Въздушна тревога заради нападението е била обявена в цялата страна. Съобщава се за експлозии в Лвов, Одеса и родния град на президента Володимир Зеленски Кривой рог. Около полунощ руските военни нанесоха удари и по Харков.

Военновъздушните сили на украинските въоръжени сили съобщиха сутринта, че Украйна е била атакувана от 30 безпилотни самолета-камикадзе от типа Шахед-136/131, изстреляна е и балистична ракета Искандер-М. 27 от 30 дрона са свалени. 18 от дроновете са прелетели в посока Лвовска област като 3 от тях не са били свалени, съобщи началникът на регионалното военно управление Максим Козицки. Ударени са промишлени складове.

"Пожарът все още се гаси. Искам да подчертая, че това са обикновени индустриални складове. Не са съхранявали нищо военно", посочи Козицки. 

По-късно кметът на Лвов Андрей Садовой съобщи, че под развалините е намерен мъртъв мъж, който е работил склад. Загиналият е 32-годишен. Ранени са още двама. Ударени са склад за прозорци, битова химия, както и помещения, в които благотворителната мисия "Каритас - Спес" е съхранявала хуманитарна помощ. 

Руските военни не коментираха удара по Лвов.

Последните атаки срещу Лвов бяха на 6 юли, когато 10 души загинаха при разрушаването на жилищна сграда, и на 15 август, когато нямаше съобщения за загинали.

"Позицията и желанието на Хърватия е, че ние сме транзитна страна, а не страна, която получава огромни количества украинско зърно, което е по-евтино от нашето, което би застрашило нашите фермери", заяви Пленкович, цитиран от хърватската национална телевизия ХИНА.

Решението идва след като Европейската комисия продължи въведената забрана за внос на зърно от Украйна. Такава въведоха едностранно няколко държави - Полша, Унгария, Словакия. България обаче напусна "зърнената коалиция" и вдигна ембаргото. Киев вече започна правни действия. 

По думите на Пленкович не се изключва Хърватия също да въведе забрана. 

Хърватия предложи използването на морските си пристанища на Украйна докато достъпът на Киев до Черно море е блокиран от Русия на фона на продължаващата война. Не е известно колко зърно е изнесено през хърватските пристанища.

Но тези, които днес отказват да преговарят с правителството, са, прощавайте, нито селяни, нито земеделци, а монополисти-шантажисти. Свръхконцентрацията на земя направи България латифундистка държава - при това номер едно в ЕС. И стига са ни плашили, че ще емигрират.

Никой от тях няма да мръдне оттук, нито ще зареже монополното си положение в българския агросектор, където диктуват цените както им дойде. Онези, които емигрират, са дребните производители, които прехранват себе си, и дават работа на още няколко човека, които са селската средна класа и за които всъщност би трябвало да бъдат предназначени европейските субсидии.

Но те нямат организационния капацитет хем да оцеляват, хем да пишат проекти, а държавата малко им помага. И те си отиват, защото им е по-лесно да берат ягоди в Англия отколкото да се грижат за земята на собствената си страна.

Защото складовете, земята, всичко е в ръцете на латифундистите, и те буквално смазват дребните селскостопански производители. Изтикват ги в ъгъла, участват във финансови спекулации със земята без да им пука за запазването на биологичното разнообразие или плодородието на почвата. Или пък за добруването на местните бощности и други такива имагинерни и лишени - за тях - от смисъл понятия. Те не се грижат за земята, а я експлоатират. Те получат пари просто за това, че я имат или арендуват, а не защото я обработват.

И това са няколко семейства, чието име никога не е било тайна. И в момента не че им е грижа за българското селско стопанство - грижа ги е да не загубят монопола си, да не им попречат да изсмукват свръхпечалбите си, да се освободят от всякаква конкуренция в лицето на украинския внос. И в тази връзка яко клатят правителството - защото се намери едно правителство, което, след като им предложи цивилизовани преговори, им каза истината в очите.

