Бюджет 2020: Прогнозите за инвестиции са повече от скромни*
1. Макрорамката и рисковете
Бюджетът е направен въз основата на есенната макроикономическа прогноза, която планува леко закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт от планирани 3.4% през тази година до 3.3% през 2020 година и запазването на този ритъм до 2022 година в това число. При умерени инфлационни упования номиналният растеж на стопанската система ще доближи 6.9% през 2020 година Заложени са най-малък растеж на заетостта от 0.2% през 2020 година и спад на безработицата до 4.1%. Темпът на увеличение на заплатите ще се забави до 7.4% през 2020 година и 6.9% през 2021 година Сходен развой се чака и при заемите за семействата, които може да набъбнат с 8.8% през идната година. Вносът се планува да пораства с двойно по-бърз ритъм от износа, въпреки и в целия тригодишен интервал да се чака остатък по настоящата сметка. Все отново прогнозата отчетливо е основана на към този момент почналия развой на последователно усилване на ролята на вътрешното търсене като водещ фактор за стопански напредък.
Допусканията за стопанската динамичност въздействат директно върху обществените доходи. Правителството чака растеж на данъчно-осигурителните доходи от 7% - съвсем еднакъв на номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт. В средносрочната рамка е прегледан един различен сюжет, при който действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е с 0.6 процентни пункта (пр.п.) по-нисък, като анализът сочи, че резултатът ще е по едно и също време стесняване както на приходите, по този начин и на разноските в бюджета, или с други думи - бюджетното салдо няма да бъде влошено. Този вид обаче изключва някакви съществени разтърсвания в световната и европейската стопанска система и финансова система - а учредения за терзания има премного. Тук ще споменем единствено ескалиращите ограничавания пред свободната търговия (т.нар. търговски войни), сериозното закъснение на китайската стопанска система и обвързваните с това резултати върху промишлеността във водещи стопански системи като Германия, тежките дългови и банкови проблеми в Италия и въобще неналичието на явен небосвод за излизане от политиката на негативни лихви и количествени удобства в еврозоната.
При криза в действителната стопанска система в еврозоната обаче растежът в България ще се свие доста повече от 0.6 прочие п., като може да се чака доста понижение на износа, обвързваното с това утежняване на фирмените салда, съкращения на личен състав, оттова и понижено ползване, изключително на артикули за дълготрайна приложимост. При нова финансова/дългова рецесия банковият бранш у нас няма по какъв начин да не промени държанието си във връзка с изискванията за кредитиране, което ще има значими последствия за строителството и дейностите по веригата на добавената стойност.
Основания за сдържан оптимизъм дават другите стартови условия към днешния миг от тези директно преди началото на рецесията от 2008 - 2009 година Сега настоящата сметка е с остатък, тогава беше с недостиг от 25% от Брутният вътрешен продукт. Рязкото стесняване на вложенията и потреблението след 2009 година повлияха доста върху бюджетните доходи, до момента в който сегашният цикъл на стопански напредък е съпроводен с много по-бавен растеж на потреблението и доста по-слабо повишаване на капиталообразуването. Заетите в строителството в този момент са много по-малко от заетите през 2008 година - надлежно предстоящите съкращения при потрес в строителната интензивност няма да бъдат толкоз значими.
