Какво казват звездите за номера на партиите - коя ще спечели?
Звездите, огряващи на светлинни години и директно заинтригувани от българските избори, споделят: щом сте цъкнали на сходно заглавие, вие сте галактически изпростели.
Звездите недоумяват: по какъв начин е допустимо близо 14 милиарда години след Големия гърмеж - извънредно доста време за възникването на живите форми, тяхната еволюция, развиването на разсъдъка и потреблението му - към момента този кликбейт да работи и да притегля маси заинтригувани читатели. После звездите прожектират внимание си върху българските малките екрани и какво да видят: аленоподобните им тълкуватели гледат с едното око към партиите, а с другото към астрала, и навързват - в разноглед захлас - какво вещаят в студения космос за това, което ще преброи ЦИК.
Това е рисково за звездите; с всяка 15минутка в утринен блок, в която се приказва за 4 април и ретроградните му капацитети, някъде доста надалеч гръмва звезда. Имплозия, свръхнова: вибрациите на вселената не са издържали на сходна простотия. Сутрешният блок е бръкнал надълбоко в теорията на струните и след голям брой галактически трепети и галактическо гадене са умъртвили някъде надалеч, някоя доста красива звезда. Видя я единствено онази двойка, която гледаше падащите звезди от Копитото. Стори им се сантиментално. А към момента не знаят за кого ще гласоподават.
Две неща са изпълвали Имануел Кант с учудване: " звездното небе над мен и моралния закон в мен ". Но в утринния блок с изключение на тези две, се знаят още двеста - двеста конфигурации на астралната класификация, която ще подреди партиите на изборите и в случай че вие гласувате за някоя от тях, неизбежно ще се подадете на неразбираема за вас, само че ясна за определени астролози мистическа мощ. Вкарайте астролозите в партийните листи - да не се мъчим. Част от тях по този начин или другояче натам напират.
Вселената обаче има една огромна разтуха - ентропията. Приятната концепция, че цялото това безумство въпреки всичко отива към разпад, раздалечаване на обектите и безконечен, галактически мраз. Едни двеста милиарда години не са чак толкоз доста, ще се изнижат кат спри та гледай.
Но има един още по-голям боязън: че ще ще има рестарт и всичко ще стартира отначало. Ако Аристотел и Ницше са прави с концепцията за безконечното завръщане и че станалото един път, става отново безчет пъти, това към този момент наподобява неописуемо, ужасно. Да, хубаво е човек да намерения, че ще изживее същите наслади, същата обич, същите очаквания, само че по какъв начин да се оправи и с другата мисъл - че аленоподобните ще гостуват в същите утринни блокове и ще приказват за същите избори, същите работи? Вечен капан, безконечна досада; безконечен пробег на хамстера в същото колело. Кой може да промени това? Кой може да постави завършек на досадата? Ето кой:
Победителят на българските избори напролет на 2021 година.
Автор: Райко Байчев
Звездите недоумяват: по какъв начин е допустимо близо 14 милиарда години след Големия гърмеж - извънредно доста време за възникването на живите форми, тяхната еволюция, развиването на разсъдъка и потреблението му - към момента този кликбейт да работи и да притегля маси заинтригувани читатели. После звездите прожектират внимание си върху българските малките екрани и какво да видят: аленоподобните им тълкуватели гледат с едното око към партиите, а с другото към астрала, и навързват - в разноглед захлас - какво вещаят в студения космос за това, което ще преброи ЦИК.
Това е рисково за звездите; с всяка 15минутка в утринен блок, в която се приказва за 4 април и ретроградните му капацитети, някъде доста надалеч гръмва звезда. Имплозия, свръхнова: вибрациите на вселената не са издържали на сходна простотия. Сутрешният блок е бръкнал надълбоко в теорията на струните и след голям брой галактически трепети и галактическо гадене са умъртвили някъде надалеч, някоя доста красива звезда. Видя я единствено онази двойка, която гледаше падащите звезди от Копитото. Стори им се сантиментално. А към момента не знаят за кого ще гласоподават.
Две неща са изпълвали Имануел Кант с учудване: " звездното небе над мен и моралния закон в мен ". Но в утринния блок с изключение на тези две, се знаят още двеста - двеста конфигурации на астралната класификация, която ще подреди партиите на изборите и в случай че вие гласувате за някоя от тях, неизбежно ще се подадете на неразбираема за вас, само че ясна за определени астролози мистическа мощ. Вкарайте астролозите в партийните листи - да не се мъчим. Част от тях по този начин или другояче натам напират.
Вселената обаче има една огромна разтуха - ентропията. Приятната концепция, че цялото това безумство въпреки всичко отива към разпад, раздалечаване на обектите и безконечен, галактически мраз. Едни двеста милиарда години не са чак толкоз доста, ще се изнижат кат спри та гледай.
Но има един още по-голям боязън: че ще ще има рестарт и всичко ще стартира отначало. Ако Аристотел и Ницше са прави с концепцията за безконечното завръщане и че станалото един път, става отново безчет пъти, това към този момент наподобява неописуемо, ужасно. Да, хубаво е човек да намерения, че ще изживее същите наслади, същата обич, същите очаквания, само че по какъв начин да се оправи и с другата мисъл - че аленоподобните ще гостуват в същите утринни блокове и ще приказват за същите избори, същите работи? Вечен капан, безконечна досада; безконечен пробег на хамстера в същото колело. Кой може да промени това? Кой може да постави завършек на досадата? Ето кой:
Победителят на българските избори напролет на 2021 година.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