Но на българите не им е изпила чавка акъла и бързо разбраха, че импортът на украинско олио бързо свали цените от 6 лева на 3,50. Конкуренция, батка!

Конкуренция! На каквато българските латифундисти хич не са свикнали и не им е драга. При това хич не се свенят да ръсят лъжи, че ядем хляб от украинско жито, който бил тъпкан с всякакви химикали, макар че хората ясно им казаха: хляба дето го ядем за момента не е от украинско жито първо, и второ, то не е тъпкано с отровите за които ни уверяват. ще кажете, не вярват на правителството.

Ами като не вярвате, платете независима експертиза в някоя международна лаборатория и ще стане ясно. Очаквам резултатите от сондажа на общественото мнение, но ми се струва, че то не подкрепя зърнарите. Но нека излязат резултатите, и пак ще си говорим.

Политологът проф. д-р Татяна Дронзина, дългогодишен преподавател в катедрата по политология в СУ „Св. Климент Охридски“, Facebook

Двете съседки, Азербайджан и Армения, влязоха във война два пъти за Нагорни Карабах, първо в началото на 90-те години след падането на Съветския съюз и отново през 2020 г. От декември Азербайджан установи де факто блокада на единствения път към анклава от Армения, известен като Лачинския коридор.

Във вторник министерството на отбраната в Баку обвини арменските сили в "систематичен обстрел" на позиции на армията - твърдения, които Армения отрича. От Азербайджан обаче посочват, че именно на това са отговорили с "местни, антитерористични дейности за разоръжаване и осигуряване на изтеглянето на формирования на въоръжените сили на Армения".

От ведомството уверяват, че нападението не е насочено към цивилни, а към "законни военни цели".

Преди няколко дни Ереван предупреди, че има риск да се стигне до война заради Нагорни Карабах. Армения и Азербайджан, които се борят от десетилетия за анклава Нагорни Карабах, се обвиниха взаимно, че са започнали поредица от гранични сблъсъци.

Това се налага поради заболяване на адвокатите. В съдебната зала бяха представени болнични листове, като за единия от юристите се посочи, че е с възпален ахилес.

Срещу Михайлов има повдигнати няколко обвинения, сред които за хулигански прояви, телесни повреди и закана за убийство срещу бившата му приятелка.

Заради обстоятелството, че двамата правозащитници отсъстват за първи път по здравословни причини, съдът взе решение, че не може да се направи извод за тенденциозно поведение от тяхна страна.

Остин освен това посочи, че американските танкове "Ейбрамс", обещани в началото на годината на Киев, „скоро ще пристигнат в Украйна“.

Въпросните танкове ще бъдат подсилени със 122-милиметрови боеприпаси с обеднен уран, доставени също от САЩ, както вече съобщи Вашингтон през септември. Тези боеприпаси са способни да пробият броня, но генерират полемика поради големите рискове за военните и населението.

Международната среща в американската база в Рамщайн, Южна Германия, събира около 50 страни, които координират военната си подкрепа за Украйна.

Това е и първата подобна среща, в която участва новият министър на отбраната на Украйна Рустем Умеров, назначен в началото на месеца. Неговият предшественик Олексий Резников, трябваше да напусне поста си след няколко корупционни скандала в неговото министерство.

"Рустем, очаквам с нетърпение да работя в тясно сътрудничество с теб и твоя екип и знам, че всички тук имат същото желание“, подчерта Лойд Остин, откривайки срещата.

Високопоставен представител на американското министерство на отбраната каза преди срещата, че това е била възможност "да чуе от самия министър Умеров каква е неговата визия, какъв е неговият приоритет".

