Първо във Фрог: Жена посегна на живота си, след като я изхвърлят от общинско жилище в Монтана
Зоя Андреева от Монтана се нагълтала с припивателни и протяга ръка на живота си, след опасността да бъде изхвърлена от общинското си жилище. Спасяват я в реанимацията на болничното заведение. Още през вчерашния ден предизвестих за това.
На 5 февруари Фрог нюз разгласява публикацията “Ще остане ли на улицата в Монтана болна и остаряла жена измежду зима “. В нея описах единадесет годишната битка на Зоя Андреева, самотна 71годишна обществено слаба жена, да се опълчи на опитите на общинската администрация да я изхвърли от общинското жилище без да и даде естествени условия за живот, каквито и се поставят по закон.
От община Монтана и бяха декларирали ясно – на 6 февруари от 11.00 часа я извеждат с полиция от жилището в което е живяла 34 години. Това, че е зима, че дамата няма къде да живее, нито кметът Златко Живков, нито общинските служители ги вълнува. По стичане на събитията, аз индивидът, който живее надалеч от Монтана и в никакъв случай не съм виждал тази жена, се оказах единствената и вяра за излизане от бюрократичния капан, в който я бяха натикали.
Писах на кмета на Монтана, разговарях със служителката от „ Общинска благосъстоятелност “ Валя Генкова, пробвах се да ги убедя, че нито от законова, нито от морална позиция имат право да изхвърлят Зоя Андреева измежду зима на улицата и че тя има право на общинско жилище. Потърсих съдействието на общински консултант и контакти с Областната администрация и все се надявах, че човешкото ще надделее. Потърсих и подпомагане от медии, само че само Фрог нюз се отзова. Зоя Андреева също писа на кмета, само че отговор по този начин и не получи..... А 6 февруари непреклонно наближаваше. Късно вечерта на 5 февруари още веднъж разговарях по телефона със Зоя, пробвах се да и дам кураж да продължи битката...... Тя напълно умерено ми сподели „ от това жилище няма да ме изведат жива, щом видя служителите на реда, поглъщам хапчетата и всичко завършва.... “ От всичко което знаех за нея и за нейния случай, за издевателството със прекъсването на водата и тока, с настаняването на втори човек от ромски генезис в жилището и с цел да я тормози, бях на ясно, че ще го направи.
След диалога ни, към среднощ се обадих на 112 и им споделих за евентуален опит за самоубийство на 6 февруари към 11.00 часа. Казаха ми да се обадя сутринта. Към 08.30 още веднъж позвънях на 112, свързаха ме с оперативния дежурен на полицията в Монтана на който описах, какво се чака да се случи в 11.00 часа при визитата на полицията в къщата. След това се пробвах да привлека вниманието на една от телевизионните медии към това, което се чака, като се надявах, че тяхната интервенция може да го предотврати, само че евентуално не ми повярваха.....
Към 11.30 разговарях по телефона със Зоя Андреева с цел да схвана какво се случва. Каза ми, че двама служители на реда с една общинска служителка са пристигнали в 11.00 часа, разрушили са катинарите, входната врата, „ потрошили всичко “ - какво тъкмо не ми стана ясно. Написали протокол, споделили и, че в период от 10 дни би трябвало да освободи жилището и си отпътували. Още като видяла служителите на реда че идват, Зоя изпила приспивателните, които имала. В диалога беше изцяло спокойна и съответна, сподели ми че се усеща единствено малко замаяна. Веднага се обадих на 112, там реагираха незабавно. След това звънях няколко пъти на Зоя, тя не подвигна телефона. Към обяд към този момент беше изключен. Обадих се на началника на Районното полицейски ръководство в Монтана и му споделих какво се е случило след визитата на неговите служители на реда в дома на Зоя Андреева. Помолих го да вземат ограничения жилището да не бъде окрадено.
Свързах се с болничното заведение в Монтана и разбрах, че дамата е в реанимацията. Към 18.00 часа през вчерашния ден се свързах с дежурния доктор там и от него разбрах, че положението на Зоя Андреева към този момент е устойчиво и животът и е вън от заплаха, въпреки че към момента не е будна.
Тази заран ми се обадиха от реанимацията, че през днешния ден на обяд я изписват тъй като е „ относително съответна “! Разговарях и с нея и разбрах, че е мощно смутена, тъй като за нея кошмарът продължава......... Опасявам се, че всичко може да се повтори!
Защо пиша това? Пиша го с вярата, че хората, когато знаят какво и по какъв начин се случва ще си създадат съответните заключения, пиша го с вярата че медиите ще проявят по-голяма заинтригуваност към болките и проблемите на елементарния човек и с вярата, че длъжностните лица, от които зависи този случай да откри човешко решение, ще си свършат работата.
Пиша всичко това с желанието тези две изявления във Фрог нюз и други материали свързани със случая със Зоя Андреева да послужат като сигнал до прокуратурата за опит за склоняване към самоубийство на Зоя Андреева Рангелова.
Вчера след обяд ( на 6 февруари ) ми се обадиха и други хора от Монтана, прочели обявата във Фрог нюз. Оказва се, че този случай надалеч не е единствения. На 12 февруари, още веднъж след дълги години тормоз, по същия метод следва извеждането на друга жена от населяваното от нея жилище, без община Монтана да е изпълнила отговорностите си по закон към нея да и обезпечи жилище.
