1 април традиционно се смята за Ден на хумора или

1 април обичайно се счита за Ден на хумора или Ден на всички глупци. Мнозина обичат да се майтапят, да се посмеят или да разиграят някого, само че един ден в годината с това се занимават безусловно всички..

Има няколко версии за това за какво този ден е тъкмо 1 април. Едни считат, че празникът е тръгнал от Древен Рим, където в средата на февруари (а не при започване на април) чествали празника на глупците. 

Друга версия пък твърди, че този празник го изискуем на неаполитанския крал Монтерей, на който поднесли по случай прекъсването на земетресението, риба. След година владетелят изискал тъкмо същата риба. 

Такава обаче не намерили и готвачът приготвил друга, която доста приличала на предходната. И въпреки че кралят познал подмяната, той не се разгневил, а даже се развеселил. Оттогава станало всекидневно на 1 април да се пускат смешки и неистини.

В другите страни Денят на смеха носи своя народен нюанс. Във Франция наричали този бит " априлска риба ". Произходът му се свързва с времето на Карл IX, който през 1564 година издал ордонанс, предписващ да се придвижи началото на годината от 1 януари на 1 април. 

На идната година доста от поданиците на краля изпратили на своите другари новогодишни поздравления и дарове през април - в символ на митинг, или оставайки правилни на традицията. Слънцето тогава се намирало в съзвездието Риби и французите сметнали, че наименованието " априлска риба " е изцяло почтено за сходни смешки. Традицията още е жива.

В Англия 1 април е Ден на всички глупци. От среднощ до 12 часа на обяд на 1 април всеки можел да се майтапи, надсмива, разиграва своите другари и познати. Този, който се хване на въдицата, посрещали със смях и крясъци: " Априлски простак! ".

Една от най-големите първоаприлски неистини, за която още се помни, станала в Лондон през 1860 година, когато няколко стотици британски джентълмени и лейдита получили предложения да отидат на " годишната тържествена гала по измиването на белите лъвове, която ще се състои в Тауър в 11 часа сутринта на 1 април ".

Във Финландия денят на шегата и лъжата е градски бит, само че се е популяризирал и измежду селяните, попивайки самобитния комизъм на селските ергени.

Свързан е със остарелия селски бит да пращат децата да извършват шеговити поръчения по време на сериозна селска работа - когато се мели зърното, колят животните. 

Пращали децата до прилежащия двор да вземат фиктивен инструмент - стъклени ножици, ъгломер за тор. Съседите сякаш си " спомняли ", че са дали инструмента на различен, и детето тръгвало към идващия двор.

В Германия и Австрия считат 1 април за трагичен ден, а хората, родени на този ден за хора без шанс. Според преданието в този ден бил роден Юда - предателят и точно на 1 април сатаната бил отлъчен от небето. 

В селата не работели, не започвали нови неща, не пускали домашните животни на открито. Възрастните и децата се лъжели взаимно, пращайки се да извършват неизпълними заръки (например, да купят от аптеката мехлем от комар).

В древността 1 април отбелязвали единствено ирландците. Дедите ни забелязали, че април е променлив, времето е нерешително и постоянно се мени. В желанието си за забавление нарекли първият му ден - ден на лъжата, закачката и хумора. 

Мнозина " ще се заловен ", когато някой шмекер ги изпрати за " зелен хайвер ", само че такава е традицията. На респект са остроумните, досетливите, радостните. Чудомир обичал да споделя: " Най-празният от нашите дни е този, в който не сме се засмели нито един път ".

В България с Деня на шегата са свързани и доста суеверия. Най-важното от тях е, че с цел да има човек шанс през годината и да не го лъжат в другите дни, би трябвало да направи номер най-малко на един непосредствен и най-малко някой да го излъже. 

Всичко това обаче би трябвало да се свърши до обед, тъй като всяка направена по-късно смешка носи неприятен шанс на оня, който я е направил.