Сръбско разследване: Зловещата ДС на диктатора Тито е избивала 60 г. без прекъсване
Зловещите закононарушения на югославската държавна сигурност, основана от диктатора Йосип Броз Тито, не са спирали в продължение на 60 години - от началото през 1944 година до убийството на премиера Зоран Джинджич през 2003 година.
Това се споделя в обстойно следствие на белградското издание " Блиц ". В няколко следващи броя всекидневникът разкрива жестокостите на режима на Тито, който персонално е издавал заповедите за избиването на съперниците си, предава кореспондентът на БГНЕС от Белград.
" Задачата на " ОЗНА ", а по-късно и на нейния правоприемник " УДБА ", бе чисто политическа и имала за цел да ликвидира съперниците на режима. Тази процедура, одобрена през 1944 година, се прави и от последния сръбски водач Слободан Милошевич. Престъпленията на 50-годишния режим не престават да са тематика табу в Сърбия, която е единствената някогашна комунистическа страна, където не са отворени досиетата ", се споделя в проучването.
За всеобщите кланета и убийства на територията на някогашна Югославия след края на Втората международна война, само че и в чужбина, няма нито една присъда в Сърбия. В Словения изготвиха лист с имената на жертвите. Бяха открити 581 всеобщи гробове. В тях са избити над 100 000 души от " ОЗНА ". В Сърбия към този момент се знае за избиването на 59 554 души. За страдание книгите на " УДБА " с имената на жертвите и през днешния ден се укриват.
" Учените и историците от всичките някогашни републики са безапелационни и единомислещи, че заповедите за всеобщите кланета и за всички политически изтезания са издавани персонално от Йосип Броз Тито, който концентрира цялата власт в своите ръце. Той бе по едно и също време президент на партията, на страната и държавното управление, боен министър и висш главнокомандващ. Заповедите са минавали през неговия кум Александър Ранкович, който бе началник на " ОЗНА " и на полицията.
" ОЗНА " се регистрира само и единствено пред Тито. След гибелта му през 1980 година заповедите за убийства се издават от Стане Доланс, югославският вътрешен министър. Доланс вкарва процедура за политическите убийства да се употребяват тежки нарушители. Тази процедура се употребява и от Слободан Милошевич ", излиза наяве още от разкритията.
В тях се разказва в детайли по какъв начин е погубен през юни 1977 година в дома си в Чикаго, Съединени американски щати, един от най-известните сръбски политически емигранти по това време - 45-годишният публицист Драгиша Кашикович. По тялото му са открити 64 прободни рани, а главата му е безусловно размазана. За да няма никакви очевидци " УДБА " убива и 9-годишната му щерка Иванка. Тя е обезобразена с 54 удара от нож. Накрая килърът на " УДБА " й изважда очите. Телата им са открити от брачната половинка на Кашикович Драгана Милошевич. Цялата къща е била окървавена, следи от кръв са открити и по тавана.
За Република Македония е известено, че след 1945 година УДБА е следяла над 138 хиляди души. Всичките са били с досиета, сочат формалните данни.
Известно е, че има всеобщи гробове в няколко града на Македония – Скопие, Щип, Велес, Битоля, само че към момента не се знае точната цифра на избитите без съд и присъда. /БГНЕС
Това се споделя в обстойно следствие на белградското издание " Блиц ". В няколко следващи броя всекидневникът разкрива жестокостите на режима на Тито, който персонално е издавал заповедите за избиването на съперниците си, предава кореспондентът на БГНЕС от Белград.
" Задачата на " ОЗНА ", а по-късно и на нейния правоприемник " УДБА ", бе чисто политическа и имала за цел да ликвидира съперниците на режима. Тази процедура, одобрена през 1944 година, се прави и от последния сръбски водач Слободан Милошевич. Престъпленията на 50-годишния режим не престават да са тематика табу в Сърбия, която е единствената някогашна комунистическа страна, където не са отворени досиетата ", се споделя в проучването.
За всеобщите кланета и убийства на територията на някогашна Югославия след края на Втората международна война, само че и в чужбина, няма нито една присъда в Сърбия. В Словения изготвиха лист с имената на жертвите. Бяха открити 581 всеобщи гробове. В тях са избити над 100 000 души от " ОЗНА ". В Сърбия към този момент се знае за избиването на 59 554 души. За страдание книгите на " УДБА " с имената на жертвите и през днешния ден се укриват.
" Учените и историците от всичките някогашни републики са безапелационни и единомислещи, че заповедите за всеобщите кланета и за всички политически изтезания са издавани персонално от Йосип Броз Тито, който концентрира цялата власт в своите ръце. Той бе по едно и също време президент на партията, на страната и държавното управление, боен министър и висш главнокомандващ. Заповедите са минавали през неговия кум Александър Ранкович, който бе началник на " ОЗНА " и на полицията.
" ОЗНА " се регистрира само и единствено пред Тито. След гибелта му през 1980 година заповедите за убийства се издават от Стане Доланс, югославският вътрешен министър. Доланс вкарва процедура за политическите убийства да се употребяват тежки нарушители. Тази процедура се употребява и от Слободан Милошевич ", излиза наяве още от разкритията.
В тях се разказва в детайли по какъв начин е погубен през юни 1977 година в дома си в Чикаго, Съединени американски щати, един от най-известните сръбски политически емигранти по това време - 45-годишният публицист Драгиша Кашикович. По тялото му са открити 64 прободни рани, а главата му е безусловно размазана. За да няма никакви очевидци " УДБА " убива и 9-годишната му щерка Иванка. Тя е обезобразена с 54 удара от нож. Накрая килърът на " УДБА " й изважда очите. Телата им са открити от брачната половинка на Кашикович Драгана Милошевич. Цялата къща е била окървавена, следи от кръв са открити и по тавана.
За Република Македония е известено, че след 1945 година УДБА е следяла над 138 хиляди души. Всичките са били с досиета, сочат формалните данни.
Известно е, че има всеобщи гробове в няколко града на Македония – Скопие, Щип, Велес, Битоля, само че към момента не се знае точната цифра на избитите без съд и присъда. /БГНЕС
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