Това написа в свой анализ за Дойче веле културологът и университетски преподавател проф. Ивайло Дичев. Вижте и цялата публикация:

"С приближаването на местните избори започват антиправителствените мобилизации – от зърнарите до миньорите и от путинистите до журналистите. Нали не сте чували някой да се бори срещу частния си работодател. При нашия пост-соц-капитализъм работници и работодатели рамо до рамо клатят държавата. На другата страна мълчаливото мнозинство очаква правителството да прояви твърдост - това, писаха, щяло да е бойното му кръщение. Цветанка Андреева се запита дали Денков може да се окаже българския Тачър, доколкото британската министър-председателка навремето успя да пречупи гръбнака на профсъюзите след стачки и улични битки, като в последна сметка изправи на крака икономиката на страна си.

Тази перспектива не е особено вероятна не само заради мекия и сговорчив характер на академика, но и заради това, че зад него не стои мажоритарно-излъчено мнозинство като в лондонския парламент. Собствената му партия понякога изглежда твърде демократична - през май например тя реши да предоговаря затварянето на Мариците, колкото и ясно да е, че тези централи са обречени и най-добре е европейските пари да се използват за изграждане на нови мощности, съответно – за нови работни места за съкратените. А колебанието на властта винаги ражда протести, защото, както знаем, има различни интереси. Един профсъюзен деец обясни, че предложените документи по темата били много сложни, не ставало ясно какво точно ще се прави. И потъваме в обичайната тема – няма комуникация, не се обяснява. Хайде да видим като се срещнаха, стана ли им по-ясно.

Става въпрос за реформа на земеделските субсидии

Аграрният протест също е свързан с колебания. 12 човека от групата на ПП-ДБ не подкрепиха решението за вдигане на забраната за внос от Украйна. Още по-сложно става положението заради ротационната коалиция: всъщност настъпилата криза дава мощен коз на г-н Борисов тъкмо пред изборите. Нали помните, че той отстъпваше при всеки трима излезли на протест – това му осигури управленско дълговечие, обричайки държавата на застой. Сега анализаторите хвалят комуникационните му умения, младите политици трябвало да се учат. Да не се учат точно на това, викам аз.

Като говорим за комуникации - Нинова побърза да заяви, че Борисов лично организирал протестите, а самият той се похвали, че бил дал на зърнарите 30 милиарда, което вероятно трябва да значи, че ще успее да се разбере с тях. Лайтмотив на путинистите е националното предателство, мислено като предателство спрямо Русия, а не забравяме и г-н Пеевски, който каза, че ако правителството не се справи, то те, партиите ще вземат нещата в ръцете си. Не разбрахме само за какво справяне става дума: да "обясни" или да отстъпи.

Мисля, че е ясно - забравяме за Тачър (и слава богу!), мислим за това доколко ротационното мнозинство ще се окаже твърдо в създалата се ситуация. Защото става дума ни повече, ни по-малко от реформа на земеделските субсидии: сега те облагодетелстват шепа мега-собственици, които обезлюдяват селата и обричат производства с висока добавена стойност като зеленчуци и животни. И които сега на всичкото отгоре се мъчат да монополизират пазара, за да ни карат да им плащаме каквото поискат. Майсторството в мениджмънта на недоволството е в това да съединиш истински недоволните дребни производители, подценените браншове (зеленчуци, плодове, животни) с онези, които са причина за нещастието им, поглъщайки лъвския пай от субсидии и всевъзможни привилегии. Но няма нищо у нас по-лесно да събудиш гняв срещу държавата – обиденият на живота българин от османско време я има за чужда, макар че тъкмо сега всъщност я моли за помощ.