Отделно хипотезата, че съвсем е доближат връх на заетостта, е достоверна само при липса на активизация на лица, които са (досега) в периферията на работната мощ - младежи, майки с деца, хора в преклонна възраст или с увреждания и други Възможно е част от тях да се задействат и да се включат в предлагането на труд. Прогнозата за растеж на вложенията е много скромна - 3.9% действителен растеж в брутообразуване на главен капитал при директни непознати вложения от едвам 2.6% от Брутният вътрешен продукт. Дори при отрицателни външни развития тези консервативни стойности могат елементарно да бъдат реализирани и даже надвишени. В избран смисъл резултатът от стесняване на износа и вероятно закриване на работни места в настоящите предприятия може ненапълно най-малко да бъде обезщетен от нахлуване на нови вложители, които имат стратегически небосвод на обмисляне и не се въздействат от настоящата обстановка. Можем да чакаме и по-сериозен растеж на обществените вложения, още повече че през 2019 година те още веднъж изостават от програмата и евентуално разноските няма да бъдат изпълнени - въпреки да не е ясно до каква степен държавното управление ще успее да доближи заложените близо 6.6 милиарда лв. финансов бюджет за 2020 година
2. Основни параметри
Няма изненади в заложеното нулево бюджетно салдо, което е средносрочна цел на фискалната политика, включена още в средносрочната бюджетна прогноза за 2018 - 2020 година Ако макропрогнозата се удостовери, в годините до 2022 година държавното управление ще поддържа уравновесен бюджет. В резултат за интервала до 2022 година консолидираният обществен дълг може да се чака да спадне под 20% от Брутният вътрешен продукт през идната година и до 18.2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година През 2020 година и 2021 година няма да има обилни падежи по действителен дълг, като скупчването на погашения е за 2022 и 2023 година Размерът и структурата на дълга, както и плануваният уравновесен бюджет дават съображение да се смята, че има „ фискално пространство “ за покриване и финансиране на вероятно несъблюдение на приходите и обвързвания с това бюджетен недостиг през идната година.
Не се плануват промени в данъчните размери, като държавното управление разчита на продължение на ограниченията за повишение на данъчната събираемост - евентуален резултат от препоръчаните към този момент промени в няколко данъчни закона. При всички случаи даже сполучливата реализация на задачите по ограничение на практиките на заобикаляне на облагането ще има релативно дребен принос на фона на общите обществени доходи.
Текущите разноски се чака да набъбнат с 5.9%, като при финансовите има лек спад, само че това се дължи напълно на еднократно регистрираните на касова основа 2.2 милиарда лв. разноски за придобиване на бойни самолети през 2019 година Големият проблем в действителност е в цялостния метод при обмисляне и осъществяване на капиталовите планове, като в избрани години държавното управление не съумява да похарчи забележителна част от заложеното в бюджета и го трансферира в последните месеци от годината за други цели. С приближаване на крайния период за разплащане по планове, финансирани със средства от Европейски Съюз за програмния интервал 2014 - 2020 година, евентуално бенефициентите ще се задействат. Заедно с това най-малко няколко инфраструктурни обекта с национално финансиране ще навлязат в по-напреднала фаза през 2020 година и ще има действителни финансови разноски за годината. Едновременно с това можем да предположим, че за поредна година има „ буфер “ в капиталовата стратегия - т.е. разноски, които може и да не се осъществят, а икономиите да компенсират възможен спад на приходите.
3. Приоритети
Правителството не изненадва и тук - продължава повишението с изпреварващ ритъм на заплатите на учителите и сякаш най-сетне ще започва тол системата. При пенсиите ще има нарастване по така наречен швейцарско предписание. Повишаването на възнагражденията в бюджетния бранш с 10% е повтаряне на мярката за 2019 година Повишава се размерът за минималната работна заплата с към 9%.
4. Ефективност на разноските и промени
По-подробен разбор на успеваемостта и ефикасността на обществените политики можем да създадем единствено след подробен прочит на приложените програмни бюджети, като ИПИ ще показа за поредна година „ различен бюджет “ с оферти за промени през ноември. Може да се означи най-малко следното:
- Крайно време е да се преглеждат обществените разноски и политики като инструмент за дълготрайна инвестиция в човешки капитал. Все още огромен дял от разноските не са ориентирани, а по-скоро съставляват заплащане на дребни суми на доста хора, основано на официални критерии. Обратно, едвам в начален стадий са разходни стратегии, при които се финансират обществени услуги и ограничения, които водят до трайно решение на проблемите на беднотия и обществено изключване. Предстои да забележим да вземем за пример по какъв начин ще се приложат промените в политиката за подкрепяне и интеграция на хора с увреждания, признати и при значителен публичен напън.
