Питон
Змията е хлъзгаво, безизразно създание и не престава да провокира някакъв необикновен почит у индивида. Неприязън, несъзнателен боязън или атавистично увещание за Библейските времена са усеща, които се преплитат при мисълта за тези влечуги, за които основно събитие в еволюцията им е било изгубването на предните и задните крака.
Далечното минало на най-неприятните всред влечугите е отпреди повече от 100 милиона години, още от интервала Юра, а техни вкаменелости през днешния ден са разпръснати на всички места по Земята.
Сред 150 рода, включващи към 3 хиляди типа змии, максимален интерес провокират огромните типове. Легендите за тях будят боязън и омерзение, само че проучването им може да разкрие доста неподозирани обстоятелства, които да дадат отговор на въпроса що за създания са това?
От фамилията на огромните неотровни змии в съзнанието на индивида изпъква питонът, защото той е измежду най-големите представители на типа.
Класификация на питона
Питонът е представител на фамилията на Питоновите, с научно наименование Pythonidae. Това е огромно семейство неотровни змии от разреда на Люспестите, с латинско наименование Squamata.
Някои откриватели ги считат за подсемейство на боата, защото питонът е непосредствен до тази огромна неотровна змия. 
Все отново сред тях съществуват някои забележими разлики като съществуване на зъби у питона на дребната кост в предната част на горната челюст. Освен това боата е живораждащо влечуго, до момента в който питонът снася яйца.
Сред членовете на фамилията питоните са най-големите змии в света. В момента са приети 9 рода и 40 типа питони.
Къде живеят питоните?
Питоните населяват регионите на Африка, на юг от Сахара. Питоните живеят също в Непал, Индия, Шри Ланка, Бирма, Южен Китай, Югоизточна Азия и райони югоизточно от Филипините, през Индонезия до Нова Гвинея и Австралия.
В Съединени американски щати е въведена популация от бирмански питони и тя е инвазивен вид в националния парк Евърглейд от последното десетилетие на предишния век.
Много типове питони са ловувани нападателно и това е понижило доста популацията на някои от тях, примерно на индийския питон.
Питоните населяват тропическата зона и избират гори с висока мокрота. Само няколко типа населяват пустини и савани, като австралийския питон. По принцип всички са водолюбиви, плуват драговолно и могат да преплуват дълги дистанции сред островите на един архипелаг.
Начин на живот на питона
Най-големите типове 
питони - мрежести, тигрови, водят наземен метод на живот. Те пълзят по земята в търсене на плячка, единствено понякога пропълзяват по долните клони на дърветата. Редица сухоземни типове в търсене на плячка копаят.
Има обаче и дървесни типове, които прекарват съвсем целия си живот на клони и съвсем не слизат на земята.
Те са самотно живеещи типове, които се събират с други от своя тип единствено през интервала на размножаване на питоните.
Всички типове питони са нетоксични и убиват плячката си единствено по силата на личните си мускули. Те улавят жертвата благодарение на острите си, обърнати обратно зъби, четири реда в горната челюст и два в долната. Преплитат я като с пръстен с тялото си, навивайки редица намотки, и я удушават, а след това я гълтам цялата.
Интересно е, че дървесните питони имат доста дълги зъби, което им разрешава да държат плячката си, до момента в който я гълтам. Зеленият питон примамва жертвите си като движи върха на опашката си, наподобявайки придвижванията на червея.
Как наподобяват питоните?
При другите типове питони размерите мощно варират. Те се движат от 70 сантиметра до 10 метра. Най-едър от всички представители на
питоните е малайския мрежест питон, който доближава 10 метра дължина. Средно обаче са от 3 до 6 метра дълги. Теглото на най-дългия питон от 10 метра е 100 кг.
Тялото на питона е много солидно, само че това не пречи да бъде гъвкаво и преносимо, което е значимо изискване за удушването на жертвата, с която се храни.
Питоните се смятат за много примитивни змии поради съществуването на остатъци от задни крака под формата на дребни израстъци в профил на тялото им, наречени анални шпори, и положително развиване на двата бели дроба. При по-напредналите змии се развива единствено десния бял дроб. Бъбреците са един след различен.
Тази линия ги прави да наподобяват като гърмящите змии, въпреки че връзка сред двата типа няма.