Не че от Украйна преди забраната е имало съществен внос, освен на слънчогледа, който, казват, и без това не е необходим. Основните обеми ще транзитират през нас към други места и цялата шумотевица е леко излишна. Украйна обаче е политическият лозунг, който обединява антиевропейските сили след Ковид пандемията и изхабяването на джендъра. Сигурно помните как във времето на бомбардировките над Сърбия русофилите пищяха за това, че регионът е заразен с обеднения уран, който използвали в ракетите на НАТО. Сега пак това – украинското зърно съдържало тежки метали и радиация - все невидими неща, за които лесно можеш да не вярваш на официалните изследвания. Водещ е един превърнат в национална идея егоизъм, който почва да плаши: сякаш Европа иска от нас да даваме нещо на Украйна, не да търгуваме. И ние противопоставяме на това своя героичен инат, без дори да се замислим за последствията. Тече символична битка срещу търговията и свързаната с нея глобализация – наследили са я от времето на соца, когато призивът беше "самозадоволяване", демек завод за стругове, който в двора си гледа прасета, за да изхранва личния състав. Нали помните скорошната борба с "веригите" на БСП. За да не стигаме до 1990-те, когато под лозунга за "национално отговорен капитал" активите на държавата бяха продадени на местни хора не само без капитал, но и без каквато и да било отговорност към нацията. Вероятно подобен икономически патриотизъм пречи на Столична община да наеме някоя чуждестранна фирма да й нареди паветата.

Към това се прибавя глупавата символика на хляба, който, предполага се, е основно хранително средство на българския народ, както във времето на Елин Пелин. Не пипайте хляба, няма по-висок от хляба, хляб наш насъщни – все едни такива образи, достойни за абсурдния пилон в Рожен (чийто създател впрочем неслучайно е сред организаторите на протеста). Отново затънахме в обсъждане на ПР-а, по който българите станаха световни експерти. Защо Денков ги нарекъл "терористи", ще се извини ли и на кого? Връщате лентата назад и ще видите, че основните ни дебати вече са за това кой какво казал, кой с кого бил сниман. Не знам дали са терористи, но отказват да преговарят и шантажират правителството, като взимат нас, гражданите за заложници – така по-добре ли звучи?

Сравненията с Унгария, Полша и Словакия са подвеждащи. Първата е вече с един крак извън ЕС, другите две очакват избори и популистите бунят евтини страсти. Очакват ги съдебни процеси и европейски санкции, както и на ответни реакции от страна на Украйна, която ще отказва да купува техните стоки. Пък и като се сравняваме със суверенната Полша на Качински, защо не вземем от тях пример и да почнем да отделяме 0,65% (3,5 млрд евро) от националния си доход за подкрепа на Украйна, по-голямата част – военна? Тия избирателни сравнения трябва да сме ги научили вече.

Защо с тежка техника?

Протестите с техника не са нови за страната ни. Сигурно помните похода с комбайни и трактори към бензиностанциите през 2018, когато спорът беше около ДДС на ведомствените бензиностанции. През 2013 свинарите заплашваха, че ще дойдат не само с техника, но и със свинете си, за да подкрепят сваления от власт Борисов. Неведнъж София се блокира от таксиметрови шофьори - ту по повод регистрацията на стари автомобили, ту за правото да карат в бус лентата. Сякаш зад всичко това е безсмъртната реплика на Петър Младенов, казана или само чута: "Най-добре танковете да дойдат".

Как трябва да реагира властта на подобни действия? Аз лично мисля, че трябва да се забранят протести, които използват машини, да не говорим за прасета - нека всеки, който иска да изрази недоволство, си даде труда да иде пеш до съответния площад, да скандира, да вдига лозунги при уведомяване на общината. Блокирането на транспортни артерии и граници също би трябвало да подлежи на много специално разрешение. Представете си утре ВиК да ни спре водата с искане за оставката на министър Тагарев?

Работата е там, че демокрацията по определение толерира неща, които прекрачват границите на позволеното. От Торо насам го наричаме "гражданско неподчинение". Но къде може да стигне то? Истинският тероризъм също е вид гражданско неподчинение, също взима за заложници невинни граждани.

