Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Наказанието на Емин е предупреждение за изключване, взето от втория път с гласовете на четирима от присъствалите седем души на заседанието на комисията. При първото гласуване нито една от трите възможности за наказание (забележка, предупреждение за изключване, изключване) не събира необходимото мнозинство.

Аргументите за наказанието на Мустафа Емин според контролната комисия са, че нарушава в два аспекта устава на "Да, България":

- партията да се стреми към институционално укрепване вместо политически произвол

- уронване на престижа, като Емин е поддържал фокуса на вниманието към случая и това се е съчетало със "спорове в социалните мрежи, почиващи на частична информация или предположения".

От публикуваната от "Да, България" извадка от протокола на заседанието на контролната комисия става известно, че от пристигането на Мустафа Емин и семейството му в "Пирогов" (19.20 ч.) до обработването на раната на детето и освобождаването му (22.54 ч.) минават над три часа, макар и семейството да е насочено да чака пред звеното, където се поемат най-спешните случаи - шокова зала.

Преди детето на Емин лекарите са поели други три, едно от които е влязло вероятно през вход, който не е видим за вече бившия съветник на министъра на отбраната. Съответно, в партията смятат, че е допустимо в даден период от време Емин да е смятал, че лекарите бездействат, вместо да се погрижат за детето му.

В протокола се посочва, че от предоставените от "Пирогов" записи, разговори с ръководството, (медийни) обяснения на Емин и персонал на лечебното заведение става известно, че директно или косвено е споменал три пъти министъра на здравеопазването.

Първият път е бил, когато му е обяснено, че има недостиг на персонал и неврохирургът трябва да обслужи няколко отделения. "В този момент г-н Мустафа Емин настоява, че щом проблемите се знаят, те трябва да бъдат адресирани с отговорните лица, ако трябва, да говорят и с министъра", се посочва в протокола, като според Емин става дума за "ефективност и ефикасност в здравеопазването".

После в разговор с лекар Емин се посочва, че му е предложил, ако иска да се подобрят процесите, "да направи директна връзка с министъра посредством "досега" си до Министерски съвет". Лекарят отговорил, че министърът (Христо Хинков) му е приятел и ако иска, може да му се обади.

Намек за връзките си в изпълнителната власт Мустафа Емин прави и при напускането на болницата, когато се оформят окончателните документи. Попитан защо му трябват документите, бившият съветник на министъра на отбраната, "отвърнал с шеговит тон (според свидетелството му), че щял да ги даде на министъра".

Чрез хакерски атаки е имало проникване и опити за изнудване, които моментално са били пресечени, смятат нашите източници. Според тях Трактора се е заблудил, надценявайки своите възможности и се е сблъскал с многократно по-подготвени и силни от него субекти.

Преди време имаше хакерска атака срещу застрахователната компания „Лев Инс“, за чийто собственик от години е считан Алексей Петров. Това е станало в момент, когато той е звънял на служители на ДАНС, за да им каже, че скоро ще се появи там на висока позиция. Дори се интересувал дали може да има проблеми с допуска му до секретна информация.

Хакер с псевдоним „Емил Кюлев“ бе разпратил изтеглена база с лични данни на над 2 млн. български граждани до редица медии. Информационният масив съдържал имена, ЕГН, номера на лични карти и адреси на бивши и настоящи клиенти на застрахователната компания „Лев Инс“.

От застрахователното дружество категорично отрекоха да са допуснали теч на информация, като твърдяха, че има разминавания на данните на клиентите им.

Припомняме, че бившият началник на киберотдела в ГДБОП Явор Колев, напусна службите за сигурност преди време и се оказа важен фактор в компанията „Лев инс“. Той оглавява „ Информационни технологии и Киберсигурност“ в застрахователната компания.

Колев бе също така член на Комисията по хазарта, когато там са се случвали промените в Закона за хазарта, които позволили на фирми на Васил Божков да внесат такси, които по-късно прокуратурата, начело с Иван Гешев твърдеше, че са ощетили държавата с над 600 млн лева. Заведени дори бяха досъдебни производства на някои членове на комисията, но Явор Колев и министърът на финансите по онова време Владислав Горанов, който е принципал на комисията, останаха незасегнати.

По този повод Божков написа пост във Фейсбук на 24.02.2020 г.: „Топ ченгето Явор Колев и той беше член на комисията по хазарта, но не чувам за него нищо да се говори…“.

От своя страна Колев заяви, че не познавал бизнесмена и няма нищо общо със скандалните редакции на текстове в Закона.

