…или изпепеляваща история, полята с много водка и мъничко тъга…Свикнали

…или изпепеляваща история, полята с доста водка и мъничко тъга…

Свикнали сме огромните любовни истории да са трагични, дълбоки и тъжни. Свикнали сме в книгите и кинолентите да виждаме разплакани девойки и мъже с болежка в сърцата и нещо мощно с лед в ръката. Свикнали сме на клишета. Животът обаче не ги харесва, ние също, ето за какво ще обърнем взор към една друга обич. Месец преди оня, американския празник, който всеобщо размътва сърца и глави, ви представяме една типично българска история. И като такава тя не е тъжна, не е по холивудски предсказуема и не е за образец.

ТЯ Е ГОЛА, НАХАЛНА И МЛАДА. ТЯ Е ПИЯНА И ЩАСТЛИВА, ИЗВЪН КЛИШЕТО. ТЯ Е ЛЮБОВТА МЕЖДУ НЕУСТОИМАТА КАТЯ ПАСКАЛЕВА И ЕДИН ОТ НАЙ-ГОЛЕМИТЕ ХУДОЖНИЦИ НА БЪЛГАРСКОТО СЪВРЕМИЕ – ГЕОРГИ БОЖИЛОВ – СЛОНА.

Тя се пие на екс, а ние ви я наливаме. Бавно…

ТЕ…
Катя Паскалева се ражда в Петрич през 1945 и не след дълго се схваща, че дребният град е стеснен за черните маслинови очи и огнения темперамент на дребното Кате. Като буре с барут са и думите, и погледите на бъдещата Мария от „ Козият рог “ още до момента в който учи в гимназията. Изборът й на образованието не учудва никого и през 1967 година бурята Паскалева приключва актьорско майсторство във ВИТИЗ „ Кръстьо Сарафов “ в класа на Методи Андонов. Както твърди Геновева Димитрова в брой на вестник „ Култура “ от 2002 година, „ нейните героини не са лъскави хубавици, а пробиват с тъжната красота на мадони. Не са салонни изкусителки, а омайват с магнетизма на вакханки. Не са нахакани интелектуалки, а респектират с проникновението на мислителки. Не са нападателни боркини, а гонят фантазиите си с непоколебимостта на богини “.

Неговата ракия е друга. Той се ражда в град на художници, поети и актьори. Проплаква за пръв път на място, където всеки камък е история, а бохемата не е просто тайфа пияни интелектуалци, а същински създатели, следвани от орди обожателки, вдъхновения и разплакани съпруги. Той се ражда на 13 юни 1935 в културното сърце на благата ни татковина – магнетичния Пловдив. Още от дребен на напред във времето излиза геният му да рисува, а ексцентричният му метод и различим почерк го трансформират след време в същинска легенда. След като приключва ВИИИ „ Н. Павлович “, следват присъединяване на  Първото интернационално биенале на младите художници/Париж, над 25 независими изложения, премията на СБХ и званието „ заслужил художник “ през 1979 година. Слона е част от по този начин наречената „ Пловдивска школа от 60-те “, а това, за което и до през днешния ден мечтаят всички създатели по целокупната земя, той среща безусловно инцидентно. Муза! И то каква!

ИСКРАТА…
Начо Културата е същинският сватовник сред надарената двойка. Заради 60-те години и лекото разхлабване на идеологическата хватка има опция за формиране на миниобщества в Пловдив. Той е в центъра им, а в тях младежите танцуват, пишат, творят и безусловно основават един нов свят на свободата, в който гении като Божилов и Катя могат да поемат нужната им глътка въздух, нужна за летеж. Студентите по актьорско майсторство на Методи Андонов, измежду които е и Катя, постоянно прескачат до „ свободната зона “ в Стария град и точно там тя вижда за пръв път платната на Слона. Паскалева е омагьосана от мащаба, цветовете и нахалната откровеност на тези произведения и се влюбва първо в тях. Актрисата Соня Маркова споделя по какъв начин Катя остава смаяна от нереалните картини и любовта й пламва първо на интелектуално равнище. При Божилов нещата обаче не остават единствено в областта на духовното, а като че ли огън минава през тялото му, когато вижда черните магнетични очи на Катя и дългата й абаносова плитка.

СЛЕД ФЛИРТ, КРИЕНЕ И ТАЙНИ СРЕЩИ СЛОНА НАПУСКА ИНЖЕНЕРКАТА АНА, ЗА КОЯТО Е БИЛ ЖЕНЕН И съдебна експертиза ВПУСКА В ОПИЯНЕНИЕТО НА ТАЗИ Народоосвободителна въстаническа армия И ЛУДА ЛЮБОВ.

ПОЖАРЪТ…
Днес може би това е класическо стичане на условия, само че по това време мълвата за тази гръмка и неприлична обич оглася тепетата и стилните кафенета в цялостен Пловдив. Разведеният художник и младата актриса са съществена тематика за разискване както на всемирски събития, по този начин и във всяка арт механа в Стария град. Катя и Божилов не остават и отвън полезрението на локалната милиция, която не може да преживее тази очевидна проява на разкрепостено държание, която поставя леке върху целия фиктивен морал на комунистическото благовъзпитание.

ТЯ Е „ РАЗВАЛЕНА “, „ ПОКВАРЕНА “ ЖЕНА. ТЯ ПУШИ, ПИЕ, СЛУША ДЖАЗ, ТАНЦУВА И ЦЕЛУВА – НАЙ-ВЕЧЕ НЕГО, И Търговско отделение НА ПУБЛИЧНИ МЕСТА. ТОЙ Е ИНАКОМИСЛЕЩ, ИЗВЪН СИСТЕМАТА, БЕЗСПОРЕН ТАЛАНТ И БЕЗСПОРНО „ ОПАСЕН ЕЛЕМЕНТ “, С КОЙТО ТРЯБВА ДА съдебна експертиза ВНИМАВА. ТЕ НЕ КРИЯТ ТАЗИ ЛЮБОВ, А НАПРОТИВ.