- В образованието през последните години са стартирани доста промени, ориентирани към повишение на достъпа, посещаемостта и просветителните резултати. Повишаването на учителските заплати би трябвало да се преглежда като инструмент и единствено първа стъпка към същинската цел - привличане на способни и стимулирани хора в специалността. Предотвратяването на отпадането и непосещаването на учебно заведение изисква и ограничения в доста други области, в това число обществените политики, промени на пазара на труда и други
- Повишаването на приходите на заетите в бюджетната сфера единствено по себе си не е макропроблем. Така или другояче за последните четири години заплатите в България са нарастнали приблизително с 45% и действителностите на пазара на труда не могат да подминат обществения бранш. Въпросът е насочването на повече средства да е съпроводено с промени за възстановяване на действието на администрацията, а дружно с това и привличане и задържане на квалифицирани и стимулирани чиновници.
- За следващ път нямаме направен и признат модел за установяване на минималната работна заплата. Така този инструмент остава на решението на държавното управление, а дружно с това - под обичаен популистки напън. Отново във времена на рекордна претовареност и стопански напредък растеж на минималната заплата не влияе отрицателно на огромна част от бизнеса, само че при криза и редуциране на работните места размерът й би трябвало да е съгласуван най-много със опазване на конкурентоспособността на работодателите и опазване на работните места.
- За опазването на здравето, наподобява, още веднъж ще има отсрочване на „ новия модел “ на финансиране. Извън чисто бюджетния аспект на търсенето на резултатност на харчените пари в системата, от качеството и достъпа до опазване на здравето зависи дълготрайното положение на човешкия капитал. Тази взаимовръзка е както на равнище работоспособност и здравен статус на заетите лица, което несъмнено е кратковременен приоритет за бизнеса, по този начин и в измерението на демографските трендове и миграция през решението на жителите да изберат живот и бъдеще в България за фамилиите си.
* Заглавията са на редакцията
Бюджетът е направен въз основата на есенната макроикономическа прогноза, която планува леко закъснение на действителния напредък на Брутният вътрешен продукт от планирани 3.4% през тази година до 3.3% през 2020 година и запазването на този ритъм до 2022 година в това число. При умерени инфлационни упования номиналният растеж на стопанската система ще доближи 6.9% през 2020 година Заложени са най-малък растеж на заетостта от 0.2% през 2020 година и спад на безработицата до 4.1%. Темпът на увеличение на заплатите ще се забави до 7.4% през 2020 година и 6.9% през 2021 година Сходен развой се чака и при заемите за семействата, които може да набъбнат с 8.8% през идната година. Вносът се планува да пораства с двойно по-бърз ритъм от износа, въпреки и в целия тригодишен интервал да се чака остатък по настоящата сметка. Все отново прогнозата отчетливо е основана на към този момент почналия развой на последователно усилване на ролята на вътрешното търсене като водещ фактор за стопански напредък.
Допусканията за стопанската динамичност въздействат директно върху обществените доходи. Правителството чака растеж на данъчно-осигурителните доходи от 7% - съвсем еднакъв на номиналния напредък на Брутният вътрешен продукт. В средносрочната рамка е прегледан един различен сюжет, при който действителният растеж на Брутният вътрешен продукт е с 0.6 процентни пункта (пр.п.) по-нисък, като анализът сочи, че резултатът ще е по едно и също време стесняване както на приходите, по този начин и на разноските в бюджета, или с други думи - бюджетното салдо няма да бъде влошено. Този вид обаче изключва някакви съществени разтърсвания в световната и европейската стопанска система и финансова система - а учредения за терзания има премного. Тук ще споменем единствено ескалиращите ограничавания пред свободната търговия (т.нар. търговски войни), сериозното закъснение на китайската стопанска система и обвързваните с това резултати върху промишлеността във водещи стопански системи като Германия, тежките дългови и банкови проблеми в Италия и въобще неналичието на явен небосвод за излизане от политиката на негативни лихви и количествени удобства в еврозоната.
