Войн Войнов пред Nostrabet: Пътят, по който е тръгнал Левски, ме прави щастлив - Футбол
Знаменитото дясно крило на Левски Войн Войнов чества през днешния ден своя 70-годишен празник. Бърз, техничен и неукротим по фланга, той остана в историята на синия клуб като един от футболистите, които постоянно ще се помнят. През цялата си кариера в България Войн игра единствено за родния си Левски, като стана три пъти първенец на България и три пъти подвигна Купата, а в Европа също бе част от един прочут наследник отбор, записал паметни победи. С националния тим на България пък Войнов взе присъединяване на международно състезание.
Пред Войн Войнов направи своята житейска и професионална равносметка и се върна към най-щастливите си мигове на терена.
Г-н Войнов, цветущ празник. Как се чувствате на 70?
Благодаря Ви. Чувствам се добре и не преставам да си имам отговорности, както фамилни, по този начин и професионални, защото три пъти седмично работя. Иначе до обяд съм с мои съотборници, с които пием кафе и бистрим фуболни проблеми. Радвам се и на четиримата си внука – две момчета и две девойки. Изобщо, моят живот е забавен, занимателен и динамичен.
Коя е най-голямата Ви победа в живота?
Безспорно това е фамилията, което съумях да основа, откакто имаме прелестен брак с жена и доста се разбираме. Тя също е някогашна спортистка, защото е упражнявала художествена гимнастика. Щастлив съм също, че ориста ми даде опция да работя това, което ми е занимание и да се осъществявам.
Къде ще празнувате и какво си пожелавате на празника?
Ще чествам в стеснен съмеен кръг, със брачната половинка, синовете и внуците, и съм сигурен, че това ще бъде една от най-красивите ми вечери. Защото с обичаните ми хора ще се съберем дружно и ще отпразнуваме юбилея ми. Пожелавам на моето семейство, близки и другари да са живи и здрави, а на внуците ми да са упорити и да реализират фантазиите си. Защото аз знам, че няма фантазия, коята да не е реализирана, когато я следваш със сърце и душа.
Как станахте футболист?
Бях на 10 години, когато на стадиона на Левски ме заведоха братя Петрови, създали след това кариера в Марек. По тово време те бяха одобрени играчи в детския тим на „ сините “. С тях живеехме дружно в Чепинци и те очевидно са видели, че имам заложби, и един ден ми викат: Айде, идвай с нас. Малко, откакто стъпих на „ Герена “, повече и не съм си помислил да си потегли. Като дете и младеж се развивах при треньорите Петър Дончев и Михаил Георгиев, Бог да ги елементарни. Станах първенец за юноши старши възраст, а в юношеския народен отбор изиграх 28 мача и изравних върха на Павката Панов, Мир на праха му.
Какво си спомняте от първия си мач за мъжете на Левски?
Бях на 19 години, когато победихме Академик (Сф) с 3:0 на стадион „ Славия “. Аз влязох като запаса, съумях да пробия по десния фланг с първото си допиране и центрирах на Павката Панов, който вкара хубав гол с глава и оформи крайния резултат. След това получих невралгия от терзание и напрежение, и имах страхотни болки - в зъбите и главата. Докторът ми сподели да бъда спокоен, тъй като такива неща се случвали.
Кои победи на Левски с Ваше присъединяване постоянно ще помните?
Първо желая да кажа, че се усещам фаворизиран, че имах щастието и огромния шанс да играя със мощни футболисти в Левски и да бъда в най-известния български тим 20 години – по 10 в школата и в мъжете. Що се отнася до успехите, несъмнено, че тези над Аякс, който елиминирахме, и Барселона са ми най-скъпи. Нивото, което тогава Левски доближи по мое време бе високо, а да победиш на „ Васил Левски “ такива европейски колоси е паметен миг, без да омаложавам и други триумфи.
Голът Ви против Аякс в Амстердам ли е най-ценният за Вас?