Устройват й такива празненства, че историята още помни Начо Културата, художниците Илияна Камбурова – Лячо, Димитър Киров и брачната половинка му балерината Русалия, които подвигат цялостен Пловдив във въздуха с шумните си соарета и безкрайни веселби. През 1967 г.  двамата вземат решение да сключат брак, само че отвън Пловдив. Причината е „ неприятната известност “, която имат пред управляващите. Почерпката обаче е в „ Алафрангите “ и е толкоз пъстра, че женитбата им не остава загадка. След това Катя е разпределена в театъра в Добрич. Слона я следва, а двамата живеят там като в приказка, полята с доста водка и малко чай. Чаят е чест посетител в дребната им квартира, където Паскалева учи функциите си, Божилов рисува, а парите в никакъв случай не стигат, тъй като най-често са изхарчени предходната вечер в шумни купони и почерпка на правилни другари. Най-легендарната история е тази от 17 декември 1967. Начо Културата е наредил 33 акварела на Георги Божилов – Слона в „ Червеното пони “, а това е първата галерия в Стария град. По това време Слона е при Катето в Добрич. Те още веднъж са без пукната стотинка и няма по какъв начин да дойдат в Пловдив за откриването, тъй като даже нямат пари за билет. Начо Културата на прага на нервна рецесия събира пари (от всеки по нещо) и ги изпраща на бедната двойка. Картините са подредени, поканите разпратени и всички тръпнат в очакване. Тогава обаче влюбените още веднъж не идват, тъй като чисто и просто сядат и изпиват получените пари с други видни театрали в Толбухин, а на идващия ден изложбата е открита без художника.

„ НАЙ-ХУБАВИТЕ ГОДИНИ ОТ МОЯ ЖИВОТ “
Така назовава Паскалева времето си в Пловдив, в който се връща откакто е разпределена в Пазарджишкия спектакъл. Тя живее със Слона и другарува с най-светлите мозъци и най-големите чешити на епохата. По това време Златю Бояджиев пожелава да я рисува, а Мия, дъщерята на Слона от първия брак, си спомня и до през днешния ден:

КАТЯ КАРАШЕ ЕДНА ЧЕРВЕНА ШКОДА. ВИНАГИ РАЗБИРАХМЕ КОГА съдебна експертиза ПРИБИРА, ЗАЩОТО БЛЪСКАШЕ КОЛАТА ИЛИ В МИТРОПОЛИЯТА, ИЛИ В НЯКОЙ БОРДЮР. БАЩА МИ УМИРАШЕ ОТ СМЯХ. ДВАМАТА НИКОГА НЕ ГОВОРЕХА ЗА ЧУВСТВАТА СИ. ТЕ съдебна експертиза ЧЕТЯХА В ОЧИТЕ ИМ. У ДОМА ТЯ съдебна експертиза ОБРЪЩАШЕ КЪМ НЕГО СЪС СЛОНАКИ, А ТОЙ Я НАРИЧАШЕ ТРОПИ ИЛИ ТРОПОЛЕ. НЕ СЪМ ГИ ЧУВАЛА НИКОГА ДА съдебна експертиза КАРАТ. БЯХА ЛЕЖЕРНИ ХОРА. Пожарна охрана ЦЕЛИ НОЩИ СИ ГОВОРЕХА ЗА ИЗКУСТВО – ЗА ТЕАТЪР, ЗА КИНО, ЗА МУЗИКА, ЗА ЖИВОПИС..

„ ЗА ДА МИ Е ХУБАВО, МИ ТРЯБВА ЕДИН СТЕК „ МЕЛНИК “
И ЕДНА ВОДКА №5… “
След към десетина години общуване Георги Божилов и Катя Паскалева се разделят. Раздялата е лека, също като любовта им. Без драми, ненужни пояснения и непотребна показност. Причините са доста, като главната е, че Катя се влюбва в документалиста Иван Росенов. Слона умира в злополука на 30 май 2001 година, а Катя научава вестта в българското посолство в Париж, където е за интервенция на рак на гърлото. Там тя е с новата си обич Иван Росенов, само че когато чува съдбовната новина, просто излиза от стаята. Малко по-късно Иван Росенов я намира на колене пред една от картините на Слона, окачени в посолството. Катя си отива от този свят на 23 юли 2002 година, едвам на 56 години. Накрая изгубва гласа си и записва мислите си на дребни листчета, които по-късно Росенов издава в книга. Но това не е споменът, с който неудържимата, вихрена и живееща Паскалева би желала да бъде запомнена. Тя мечтае да остарее „ като катедрала, не като цървул “. Тя е първата чисто гола жена в българското кино и играе, обича и диша като за последно, без драми. Тя споделя, че е живяла „ красиво и безконтролно “ и не съжалява за нищо. Тя има потребност единствено от един стек „ Мелник “ и една водка №5, а ние си палим цигара за нея и за тази обич. Любовта, която се чества, а не се страда. Любовта, за която се изпразват чаши и се вършат акварели. Скандалната обич, която не се срами от личното си благополучие. Красива и безотговорна – такава, каквато би трябвало да е. Такава, каквато си заслужава. Наздраве! Без извинения!

Инфо: GoGuide.BG

Автор: Михаела Самарджиева