"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.

По последна информация азербайджанските сили се опитват да навлязат в Нагорни Карабах. Арменският премиер Никол Пашинян свика спешно заседание на Съвета за сигурност по повод на азербайджанската "антитерористична операция".

Армения от своя страна отправи остри критики към Азербайджан, че е генерирал огромна агресия срещу населената с арменци сепаратистка област и заяви, че Баку се опитва да осъществи "етническо прочистване" в региона.

„На 19 септември Азербайджан разгърна поредния мащабен акт на агресия срещу народа на Нагорни Карабах с цел да завърши политиката си на етническо прочистване", посочиха от външното министерство на Армения.

Devastating news coming from former Nagorno-Karabakh oblast today.

Military actions of Azerbaijan must be immediately halted to allow for a genuine dialogue between Baku and Karabakh Armenians.

— Charles Michel (@CharlesMichel) September 19, 2023

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

Губернаторът на областта Олександър Прокудин информира, че 72-годишен мъж и жена са загубили живота си при руското нападение в региона, а други трима са ранени, но не даде по-подробна информация.

По думите му четирима други са пострадали рано тази сутрин при атака с безпилотен летателен апарат срещу град Берислав. Според него "окупаторите умишлено са атакували място, където има много хора и са хвърлили експлозиви в близост до местната автогара".

Ръководителят на администрацията в Одеска област Олег Кипер от своя страна коментира, че в Измаилски район, където се намират част от украинските пристанища по поречието на река Дунав, използвани за износ на зърно, е бил нападнат с дрон, но не даде подробности за нанесени щети върху пристанищната или зърнената инфраструктура.

Той отбеляза, че при нападенията в региона са били ликвидирани 11 безпилотни летателни апарата и е било поразено неуточнено развлекателно съоръжение в малкото градче Вилково, където разразилият се пожар е бил бързо потушен.

Областният управител на Николаевска област Виталий Ким съобщи, че падащи отломки са причинили пожар в неизползвана сграда в община Снигуровка, който е бил незабавно овладян, а взривната вълна е повредила близките сгради. Той не даде повече подробности по случая.

Междувременно военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че са прехванали 18 от 24-те руски безпилотни летателни апарата, а 17 крилати ракети са били свалени през нощта над Днепропетровска, Полтавска и Хмелницка област.

Заместник-губернаторът на Хмелницка област съобщи, че взривната вълна е повредила покривите и прозорците на няколко къщи, а отломки са паднали на територията на неуточнен производствен обект и са повредили железопътна линия.

Губернаторът на областта Олександър Прокудин информира, че 72-годишен мъж и жена са загубили живота си при руското нападение в региона, а други трима са ранени, но не даде по-подробна информация.

По думите му четирима други са пострадали рано тази сутрин при атака с безпилотен летателен апарат срещу град Берислав. Според него "окупаторите умишлено са атакували място, където има много хора и са хвърлили експлозиви в близост до местната автогара".

Ръководителят на администрацията в Одеска област Олег Кипер от своя страна коментира, че в Измаилски район, където се намират част от украинските пристанища по поречието на река Дунав, използвани за износ на зърно, е бил нападнат с дрон, но не даде подробности за нанесени щети върху пристанищната или зърнената инфраструктура.

Той отбеляза, че при нападенията в региона са били ликвидирани 11 безпилотни летателни апарата и е било поразено неуточнено развлекателно съоръжение в малкото градче Вилково, където разразилият се пожар е бил бързо потушен.

Областният управител на Николаевска област Виталий Ким съобщи, че падащи отломки са причинили пожар в неизползвана сграда в община Снигуровка, който е бил незабавно овладян, а взривната вълна е повредила близките сгради. Той не даде повече подробности по случая.

Междувременно военновъздушните сили на Украйна съобщиха, че са прехванали 18 от 24-те руски безпилотни летателни апарата, а 17 крилати ракети са били свалени през нощта над Днепропетровска, Полтавска и Хмелницка област.

Заместник-губернаторът на Хмелницка област съобщи, че взривната вълна е повредила покривите и прозорците на няколко къщи, а отломки са паднали на територията на неуточнен производствен обект и са повредили железопътна линия.

Украйна обвинява Русия в нарушаване на Конвенцията за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид.

"Няма никакво съмнение, че решението ще бъде възможно най-политизирано. Ако Международният съд на ООН наистина се съгласи с Киев и колективния Запад, той завинаги ще загуби доверието на Русия и други държави в някогашния авторитетен орган на правосъдието. Ако резултатът от делото вместо юридическо решение бъде огласен като откровена глупост, Русия ще трябва да обмисли сценарий с излизане от юрисдикцията на Международния съд на ООН, което само по себе си не е лесна юридическа задача, защото той е един от основните органи на ООН, а Статутът на Международния съд - неразделна част от Устава на ООН" - написа сенаторът в Телеграм-канала. "Наблюдава се постепенно разпадане на всички органи на ООН. Казвам това с искрено съжаление", добави той.

