и управляващите в Турция доста бързо разкриха кои са причинителите на отвратителното закононарушение. Но, несъмнено, до принца гарант не се стигна...
И по този начин, Рияд - столица на Саудитска Арабия: какво, на процедура, съставлява сърцето на тази неголяма, само че извънредно богата страна? Преди всичко - място, където най-стриктно се извършват предписанията на свещените мюсюлмански книги. Колите са си коли, самолетите - самолети, вездесъщите климатици - климатици, само че това не пречи на ръководещите да носят наподобяващите на бели нощници обичайни носии и да се развяват с тях по света, без значение, че към този момент сме ХХI век. Традицията, господа, традицията!
Пак по същата традиция, до наскоро (а може би и сега) в пазарни дни се секат ръцете на крадци - преди без, а по сетне по-хуманно, с анестезия.
Рияд за мен е и една колоритна история от недалечното минало. Накратко: саудитски принц е другар на семейство английски дипломати в тази арабска столица. Гостува им постоянно, само че един път под въздействие на алкохола или на буйната арабска кръв стартира намерено да пощипва домакинята и брачният партньор, с съображение, го изритва от вкъщи си. На другата заран изтрезнял, само че афектиран, принцът се връща още веднъж с автомат в ръка и невъзмутимо прострелва някогашния си английски другар. Съпругата му пада в несвяст. Следва кралско писмо с предложение до безутешната вдовица - голямо парично обезщетение или главата на виновника.
Вдовицата отвръща нещо в смисъл: " Достатъчно кръв! " и неотложно получава чек за торба пари. Когато излиза на прага на къщата си против нея се озъбва и прясно отрязаната глава на принца, забучена на оградата. Кралска благотворителност. Вдовицата още веднъж пада в несвяст. Почти като в приказките от " 1001 нощ "...
3.
Дотук със " занимателните " истории. Въпросът е
къде отиват петро милиардите,
които се леят като река десетилетия наред към Саудитска Арабия? За разкош, градежи, привилегии? Не. Преди всичко за разпространяване, реклама и одобряване на уахабизма - най-консервативният, най-краен вид на така наречен мюсюлмански фундаментализъм. Та да си спомним създателя на мрачната и кървава " Ал Кайда " - саудитецът Осама бен Ладен, който подреди всеобщото изтребване в Ню Йорк. И даже, както се оказва в този момент, е " командировал " свои съотечественици за подготовката и реализацията на терористичния акт. А от кое място се взеха толкоз надъхани фундаменталисти, оформили редиците на още по-кървавата, към този момент някогашна ислямска страна? Кой ги възпита, кой ги провежда? Отговорите занапред предстоят. Но да си напомним " дребния " факт, че даже и нашенски роми от Пловдив и Пазарджик, против прилични месечни заплати в долари, ненадейно се превръщаха в свръхверни ислямисти, пускаха гъсти бради, забулваха айшетата си с чадори, тук, у нас, на хиляди километра от Саудитска Арабия...
С помощта на чичо Сам, ролята на Саудитска Арабия в разгръщането на крайния, недопустим фундаментализъм, е минимизирана доста, да не кажа до нула. Сегашният удар против петролните рафинерии на " Арамко " в Саудитска Арабия демонстрира обаче, че Щатите към този момент не са в положение да опазват пръснатото си по целия свят имущество. Нещо повече - наказани са на една непрекъсната и растяща неустановеност. По-рано, единствено преди години, опциите за нанасяне на отдалечен удар принадлежаха единствено на шепа страни " ракетоносители ". Днес това е във опциите даже на една неголяма въоръжена формация. А на следващия ден?
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