При криза в действителната стопанска система в еврозоната обаче растежът в България ще се свие доста повече от 0.6 прочие п., като може да се чака доста понижение на износа, обвързваното с това утежняване на фирмените салда, съкращения на личен състав, оттова и понижено ползване, изключително на артикули за дълготрайна приложимост. При нова финансова/дългова рецесия банковият бранш у нас няма по какъв начин да не промени държанието си във връзка с изискванията за кредитиране, което ще има значими последствия за строителството и дейностите по веригата на добавената стойност.
Основания за сдържан оптимизъм дават другите стартови условия към днешния миг от тези директно преди началото на рецесията от 2008 - 2009 година Сега настоящата сметка е с остатък, тогава беше с недостиг от 25% от Брутният вътрешен продукт. Рязкото стесняване на вложенията и потреблението след 2009 година повлияха доста върху бюджетните доходи, до момента в който сегашният цикъл на стопански напредък е съпроводен с много по-бавен растеж на потреблението и доста по-слабо повишаване на капиталообразуването. Заетите в строителството в този момент са много по-малко от заетите през 2008 година - надлежно предстоящите съкращения при потрес в строителната интензивност няма да бъдат толкоз значими.
Отделно хипотезата, че съвсем е доближат връх на заетостта, е достоверна само при липса на активизация на лица, които са (досега) в периферията на работната мощ - младежи, майки с деца, хора в преклонна възраст или с увреждания и други Възможно е част от тях да се задействат и да се включат в предлагането на труд. Прогнозата за растеж на вложенията е много скромна - 3.9% действителен растеж в брутообразуване на главен капитал при директни непознати вложения от едвам 2.6% от Брутният вътрешен продукт. Дори при отрицателни външни развития тези консервативни стойности могат елементарно да бъдат реализирани и даже надвишени. В избран смисъл резултатът от стесняване на износа и вероятно закриване на работни места в настоящите предприятия може ненапълно най-малко да бъде обезщетен от нахлуване на нови вложители, които имат стратегически небосвод на обмисляне и не се въздействат от настоящата обстановка. Можем да чакаме и по-сериозен растеж на обществените вложения, още повече че през 2019 година те още веднъж изостават от програмата и евентуално разноските няма да бъдат изпълнени - въпреки да не е ясно до каква степен държавното управление ще успее да доближи заложените близо 6.6 милиарда лв. финансов бюджет за 2020 година
2. Основни параметри
Няма изненади в заложеното нулево бюджетно салдо, което е средносрочна цел на фискалната политика, включена още в средносрочната бюджетна прогноза за 2018 - 2020 година Ако макропрогнозата се удостовери, в годините до 2022 година държавното управление ще поддържа уравновесен бюджет. В резултат за интервала до 2022 година консолидираният обществен дълг може да се чака да спадне под 20% от Брутният вътрешен продукт през идната година и до 18.2% от Брутният вътрешен продукт през 2022 година През 2020 година и 2021 година няма да има обилни падежи по действителен дълг, като скупчването на погашения е за 2022 и 2023 година Размерът и структурата на дълга, както и плануваният уравновесен бюджет дават съображение да се смята, че има „ фискално пространство “ за покриване и финансиране на вероятно несъблюдение на приходите и обвързвания с това бюджетен недостиг през идната година.
Не се плануват промени в данъчните размери, като държавното управление разчита на продължение на ограниченията за повишение на данъчната събираемост - евентуален резултат от препоръчаните към този момент промени в няколко данъчни закона. При всички случаи даже сполучливата реализация на задачите по ограничение на практиките на заобикаляне на облагането ще има релативно дребен принос на фона на общите обществени доходи.