Косачев отбеляза, че в началото на процеса първо ще бъдат изслушани предварителните възражения на Русия срещу подадения иск, след което ще бъдат представени позиции от "трети страни в производството". "За първи път в историята съдът позволи на 32 държави да се присъединят към процеса наведнъж. Това са всички държави от ЕС без Унгария, плюс Лихтенщайн, Норвегия, Канада, Великобритания, Нова Зеландия и Австралия.

Спорът се отнася до "тълкуването, прилагането и изпълнението на Конвенцията от 1948 г. за предотвратяване и наказване на престъплението геноцид", както е посочено в иска на украинската страна. Официален Киев подава молба до Международния съд на ООН два дни след началото на пълномащабното военно нахлуване в Руската федерация - на 26 февруари 2022 г.

На първо място, украинската страна категорично заявява, че на нейна територия не е имало геноцид, заради който Русия, според нейния президент Владимир Путин, е нахлула в Украйна. "Руската федерация лъжливо твърди, че в Луганска и Донецка област на Украйна са извършени актове на геноцид, и на тази основа признава така наречените "Донецка народна република" и "Луганска народна република", а след това обявява и започва "специална военна операция" срещу Украйна", се казва в иска.

На второ място, Киев настоява съдът да "установи, че Русия няма правно основание да предприема действия в и срещу Украйна за предотвратяване и наказване на предполагаемия геноцид".

Трето, самата украинска страна обвинява Русия в "планиране на актове на геноцид в Украйна" и твърди, че Русия "умишлено убива представители на украинската националност и ги ранява тежко".

Според експерти за първи път се повдига този въпрос - не обвинения в геноцид, а обвинения в неправомерни обвинения в геноцид. Това обаче е самата същност на делото, но все още не се е стигнало до неговото разглеждане. Основният въпрос на настоящата фаза е именно дали съдът може да разгледа спора по същество. Предстоящите изслушвания ще се съсредоточат върху компетентността на съда и допустимостта на жалбата на Украйна.

Една от страните - обикновено ответникът - може да оспори компетентността на съда по дадено дело или да твърди, че съдът не може да разгледа делото по други причини, обяснява пресслужбата на Международния съд на ООН. В такъв случай страната повдига възражения срещу компетентността на съда или срещу допустимостта на жалбата, а съдът спира производството по същество. Другата страна се приканва да отговори на тези възражения. Писмените становища на страните се публикуват от съда в първия ден на заседанието, което ще помогне за по-доброто разбиране на техните позиции, казват експертите. Позицията на Украйна обаче вече е ясна, докато аргументите на Русия все още са неизвестни.

След това съдът ще изслуша страните и ще постанови решение. Ако установи, че е компетентен и че искът е изцяло или частично допустим, съдебното производство по същество ще продължи. В противен случай процесът ще приключи. Този етап от изслушването ще продължи до 27 септември, но решението относно компетентността ще бъде взето на по-късна дата. Дали делото ще бъде разгледано по същество, е от решаващо значение и защото това ще засегне временните мерки, които, макар и чисто юридически, са в сила. Ако съдът се съгласи с Русия и установи, че не е компетентен, временните мерки ще бъдат отменени.

На 16 март 2022 г. Международният съд на ООН постановява, че Руската федерация трябва незабавно да прекрати военните действия, започнати на 24 февруари 2022 г. на територията на Украйна, както и да гарантира, че военните и частните въоръжени формирования, организациите и лицата под неин контрол и ръководство няма да предприемат никакви стъпки в подкрепа на военните операции.

"Военните действия на Азербайджан трябва незабавно да бъдат прекратени, за да се даде възможност за истински диалог между Баку и арменците от Карабах", написа Мишел в социалната мрежа X.

По последна информация азербайджанските сили се опитват да навлязат в Нагорни Карабах. Арменският премиер Никол Пашинян свика спешно заседание на Съвета за сигурност по повод на азербайджанската "антитерористична операция".

Армения от своя страна отправи остри критики към Азербайджан, че е генерирал огромна агресия срещу населената с арменци сепаратистка област и заяви, че Баку се опитва да осъществи "етническо прочистване" в региона.

„На 19 септември Азербайджан разгърна поредния мащабен акт на агресия срещу народа на Нагорни Карабах с цел да завърши политиката си на етническо прочистване", посочиха от външното министерство на Армения.

Devastating news coming from former Nagorno-Karabakh oblast today.

Military actions of Azerbaijan must be immediately halted to allow for a genuine dialogue between Baku and Karabakh Armenians.

— Charles Michel (@CharlesMichel) September 19, 2023