След това изведнъж се оказа при Алексей Петров.

Киберпрестъпността е престъпна дейност, която използва или атакува компютър, компютърна мрежа или мрежово устройство. Повечето кибератаки се извършват от киберпрестъпници или хакери с цел финансова изгода. Целта на кибератаките обаче може да бъде и извеждане от строя на компютри или мрежи – по лични или политически причини.

Дали Трактора се е забъркал в нещо такова, засега са само догадки и една от версиите за неговия разстрел.

Киберпрестъпленията се извършват от лица и организации – добре координирани групи, които използват модерни техники.

Ето някои от киберпрестъпленията:

Имейл и интернет измами-кражби на цифрова самоличност (кражба на самоличност и експлоатация)

Кражба на данни от платежни карти и друга финансова информация

Кражба и препродажба на корпоративни данни

Кибер изнудване (изнудване за пари под заплаха от атака)

Атаки с помощта на ransomware (вид кибер изнудване)

Кибер шпионаж (получаване на неоторизиран достъп до правителствени или корпоративни данни)

Прекъсване на системи за компрометиране на мрежата

Преди дни ютубърът Станислав Цанов публикува запис на негова среща с Алексей Петров, на която бил заплашен от бившата барета, да не разследва темата за манипулирането на изборите в България. Трактора го предупреждава, че ако не се вслуша в съвета му, може да му се случат някои неща.

Дали Алексей Петров е имал контакти с важни хора от "Информационно обслужване", където се държат в тайна много неща, свързани с изборите?

Няма да навлизаме в тези сюжети, но те „плачат“ за прокурорско внимание и разследване от страна на специалните служби. Съмненията ги има отдавна, но отговорите ги няма.

Фрог нюз

Той допълни, че нивото на руската Премиер лига е паднало чувствително след напускането на куп звезди заради войната, а и все по-трудното привличане на качествени футболисти от други първенства. Карпин даже си позволи да коментира, че тимът на Катар играе доста по-интензивно от настоящия шампион на Русия - "Зенит".

След което заяви, че единственият играещ в чужбина национал, който бе повикан за този спаринг - Александър Головин ("Монако"), вече изпъква значително над останалите си съотборници в държавния тим като кондиция.

"Този отбор преди година и половина - две бе на второ място  в квалификациите за Мондиал 2022 почти в същия състав. Вече няма нужда да се гледа националния тим, за да се види, че нивото на шампионата ни е паднало. Имаме и проблем с мотивацията, но той не е основен. Аз трябва като треньор да работя с отбора и да мотивирам играчите.

Но бих дал съвет - който може да напусне  руската Премиер лига, да го направи!

В момента в Европа играят едва четирима руски играчи. Когато станат 20, тогава може да се каже, че сме конкурентни. Сега футболистите ни не са конкурентни", коментира Валери Карпин. Освен Головин, в по-силни отбори в Европа играят още Алексей Миранчук ("Аталанта"), Далер Кузяев ("Льо Авр") и Арсен Захарян ("Реал Сосиедад"). Карпин обаче не повика последните двама за мача с Катар, за да им даде повече време за адаптация в настоящите им клубове.

След санкциите от ФИФА и УЕФА руският национален отбор бе изваден от квалификациите за Мондиал 2022, не игра в турнира Лига на нациите и пропусна пресявките за Евро 2024.

Все по-вероятно е да не получи шанс и за Мондиал 2026.

За руската федерация е все по-трудно да намери съперник, който да се съгласи да играе със "Сборная", като Израел и Босна и Херцеговина отказаха предварително насрочените контроли. Така от март м.г. Русия е изиграла едва 6 мача, в които постигна само две победи (с 2:1 над Киргизстан и 2:0 над Ирак).

В останалите контроли завърши наравно - 0:0 с Таджикистан и с Узбекистан, 1:1 с Иран и с Катар. При това в мача срещу катарците загубата бе избегната благодарение на гол на Александър Солдатенков ("Криля советов") в 90-ата мин.

В началото на септември експериментален тим от млади играчи игра с олимпийския състав на Египет, като завърши 1:1 в първия мач и загуби с 1:2 във втория.

До края на годината не са предвидени други мачове поради липса на свободни съперници, които да са съгласни да играят срещу "Сборная". Заради изолацията, в която попадна Русия, от футболната федерация обмисляха да напуснат УЕФА и да се преместят да играят под егидата на Азиатската футболна конфедерация.

Засега обаче това решение се отлага, защото след евентуален край на войната в Украйна връщането в УЕФА би отнело няколко години заради задължителните процедури.