През последните месеци действаше обща забрана за внос на определени видове храни от Украйна, но вчера Европейската комисия я отмени. 

Полша, Унгария и Словакия веднага обявиха едностранни ограничения, но Румъния каза, че ще изчака до понеделник, когато Киев ще представи конкретен план за избягване на внезапен приток на евтини храни през границата. Българският парламент я премахна, което предизвика недоволството на бранша.

Румънските фермери поискаха от правителството в Букурещ да последва полския пример, като подчертаха, че не са против транзита на украински стоки през Румъния да продължи.

Поводът за острите му думи е докладът на Европейския парламент за Турция, който бе приет по-рано тази седмица. В него се посочва, че процесът по присъединяването на южната ни съседка към Общността не може да бъде възобновено при настоящите обстоятелства. Освен това се призовава да се проучи "паралелна реалистична рамка" за отношенията с Анкара. 

Турция е официален кандидат за присъединяване към ЕС от 24 години, но преговорите за присъединяване бяха в застой през последните години поради опасенията на блока относно нарушаването на човешките права и зачитането на върховенството на закона.

Министерството на външните работи на Турция заяви по-рано тази седмица, че докладът на Европейския парламент съдържа неоснователни твърдения и предразсъдъци и възприема "плитък и невизионерски" подход към връзките на страната с ЕС.

"ЕС се опитва да се откъсне от Турция“, каза Ердоган пред репортери преди посещението си в САЩ и допълни, че Анкара ще направи своите оценки спрямо случващото се. 

Полското правителство заплаши да наложи своя собствена едностранна забрана - което би нарушило правилата на единния пазар на ЕС. 

Примерът последва и Унгария, след като премиерът Виктор Орбан подписа указ, с който да удължи ембаргото. Според унгарския министър на земеделието Ищван Наги ще бъде забранен вносът на 24 украински продукта, чийто списък е публикуван в правителствения вестник. В допълнение към зърнените храни, той включва по-специално месо, яйца, зеленчуци, мед, слънчогледови семки и вино.

Словакия също удължи ограниченията, за да избегне "неоправдания натиск върху пазара в страната и да гарантира интересите на местните производители". 

Вносът на украинско зърно, включително пшеница и царевица, беше блокиран от територията на пет източни страни от ЕС - Полша, Унгария, Словакия, Румъния и България - съгласно споразумение, постигнато с Брюксел по-рано тази година. Беше разрешен само транзит до други дестинации. Мерките бяха въведени, за да защитят производителите, които се оплакаха от загуби заради вноса на евтини култури от Украйна. 

Сега Украйна ще трябва да предприеме мерки, за да гарантира, че нейният износ на зърно не нарушава съседните пазари, става ясно от изявлението на ЕК. Междувременно изпълнителната власт на ЕС ще се въздържа от налагане на ограничения.

Преди два дни обаче на фона на заплахи от протести на зърнари българският парламент прие да вдигне забраната за вноса на украинско зърно. Правителството заяви, че ембаргото е довело до загуби в държавния бюджет, а освен това според властта позволяването на вноса ще намали инфлацията. Зърнопроизводителите обаче негодуват и готвят масови протести от понеделник. Днес премиерът акад. Николай Денков покани на среща производителите, но заяви, че от тях зависи диалогът да продължи.