Генерал от запаса Петър Петров - Българска зора
На 5 февруари Фрог нюз разгласява публикацията “Ще остане ли на улицата в Монтана болна и остаряла жена измежду зима “. В нея описах единадесет годишната битка на Зоя Андреева, самотна 71годишна обществено слаба жена, да се опълчи на опитите на общинската администрация да я изхвърли от общинското жилище без да и даде естествени условия за живот, каквито и се поставят по закон.
От община Монтана и бяха декларирали ясно – на 6 февруари от 11.00 часа я извеждат с полиция от жилището в което е живяла 34 години. Това, че е зима, че дамата няма къде да живее, нито кметът Златко Живков, нито общинските служители ги вълнува. По стичане на събитията, аз индивидът, който живее надалеч от Монтана и в никакъв случай не съм виждал тази жена, се оказах единствената и вяра за излизане от бюрократичния капан, в който я бяха натикали.
Писах на кмета на Монтана, разговарях със служителката от „ Общинска благосъстоятелност “ Валя Генкова, пробвах се да ги убедя, че нито от законова, нито от морална позиция имат право да изхвърлят Зоя Андреева измежду зима на улицата и че тя има право на общинско жилище. Потърсих съдействието на общински консултант и контакти с Областната администрация и все се надявах, че човешкото ще надделее. Потърсих и подпомагане от медии, само че само Фрог нюз се отзова. Зоя Андреева също писа на кмета, само че отговор по този начин и не получи..... А 6 февруари непреклонно наближаваше. Късно вечерта на 5 февруари още веднъж разговарях по телефона със Зоя, пробвах се да и дам кураж да продължи битката...... Тя напълно умерено ми сподели „ от това жилище няма да ме изведат жива, щом видя служителите на реда, поглъщам хапчетата и всичко завършва.... “ От всичко което знаех за нея и за нейния случай, за издевателството със прекъсването на водата и тока, с настаняването на втори човек от ромски генезис в жилището и с цел да я тормози, бях на ясно, че ще го направи.
След диалога ни, към среднощ се обадих на 112 и им споделих за евентуален опит за самоубийство на 6 февруари към 11.00 часа. Казаха ми да се обадя сутринта. Към 08.30 още веднъж позвънях на 112, свързаха ме с оперативния дежурен на полицията в Монтана на който описах, какво се чака да се случи в 11.00 часа при визитата на полицията в къщата. След това се пробвах да привлека вниманието на една от телевизионните медии към това, което се чака, като се надявах, че тяхната интервенция може да го предотврати, само че евентуално не ми повярваха.....
Към 11.30 разговарях по телефона със Зоя Андреева с цел да схвана какво се случва. Каза ми, че двама служители на реда с една общинска служителка са пристигнали в 11.00 часа, разрушили са катинарите, входната врата, „ потрошили всичко “ - какво тъкмо не ми стана ясно. Написали протокол, споделили и, че в период от 10 дни би трябвало да освободи жилището и си отпътували. Още като видяла служителите на реда че идват, Зоя изпила приспивателните, които имала. В диалога беше изцяло спокойна и съответна, сподели ми че се усеща единствено малко замаяна. Веднага се обадих на 112, там реагираха незабавно. След това звънях няколко пъти на Зоя, тя не подвигна телефона. Към обяд към този момент беше изключен. Обадих се на началника на Районното полицейски ръководство в Монтана и му споделих какво се е случило след визитата на неговите служители на реда в дома на Зоя Андреева. Помолих го да вземат ограничения жилището да не бъде окрадено.
Свързах се с болничното заведение в Монтана и разбрах, че дамата е в реанимацията. Към 18.00 часа през вчерашния ден се свързах с дежурния доктор там и от него разбрах, че положението на Зоя Андреева към този момент е устойчиво и животът и е вън от заплаха, въпреки че към момента не е будна.
Тази заран ми се обадиха от реанимацията, че през днешния ден на обяд я изписват тъй като е „ относително съответна “! Разговарях и с нея и разбрах, че е мощно смутена, тъй като за нея кошмарът продължава......... Опасявам се, че всичко може да се повтори!
Защо пиша това? Пиша го с вярата, че хората, когато знаят какво и по какъв начин се случва ще си създадат съответните заключения, пиша го с вярата че медиите ще проявят по-голяма заинтригуваност към болките и проблемите на елементарния човек и с вярата, че длъжностните лица, от които зависи този случай да откри човешко решение, ще си свършат работата.
Пиша всичко това с желанието тези две изявления във Фрог нюз и други материали свързани със случая със Зоя Андреева да послужат като сигнал до прокуратурата за опит за склоняване към самоубийство на Зоя Андреева Рангелова.
Вчера след обяд ( на 6 февруари ) ми се обадиха и други хора от Монтана, прочели обявата във Фрог нюз. Оказва се, че този случай надалеч не е единствения. На 12 февруари, още веднъж след дълги години тормоз, по същия метод следва извеждането на друга жена от населяваното от нея жилище, без община Монтана да е изпълнила отговорностите си по закон към нея да и обезпечи жилище.
Генерал от запаса Петър Петров - Българска зора
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