Питоните могат да се похвалят с една специфичност, която не е присъща за никои други змии. Те могат да контролират телесната си температура. Все още не могат да я поддържат на непрекъснато равнище, само че могат да се затоплят на към 5 до 15 градуса над температурата на околната среда, което е доста. За да се затоплят, питоните употребяват специфичен способ. Те свиват мускулите на тялото си и при тази
активност се отделя топлота.
Цветът на кожата на питона най-често съставлява разнообразни вариации на петна. При младите те са разнообразни от тези на възрастните и по-често са линии, които с възрастта се разпадат на петна. Цветът на петната им е друг. При някои доминират тъмните - черни, кафяви, сини тонове, а при други превес имат светлите -червени, оранжеви. Дървесните типове пък са оцветени в разнообразни нюанси на зеленото.
Змиите нямат външно ухо, както и тъпанче и по тази причина се счита, че са глухи, само че това не е по този начин. Възприемането на звуковите талази при тях се случва в специфични кафези във вътрешното ухо, което възприема вибрациите от земята и е доста сензитивно. И най-леките стъпки на индивида на няколко метра са задоволителни. Възприема и нискочестотни звукови талази.
Зрението на питона също е много забавно. Ако можехме да виждаме като змията, светът щеше да наподобява доста друго. Те действително имат две форми на зрение. Имат кухини на лицата си, които съдържат мембрана, откриваща инфрачервеното излъчване от топли тела на разстояние 1 метър. През нощта тези датчици разрешават на змията да види облика на своя нападател или на плячката си. Така, както го 
прави инфрачервената камера.
С какво се храни питонът?
Храната на другите типове питони се разграничава и зависи от размера на екземпляра. Малките питони ловят мишки, плъхове, диви зайци, горски фазани, гълъби, папагали, фермерски кокошки и дворни патици.
Големите питони се хранят с маймуни, кенгуру, млади диви свине и елени. Домашни любимци могат също да станат тяхна жертва. Особено мощно са застрашени котките.
Специално място измежду всички заема черноглавият питон, който нападна главно змии, преследва и гущери. Тъй като самият питон е нетоксичен, при удушването змиите постоянно ухапват своя зложелател и макар че някои от тях са мощно отровни като австралийските черни и тигрови змии, тяхната отрова не оказва въздействие на питона.
Най-голямата плячка, която питонът може да убие и погълне, тежи не повече от 20-40 кг. Затова индивидът не е включен в цифрата на плячката на змията, заради обстоятелството, че не може да бъде обхванат. В цялата история са документирани единствено няколко случая на офанзива над хора, само че всички са с дребен растеж.
След щедро хранене питонът може да преживее без храна няколко седмици или месеци, а е документиран случай на 1, 5 години без хранене при питон.
Когато се хранят възрастните питони, те не разрешават да остават отпадни хранителни артикули. Те даже имат способността да изсмукват калция от костите на своите жертви. Така храната им става по-питателна и не е проблем да не се хранят идващите три месеца.
Размножаване при питоните
Питоните се развъждат един път в годината, от време на време и по-рядко. Мъжкият открива женската по миризмата и я гали с аналните шпори. След чифтосването се отдръпва и не демонстрира повече интерес към нито към нея, нито към бъдещото поколение.
Женският питон снася яйца 3-4 месеца след чифтосване. Те варират от 8 до 107. Инкубацията е дълга и се поема, както и всички грижи от женската. Тя деликатно огражда снесените яйца и ги топли с тялото си, като не ги оставя нито за минута и през това време не се храни. Поддържането на непрекъсната температура е от доста значимо значение за вярното развиване на ембриона.
Болести, пренасяни от питона
Питонът придвижва доста заболявания, въпреки че не е токсичен. Основно заплахата е от зоонози, които идват от животните, с които се храни питонът. Също по този начин питонът придвижва заболявания като салмонела, лептоспироза, зигомикоза.
Децата, които имат контакт с питони, могат да получат сепсис, менингит и зараза на костите и ставите.
Питонът и индивидът
Хората необятно употребяват това влечуго и то всички негови елементи. Месото му се яде и е деликатес в Африка. Зъбите на питона служат за декорации, кожата е доста търсена за всевъзможни предмети. Дори кръвта на влечугото се употребява в националната медицина.
Бракониерството е необятно публикувано и това мощно е понижило популацията на това животно. Затова питонът е предпазен тип в законодателството на доста африкански страни.