Текущите разноски се чака да набъбнат с 5.9%, като при финансовите има лек спад, само че това се дължи напълно на еднократно регистрираните на касова основа 2.2 милиарда лв. разноски за придобиване на бойни самолети през 2019 година Големият проблем в действителност е в цялостния метод при обмисляне и осъществяване на капиталовите планове, като в избрани години държавното управление не съумява да похарчи забележителна част от заложеното в бюджета и го трансферира в последните месеци от годината за други цели. С приближаване на крайния период за разплащане по планове, финансирани със средства от Европейски Съюз за програмния интервал 2014 - 2020 година, евентуално бенефициентите ще се задействат. Заедно с това най-малко няколко инфраструктурни обекта с национално финансиране ще навлязат в по-напреднала фаза през 2020 година и ще има действителни финансови разноски за годината. Едновременно с това можем да предположим, че за поредна година има „ буфер “ в капиталовата стратегия - т.е. разноски, които може и да не се осъществят, а икономиите да компенсират възможен спад на приходите.
3. Приоритети
Правителството не изненадва и тук - продължава повишението с изпреварващ ритъм на заплатите на учителите и сякаш най-сетне ще започва тол системата. При пенсиите ще има нарастване по така наречен швейцарско предписание. Повишаването на възнагражденията в бюджетния бранш с 10% е повтаряне на мярката за 2019 година Повишава се размерът за минималната работна заплата с към 9%.
4. Ефективност на разноските и промени
По-подробен разбор на успеваемостта и ефикасността на обществените политики можем да създадем единствено след подробен прочит на приложените програмни бюджети, като ИПИ ще показа за поредна година „ различен бюджет “ с оферти за промени през ноември. Може да се означи най-малко следното:
- Крайно време е да се преглеждат обществените разноски и политики като инструмент за дълготрайна инвестиция в човешки капитал. Все още огромен дял от разноските не са ориентирани, а по-скоро съставляват заплащане на дребни суми на доста хора, основано на официални критерии. Обратно, едвам в начален стадий са разходни стратегии, при които се финансират обществени услуги и ограничения, които водят до трайно решение на проблемите на беднотия и обществено изключване. Предстои да забележим да вземем за пример по какъв начин ще се приложат промените в политиката за подкрепяне и интеграция на хора с увреждания, признати и при значителен публичен напън.
- В образованието през последните години са стартирани доста промени, ориентирани към повишение на достъпа, посещаемостта и просветителните резултати. Повишаването на учителските заплати би трябвало да се преглежда като инструмент и единствено първа стъпка към същинската цел - привличане на способни и стимулирани хора в специалността. Предотвратяването на отпадането и непосещаването на учебно заведение изисква и ограничения в доста други области, в това число обществените политики, промени на пазара на труда и други
- Повишаването на приходите на заетите в бюджетната сфера единствено по себе си не е макропроблем. Така или другояче за последните четири години заплатите в България са нарастнали приблизително с 45% и действителностите на пазара на труда не могат да подминат обществения бранш. Въпросът е насочването на повече средства да е съпроводено с промени за възстановяване на действието на администрацията, а дружно с това и привличане и задържане на квалифицирани и стимулирани чиновници.
- За следващ път нямаме направен и признат модел за установяване на минималната работна заплата. Така този инструмент остава на решението на държавното управление, а дружно с това - под обичаен популистки напън. Отново във времена на рекордна претовареност и стопански напредък растеж на минималната заплата не влияе отрицателно на огромна част от бизнеса, само че при криза и редуциране на работните места размерът й би трябвало да е съгласуван най-много със опазване на конкурентоспособността на работодателите и опазване на работните места.
- За опазването на здравето, наподобява, още веднъж ще има отсрочване на „ новия модел “ на финансиране. Извън чисто бюджетния аспект на търсенето на резултатност на харчените пари в системата, от качеството и достъпа до опазване на здравето зависи дълготрайното положение на човешкия капитал. Тази взаимовръзка е както на равнище работоспособност и здравен статус на заетите лица, което несъмнено е кратковременен приоритет за бизнеса, по този начин и в измерението на демографските трендове и миграция през решението на жителите да изберат живот и бъдеще в България за фамилиите си.
* Заглавията са на редакцията
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