Един от най-ценните, тъй като той ни върна в играта за реванша в София. Защото загубихме с 1:2 първия мач като посетители, а при 0:2 щеше да ни бъде доста мъчно да ги победим с 3:0 вкъщи. Така че това попадение, с което понижих резултата, се оказа решаващо.
Кои други Ваши голове са Ви скъпи?
Те са два и са от дузпи. Първият е в 90-ата минута, с който фиксирах цялостния поврат за нас против ЦСКА от 0:2 до 3:2, а вторият е против Олимпиакос. Пред цялостен стадион в София водехме с 2:1 след постоянното време и се стигна до продължения. В тях отсъдиха дузпа за нас и беше доста значим психически миг. Бях прецизен от бялата точка и този гол изигра решаваща роля.
Имате ли незабравими победи над ЦСКА?
Всички победи над „ алените “ са такива, само че една от тях в никакъв случай няма не помни - когато ги бихме с 4:1. Ние имахме доста контузени, в това число и Павката Панов, и мъчно събрахме 11 футболисти. Всички смятаха, че те ще ни победят, само че тази среща доста ми приличаше на това 7:2, когато също са мислили, че Левски е жертван. При 4:1 изиграх един от най-силните си мачове, вкарах и гол, само че не голът бе значим, а крайният триумф.
Най-приятните Ви мемоари от националния тим?
Трите мача на финалите на международното в Германия, като аз участвах и в трите. Върхът в кариерата на един футболист е да играе на международно и аз го реализирах. Съжалявам единствено, че не можахме да станем националният отбор на България с първа победа на шампионат на планетата. Поведохме на Уругвай след гол с глава на Христо Бонев, за който центрирах, само че ни изравниха две минути преди края. Голът на Христо беше разгласен за гол на кръга на шампионата и ме направи благополучен, защото аз бях най-младият футболист на международното, дружно с един швед, който бе с 2-3 месеца по-малък от мен.
Четири години по-късно имахте опция още веднъж да класирате България на Мондиал, само че не се наехте да биете дузпата против Франция. Коя беше повода?
И до ден ден сегашен скърбя за това мое решение и това е моето най-голямо отчаяние във футбола. Ако бяхме били в София „ петлите “, които бяха извънреден тим, се класирахме за финалите в Аржентина. Те ни поведоха с 2:0, само че ние изравнихме за 2:2, и най-после реферът свири дузпа за нас. Трябваше да я извърши Павката Панов, само че той не бе в положение да го направи. Тогава всички погледнаха към мен, само че аз почувствах уязвимост и краката ми трепереха от напрежение. Нямах сили и не бях убеден. В последна сметка отговорността пое Христо Бонев и макар че прати вратаря в другия ъгъл, топката излезе в навън. Докато съм жив, няма да си простя, че не бих тази дузпа.
Кои Ви бяха обичаните съотборници в Левски и в националния отбор?
От Левски всички бяха отлични и заради това, че несъмнено може да пропусна някой, няма да кажа имена. В държавния отбор имах удоволствието и шанса да съм до Христо Бонев, с който се играеше елементарно и който слагам измежду първите трима за всички времена в българския футбол. Геаниален състезател, който самичък биеше тимовете и след неговите пасове топката постоянно отиваше там, където аз мислех, че авансово би трябвало да бъде.
Какво е за Вас Левски?
За мен Левски не е единствено вяра и метод на живот. Просто от него няма по какъв начин да има нещо по-значимо, по-различно и по-ценно. Аз имах шанс да играя за този тим и да усетя, какъв брой хиляди са на твоя страна и те покдрепят, когато излезеш на терена. Това задължаваше да даваш сърце и душа за Левски.
Какво бихте поискали на почитателите на Левски?