Очаква се лидерите на четири от петте държави, които имат постоянни места в Съвета за сигурност на ООН, да пропуснат годишното събитие, на което се събират държавни и правителствени ръководители от цял свят.
Тяхното отсъствие може да има желана съпътстваща последица за Байдън: то може да даде тласък на усилията на администрацията му да подобри имиджа на Америка сред по-малко влиятелните страни в Африка, Латинска Америка и Азия, които разглеждат ООН като важен форум. То също така би могло да помогне за отдръпването на тези страни от Китай и Русия.
Не се очаква ръководителите на двата най-големи американски съперника - Китай и Русия - да присъстват. Ръководителите на двама основни американски съюзници - Обединеното кралство и Франция - също няма да се явят. Всички те имат различни или неизвестни причини да не пътуват до Ню Йорк.
За много по-бедни държави форумът на ООН е рядка възможност да се защитят пред големите световни сили. Много от тези страни не са канени на срещи като Г-20 или Г-7.
Подобно на Г-20, отсъствието на Китай дава възможност на Съединените щати да кажат: "Ей, всъщност ние сме тук и ни е грижа за развиващите се страни", казва Стюарт Патрик, анализатор от Фондацията за международен мир "Карнеги".
Последната среща на Г-20 се проведе през изминалия уикенд и Байдън изглежда се възползва от отсъствието на китайските и руските лидери, за да се ангажира със страни като Бразилия, Южна Африка и Индия, напомняйки им за интереса, ресурсите и силата на Америка.
Говорителката на Съвета за национална сигурност към Белия дом Адриана Уотсън заяви, че САЩ смятат, че годишната среща на ООН остава "изключително актуална".
"Президентът разбира значението на това да се появи, за да разговаря с колегите си по критични въпроси", каза Уотсън.
Китайският върховен лидер Си Дзинпин често пропуска срещата в Ню Йорк и не се очаква да присъства тази година. Но също така бяха създадени известни интриги във връзка с решението му да не изпрати външния си министър Ван И на събитието. Китайското външно министерство потвърди в петък, че вместо него Си изпраща вицепрезидента Хан Джън.
Ван е ветеран в контактите на високо равнище с американски служители. Държавният секретар Антъни Блинкен покани Ван да посети САЩ и имаше очаквания, че той ще се види с Блинкен в кулоарите на Общото събрание на ООН. Това можеше да бъде ключова стъпка в продължаващите усилия на САЩ да организират среща между Байдън и Си по-късно тази година. Ролята на китайския вицепрезидент е предимно церемониална.Това означава, че Хан ще играе по-скоро роля на заместник-председател на срещата на ООН, отколкото да се стреми към активна дипломатическа дейност.
Руският автократ Владимир Путин също често пропуска годишната среща на Общото събрание на ООН. Тъй като Международният наказателен съд е издал заповед за ареста му във връзка с войната в Украйна, пътуването е по-трудно от обикновено. (Въпреки това, поради сложни юридически причини, включително дипломатически привилегии, е малко вероятно Путин да бъде арестуван в Ню Йорк - ако САЩ изобщо му издадат виза).
Еманюел Макрон ще бъде домакин на британския крал Чарлз III за пътуване, което вече веднъж беше пренасрочено, след което ще последва посещение на папа Франциск.
"Макрон току-що беше на срещата на върха на Г-20. Той ще се занимава много с външна политика, така че има въпрос на баланс и време", каза френски министър, който, както и други споменати в тази история, получи анонимност, за да обсъди откровено чувствителната тема.
Отсъствието на британския министър-председател Риши Сунак е по-изненадващо, като се има предвид, че това ще бъде първата му Генерална асамблея, откакто зае поста си през октомври миналата година. Въпреки това, Сунак и неговата Консервативна партия напоследък се провалят в социологическите проучвания, което подсказва, че предстоят проблеми на изборите.
Служител на британското посолство, запознат с въпроса, заяви, че Сунак се грижи много за международната дипломация, но че при разглеждането на препълнения календар е било решено, че вътрешните приоритети трябва да вземат превес. Офисът на Сунак отбеляза, че той присъства на множество други срещи на световни лидери само в рамките на няколко месеца.
"Тази есен графикът на срещите на върха е особено интензивен, на фона на натоварените вътрешни програми", заяви служителят, като подчерта, че в Ню Йорк ще бъдат и други висши британски служители: "Нашият заместник министър-председател и министърът на външните работи ще бъдат ангажирани през цялата седмица."
Пътуването на срещи на върха може да бъде уморително, както и логистично предизвикателство за всеки световен лидер, особено когато срещите са подредени близо една до друга. Байдън пропусна двойка срещи на върха в Азия по-рано този месец, като вместо това изпрати вицепрезидента Камала Харис. Той има и едно предимство, когато става въпрос за ООН: намира се в неговата обичайна часова зона.
Все пак отсъствието на четирима лидери от т.нар. постоянна петорка, или П5, може да подхрани усещането сред много дипломати, че ООН е по-малко ориентирано към действия - и следователно по-малко значимо - многостранно място, отколкото, да речем, неотдавнашната среща на Г-20, където бяха обявени сделки на високо равнище.
Ситуацията показва, че "ООН не само не е единствен играч в града, но може би дори не е предпочитан играч", каза Патрик.
Фактът, че световните сили разполагат с право на вето в Съвета за сигурност на ООН, често означава, че органът е парализиран по големи въпроси, като войната в Украйна, които поставят тези държави в противоречие.
Годишното събрание на Общото събрание често е в най-добрия случай перформативно. Основната тема са речите на световните лидери. Министрите на външните работи и други официални лица, които заместват отсъстващите лидери, обикновено са прехвърлени да говорят в края на едноседмичната програма.
Но тези страни все още ценят ООН като основна световна платформа.
"Неучастието в Общото събрание на ООН често се възприема от много държави като липса на ангажимент към ООН, а това не е добре", казва Питър Йео, старши служител във Фондацията на ООН.

