7 души, които ще изгубите през живота си
1. Приятелят, който ви е разочаровал
Всички имаме по един подобен. Някои имат повече от един. Това е другар, с който сте се смели, плакали сте, работили сте един до друг, само че за който, някъде надълбоко вътре в себе си – там, където е интуицията – сте знаели, че не ви мисли положителното. Този другар може да е извънредно добър човек. Дори може да не желае да ни нарани. Но все пак го прави.
Така се случи и с Хелън, другарка от 15 години. Един следобяд Хелън ми пристигна на посетители. Беше дружно с жена, която не познавах. Тъкмо в този миг синът ми беше в характерен за всяко малко дете изблик на тръшкане за нещо, а аз се радвах на това тръшкане. Като бебе беше извънредно болен и съвсем не умря. Давах всичко, с цел да видя това обикновено детско държание. Беше с почервеняло лице, пищящ, тракащ с дребните си крачета. Жив! Здрав!
Докато го прегръщах, дочух, че приятелката на Хелън я пита на колко години е синът ми. И тогава видях отражението на Хелън в огледалото, до момента в който с превръщане на очи и неблагоприятно люлеене на глава споделяше: „ На две е. ” Беше ужасяващ миг – равносметка, осъзнаване на възгледите ѝ и на безспорната ѝ липса на емпатия. В последна сметка ѝ обърнах внимание за това. Но какво, в действителност, имаше да се приказва? Тя ми се извини неведнъж. Приех извинението, само че знаех, че нещата посред ни в никакъв случай няма да са същите. Хелън беше част от образованието ми за това кого може да позволи в най-близкия си кръг. И урокът е теоретичен.
2. Приятелят, който вие сте разочаровали
Със Сара се запознахме в колежа и неотложно се сприятелихме. Мислех си, че постоянно ще се познаваме. След колежа животът ни раздели. Аз се реалокирах в Ню Йорк и започнах работа. Тя се върна у дома, на юг, омъжи се и роди деца, преди аз да имам свои. Годините минаваха и имахме все по-малко общи неща. Отдалечавах се от ден на ден и повече. Спрях да ѝ подвигам телефона.
Бях прекомерно млада, с цел да осъзная, че старите другари са тези, които ти припомнят какъв си бил в миналото. Бях прекомерно млада, с цел да знам, че, въпреки че ще остареем и ще сменим младостта, както змия сменя кожата си, тази наша същина е значима и би трябвало да държим наоколо хората, които са ни познавали тогава, с цел да ни напомнят за пътешествието, което сме имали. Все още не знаех, че има доста аспекти на другарството, надалеч по-важни от шерването на кариера, деца, учебното заведение, житейския ни път.
Със Сара имахме връзка на доста по-дълбоко равнище и фактът, че един ден няма да се клатушкам на клатещ стол до нея в някой старешки дом, понякога ме натъжава. Аз прецаках всичко. Сара, в случай че четеш това, скърбя.
Всички имаме по един подобен. Някои имат повече от един. Това е другар, с който сте се смели, плакали сте, работили сте един до друг, само че за който, някъде надълбоко вътре в себе си – там, където е интуицията – сте знаели, че не ви мисли положителното. Този другар може да е извънредно добър човек. Дори може да не желае да ни нарани. Но все пак го прави.
Така се случи и с Хелън, другарка от 15 години. Един следобяд Хелън ми пристигна на посетители. Беше дружно с жена, която не познавах. Тъкмо в този миг синът ми беше в характерен за всяко малко дете изблик на тръшкане за нещо, а аз се радвах на това тръшкане. Като бебе беше извънредно болен и съвсем не умря. Давах всичко, с цел да видя това обикновено детско държание. Беше с почервеняло лице, пищящ, тракащ с дребните си крачета. Жив! Здрав!
Докато го прегръщах, дочух, че приятелката на Хелън я пита на колко години е синът ми. И тогава видях отражението на Хелън в огледалото, до момента в който с превръщане на очи и неблагоприятно люлеене на глава споделяше: „ На две е. ” Беше ужасяващ миг – равносметка, осъзнаване на възгледите ѝ и на безспорната ѝ липса на емпатия. В последна сметка ѝ обърнах внимание за това. Но какво, в действителност, имаше да се приказва? Тя ми се извини неведнъж. Приех извинението, само че знаех, че нещата посред ни в никакъв случай няма да са същите. Хелън беше част от образованието ми за това кого може да позволи в най-близкия си кръг. И урокът е теоретичен.
2. Приятелят, който вие сте разочаровали
Със Сара се запознахме в колежа и неотложно се сприятелихме. Мислех си, че постоянно ще се познаваме. След колежа животът ни раздели. Аз се реалокирах в Ню Йорк и започнах работа. Тя се върна у дома, на юг, омъжи се и роди деца, преди аз да имам свои. Годините минаваха и имахме все по-малко общи неща. Отдалечавах се от ден на ден и повече. Спрях да ѝ подвигам телефона.
Бях прекомерно млада, с цел да осъзная, че старите другари са тези, които ти припомнят какъв си бил в миналото. Бях прекомерно млада, с цел да знам, че, въпреки че ще остареем и ще сменим младостта, както змия сменя кожата си, тази наша същина е значима и би трябвало да държим наоколо хората, които са ни познавали тогава, с цел да ни напомнят за пътешествието, което сме имали. Все още не знаех, че има доста аспекти на другарството, надалеч по-важни от шерването на кариера, деца, учебното заведение, житейския ни път.
Със Сара имахме връзка на доста по-дълбоко равнище и фактът, че един ден няма да се клатушкам на клатещ стол до нея в някой старешки дом, понякога ме натъжава. Аз прецаках всичко. Сара, в случай че четеш това, скърбя.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