Пожелавам им най-много това, което се случва сега, да продължи, и аз съм сигурен, че до една година Левски ще бъде този, който всички го знаем и който беше преди. Ще бъда благополучен, в случай че не през този сезон, а през другия станем първенци. Пътят, по който е тръгнал Левски, ме прави благополучен и удовлетворен, тъй като Левски прави това, което би трябвало да прави този клуб – да прави почитателите и нашите поддръжници щастливи. А когато едни почитатели са щастливи, тогава футболистите са два пъти по-щастливи и дават максимума от себе си.
Пред Войн Войнов направи своята житейска и професионална равносметка и се върна към най-щастливите си мигове на терена.
Г-н Войнов, цветущ празник. Как се чувствате на 70?
Благодаря Ви. Чувствам се добре и не преставам да си имам отговорности, както фамилни, по този начин и професионални, защото три пъти седмично работя. Иначе до обяд съм с мои съотборници, с които пием кафе и бистрим фуболни проблеми. Радвам се и на четиримата си внука – две момчета и две девойки. Изобщо, моят живот е забавен, занимателен и динамичен.
Коя е най-голямата Ви победа в живота?
Безспорно това е фамилията, което съумях да основа, откакто имаме прелестен брак с жена и доста се разбираме. Тя също е някогашна спортистка, защото е упражнявала художествена гимнастика. Щастлив съм също, че ориста ми даде опция да работя това, което ми е занимание и да се осъществявам.
Къде ще празнувате и какво си пожелавате на празника?
Ще чествам в стеснен съмеен кръг, със брачната половинка, синовете и внуците, и съм сигурен, че това ще бъде една от най-красивите ми вечери. Защото с обичаните ми хора ще се съберем дружно и ще отпразнуваме юбилея ми. Пожелавам на моето семейство, близки и другари да са живи и здрави, а на внуците ми да са упорити и да реализират фантазиите си. Защото аз знам, че няма фантазия, коята да не е реализирана, когато я следваш със сърце и душа.
Как станахте футболист?
Бях на 10 години, когато на стадиона на Левски ме заведоха братя Петрови, създали след това кариера в Марек. По тово време те бяха одобрени играчи в детския тим на „ сините “. С тях живеехме дружно в Чепинци и те очевидно са видели, че имам заложби, и един ден ми викат: Айде, идвай с нас. Малко, откакто стъпих на „ Герена “, повече и не съм си помислил да си потегли. Като дете и младеж се развивах при треньорите Петър Дончев и Михаил Георгиев, Бог да ги елементарни. Станах първенец за юноши старши възраст, а в юношеския народен отбор изиграх 28 мача и изравних върха на Павката Панов, Мир на праха му.
Какво си спомняте от първия си мач за мъжете на Левски?
Бях на 19 години, когато победихме Академик (Сф) с 3:0 на стадион „ Славия “. Аз влязох като запаса, съумях да пробия по десния фланг с първото си допиране и центрирах на Павката Панов, който вкара хубав гол с глава и оформи крайния резултат. След това получих невралгия от терзание и напрежение, и имах страхотни болки - в зъбите и главата. Докторът ми сподели да бъда спокоен, тъй като такива неща се случвали.
Кои победи на Левски с Ваше присъединяване постоянно ще помните?
Първо желая да кажа, че се усещам фаворизиран, че имах щастието и огромния шанс да играя със мощни футболисти в Левски и да бъда в най-известния български тим 20 години – по 10 в школата и в мъжете. Що се отнася до успехите, несъмнено, че тези над Аякс, който елиминирахме, и Барселона са ми най-скъпи. Нивото, което тогава Левски доближи по мое време бе високо, а да победиш на „ Васил Левски “ такива европейски колоси е паметен миг, без да омаложавам и други триумфи.
Голът Ви против Аякс в Амстердам ли е най-ценният за Вас?
Един от най-ценните, тъй като той ни върна в играта за реванша в София. Защото загубихме с 1:2 първия мач като посетители, а при 0:2 щеше да ни бъде доста мъчно да ги победим с 3:0 вкъщи. Така че това попадение, с което понижих резултата, се оказа решаващо.
Кои други Ваши голове са Ви скъпи?