Това заяви пред БГНЕС дипломатът от кариерата Елена Поптодорова, вицепрезидент на Атлантическия клуб и посланик на България в САЩ в (2002 – 2008 г.) и (2010 – 2016 г.).

На 19 септември се навършват 120 години от установяването на дипломатически отношения между София и Вашингтон. На тази дата през 1903 г. пълномощният министър Джон Джаксън връчва акредитивните си писма, които са подписани от президента Теодор Рузвелт, на княз Фердинанд I.

„Този юбилей сам по себе си говори за солидност и трайност на връзките между България и САЩ, които са изграждани в различни периоди и епохи“, посочи посланик Поптодорова.

Тя припомни, че към тези официални 120 г. трябва да прибавим и още около 50 г. „Още преди създаването на Третата българска държава американските мисионери участват много активно в живота на възрожденските българи чрез своите културни и религиозни институции“, добави българският дипломат.

Според нея днес се наблюдава една нова фаза на българо-американските отношения.

„Те не са само и единствено двустранни, но са съюзнически в рамките на отбранителния алианс, в който и двете държави участват – НАТО. Бъдещето на отношенията ще се гради както по двустранна линия, така и по многостранна като част от общата колективна отбрана на Северноатлантическия алианс“, заяви посланик Поптодорова.

За разлика от предишни периоди отношенията в сферата на сигурността и отбраната ще бъдат много по-значителни.

„През последните няколко години, от началото на агресивното поведение на Русия спрямо Украйна и Западния свят, беше оценено мястото на България в геополитическата среда.

Най-вече ролята и като една от трите черноморски държави заедно с Румъния и Турция, които фактически изграждат Източния фланг на алианса. Това е едно закъсняло прозрение и по тази причина все още не можем да го усетим в по-публичен и видим план, но категорично това ще е една от посоките, в която много интензивно ще развиваме нашите отношения в бъдеще“, подчерта посланик Поптодорова.