Да се представиш за жертва

Обикновено демократичните правителства оставят протестите да вилнеят, докато общественото настроение се обърне и от симпатия към протестиращите се превърне в раздразнение и очакване властта да въведе най-после ред. Примерно Денков изчаква седмица блокаж на държавата, изблици на контра-недоволство, репортажи от именията на зърнените милионери, оплаквания от загуби на бизнеса и нестигнали до болницата линейки - и тогава праща водните оръдия, под одобрението на общественото мнение. Това не е циничен съвет, а наблюдение как протичат протести на други места по света. В тази игра основното е да се представиш като жертва и, разбира се, основна роля в разпределянето на жертвените капитали имат медиите, социолозите, говорещите глави.

Но никога не е просто. Вземете застреляното от полицията момче, за което веднага имаше протест, макар и засега  далеч от мащабите на това, което се случи по подобни поводи в Америка или Франция. Полицаите у нас, казват, се страхуват да използват оръжие заради тежките съдебни проблеми, които следват. В Бургас двама загинаха, опитвайки мирно да преградят пътя на бус с мигранти. Защо не стреляха, питат се някои? Защо стреляха сега, питат се други.

При радикализирането на страстите разбира се подобни дилеми нямат решение. Единственият изход е този, който опитва да наложи Денков: проблемите да се вземат един по един и да се търси конкретно съгласие по това как да ги решим. Популистите обаче са на обратното мнение, те опростяват и слагат всичко в един кюп: спираме вноса, запазваме централите и разбира се о-став-ка! С кой ще преговарят ако няма правителство ли? Ами няма да преговарят, защото целта е всичко да си остане постарому. Хайде този път да не е пак така!"

***

Автор: проф. Ивайло Дичев, Дойче веле

Дронът беше забелязан от граждани вечерта в неделя и вдигна на крака военните, които отцепиха района на Тюленово. Боеприпасът бе взривен няколко часа по-късно на място, на метри от рибарите - стоянка за лодки в Тюленово. Последваха реакции на политици, които поискаха Тагарев да напусне поста си. 

“Най-вероятно дронът е дошъл по течението. С нарастването на напрежението в Черно море не е изключено да има провокации. Ние трябва да имаме по-изчистена процедура за действие и комуникация. От един 82-милиметров боеприпас се задейства парламента и то извънредно”, заяви бившият военен министър Велизар Шаламанов. 

Според него България пропуска възможности да поиска от НАТО разполагане на ПВО системи, системи за въздушно и морско наблюдение.

“Първи при останките от дрона трябваше да бъдат военните разузнавачи и наистина да направят всичко възможно, за да установят на кого е този дрон. Представете си сценарий, при който Русия реши да извърши провокация и с дрон с украински означения удари третостепенен обект в България. Представяте ли си какво ще се случи в България? Ние сме уязвима страна и трябва да сме сериозни за уязвимостите, които много лесно могат да бъдат активирани от провокация“, каза още Шаламанов.

Дронът не е засечен от българската противовъздушна отбрана.

МО обаче едва ли ще разбере чий е намереният край Тюленово дрон, заяви Тагарев вчера, който посочи, че няма нужда да се повишава бойната готовност на страната. Самият Тагарев също не видя причина да подава оставка, въпреки че се чуха такива призиви от БСП, ИТН и “Възраждане”. 

"Преди петнайсетина години ни беше направен геополитически жест да ни приемат предсрочно с Румъния. Макар и с нещо като карантина, каквото е специалното наблюдение. Но с условието, че ще наваксаме. Случи се това, че през годините ЕС използва почти всички ненаказателни методи да подтикне България към напредък в проблемните области. Шенген стана аварийната спирачка. Другото в един по-лош развой е загуба на доверие, наказателни процедури, суспендиране на членството".

Тя подчерта, че критериите за Шенген са надстройка на Копенхагенските за членство в ЕС, не ги заместват, което означава, че без правов ред и овладяване на корупцията не може да има свободно движение на хора, защото при липса на граничен контрол това означава заплаха за европейската сигурност.

"Необходим е доклад, който обективно да показва, че България е изпълнила всички препоръки, че гледа на отговорностите с необходимата сериозност".

Това заяви пред БНР бившият военен министър Велизар Шаламанов във връзка с падналия дрон с взривно устройство край с. Тюленово.

"Това, което виждам, прилича на мина от 82-милиметрова минохвъргачка. По-важното е как действа нашата система за ранно предупреждение, за бързо реагиране", категоричен бе той.

По думите му отразяващата повърхност на тези дронове е относително малка и радарите трудно могат да ги прихванат.

"Това поставя въпроса за модернизиране на нашата система за въздушно наблюдение. Много по-важно е да се поддържа постоянна комуникация, включително с украинската страна. От доста време се говори за Морски център за сигурност и координация. Трябва да бъде засилена системата за наблюдение, координация. Това е задача на Гражданска защита", подчерта експертът.

Става въпрос за дронове, много от които не са с военно предназначение, посочи Шаламанов и допълни, че самият боеприпас е импровизирано прикачен към дрона. Технически е възможно да бъде изгубено управлението на дрона, изрази мнение той.

Велизар Шаламанов коментира и какво трябва да се направи в конкретния случай:

"На първо място трябва подобрено наблюдение, което може да стане съвместно със сили на НАТО. Второ - да имаме засилена противовъздушна отбрана. Сега става дума за дрон, но при нарастване на напрежението не е изключено да има и други грешки с по-големи военни средства. Всичко, свързано с реагиране на такъв тип инциденти, означава сериозен капацитет преди всичко на Гражданска защита. В последните години Гражданска защита, която беше развита като самостоятелна и силна държавна агенция с всякакъв вид специалисти, беше ликвидирана в този й вид. Ясно е, че имаме нужда от много по-силна система за гражданска защита и взаимодействие между различни институции. Това ниво на взаимодействие е много важно и то изисква постоянна ситуационна осведоменост", отбеляза бившият военен министър.

Това заяви пред NovaNews икономистът Красен Станчев, председател на УС на Института за пазарна икономика. 

Повод за думите му е вчерашното решение на депутатите да отменят забраната за внос на украинско зърно, която бе въведена през април от служебното правителство. Искането бе отправено от Министерския съвет с мотив, че забраната ощетява бюджета с милиони, а вдигането на ембаргото ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче заплашиха с протести. Утре предстои среща с представители на бранша. 

Според Станчев цитираните 146 млн. лв. загуби от финансовия министър Асен Василев са нищо. Станчев смята още, че инфлацията няма да намалее, след като сме позволили вноса на украинско зърно, защото по думите му няма алгоритъм, който да намали инфлацията в рамките на 8% до края на годината.

“Те са разходите на правителството за ден. Въпросът е да няма други странични ефекти – било по линия на цените, било по вече създадените проблеми по линия на доставка”, коментира Станчев. 

Според него причината за тази криза и негативния ефект върху производителите от вноса на украинско зърно не е в производителите, а в тези, които са между производителите и преработващата промишленост. По думите му особено уязвими са малките производители.

“Не може най-големият получател на субсидии да бъде спасявян за негови грешки. Около 2,3-2,4 млрд. лева е печалбата на най-големите зърнопроизводители.

Инцидентът е от септември миналата година, а от Москва заявиха, че става дума за "техническа грешка". Министерството на отбраната (MO) на Обединеното кралство публично прие руското обяснение. Но сега трима високопоставени западни източници от отбраната, запознати с инцидента, твърдят пред BBC, че руските комуникации, прихванати от самолета RC-135 Rivet Joint на RAF, дават много различна информация от официалната версия.

Самолетът на RAF - с екипаж до 30 души зпълняваше мисия за наблюдение над Черно море в международното въздушно пространство на 29 септември миналата година, когато се натъкна на два руски изтребителя SU-27. Прихванатите комуникации показват, че един от руските пилоти е смятал, че е получил разрешение да се прицели в британския самолет, следвайки двусмислена команда от руска наземна станция. Вторият обаче не го е направил, защото според разкритията от комуникацията между двамата пилоти, не е имало разрешение за това.

Първият пилот е изстрелял ракета въздух-въздух, която обаче не е успяла да фиксира целта си. Последвал е и втори изстрел, въпреки противоречията между двамата пилоти. Втората пакета просто е паднала от крилото, което предполага, че оръжието или е било неизправно, или че изстрелването е било прекратено преждевременно.