Те са два и са от дузпи. Първият е в 90-ата минута, с който фиксирах цялостния поврат за нас против ЦСКА от 0:2 до 3:2, а вторият е против Олимпиакос. Пред цялостен стадион в София водехме с 2:1 след постоянното време и се стигна до продължения. В тях отсъдиха дузпа за нас и беше доста значим психически миг. Бях прецизен от бялата точка и този гол изигра решаваща роля.
Имате ли незабравими победи над ЦСКА?
Всички победи над „ алените “ са такива, само че една от тях в никакъв случай няма не помни - когато ги бихме с 4:1. Ние имахме доста контузени, в това число и Павката Панов, и мъчно събрахме 11 футболисти. Всички смятаха, че те ще ни победят, само че тази среща доста ми приличаше на това 7:2, когато също са мислили, че Левски е жертван. При 4:1 изиграх един от най-силните си мачове, вкарах и гол, само че не голът бе значим, а крайният триумф.
Най-приятните Ви мемоари от националния тим?
Трите мача на финалите на международното в Германия, като аз участвах и в трите. Върхът в кариерата на един футболист е да играе на международно и аз го реализирах. Съжалявам единствено, че не можахме да станем националният отбор на България с първа победа на шампионат на планетата. Поведохме на Уругвай след гол с глава на Христо Бонев, за който центрирах, само че ни изравниха две минути преди края. Голът на Христо беше разгласен за гол на кръга на шампионата и ме направи благополучен, защото аз бях най-младият футболист на международното, дружно с един швед, който бе с 2-3 месеца по-малък от мен.
Четири години по-късно имахте опция още веднъж да класирате България на Мондиал, само че не се наехте да биете дузпата против Франция. Коя беше повода?
И до ден ден сегашен скърбя за това мое решение и това е моето най-голямо отчаяние във футбола. Ако бяхме били в София „ петлите “, които бяха извънреден тим, се класирахме за финалите в Аржентина. Те ни поведоха с 2:0, само че ние изравнихме за 2:2, и най-после реферът свири дузпа за нас. Трябваше да я извърши Павката Панов, само че той не бе в положение да го направи. Тогава всички погледнаха към мен, само че аз почувствах уязвимост и краката ми трепереха от напрежение. Нямах сили и не бях убеден. В последна сметка отговорността пое Христо Бонев и макар че прати вратаря в другия ъгъл, топката излезе в навън. Докато съм жив, няма да си простя, че не бих тази дузпа.
Кои Ви бяха обичаните съотборници в Левски и в националния отбор?
От Левски всички бяха отлични и заради това, че несъмнено може да пропусна някой, няма да кажа имена. В държавния отбор имах удоволствието и шанса да съм до Христо Бонев, с който се играеше елементарно и който слагам измежду първите трима за всички времена в българския футбол. Геаниален състезател, който самичък биеше тимовете и след неговите пасове топката постоянно отиваше там, където аз мислех, че авансово би трябвало да бъде.
Какво е за Вас Левски?
За мен Левски не е единствено вяра и метод на живот. Просто от него няма по какъв начин да има нещо по-значимо, по-различно и по-ценно. Аз имах шанс да играя за този тим и да усетя, какъв брой хиляди са на твоя страна и те покдрепят, когато излезеш на терена. Това задължаваше да даваш сърце и душа за Левски.
Какво бихте поискали на почитателите на Левски?
Пожелавам им най-много това, което се случва сега, да продължи, и аз съм сигурен, че до една година Левски ще бъде този, който всички го знаем и който беше преди. Ще бъда благополучен, в случай че не през този сезон, а през другия станем първенци. Пътят, по който е тръгнал Левски, ме прави благополучен и удовлетворен, тъй като Левски прави това, което би трябвало да прави този клуб – да прави почитателите и нашите поддръжници щастливи. А когато едни почитатели са щастливи, тогава футболистите са два пъти по-щастливи и дават максимума от себе си.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