Историите на хора, които изчезват мистериозно преди 1800-те години
1. Хенри Хъдсън
Хенри Хъдсън е британски мореплавател, който прави опити да открие Северозападния морски път. През 1609 година (вече след няколко пътувания) холандската компания „ East India ” наема Хъдсън да открие път до Азия, плавайки на север от Русия. Скоро обаче корабът на Хъдсън е блокиран от айсберги и поема на запад, достигайки до източното крайбрежие на Северна Америка.
През 1610 година Хъдсън подхваща още едно пътешестване, а през 1611 споделя, че има намерение да отпътува на запад, само че по-голяма част от екипажа му се възмущава на това решение. През юни 1611 година Хъдсън, синът му и още 9 мъже са качени на дребна лодка с минимални хранителни запаси и са изоставени. Те не са видени в никакъв случай повече и ориста им е незнайна. Само 8 души от екипажа се завръщат вкъщи, където са съдени за ликвидиране и оправдани. Смята се, че информацията, която оживелите съумяват да дават за Северозападния морски път, надвива над всяко предпочитание за правдивост.
2. Спартак
Спартак е гладиатор, който предвожда най-голямото робско въстание против Рим. Тъй като информацията за живота му идва най-вече от антични римски историци, биографията му е неразбираема и непълна. Смята се, че Спартак е бил покорен през 85 година пр.н.е, след което е подготвен в гладиаторска школа. През 73 година пр.н. е. 70 души, измежду които и Спартак, вземат решение да избягат и да се освободят. Те откриват няколко товарни коли и военно съоръжение и протестът стартира.
Тъй като огромна част от римските военни вземат участие в задгранични експедиции, Спартак елементарно надмогва опитите за преустановяване на протеста и скоро хората му наброяват 70 000 души. Отговорността за унищожаването на Спартак е предадена на най-богатия мъж в Рим – Марк Лициний Крас, който предвожда 8 легиона от над 40 000 души. Спартак се насочва към Месинския проток като има спогодба с няколко пирати да му дават кораби, с които да доближи до Сицилия, само че те не извършват обещанието си. Въпреки че голяма част от хората на Спартак са убити, неговият мъртвец по този начин и не е открит.
3. Колонията Роаноук
Опитите да се сътвори английска колония на остров Роаноук стартират през 1584 година. През 1587 година на острова идва група от 115 души, водени от Джон Уайт. Местните поданици обаче били враждебно настроени и когато един от членовете на колонията е погубен от тях, Уайт се връща в Англия, решен да заведе на острова повече мъже, оръжия и запаси, с цел да може колонията да оцелее.
За страдание проектите му пропадат поради офанзивата на Испанската армада и всеки британски транспортен съд е нужен, с цел да й се опълчи. Уайт се завръща на Роаноук на 18.08.1590 година, с цел да открие, че няма и диря от нито един от членовете на колонията, в това число и от 3-годишната му внучка Вирджиния Деър. Всичко, което открива, е думата „ CROATON ”, издълбана в един дирек. Съдбата на колонизаторите остава мистерия. Най-вероятно враждебните локални нации имат нещо общо с изгубването им.
4. Джон Кабот (Джовани Кабото)
Джовани Кабото е роден в Генуа през 1450 година. Той прекарва ранните си години във Венеция, участвайки в морската търговия на цялото източно Средиземноморие. Започва да търси поддръжници за плануваното си пътешестване до Новия свят. За първото му странствуване не се знае доста, само че второто пътешестване на Джовани Кабото го води до Нюфаундленд, Канада.
Година след завръщането си в Англия той прави опит за друго пътешестване с вярата да доближи Япония. Отпътува с 200 мъже и 5 кораба през май 1498 година. Съдбите на Кабот, мъжете му и даже пътешествието, остават неразбираеми. Не съществуват никакви записи за гибелта им.
5. Едуард V и по-малкият му брат Ричард Шрузбъри
Не е доста ясно какво тъкмо се е случило с Едуард V и по-малкият му брат, само че по всяка възможност е нещо извънредно неприятно. Двете момчета са синове на Едуард IV, който умира на 9.04.1483 година. Съдбите на Едуард, тогава на 12 години и на брат му Ричард, тогава на 9, са поверени на чичо им Ричард – херцог на Глостър.
Двете момчета са изпратени в Лондонската кула, с цел да са в сигурност, само че вместо това, херцогът на Глостър афишира момчетата за противозаконни синове на Едуард IV и се прогласява за крал на 3.07.1483. Момчетата не са видени в никакъв случай повече. Почти 200 години по-късно няколко служащи откриват кутия, съдържаща два дребни скелета и Чарлз II заповядва те да бъдат заровени в Уестминстърското абатство, тъй като има вяра, че това са останките на двете момчета. Шекспир увековечава тези събития в пиесата си „ Ричард III ”.
