Слави Ангелов с болезнен спомен от 1996 г.: Не знам дали знаете какво е да те удари кола с 80 км в час? Летял съм във въздуха около 10-12 метра
Зловещата злополука от вторник, при която рецидивистът на пътя Георги Семерджиев погуби два млади живота, провокира мъчителен спомен у журналиста Слави Ангелов:
Преди 26 години на автобусната спирка пред Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе " в София ми се случи доста рискова среща с човек като несполучливия футболист, само че сполучлив пътен палач Георги Семерджиев. На негово място на кормилото стоеше жена, изпила литър вино и засилила се с колата си надолу към Орлов мост по булеварда. Точно там на спирката ние се опитвахме да хванем такси. Когато тя ни връхлетя със скорост от към 80 км в час съгласно техническата експертиза по делото.
Има хора, които могат да опишат от първо лице за конфликта. Но аз не съм от тях. Аз съм летял във въздуха към 10-12 метра от булеварда към локалното платно. Мислех си, че излизането от обувките при конфликт, е смешка от анимациите. Но се оказа, че в живота кинетичната сила прави тъкмо това, когато видях фотоси от мястото на удара, при който бяха останали на място единствено обувките ми.
Не знам дали знаете какво е да те удари кола с 80 км в час? Как се чупят най-здравите кости в организма и кои оцеляват? Аз персонално от този удар се лекувах повече от 18 месеца - с външен фиксатор — знаете ли какъв брой извънредно е това…., в гипс — с облекчение, без гипс — с безрезултатна вяра, че всичко се променя… Лекуваха ме всички травматолози от Пирогов, които са ми другари и до през днешния ден.
Защо описвам всичко това — тъй като такива като Семерджиев с мощен коктейл от дрога и нашето момичето с виното, постоянно ще ги има — моята преживелица е от 1996 година, новата със Семерджиев е от 2022. В тези 26 години нищо не се е трансформирало и по-неприятното е — наподобява, че нищо в никакъв случай няма да се промени. По-важно през днешния ден е кого ще приютим комфортно като началник на антикорупционната комисия, откакто се е провалил тотално в Министерство на вътрешните работи, в сравнение с кой ще постанова естествен ред в страната. Излежда, че все едно няма Министерство на вътрешните работи, няма никакъв почит към нормалността и разпоредбите.
Всяка седмица в София “домашни любимци " в скъпи коли мачкат хора на пешеходни пътеки. Депутатите в Народното събрание тъй като са немощно глупави единствено подвигат санкциите, само че никой не намира механизъм по какъв начин те да се събират дейно, с цел да те заболи и повече да не нарушаваш.
Какво да ви кажа, скопено беше правораздаването ни през 1996 година, скопено е правораздаването ни и днес….
Преди 26 години на автобусната спирка пред Полиграфическия комбинат на бул. “Цариградско шосе " в София ми се случи доста рискова среща с човек като несполучливия футболист, само че сполучлив пътен палач Георги Семерджиев. На негово място на кормилото стоеше жена, изпила литър вино и засилила се с колата си надолу към Орлов мост по булеварда. Точно там на спирката ние се опитвахме да хванем такси. Когато тя ни връхлетя със скорост от към 80 км в час съгласно техническата експертиза по делото.
Има хора, които могат да опишат от първо лице за конфликта. Но аз не съм от тях. Аз съм летял във въздуха към 10-12 метра от булеварда към локалното платно. Мислех си, че излизането от обувките при конфликт, е смешка от анимациите. Но се оказа, че в живота кинетичната сила прави тъкмо това, когато видях фотоси от мястото на удара, при който бяха останали на място единствено обувките ми.
Не знам дали знаете какво е да те удари кола с 80 км в час? Как се чупят най-здравите кости в организма и кои оцеляват? Аз персонално от този удар се лекувах повече от 18 месеца - с външен фиксатор — знаете ли какъв брой извънредно е това…., в гипс — с облекчение, без гипс — с безрезултатна вяра, че всичко се променя… Лекуваха ме всички травматолози от Пирогов, които са ми другари и до през днешния ден.
Защо описвам всичко това — тъй като такива като Семерджиев с мощен коктейл от дрога и нашето момичето с виното, постоянно ще ги има — моята преживелица е от 1996 година, новата със Семерджиев е от 2022. В тези 26 години нищо не се е трансформирало и по-неприятното е — наподобява, че нищо в никакъв случай няма да се промени. По-важно през днешния ден е кого ще приютим комфортно като началник на антикорупционната комисия, откакто се е провалил тотално в Министерство на вътрешните работи, в сравнение с кой ще постанова естествен ред в страната. Излежда, че все едно няма Министерство на вътрешните работи, няма никакъв почит към нормалността и разпоредбите.
Всяка седмица в София “домашни любимци " в скъпи коли мачкат хора на пешеходни пътеки. Депутатите в Народното събрание тъй като са немощно глупави единствено подвигат санкциите, само че никой не намира механизъм по какъв начин те да се събират дейно, с цел да те заболи и повече да не нарушаваш.
Какво да ви кажа, скопено беше правораздаването ни през 1996 година, скопено е правораздаването ни и днес….
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